Тридесет хакерски атаки срещу български компании са завършили успешно
През тази година е имало към 30 сполучливи хакерски офанзиви против български компании. При тях са откраднати близо милион и половина лв., оповестяват от ГДБОП. Последната е от тази седмица. При нея киберпрестъпници са съумели да откраднат близо половин милион при междуфирмена транзакция.
Човешкият фактор е главният въпрос при обмисляне на корпоративната киберсигурност. През последните години хакерите насочиха вниманието си точно към чиновниците, като начална точка за навлизане в осведомителните системи на фирмите.
Използването на пропуски в познанията им или човешки недостатъци като нехайство и немарливост е доста по-лесно и по-евтино за кибер нарушителите, в сравнение с да се пробват да заблудят комплициран програмен продукт за отбрана. Това демонстрира и последната статистика на водача в световната киберсигурност " Касперски ".
Основните видове офанзиви против корпоративния бизнес са свързани с кражбата на банкови документи, смяна на междубанкова преписка и рансъмуер офанзивите, които криптират наличието на харддисковете, изяснява специалистът Явор Колев от ГДБОП.
„ Използват се остарели операционни системи, компютърни системи, които достъпват до съмнителното наличие. Отварят се атачмънти към мейли от незнаен източник, които заразяват компютърната система и тя се управлява от проведената престъпност”, обобщи Явор Колев, народен координатор по киберсигурност.
Признава, че хакерските офанзиви към български компании са ежедневни.
" Вчера имаме случай на компания, която е изгубила 500 000 лева точно при смяна на междуфирмената преписка. Заразява се компютърът на компанията и след това се трансформират номерата на банковите сметки в платежните нареждания. От 1 млн. и половина вторият транш от 500 000 е бил пренасочен към банкова сметка, следена от проведената престъпност и през няколко преводи парите са изгубени ", споделя Явор Колев
Как бизнесът у нас се оправя с все по-мощните хакерски офанзиви?
Търсим отговор от Доброслав Димитров, създател на една от най-мощните български IT компании с клиенти на 5 континента. Откриваме го в 11-о столично учебно заведение, където изнася лекция пред шестокласници за безвредна работа в интернет среда.
" Имаме избрани интервали, в които наложително се трансформират всички пароли. Когато чиновници напущат, имаме процедура, посредством която им се стопира достъпът до системите. Естествено копия на безусловно всички сериозни данни се държат на друго място от основите места, тъй че даже някой да тръгне да трие, имаме опция да възстановим системата”, споделя Доброслав Димитров.
Но даже най-хубавата отбрана е безполезна, в случай че служителят е неопитен.
В момента глобите за компютърни закононарушения са мощно занижени - от 2 до 8 години отнемане от независимост.
Едно от предложенията на вицпремиера, отговарящ за електронното ръководство и ръководител на Съвета по киберсигурност Мариана Николова, е глобите да се усилят от 5 до до 15 години за компютърни закононарушения.
Човешкият фактор е главният въпрос при обмисляне на корпоративната киберсигурност. През последните години хакерите насочиха вниманието си точно към чиновниците, като начална точка за навлизане в осведомителните системи на фирмите.
Използването на пропуски в познанията им или човешки недостатъци като нехайство и немарливост е доста по-лесно и по-евтино за кибер нарушителите, в сравнение с да се пробват да заблудят комплициран програмен продукт за отбрана. Това демонстрира и последната статистика на водача в световната киберсигурност " Касперски ".
Основните видове офанзиви против корпоративния бизнес са свързани с кражбата на банкови документи, смяна на междубанкова преписка и рансъмуер офанзивите, които криптират наличието на харддисковете, изяснява специалистът Явор Колев от ГДБОП.
„ Използват се остарели операционни системи, компютърни системи, които достъпват до съмнителното наличие. Отварят се атачмънти към мейли от незнаен източник, които заразяват компютърната система и тя се управлява от проведената престъпност”, обобщи Явор Колев, народен координатор по киберсигурност.
Признава, че хакерските офанзиви към български компании са ежедневни.
" Вчера имаме случай на компания, която е изгубила 500 000 лева точно при смяна на междуфирмената преписка. Заразява се компютърът на компанията и след това се трансформират номерата на банковите сметки в платежните нареждания. От 1 млн. и половина вторият транш от 500 000 е бил пренасочен към банкова сметка, следена от проведената престъпност и през няколко преводи парите са изгубени ", споделя Явор Колев
Как бизнесът у нас се оправя с все по-мощните хакерски офанзиви?
Търсим отговор от Доброслав Димитров, създател на една от най-мощните български IT компании с клиенти на 5 континента. Откриваме го в 11-о столично учебно заведение, където изнася лекция пред шестокласници за безвредна работа в интернет среда.
" Имаме избрани интервали, в които наложително се трансформират всички пароли. Когато чиновници напущат, имаме процедура, посредством която им се стопира достъпът до системите. Естествено копия на безусловно всички сериозни данни се държат на друго място от основите места, тъй че даже някой да тръгне да трие, имаме опция да възстановим системата”, споделя Доброслав Димитров.
Но даже най-хубавата отбрана е безполезна, в случай че служителят е неопитен.
В момента глобите за компютърни закононарушения са мощно занижени - от 2 до 8 години отнемане от независимост.
Едно от предложенията на вицпремиера, отговарящ за електронното ръководство и ръководител на Съвета по киберсигурност Мариана Николова, е глобите да се усилят от 5 до до 15 години за компютърни закононарушения.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ