Експортна трагедия: Българският износ на вино за Китай се срина до 6 литра за месец
През септември износът на българско вино за Китай е възлизал на неуместната стойност от едвам 6 литра, сочат данни на митниците на Поднебесната империя, предава Българската търговско-промишлена палата.
Това е срив от впечатляващите 99,9858% в съпоставяне със същия месец на предходната година, през който експортът ни на вино за страната е възлизал 40 522 литра на обща стойност съвсем 283 хиляди $.
" При тези условия може и поименно да се каже кои китайци от град Чънду, провинция Съчуан, където е минало границата, са консумирали българско вино ", показват от БТТП.
Общата наклонност за цялата 2020 година също е към спад на износа, само че не в колосалните мащаби, наблюдаващи се през предишния месец. За първите девет месеца той е възлизал на 109 хиляди литра вино на стойност 381,5 хиляди $. През същия интервал на 2019 година експортът на алкохолната напитка е възлизал на 412,1 хиляди литра за 2,1 млн. $, т.е. износът се срутва съвсем с четири пъти.
Производството в България продължава да спада – какво значи това
То ще се задържи потиснато по-дълго, в сравнение с анализаторите чакат
Само в един сегмент на експорта се следи напредък, само че той е пренебрежимо дребен спрямо общата картина. Това са разфасовките от по над 2 литра, при които от началото на актуалната година сме изнесли 654 литра за общо 2,8 хиляди $. През 2019 година износът на такива е бил двойно по-нисък - 305 литра за 387 $.
Данните за българския експорт идват на фона на покачването на експорта към Китай от други страни. Сред тях е Аржентина, които съумяха да го усилят с 50% на годишна основа за същия интервал. Същевременно през годините общата наклонност е на повишаване на потреблението, тъй че казусът не е потрес в търсенето от страна на китайските консуматори.
Но Аржентина не е единствената страна, която бележи повишаване. В съпоставяне с нас, обичайни и нетрадиционни производители на вино също регистрират висок експорт за Китай. Подреждането измежду страните в Европейския съюз е Франция (8,1 млн. литра), Испания (2,8 млн. литра), Италия (2,8 млн. литра). " България естествено се подрежда измежду " обичайните " производители на вино Дания, Швеция и Холандия, като от тези " производители " единствено Швеция се " показва " по зле от нас със надлежно експорт на един литър за 80 юана ", пишат от БТТП.
Графика: Консумация на вино в Китай (в млн. хектолитра; данните за 2019 година са предварителни)
Източник:
Източник: Statista
Причините за тази експортна покруса са доста. От една страна, куриерските компании отхвърлят да изнасят алкохолни питиета от България поради влошения митнически режим у нас. " Износът на 18 бутилки коняк за Шенжен, провинция Гуандонг досега лишава над 2 седмици подготовка и то единствено като карго пратка поради проблемите с куриерските служби и сбърканото ни законодателство ", показват от БТТП.
Затварянето на стопанските системи нанесе нов удар по производството на вино
Това е втора поредна година на спад за бранша
Друга причина е договарянето на отбраната на географските инструкции сред Европейския съюз и Китай. При последното съглашение, реализирано в самия завършек на октомври тази година, бяха регистрирани едвам три географски инструкции на български артикули: българско розово масло, вино Дунавска низина и вино Тракийска равнина. Парадоксално, всички останали от записаните български търговски инструкции в Европейския съюз не бяха включени в договорката.
Такъв да вземем за пример беше казусът на българското кисело мляко. " Производителите в Китай всеобщо създават чисто " българско кисело мляко " с бактерии от Холандия и мляко от Нова Зеландия. Те вършат милиарди облаги на гърба на българските производители и на България ", тогава от БТТП.
Но като най-важна причина за срамно ниския експорт съгласно специалистите от организацията е европейското финансиране за реклама на българското винопроизводство в страни отвън Европейския съюз.
" Налетите милиони в представянето на българското вино явно не правят работа ", показват от БТТП. " За наше страдание те демонстрират, че европейското " финансиране " или по-скоро " асимилиране " е директна форма на плячкосване на популацията и то не е обвързано с позитивни резултати. Сектори, които не се подкрепят, реализират извънредно положително показване и не им пречи да популяризират името на България. Други браншове, които са свръхсубсидирани, явно се употребяват, с цел да изтичат нашите средства като данъкоплатци към Китай. "
България се подрежда измежду главните експортьори на вино от началото на пандемията
По думите на специалисти изнасяме виновност най-вече от междинния и ниския сегмент
В началото на тази година регламентът за финансиране на рекламите в трети страни беше изменен към увеличение на държавната дотация за винопроизводителите. Докато през 2019 година от еврофондове се покриваха 50% от разноските им за промотиране отвън Европейския съюз, от януари те започнаха да получават дотация в размер на още 30% по размер " Популяризиране в трети страни " от Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш 2019 - 2023 година
Поради тази причина и размерът на мярката беше повишен до общо 6,3 млн. лева, от които две трети или 4 млн. лева идваха от еврофондове, а 2,3 млн. лева - от републиканския бюджет на България. Така единствено в границите на две години средствата нарастват с съвсем 35% - от 4,69 млн. лева през 2018 година до 6,3 млн. лева през 2020 г.
Това е срив от впечатляващите 99,9858% в съпоставяне със същия месец на предходната година, през който експортът ни на вино за страната е възлизал 40 522 литра на обща стойност съвсем 283 хиляди $.
" При тези условия може и поименно да се каже кои китайци от град Чънду, провинция Съчуан, където е минало границата, са консумирали българско вино ", показват от БТТП.
Общата наклонност за цялата 2020 година също е към спад на износа, само че не в колосалните мащаби, наблюдаващи се през предишния месец. За първите девет месеца той е възлизал на 109 хиляди литра вино на стойност 381,5 хиляди $. През същия интервал на 2019 година експортът на алкохолната напитка е възлизал на 412,1 хиляди литра за 2,1 млн. $, т.е. износът се срутва съвсем с четири пъти.
Производството в България продължава да спада – какво значи това
То ще се задържи потиснато по-дълго, в сравнение с анализаторите чакат
Само в един сегмент на експорта се следи напредък, само че той е пренебрежимо дребен спрямо общата картина. Това са разфасовките от по над 2 литра, при които от началото на актуалната година сме изнесли 654 литра за общо 2,8 хиляди $. През 2019 година износът на такива е бил двойно по-нисък - 305 литра за 387 $.
Данните за българския експорт идват на фона на покачването на експорта към Китай от други страни. Сред тях е Аржентина, които съумяха да го усилят с 50% на годишна основа за същия интервал. Същевременно през годините общата наклонност е на повишаване на потреблението, тъй че казусът не е потрес в търсенето от страна на китайските консуматори.
Но Аржентина не е единствената страна, която бележи повишаване. В съпоставяне с нас, обичайни и нетрадиционни производители на вино също регистрират висок експорт за Китай. Подреждането измежду страните в Европейския съюз е Франция (8,1 млн. литра), Испания (2,8 млн. литра), Италия (2,8 млн. литра). " България естествено се подрежда измежду " обичайните " производители на вино Дания, Швеция и Холандия, като от тези " производители " единствено Швеция се " показва " по зле от нас със надлежно експорт на един литър за 80 юана ", пишат от БТТП.
Графика: Консумация на вино в Китай (в млн. хектолитра; данните за 2019 година са предварителни)
Източник:
Източник: Statista
Причините за тази експортна покруса са доста. От една страна, куриерските компании отхвърлят да изнасят алкохолни питиета от България поради влошения митнически режим у нас. " Износът на 18 бутилки коняк за Шенжен, провинция Гуандонг досега лишава над 2 седмици подготовка и то единствено като карго пратка поради проблемите с куриерските служби и сбърканото ни законодателство ", показват от БТТП.
Затварянето на стопанските системи нанесе нов удар по производството на вино
Това е втора поредна година на спад за бранша
Друга причина е договарянето на отбраната на географските инструкции сред Европейския съюз и Китай. При последното съглашение, реализирано в самия завършек на октомври тази година, бяха регистрирани едвам три географски инструкции на български артикули: българско розово масло, вино Дунавска низина и вино Тракийска равнина. Парадоксално, всички останали от записаните български търговски инструкции в Европейския съюз не бяха включени в договорката.
Такъв да вземем за пример беше казусът на българското кисело мляко. " Производителите в Китай всеобщо създават чисто " българско кисело мляко " с бактерии от Холандия и мляко от Нова Зеландия. Те вършат милиарди облаги на гърба на българските производители и на България ", тогава от БТТП.
Но като най-важна причина за срамно ниския експорт съгласно специалистите от организацията е европейското финансиране за реклама на българското винопроизводство в страни отвън Европейския съюз.
" Налетите милиони в представянето на българското вино явно не правят работа ", показват от БТТП. " За наше страдание те демонстрират, че европейското " финансиране " или по-скоро " асимилиране " е директна форма на плячкосване на популацията и то не е обвързано с позитивни резултати. Сектори, които не се подкрепят, реализират извънредно положително показване и не им пречи да популяризират името на България. Други браншове, които са свръхсубсидирани, явно се употребяват, с цел да изтичат нашите средства като данъкоплатци към Китай. "
България се подрежда измежду главните експортьори на вино от началото на пандемията
По думите на специалисти изнасяме виновност най-вече от междинния и ниския сегмент
В началото на тази година регламентът за финансиране на рекламите в трети страни беше изменен към увеличение на държавната дотация за винопроизводителите. Докато през 2019 година от еврофондове се покриваха 50% от разноските им за промотиране отвън Европейския съюз, от януари те започнаха да получават дотация в размер на още 30% по размер " Популяризиране в трети страни " от Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш 2019 - 2023 година
Поради тази причина и размерът на мярката беше повишен до общо 6,3 млн. лева, от които две трети или 4 млн. лева идваха от еврофондове, а 2,3 млн. лева - от републиканския бюджет на България. Така единствено в границите на две години средствата нарастват с съвсем 35% - от 4,69 млн. лева през 2018 година до 6,3 млн. лева през 2020 г.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ