МОН: До 2025 г. броят на висшистите ще намалее още
През идващите години броят на приключилите висше обучение български жители ще продължи да понижава. Очаква се сред 2021 и 2025 година да се дипломират 239 хиляди абитуриенти. Това е спад от 9% по отношение на 263 хиляди сполучливо завършили следването си в интервала 2016-2020 година
Прогнозата е броят на приключилите да се стабилизира след 2025 година Това е записано в Националната карта на висшето обучение в Република България, която кабинетът одобри през днешния ден.
До 2025 година броят на настоящите студенти на национално ниво ще остане постоянен, даже е допустимо известно повишаване.
Заради забележителните промени в приема през последните години обаче ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални посоки.
Най-голям спад в абсолютния брой се чака в „ Икономика “ (с към 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е понижението в „ Туризъм “ (16%). Най-много ще се усили броят студенти в „ Педагогика на образованието по... „ (с близо 1700). В процентно изражение най-голям растеж се обрисува в „ Материали и материалознание “ – 86% и „ Химични технологии “ – 40%.
Разместване сред професионалните посоки ще има в броя на приключилите. Най-голямо нарастване през идващите пет години се чака в „ Теория и ръководство на образованието “ – 76%, „ Материали и материалознание “ и „ Педагогика на образованието по... “ – 45%. Най-голям спад ще има в „ Животновъдство “ – 41%, „ Металургия “ – 39%, „ Социални действия “ и „ Туризъм “ – 32% и „ Икономика “ – 31%.
Освен че съдържа прогноза за измененията в броя на студентите и на приключилите през идващите пет години, Националната карта на висшето обучение в Република България преди всичко дава информация за настоящата профилна и териториална конструкция на висшето обучение в страната. Документът разпознава районните потребности за развиване на висшето обучение според от демографския капацитет и положението на пазара на труда в другите региони в страната.
Той дефинира групи професионални посоки, специалности от контролираните специалности и висши учебни заведения според от сходството сред профила на предлаганите от университетите просветителни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и според от реализацията на приключилите на националния пазар на труда.
Националната карта на висшето обучение в Република България ще се актуализира всяка година. Така ще се разпознават измененията в нуждата от експерти във всеки район. Ще се регистрира наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти, както и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
Прогнозата е броят на приключилите да се стабилизира след 2025 година Това е записано в Националната карта на висшето обучение в Република България, която кабинетът одобри през днешния ден.
До 2025 година броят на настоящите студенти на национално ниво ще остане постоянен, даже е допустимо известно повишаване.
Заради забележителните промени в приема през последните години обаче ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални посоки.
Най-голям спад в абсолютния брой се чака в „ Икономика “ (с към 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е понижението в „ Туризъм “ (16%). Най-много ще се усили броят студенти в „ Педагогика на образованието по... „ (с близо 1700). В процентно изражение най-голям растеж се обрисува в „ Материали и материалознание “ – 86% и „ Химични технологии “ – 40%.
Разместване сред професионалните посоки ще има в броя на приключилите. Най-голямо нарастване през идващите пет години се чака в „ Теория и ръководство на образованието “ – 76%, „ Материали и материалознание “ и „ Педагогика на образованието по... “ – 45%. Най-голям спад ще има в „ Животновъдство “ – 41%, „ Металургия “ – 39%, „ Социални действия “ и „ Туризъм “ – 32% и „ Икономика “ – 31%.
Освен че съдържа прогноза за измененията в броя на студентите и на приключилите през идващите пет години, Националната карта на висшето обучение в Република България преди всичко дава информация за настоящата профилна и териториална конструкция на висшето обучение в страната. Документът разпознава районните потребности за развиване на висшето обучение според от демографския капацитет и положението на пазара на труда в другите региони в страната.
Той дефинира групи професионални посоки, специалности от контролираните специалности и висши учебни заведения според от сходството сред профила на предлаганите от университетите просветителни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и според от реализацията на приключилите на националния пазар на труда.
Националната карта на висшето обучение в Република България ще се актуализира всяка година. Така ще се разпознават измененията в нуждата от експерти във всеки район. Ще се регистрира наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти, както и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ