Иновативна, зелена, свързана и справедлива България според Националния план за възстановяване
През идващите шест години ще се прави микс от политики, който ще разреши освен България, само че и Европейски Съюз бързо да се възстановят от рецесията. Това е късмет за нова стопанска система - тази на високата добавена стойност и на знанието. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев, който показа онлайн през днешния ден Националния проект за възобновяване и резистентност на България.
Планът включва четири съществени стълба - " Иновативна България ", " Зелена България ", " Свързана България " и " Справедлива България ".
Министерствата работят повече от два месеца по над 100 плана по тези съществени стратегии, само че полемиката занапред стартира, тъй като проектът не е на държавното управление, а на цялото общество. По този проект ще работят най-малко две държавни управления, а резултатите от него ще са за десетилетия напред, уточни Дончев. Планът е част от всички ограничения, които Европейски Съюз подхваща за излизане от икономическата рецесия и за развиване добави вицепремиерът.
Първият дирек е " Иновативна България " с съществена цел повишение на конкурентоспособността на българската стопанска система, трансформирането й в стопанска система, основана на знанието и интелигентния напредък – тук ще бъдат вложени 20% от ресурсите на проекта, разясни вицепремиерът
Вторият главен дирек е зелена България с фокус върху устойчивото ръководство на естествените запаси, който разрешава облекчаване на потребностите и на обществото, и на стопанската система при запазване на околната среда. Тук ще бъда вложена най-значима част от ресурсите а проекта – 37%. Третият дирек – обвързвана България – с дял 22 % от бюджета на проекта, като тук главен акцент е повишение на конкурентоспособността на районните стопански системи, подобряването на транспортната и цифровата съгласуваност. Четвъртият дирек – обективна България със специфичен фокус върху общественото включване, групите в неравностойно състояние, смяна на работата на обществените институции, с цел да може те да бъдат доста по-близо до потребностите и упованията и на жителите, и на бизнеса. В рамките на този дирек са всички вложения в обществената сфера, всички спомагателни вложения в опазването на здравето. Краен период за консумиране на средствата по Плана за възобновяване и резистентност е 2026 година, като е редно да се има поради, че 2/3 от ресурса би трябвало да е вкаран в осъществяване през първите 2 години.
Страната ни се е заела с промени в редица сфери - в образованието и в научно-развойната активност, либерализация на енергийния пазар, възстановяване на бизнес средата,в електронното правораздаване, както и в областта на обществените услуги, уточни още Дончев.
„ България ще има достъп до финансиране от над 12 милиарда лева грантово финансиране и до 9 милиарда лева достъп до заемен запас, в случай че страната реши, че има потребност от подобен. Планът е неповторима опция за големи обществени вложения там, където са главните потребности на България. Изпълнението на ограниченията от проекта допуска през идващите 6 години всяка година да бъде вложен най-малко 2 милиарда лева в допълнение обществен запас, което би удовило размера на обществените вложения в страната и би имало резултат, в случай че капиталовите цели, цели и осъществяването на плановете е проведено по най-хубавия метод “, уточни Дончев. Това съгласно него в опция за вълна на рационализация на България и късмет за страната ни да бъде по-подготвена за провокациите на бъдещето: зелената стопанска система и дигитализацията, да вземем за пример.
„ През 2021 и 2022 година България отделя и ще отделя близо 2,4% от Брутният вътрешен продукт за справяне с пандемията и непосредствена поддръжка на хората и фирмите във върлуващата икономическа рецесия. Това, обаче, са ограничения за избавление. Това не са ограниченията, които ще доведат до дълготрайни предпоставки България да се върне по пътя на растежа. За да успеем в това начинание, на нас ни е нужна композиция от принадлежности: вложения от националния бюджет, вложения от обичайните принадлежности по кохезионната политика, оперативни стратегии, стратегия за развиване на селските региони и фокусирани вложения по Плана за възобновяване и развиване “, добави той.
По думите му, проектът е част от инструментите, посредством които ще тече капиталовият развой. „ Когато приказваме за програмния интервала 2021-2027 година, е редно да напомним, че България ще разполага съвсем с 18 милиарда лева без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде употребен посредством добре познатите на всички оперативни стратегии. Близо 4 милиарда лева по Програмата за развиване на селските региони и близо 10 милиарда по линия на директните заплащания “, сподели Дончев.
Според вицеприерът, страната ни ще би трябвало да редуцира въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година като крайната цел е да имаме чиста от въглеродни излъчвания стопанска система до 2050 година „ За да минем най-добре през това предизвикателство, през политиките за декарбонизация, да използваме всички благоприятни условия, Фондът за обективен преход е отделил за България сума от близо 2,3 милиарда лева Има една специфичност. Планирането и реализирането на плановете ще се случва на районно равнище. Първоначалното предложение на Европейска комисия беше три области в България да бъдат включени в този проект: Кюстендил, Перник и Стара Загора по обясними аргументи. Там са съсредоточени огромна част от мощностите, които създава електрическа енергия от въглища. България, обаче, смята, че по-голяма част от територията й би трябвало да е позволена за финансиране от Фонда и предложи още 8 спомагателни области, които също ще бъдат наранени от тези политики “, добави той.
Дончев напомни и за инструмента reactEU на стойност близо 1,3 милиарда лева, чиято основна цел е да финансира най-спешните ограничения за справяне с пандемията и отговор на рецесията. „ В рамките на тази година в настоящия програмен интервал ние препрограмирахме, пренасочихме близо 1 милиарда лева в ограничения за подкрепяне на предприятията, помощ на здравните заведения и обществено подкрепяне. Благодарение на reactEU сходен вид ограничения ще продължат и той ще бъде разполагаем на българската просветителна система и здравни институции през идващите години. Двата съществени пакета от този инструмент по близо 400 млн. лева са разполагаем на Министерство на стопанската система и Министерството на труда и обществената политика. Те през двете Оперативна програма: „ Иновации и конкурентоспособност “ и „ Развитие на човешките запаси “ ще бъдат вложени в ограничения за непосредствена поддръжка на бизнеса, както и ограничения в помощ на най-нуждаещите се за обезпечаване на всичко належащо в тези сложни времена “, сподели вицепремиерът.
Той посочи, че главните акценти по кохезионната политика в следващия програмен интервал ще са цифровизация, нововъведения бизнес инфраструктура - все ограничения от сферата на икономическата промяна, която беше създадена като тематика още през предходната година. „ Напомням, че още през март месец тази година ние изпратихме на Европейска комисия първична версия на стратегиите. Тя трябваше да бъде модифицирана, тъй като след март всичко се промени поради пандемията и свързаната с нея икономическа рецесия. Преди края на октомври обновена версия на стратегиите към този момент е разполагаем на сътрудниците от Европейска комисия и текат договаряния с тях. Доколкото нямаме кардинални несъгласия и отворени въпроси, аз разгадавам те да бъдат утвърдени оптимално бързо. В рамките на това обичайно финансиране ние ще продължим добре познатите вложения. Ще бъда изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъда вложено в градска среда, обществени здания. Особен акцент ще бъдат дребните и междинните предприятия: софтуерната им промяна, тяхната цифровизация. Специален фокус е системата за обществено подкрепяне и промените в нея: грижите за хората в най-тежко състояние. Реформа на пазара на труда “, добави той.
По думите му, главният план на пакета принадлежности „ Европа от последващо потомство “ е освен да даде отговор на рецесията и да помогне на страните членки да се оправят с пандемията. Стратегическата му цел е след пандемията тези средства да бъдат вложени по подобен метод, че да основат дълготрайни предпоставки за напредък.
Той напомни също, че бюджетът на Европейския съюз – така наречен многогодишната финансова рамка за интервала 2021-2027 година е над 1 трилион евро. " 1/3 от тази сума са средства за така наречен кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика. В отговор на рецесията Механизмът за възобновяване и резистентност, пакетът принадлежности, прочут като „ Европа от последващо потомство е на стойност близо 750 милиарда евро, от които 390 милиарда грантове, безплатно финансиране и 360 милиарда достъп до заеми, несъмнено, в случай че съответната държава-членка пожелае да ги употребява. Видно е, че става дума за голям запас – 75% от нормалния европейски бюджет. Той би трябвало да бъде вложен в релативно къс интервал от време. Това е късмет за Европа. Беше едно положително решение, което България не просто поддържа, България участваше във вземането на това решение “, акцентира Дончев.
Вицепремиерът добави, че в границите на механизма „ Европа от последващо потомство “ има цялостен набор от принадлежности . „ Имаме в допълнение финансиране в границите на съществуващите оперативни стратегии, в допълнение финансиране по така наречен „ Зелена договорка “ или Фонд за обективен преход. Имаме и преднамерено финансиране по Плана за възобновяване и резистентност. България има доста добре известни провокации, нужда от продължаващи промени в редица обществени сфери: обществени администрации, обществена сфера, обучение. Имаме големи потребности от още вложения в частния бранш, с цел да бъде той по-енергоефективен, с цел да бъда по-конкурентоспособен, да смени машинния си парк и оборудването си по този начин, че да може да създава продукция с по-малко разноски. Нуждите на базисната инфраструктура: пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, се правят оценка на десетки милиарди евро. От основно значение е българската стопанска система да стане по-конкурентоспособна, само че освен произвеждайки повече, а правейки старания производството да бъде с по-висока добавена стойност “, уточни той. По думите му това е била националната задача на България преди началото на рецесията.
Планът включва четири съществени стълба - " Иновативна България ", " Зелена България ", " Свързана България " и " Справедлива България ".
Министерствата работят повече от два месеца по над 100 плана по тези съществени стратегии, само че полемиката занапред стартира, тъй като проектът не е на държавното управление, а на цялото общество. По този проект ще работят най-малко две държавни управления, а резултатите от него ще са за десетилетия напред, уточни Дончев. Планът е част от всички ограничения, които Европейски Съюз подхваща за излизане от икономическата рецесия и за развиване добави вицепремиерът.
Първият дирек е " Иновативна България " с съществена цел повишение на конкурентоспособността на българската стопанска система, трансформирането й в стопанска система, основана на знанието и интелигентния напредък – тук ще бъдат вложени 20% от ресурсите на проекта, разясни вицепремиерът
Вторият главен дирек е зелена България с фокус върху устойчивото ръководство на естествените запаси, който разрешава облекчаване на потребностите и на обществото, и на стопанската система при запазване на околната среда. Тук ще бъда вложена най-значима част от ресурсите а проекта – 37%. Третият дирек – обвързвана България – с дял 22 % от бюджета на проекта, като тук главен акцент е повишение на конкурентоспособността на районните стопански системи, подобряването на транспортната и цифровата съгласуваност. Четвъртият дирек – обективна България със специфичен фокус върху общественото включване, групите в неравностойно състояние, смяна на работата на обществените институции, с цел да може те да бъдат доста по-близо до потребностите и упованията и на жителите, и на бизнеса. В рамките на този дирек са всички вложения в обществената сфера, всички спомагателни вложения в опазването на здравето. Краен период за консумиране на средствата по Плана за възобновяване и резистентност е 2026 година, като е редно да се има поради, че 2/3 от ресурса би трябвало да е вкаран в осъществяване през първите 2 години.
Страната ни се е заела с промени в редица сфери - в образованието и в научно-развойната активност, либерализация на енергийния пазар, възстановяване на бизнес средата,в електронното правораздаване, както и в областта на обществените услуги, уточни още Дончев.
„ България ще има достъп до финансиране от над 12 милиарда лева грантово финансиране и до 9 милиарда лева достъп до заемен запас, в случай че страната реши, че има потребност от подобен. Планът е неповторима опция за големи обществени вложения там, където са главните потребности на България. Изпълнението на ограниченията от проекта допуска през идващите 6 години всяка година да бъде вложен най-малко 2 милиарда лева в допълнение обществен запас, което би удовило размера на обществените вложения в страната и би имало резултат, в случай че капиталовите цели, цели и осъществяването на плановете е проведено по най-хубавия метод “, уточни Дончев. Това съгласно него в опция за вълна на рационализация на България и късмет за страната ни да бъде по-подготвена за провокациите на бъдещето: зелената стопанска система и дигитализацията, да вземем за пример.
„ През 2021 и 2022 година България отделя и ще отделя близо 2,4% от Брутният вътрешен продукт за справяне с пандемията и непосредствена поддръжка на хората и фирмите във върлуващата икономическа рецесия. Това, обаче, са ограничения за избавление. Това не са ограниченията, които ще доведат до дълготрайни предпоставки България да се върне по пътя на растежа. За да успеем в това начинание, на нас ни е нужна композиция от принадлежности: вложения от националния бюджет, вложения от обичайните принадлежности по кохезионната политика, оперативни стратегии, стратегия за развиване на селските региони и фокусирани вложения по Плана за възобновяване и развиване “, добави той.
По думите му, проектът е част от инструментите, посредством които ще тече капиталовият развой. „ Когато приказваме за програмния интервала 2021-2027 година, е редно да напомним, че България ще разполага съвсем с 18 милиарда лева без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде употребен посредством добре познатите на всички оперативни стратегии. Близо 4 милиарда лева по Програмата за развиване на селските региони и близо 10 милиарда по линия на директните заплащания “, сподели Дончев.
Според вицеприерът, страната ни ще би трябвало да редуцира въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година като крайната цел е да имаме чиста от въглеродни излъчвания стопанска система до 2050 година „ За да минем най-добре през това предизвикателство, през политиките за декарбонизация, да използваме всички благоприятни условия, Фондът за обективен преход е отделил за България сума от близо 2,3 милиарда лева Има една специфичност. Планирането и реализирането на плановете ще се случва на районно равнище. Първоначалното предложение на Европейска комисия беше три области в България да бъдат включени в този проект: Кюстендил, Перник и Стара Загора по обясними аргументи. Там са съсредоточени огромна част от мощностите, които създава електрическа енергия от въглища. България, обаче, смята, че по-голяма част от територията й би трябвало да е позволена за финансиране от Фонда и предложи още 8 спомагателни области, които също ще бъдат наранени от тези политики “, добави той.
Дончев напомни и за инструмента reactEU на стойност близо 1,3 милиарда лева, чиято основна цел е да финансира най-спешните ограничения за справяне с пандемията и отговор на рецесията. „ В рамките на тази година в настоящия програмен интервал ние препрограмирахме, пренасочихме близо 1 милиарда лева в ограничения за подкрепяне на предприятията, помощ на здравните заведения и обществено подкрепяне. Благодарение на reactEU сходен вид ограничения ще продължат и той ще бъде разполагаем на българската просветителна система и здравни институции през идващите години. Двата съществени пакета от този инструмент по близо 400 млн. лева са разполагаем на Министерство на стопанската система и Министерството на труда и обществената политика. Те през двете Оперативна програма: „ Иновации и конкурентоспособност “ и „ Развитие на човешките запаси “ ще бъдат вложени в ограничения за непосредствена поддръжка на бизнеса, както и ограничения в помощ на най-нуждаещите се за обезпечаване на всичко належащо в тези сложни времена “, сподели вицепремиерът.
Той посочи, че главните акценти по кохезионната политика в следващия програмен интервал ще са цифровизация, нововъведения бизнес инфраструктура - все ограничения от сферата на икономическата промяна, която беше създадена като тематика още през предходната година. „ Напомням, че още през март месец тази година ние изпратихме на Европейска комисия първична версия на стратегиите. Тя трябваше да бъде модифицирана, тъй като след март всичко се промени поради пандемията и свързаната с нея икономическа рецесия. Преди края на октомври обновена версия на стратегиите към този момент е разполагаем на сътрудниците от Европейска комисия и текат договаряния с тях. Доколкото нямаме кардинални несъгласия и отворени въпроси, аз разгадавам те да бъдат утвърдени оптимално бързо. В рамките на това обичайно финансиране ние ще продължим добре познатите вложения. Ще бъда изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъда вложено в градска среда, обществени здания. Особен акцент ще бъдат дребните и междинните предприятия: софтуерната им промяна, тяхната цифровизация. Специален фокус е системата за обществено подкрепяне и промените в нея: грижите за хората в най-тежко състояние. Реформа на пазара на труда “, добави той.
По думите му, главният план на пакета принадлежности „ Европа от последващо потомство “ е освен да даде отговор на рецесията и да помогне на страните членки да се оправят с пандемията. Стратегическата му цел е след пандемията тези средства да бъдат вложени по подобен метод, че да основат дълготрайни предпоставки за напредък.
Той напомни също, че бюджетът на Европейския съюз – така наречен многогодишната финансова рамка за интервала 2021-2027 година е над 1 трилион евро. " 1/3 от тази сума са средства за така наречен кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика. В отговор на рецесията Механизмът за възобновяване и резистентност, пакетът принадлежности, прочут като „ Европа от последващо потомство е на стойност близо 750 милиарда евро, от които 390 милиарда грантове, безплатно финансиране и 360 милиарда достъп до заеми, несъмнено, в случай че съответната държава-членка пожелае да ги употребява. Видно е, че става дума за голям запас – 75% от нормалния европейски бюджет. Той би трябвало да бъде вложен в релативно къс интервал от време. Това е късмет за Европа. Беше едно положително решение, което България не просто поддържа, България участваше във вземането на това решение “, акцентира Дончев.
Вицепремиерът добави, че в границите на механизма „ Европа от последващо потомство “ има цялостен набор от принадлежности . „ Имаме в допълнение финансиране в границите на съществуващите оперативни стратегии, в допълнение финансиране по така наречен „ Зелена договорка “ или Фонд за обективен преход. Имаме и преднамерено финансиране по Плана за възобновяване и резистентност. България има доста добре известни провокации, нужда от продължаващи промени в редица обществени сфери: обществени администрации, обществена сфера, обучение. Имаме големи потребности от още вложения в частния бранш, с цел да бъде той по-енергоефективен, с цел да бъда по-конкурентоспособен, да смени машинния си парк и оборудването си по този начин, че да може да създава продукция с по-малко разноски. Нуждите на базисната инфраструктура: пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, се правят оценка на десетки милиарди евро. От основно значение е българската стопанска система да стане по-конкурентоспособна, само че освен произвеждайки повече, а правейки старания производството да бъде с по-висока добавена стойност “, уточни той. По думите му това е била националната задача на България преди началото на рецесията.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ