Персеполис – вечен и тайнствен
През пролетта на 334 година прочие Хр. Александър Македонски тръгнал на поход против Персия. Неговата войска се състояла от 30 хиляди пехотинци и 5 хиляди кавалерия.
Първата борба била през лятото на 334 година прочие Хр. на Хелеспонт край река Граник. Персийската войска, много по-многобройна, била изцяло разгромена.
На 1 февруари 330 година прочие Хр. Александър завладял и разграбил персийската столица Персеполис. Плячката била колосална: 120 000 гения сребро, 8 000 гения злато, а запасите от скъпоценности не се поддавали на пресмятане. Един златен гений се равнявал почти на 36 кг, а сребърният – на 26 кг. Награбеното било извозено с 3000 камили и доста мулета. Гибелта на Персеполис бележи края на великата Ахеменидска династия в Персия. Градът в никакъв случай не се възродил. Днес същинската му история може да бъде възобновена единствено отчасти.
Развалините на Персеполис крият значително загадки. Една от тях е следната: въпреки да е бил населяван повече от 200 години, по стъпалата, праговете и подовете на къщите, разчистени след археологическите разкопки, няма никакви следи от изхабяване. Дори съдовете в царската готварница, изсечени от камък, не носят следи от приложимост. Многобройните плочи за записване на царските разпоредби останали празни – това не може да се изясни и до през днешния ден.
По-голямата част на Персеполис е заета от 9 съществени здания. Останките, които са оживели, включват кралската резиденция, дворците на Ксеркс и Дарий I, конюшни и гарнизонни пространства, една загадъчна постройка с неизяснено предопределение и редица гробници.
Градът от камък – „ Персеполис “, е повдигнат главно под ръководството на Дарий І. Той построил тази столица, желаейки да увековечи името си. Дарий стартира да строи Персеполис през 520 година прочие Хр. върху естествена скална тераса, висока 177 м. По краищата на терасата издигнали висока солидна стена от неизпечени тухли. Под земята имало канали за отклоняване на водата, която можела да доближи постройките и самата тераса. Всички здания са насочени по една ос – от северозапад на югоизток.
Терасата е застроявана по този начин, че всяка нова постройка да е до към този момент налично здание. Между зданията имало много тесни проходи и коридори. От едно равнище до друго водели многочислени стълбища.
Запазен е барелеф от двете страни на такова стълбище, където са изобразени пратеници с дарове за владетеля на Персия. Върху барелефа миинават бойци с мечове, коне и колесници; знатни персийски и индийски велможи с остри шапки и дълги бради водят коне като подарък, носят златни гривни и златоткани одежди; поданици на Вавилон минават пред царя в дългите си облекла и с огромни пръстени по ръцете, бактрийци водят двугърби камили…
Къщите в Персеполис са издигнати от варовикови блокове. Варовикът съдържа битум, по тази причина цветовете му са от сиво до кафяво и черно. Фугите сред блоковете съвсем не се виждат, тъй като камъните са деликатно обработени и закрепени със скоби, сложени в оловни гнезда. Това подсилвало стените и ги предпазвало по време на трусове.
Външната и вътрешната повърхнина на стените на къщите са облицовани и богато украсени. Ето изложение на празник в двореца на персийския цар: „ Бели вълнени платове, украсени с пурпурни шнурове, висяха на сребърни пръстени и мраморни колони. Златни и сребърни кревати бяха поставени върху фундамент, затрупан със зелени и черни камъни, мрамор и седеф “. Дървените порти били облицовани с тънки листове от бронз и други благородни метали с релефни претекстове. Фрагменти от такива листове са открити по време на разкопки.
До двореца си Дарий построил съкровищница. Разкопките демонстрират, че в нея имало съвсем 100 стаи, зали и беседки; всички те неведнъж били подложени на разграбване. В съкровищницата са съхранявани освен благородни метали, облекло и мебели, само че и разнообразни предмети, донесени от завладените храмове, дворци и градове. Върху някои предмети могат да се прочетат имената на египетски фараони, асирийски, вавилонски и хетски царе.
С Персеполис е обвързвана местността Напищим. Тук, в скалите на 9 километра от Персеполис, са изсечени гробовете на четирима царе от династията на Ахеменидите – Дарий I, неговия наследник Керкс, Артаксеркс и Дарий II. Всички гробници са украсени с релефни изображения на воини, а покрай тях са останките на храма, където по традиция се пазел безконечен огън.
Разкопките в Персеполис почнали едвам през 1931 година Днес работите по реконструкцията на множеството от постройките са съвсем приключени. Древната столица на Персия още веднъж се издига от руините в цялото си царско величие.
