Доц. Кацаров: Българинът все още избягва профилактиката, а тя е от изключително значение за онкозаболяванията
Българинът към момента заобикаля профилактиката, а това е от извънредно значение, най-много за карцинома на дебелото черво. Това съобщи пред Българска национална телевизия доцент Александър Кацаров, дм, шеф на Първо поделение на Клиниката по гастроентерология на ВМА.
„ Има заложени скринингови стратегии в Европейски Съюз, които са към този момент повече от 30 години. В България към момента прохождаме. Ще създадем такава скринингова стратегия в близкото бъдеще. Българското сдружение по гастроентерология работи по този проблем. Идеята е, че след 45 години би трябвало наложителна профилактика. Гръбнакът на тази профилактика е пробата за окултно кървене, който се ползва, и в случай че той е позитивен, пациентът би трябвало да потърси гастроентерологична помощ ”, разясни доцент Кацаров.
По думите му онкологичните болести при младежи са зачестили доста.
„ Затова и годините за профилактика понижиха от 50 на 45. Преди беше пускане на 50-годишна възраст, тогава се изпраща пробата от общопрактикуващия доктор, и към този момент в случай че той е позитивен, пациентът се извиква за колоноскопия – подобен е моделът в Европа. Сега към този момент тази граница се смъкна на 45 години, тъкмо заради тази причина, тъй като доста младежи имат онкологични заболявания и това е главен проблем ”, изясни той.
Причините за тревожната наклонност главно са методът на живот, нездравословните привички, алкохолът, тютюнопушенето, изреди доцент Кацаров и добави: „ Това са безспорните общоприети неща – нездравословните храни, които консумираме, фактори на околната среда, само че като цяло главно е това. Не е доста ясно, за жалост, към момента ”.
Задължително е, когато има родственик от първа линия с карцином на дебело черво, профилактиката да стартира даже по-рано от 40-годишна възраст, безапелационен беше той.
„ Идеята на профилактика е, че такива полипи, които са даже ранен карцином, когато се отстранят и резекционната линия, т.е. отрежат се на чисто, това завършва и води единствено до следене, не се стига до тежка оперативна намеса, не се стига до следваща химиотерапия, не се стига до натоварване финансово на здравната система. Това е в действителност главното и най-ценно нещо на профилактиката, че ние можем да лекуваме пациентите, които да останат трайно работоспособни, с миниинвазивни способи, без да се отваря коремът ”, изясни доцент Кацаров.
Той означи, че концепцията на медицината в международен мащаб е миниинвазивност: „ Ако може да не се правят тежки оперативни интервенции с отваряне на коремната празнина. Идеята е с нашата инсталация да се правят миниинвазивни интервенции, да се отстраняват тези тумори и пациентите оптимално щадящо да се приберат у дома. Така че това са новите нововъведения. Разбира се, и изкуственият разсъдък доста навлиза и доста оказва помощ. ”
„ Има заложени скринингови стратегии в Европейски Съюз, които са към този момент повече от 30 години. В България към момента прохождаме. Ще създадем такава скринингова стратегия в близкото бъдеще. Българското сдружение по гастроентерология работи по този проблем. Идеята е, че след 45 години би трябвало наложителна профилактика. Гръбнакът на тази профилактика е пробата за окултно кървене, който се ползва, и в случай че той е позитивен, пациентът би трябвало да потърси гастроентерологична помощ ”, разясни доцент Кацаров.
По думите му онкологичните болести при младежи са зачестили доста.
„ Затова и годините за профилактика понижиха от 50 на 45. Преди беше пускане на 50-годишна възраст, тогава се изпраща пробата от общопрактикуващия доктор, и към този момент в случай че той е позитивен, пациентът се извиква за колоноскопия – подобен е моделът в Европа. Сега към този момент тази граница се смъкна на 45 години, тъкмо заради тази причина, тъй като доста младежи имат онкологични заболявания и това е главен проблем ”, изясни той.
Причините за тревожната наклонност главно са методът на живот, нездравословните привички, алкохолът, тютюнопушенето, изреди доцент Кацаров и добави: „ Това са безспорните общоприети неща – нездравословните храни, които консумираме, фактори на околната среда, само че като цяло главно е това. Не е доста ясно, за жалост, към момента ”.
Задължително е, когато има родственик от първа линия с карцином на дебело черво, профилактиката да стартира даже по-рано от 40-годишна възраст, безапелационен беше той.
„ Идеята на профилактика е, че такива полипи, които са даже ранен карцином, когато се отстранят и резекционната линия, т.е. отрежат се на чисто, това завършва и води единствено до следене, не се стига до тежка оперативна намеса, не се стига до следваща химиотерапия, не се стига до натоварване финансово на здравната система. Това е в действителност главното и най-ценно нещо на профилактиката, че ние можем да лекуваме пациентите, които да останат трайно работоспособни, с миниинвазивни способи, без да се отваря коремът ”, изясни доцент Кацаров.
Той означи, че концепцията на медицината в международен мащаб е миниинвазивност: „ Ако може да не се правят тежки оперативни интервенции с отваряне на коремната празнина. Идеята е с нашата инсталация да се правят миниинвазивни интервенции, да се отстраняват тези тумори и пациентите оптимално щадящо да се приберат у дома. Така че това са новите нововъведения. Разбира се, и изкуственият разсъдък доста навлиза и доста оказва помощ. ”
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ