През сезон 2013 името на Браян Переа покри главните корици

През сезон 2013 името на Браян Переа покри основните корици на спортните медии в Колумбия и Италия, когато прехвърлянето му в Лацио беше доказан.

Това беше детската фантазия за Браян, който през същата 2013 година беше коронован за първенец с Колумбия от южноамериканската U-20, която се организира в Аржентина. След допустим първи сезон в Серия А с Лацио, където означи пет гола и направи четири асистенции в 27 мача, Переа трябваше да се премести в различен тим, Перуджа, където можеше да добави минути и опит.

Контузия на връзките на един от глезените и неналичието на последователност попречиха на футболиста да затвърди футболната си кариера на Стария континент. В нетърпението си да възобнови равнището, което би му разрешило да се появи още веднъж на огромната сцена, нападателят от Кали се скиташе из тимове във Франция, Испания, Аржентина и даже Колумбия, където игра за малко време със Санта Фе. Браян обмисляше разновидността да се отдръпна от професионалния футбол поради невъзможността да си намери тим на пазара.

Футболистът даде обширно изявление пред El Pais, в което приказва за опцията, дадена му от Ботев Враца, както и за компликации, през които е минал в своята кариера.

Как ти се отрази този опит в българския футбол?

Измина една година, откогато дойдох в Ботев Враца, до момента беше хубаво преживяване да усетя още веднъж какво е да се състезаваш, да празнуваш гол и съм доста признателен за опцията, която ми дадоха в тази страна.

Възползвай се от тази опция, с цел да се преобразите в интернационалния футбол...

Наскоро си помислих за това. Кариерата ми не беше лесна, Божиите неща са такива и в този момент на 30 години имам нов късмет да се покажа. Да дойдеш да играеш в България беше прераждане.

Вече имаш седем гола в тази акция...

Да, имах задоволително шанс да вкарам седем гола до момента този сезон, както и няколко асистенции и това оказва помощ на тима по някакъв метод. Чувствам се стимулиран от доверието, което ми гласоподаваха.

Последният гол беше доста специфичен, тъй като беше на твоя рожден ден...

Така е. Въпреки обстоятелството, че загубихме този ден, празнуването на гол на рождения ми ден (25 февруари) беше доста особено, това е добър знак за това, което следва.

Що за тим е Ботев Враца?

Всичко се случва в град Враца. Това е клуб, надълбоко затвърден в това население, в неговите хора. За страдание не постигнахме резултатите, които желаеме, само че се борим за по-добра позиция в класирането.

Отборът е на 13-о място, покрай зоната на изпадащите. Целта оставане в първа дивизия ли е?

Това е главната цел този сезон. Остават осем мача до завършването на сезона и към този момент сме в зоната на плейофите. Намерението е да се измъкнем от тази позиция и да бъдем по-добри в лигата.

На каква позиция си играл?

В множеството мачове са ме употребявали като полузащитник, придружавайки повече другия нападател. В някои случаи съм бил номер 9 в тима и за благополучие ми се получаваше добре.

Има ли още латиноамериканци в тима?

Да, вратарят Федерико Бариос, който пристигна от младежката академия на Депортиво Кали. Има аржентински и бразилски играчи, това е нещо, което оказва помощ доста.

Какво се случи, откакто мина в Лацио, че кариерата ти протече по този метод?

Мисля, че от момента на травмата ми се промени всичко, тъй ме извади за четири месеца и нямах сили да се изправя пред нея по най-хубавия метод и не я разбрах. Може би незрялост, аз бях на 22 години, не знаех по какъв начин да схващам доста неща и тези дребни елементи ти костват и се отразяват във времето. Не можех да прибавям минути, преминавайки от един тим в различен и нямах прецизност на терена. Това в последна сметка се видя в моята кариера.

Липсваше ли ви съпроводът на хора, които биха ви насочили по-добре?

Може да се каже да. Въпреки че поемам отговорност за това, което ми се случи. Не обичам да упреквам другите хора. На 22 години човек не вижда доста обстановки и бих желал да получа добър съвет.

Ти беше без отбор от две години, какво стана?

Беше през 2020 година, когато бях в Темперли в Аржентина и се случи пандемията от Covid-19. Трябваше да изживея това прекарване в тази страна, усещах се добре, когато се появи този проблем с пандемията и по-късно още веднъж не можах да намеря тим.

Защо реши да отидеш във второстепенна лига в Съединените щати?

Беше с концепцията да има някакъв спортен темп, да има придвижване и да не стоя неподвижни. По това време към този момент не се състезавах от шест месеца. Истината е, че съм доста признателен, тъй като това ми оказа помощ да се върна в положително положение.

Никога ли не си имал предложения от Колумбия?

Имаше късмет да играя с Кортулуа преди повишението; В последна сметка този късмет не се появи, не играх към шест месеца и тогава се появи България.

В резултат на дребното разновидности за намиране на тим, мислеше ли за пенсиониране?

Всъщност да. След като приключих престоя в Съединените щати, си помислих, че в случай че не излезе предложение, най-добре е да се пенсионирам. Признавам ви, че в никакъв случай не съм си представял, че ще се върна в Европа.

С Депортиво Кали в никакъв случай не е имало разговори за връщане?

Не, в никакъв случай не е имало диалози. Бих го харесал, само че те по този начин и не се приближиха. Може би в бъдеще може да се даде някакъв вид.

Следиш ли представянето на Депортиво Кали в лигата?

Разбира се. Винаги проследявам по какъв начин се оправят момчетата. Понякога оставам до късно, с цел да виждам мачовете. Когато не мога да ги видя, на идващия ден отивам да видя най-важните неща от мачовете. Знам, че обстановката не е доста добра, само че имам вяра, че момчетата, които съставляват тима, могат да извърнат обстановката.