През сегашната 2020-та година ние до голяма степен възприемаме МКС

През сегашната 2020-та година ние значително възприемаме МКС за даденост – за нещо, което постоянно го е имало и ще го има. Това не е по този начин. Станцията към този момент демонстрира своите признаци на остаряване, което се вижда от зародилите през последните месеци проблеми с пробойните в съветския модул “Звезда ” и от време на време отказващата инсталация там. Засега държавите-участници в плана са се съгласили употребата на МКС да продължи до 2024 година, с вероятно удължение на периода до 2028, най-много до 2030 година.

Концептуален дизайн на станцията през 1991 година, до момента в който е известна под името “Фрийдъм ”. Credit: NASA/Tom Buzbee

Историята на МКС също не е минала изключително безпрепятствено. Въпреки че названието на станцията демонстрира, че тя е интернационална, в основата си планът е американски. Дейци на НАСА, а и доста галактически запалянковци и почитатели, мечтаят в продължение на десетилетия за непрекъснато населен комплекс в орбита. Това е неизменим претекст и в научно-фантастичната литература и филми. Достатъчно е да напомним кино лентата “2001: Космическа авантюра ” и огромната въртяща се конструкция “Спейс Стейшън V ”. Но действителността се оказва друга – основаването на орбитална станция е по-трудоемко начинание от в началото предполаганото, а политиците дълго време не желаят да финансират такава самодейност. През 1972 година американски астронавти към този момент са стъпили на Луната и станцията би следвало да е идната стъпка, само че президентът на Щатите Ричард Никсън взема решение да се сътвори единствено совалката. Единственото, което НАСА е в положение да сполучи, е да изстреля краткотрайната станция “Скайлаб ” въз основата на остатъчен хардуер от “Аполо ”. Тя остава в орбита до 1979 година, като до тогава е посетена от три дълготрайни експедиции. 

Паралелно в руския лагер царува отчаяние, тъй като лунната конкуренция е изгубена, само че галактическата стратегия на Съюз на съветските социалистически републики се концентрира върху околоземна орбита. Започват опити с мънички станцийки “Салют ”, които през 1986 година кулминират с началото на градежа на по-голямата модулна станция “Мир ”.

Eвропейският астронавт Убо Окелс в “Спейслаб ” през 1985 година. Лабораторията предшества Международната галактическа станция и съставлява първообраз на някои от нейните модули. Credit: NASA

През 80-те години на предишния век совалките са в употреба, а астронавтите провeждат опити в условия на микрогравитация на борда на издигнатата от Европейската галактическа организация (ЕКА) и прикачвана към совалковия товарен отсек лаборатория “Спейслаб ”. До 1998 година “Спейслаб ” е добър аналог на  “Салют ” за западния свят, само че лабораторията няма как да служи за непрекъснат дом, защото тя не може да бъде пусната в свободен полет към Земята и оптималната дълготрайност на експедициите е съобразена с максимума време, което една совалка може да прекара в космоса – 16-17 дни.

Американците за пръв път показват политическа воля за градежа на станция на 25-ти януари 1984 година, когато президентът Роналд Рейгън изнася тирада по въпроса. Благодарение на тази тирада още през цялото време излиза наяве, че станцията ще е интернационална. “Ние желаеме нашите другари да ни оказват помощ в оправянето с провокациите и да си споделяме изгодите. НАСА ще предложения други страни да вземат участие, с цел да заздравим мира, да построим разцвет и да разпрострем свободата към всички, споделящи нашите цели ”, споделя Рейгън (източник: НАСА).

Скоро по-късно НАСА подписва контракт с ЕКА, Япония и Канада. През 1988 година Рейгън дава името “Фрийдъм ”, само че то не се резервира дълго време. Междувременно сметките излизат криви. Първоначалната финансова оценка възлиза на $8 милиарда, само че до идването на власт на Джордж Буш-Старши са изхарчени $12 милиарда единствено за проектирането без да е издигнат нито един модул. Конгресът прави опит да приключи плана, само че гласуването се проваля със единствено един глас “против ” допълнително. Буш би трябвало да предприеме нещо, с цел да може да се подсигурява политическото оцеляване на станцията и отсега нататък. Затова той слага следната задача: “Фрийдъм ” следва да се употребява за подготовката на пилотирани експедиции до Марс (източник: Voodoo Science, Park R).

В хода на програмата “Шатъл-Мир ” Съединени американски щати и Русия добиват опит за градежа на огромната Международна галактическа станция. Credit: NASA

В средата на мандата на Буш настава колапсът на Съюз на съветските социалистически републики. Направена е и нова финансова оценка, с помощта на която излиза наяве, че една пилотирана задача до Марс би коствала сред $500 милиарда и $1 трилион. Това са пари, които конгресмените в никакъв случай не биха дали. И по този начин, когато Бил Клинтън поема кормилото на властта през 1993 година, следва да се откри нова цел за станцията. Самият Клинтън въобще не демонстрира интерес към космоса, само че планът към този момент се е трансформирал в хранилка за работни места на американския галактически бранш. Късно е самодейността да бъде спряна, само че би трябвало да се измисли ново опрощение. И ето какво измисля Клинтън – станцията ще гарантира световния мир. В плана ще бъде въвлечена Русия, като при това американците ще влеят долари в закъсалия финансово съветски галактически бранш. Недовършената “Мир ” бива издигната, следва епохата “Шатъл-Мир ” и първите полети на американски астронавти до руския комплекс като подготовка за бъдещото съдействие на МКС. 

През 90-те години поражда и мощна съпротива към градежа на станцията. Изненадващото е, че отпред на тази съпротива са голям брой учени. Но ситуацията се е трансформирала фрапантно с напредъка на компютърната ера. Ако през 60-те и 70-те години станциите се смятат за неизменима част от развиването на космонавтиката, с появяването на новите технологии това към този момент не е по този начин. Спътниковите връзки, проучването на Луната и Марс могат да се правят безпроблемно чрез роботи. През 1997-ма година полемиките дали има смисъл да се прави МКС се изострят. В интервала сред 10 февруари и 5 август на борда на съветската станция “Мир ” работи 23-тата дълготрайна експедиция, състояща се от Василий Цибилев, Александър Лазуткин и американците Джери Линенгър и Майкъл Фоул (доставени със совалката “Атлантис ”). Настъпват два огромни случая: пожар на 23-ти февруари, който гори в продължение на 14 минути преди да бъде сподавен и злополука сред станцията и товарния транспортен съд “Прогрес М-34 ” на 24-ти юни, след която модулът “Спектр ” остава ненаселен. 

Прикачването на модула “Заря ” към “Юнити ” през 1998 година – раждането на МКС. Image credit: NASA 

Дни по-късно се случва огромен успех за американската космонавтика. На 4-ти юли спускаемият уред “Марс Патфайндър ” прави меко кацане на Червената планета и доставя марсохода “Съджърнър ”. Контрастът е огромен – на борда на “Мир ” космонавтите се борят с огньове и избавят застаряващата станция от злополука, до момента в който в това време “Марс Патфайндър ” учи сполучливо непозната планета без намесата на човешка ръка. 

Дискусиите за изгодите от МКС не стопират и при започване на новото хилядолетие. Стигаме до съдбовния 31-ви октомври 2000 година, празника, който означаваме през днешния ден, т.е. изстрелването на кораба “Союз ТМ-31 ” с първия непрекъснат екипаж. Когато МКС е заселена, тя към момента е в стадий на градеж. През 2003 година совалката  “Колумбия ” катастрофира и седемте астронавти на борда умират. Скоро американската космонавтика се съвзема, а по-късно през десетилетието совалките носят нови и нови модули до МКС и станцията малко по малко придобива приключен тип. Но мнозина се питат: коства ли си да се рискуват още човешки животи в името на всичко това? И къде са научните открития? Какъв е смисълът да се строи станция, в случай че на нея няма достижения в региона на фундаменталната просвета? Същевременно нови американски марсоходи кацат на Червената планета, американската задача “Касини ” идва към Сатурн, а прикаченият към него европейски уред “Хюйгенс ” прави меко кацане на луната Титан. 

През 2010-2011 година Международната галактическа станция е най-накрая оповестена за издигната. Бавно и бавно, през идващите 10 години тя стартира да оправдава вложените средства.

Но това се случва по непредвиден метод. Не, не може да кажем, че настъпват огромни научни пробиви. Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг продължава да е уверен и до ден сегашен, че в научно отношение станцията не е донесла изгода. “Единствената забавна просвета на МКС е изследването на галактическите лъчения от Алфа Магнитен Спектрометър. Но той можеше да бъде изпратен в орбита по-евтино от безпилотна задача ”, счита той.

Освобождаване на дребни спътници от борда на МКС. Credit: NASA

Истинският принос на МКС е че тя се трансформира в идеалната платформа за тестването на нови, частни галактически апарати. По подигравка това стана допустимо чак след пенсионирането на американските галактически совалки, чрез които станцията бе издигната. Едва откакто те бяха пратени в историята, настъпи същински взрив в основаването на съвременни галактически технологии. 

Днес станцията се обслужва от товарните кораби “Драгън ” и “Сигнус ”, а “Дрийм Чейсър ” е в стадий на разработка. Пилотирани екипажи към този момент летят до МКС посредством  “Крю Драгън ”, а “Старлайнър ” е на финалната права. И това е единствено в областта на корабостроенето. 

МКС докара до мощно развиване на сателитния бранш. Съществена част от евтините спътници, издигнати по стандарта CubeSat за хиляди, а не за милиони и милиарди долари, пътуват до станцията на частни кораби и се освобождават в орбита на по-късен стадий.

През 2016 година към станцията бе прикачен първият комерсиален надуваем модул, създаден от компанията “Бигълоу Аероспейс ” (днес в положение на фалит). Модулът е от надуваем вид – по този начин бяха изпитани компактни технологии, които някой ден биха могли да улеснят усвояването на Луната и Марс. Към МКС полетяха и други авангардни машини, в това число човекоподобни работи като американския “Робонавт ”, съветския “Фьодор ” и европейския “Саймън ”. 

Едно е ясно – животът на МКС е ограничен и не се планува станцията да остане в употреба след 2030-та година. А по-късно какво следва? НАСА към този момент преглежда МКС като финансово задължение. По отношение на непрекъснатия живот в орбита и проучването на въздействието на галактическите условия върху човешкия организъм американската галактическа организация е научила каквото може да се научи. Междувременно в стадий на планиране е новата станция “Гейтуей ”, която ще бъде издигната в орбита към Луната. ЕКА и Япония също показват предпочитание за пилотирани задачи до естествения ни сателит с американска помощ, които в по-далечно бъдеще ще кулминират с усвояването на Марс.

Роботът “Саймън ”. Credit: Airbus

Но това няма по какъв начин да се случи, до момента в който МКС продължава да изсмуква 1/5-та от американския бюджет за космонавтика. Затова стои въпросът: частните галактически компании са към момента малко и известна част от тях са прекомерно млади. Ще бъдат ли в положение Съединени американски щати, Европа и Япония да правят отстъпка околоземната орбита на комерсиалния бранш, с цел да могат да се концентрират върху Луната? 

И да не са в положение, едно е несъмнено – западът към този момент в никакъв случай няма да поеме самодейността да строи нова голяма станция в орбита към Земята. Единствено страните, които не са имали опит с сходни станции, ще вършат такива – да вземем за пример Китай и Индия. Вероятно към тях ще се причисли и Русия, която също има огромни упоритости за усвояването на Луната, само че няма пари за тяхната реализация. А и съветският сегмент на МКС още не е достроен, ще бъдат основани модули, които по-късно ще могат да се разкачат и да положат началото на независима съветска станция.

Понеже държавното управление на Съединени американски щати не демонстрира повече интерес към околоземната орбита, НАСА реши да подкрепи комерсиалните компании за основаването на нова частна станция (изт. wired). Такава компания е Аксиом Спейс, към която през 2024 година възнамерява да прикачи към МКС първия си модул. Американската галактическа организация към този момент е дала позволението за това, както и грант от $140 милиона за осъществяване на плана. Оттук насетне Аксиом ще добави към модула индустриално оборудване и лаборатория, както и обсерватория, сходна на “Купола ”. Модулите ще стоят прикачени досега в който МКС бъде пенсионирана, след което ще се отделят и ще стартират независим полет. Така ще се роди идната западна станция, вече частна.

Комерсиалната станция на Аксиом – евентуален заместител на МКС. Credit: Axiom Space

“Американското държавно управление осъзна в точния момент, че с цел да може да продължи да прави проучвания, то няма по какъв начин да си разреши да построи идната галактическа станция. Ето за какво ние вършим такава, когато МКС бъде пенсионирана ”, твърди Майкъл Съфърдини, създател и изпълнителен шеф на Аксиом. 

През последните 10 години частните компании не ни разочароваха. Да се надяваме, че и през идващото десетилетие няма да го създадат и МКС няма да остане без завещание. 

Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).