Дефицитът поставя бюджета под натиск: следват непопулярни мерки
През идната година може да се окаже, че половината от страните от Европейски Съюз са с над 3% бюджетен недостиг. Това съобщи пред БНР Румен Гълъбинов, някогашен заместник-председател на Комисията по финансов контрол.
„ България не е казус. Ние сме с още 10 страни – общо 11, които сме в такава обстановка на над 3% недостиг. Това, което следва за нас, е, че ние би трябвало да представим проект от ограничения до 15 октомври, с които да убедим Европейска комисия и ЕЦБ, че в границите на идващите 3 години ще свалим недостига под 3%. А на всеки 6 месеца ще би трябвало да докладваме триумфи, да докладваме нещо, което е свършило работа – първото ще бъде през април следващата година, а второто – през октомври следващата година “, изясни той.
Според него този развой е здравословен, тъй като ще имаме непрестанно коректив.
„ Очевидно, че в този момент поради процедурата по свръхдефицит коректив ще ни бъде и Европейска комисия, и еврогрупата, и ЕЦБ “.
Гълъбинов бе безапелационен обаче, че държавното управление би трябвало да съблюдава освен недостига, само че също и дълга и инфлацията:
„ Взаимовръзката сред тези 3 макроикономически индикатора е фундаментална за смяна на посоката. В множеството случаи те се движат в една и съща посока. Сега, когато сме в обстановка на висок бюджетен недостиг, явно е, че ще би трябвало да го финансираме и с по-висок предел на нов дълг, а евентуално това ще докара до проблеми с намаляването на инфлацията, т.е. мъчно ще понижим инфлацията. И противоположното – когато влезем в обстановка на спадащ бюджетен недостиг, тогава ще са ни нужни по-малко нови заеми и имаме по-голям късмет да свалим инфлацията. Тогава се оформят и посоките – накъде би трябвало да работи държавното управление “.
За специалиста първата належаща мярка е фискална консолидация, т.е. оптимизация на разноските:
„ Правителството би трябвало да си отбрани политиката освен с бюджета за 2026 година, само че и със идващите бюджети – за 2027-а, 2028-а, 2029-та – до 2030 година, тъй като до 2029 година би трябвало да смъкна недостига. Трябва да си отбрани политиките на съкращения, на оптимизация на разноските, на преструктуриране на разноските, което съставлява тази фискална консолидация. Това е първото главно нещо “.
Второто нещо е, че ние би трябвало да желаеме повече да привличаме вложения, акцентира Гълъбинов.
„ Не е добре да пропущаме вложения. Не е добре да отлагаме вложения “, сподели той, визирайки „ Райнметал “. Според него с този проблем би трябвало да внимаваме.
„ Не е хубаво да разрешаваме вложители, които са били в България, да излязат от страната. Най-много би трябвало да работим за това да дойдат нови вложители “.
Третата мярка е сивата стопанска система, означи Румен Гълъбинов и изрече мнение, че там страната ни има огромен запас.
„ Тя е 1/3 от нашата стопанска система. Ако там посвием нещата на половина, ще напълним от другата страна бюджета с доходи, пропуснати от неплатено Данък добавена стойност да вземем за пример, от неплатени осигурителни вноски “.
Той позволява, че тези хрумвания или най-малко част от тях евентуално се одобряват от държавно управление, само че в оставащите 4-5 месеца от бюджета за 2026 година няма смисъл да се стартират. Според него смисълът е след октомври да се приказва за бюджетите за идващите 3 години.
Европейска комисия не може да стопира хрумвания, само че при липса на прогрес може да ни санкции, предизвести Румен Гълъбинов и посочи, че санкцията ще бъде сред 50 и 60 млн. евро годишно.
„ Досега не се е случвало някой да е бил санкциониран. Дано и с нас не се случи. Европейска комисия постоянно дава рекомендации какво да се направи “, означи той и изрече мнението си, че от страна на Европейска комисия и ЕЦБ има благосклонност. По думите му е въпрос на адекватност на българското ръководство да възприема тези неща.
Държавата ще би трябвало да търси способи да финансира бюджетния недостиг, уточни специалистът и изброи вероятните разновидности за това:
смяна в данъчната политика на страната,увеличаване на осигуровки,оптимизация на разноски,липса на внезапни нараствания на заплати,ограничаване на държавни разноски,съкращаване на броя хора в държавната администрация.По думите му това не са лесни ограничения, а и са непопулярни. Те могат да навредят на политическата известност на политическата мощ, която ги вкарва, означи Гълъбинов и сподели, че не чака всички тези ограничения да се случат, само че по някои от тях може да се стартира работа.
