Руди Бол: Eврейската звезда, която проведе своя танц с врага
През пролетта на 1945 година майор Гордън Дейли изминава със своя джип на канадската войска 500 благи от Нидерландия до Берлин за един ден.
Единственото му предходно пътешестване до Германия е било девет години по-рано, когато оказва помощ на Англия да завоюва златото по хокей на лед на Зимните олимпийски игри през 1936 година По време на това пътешестване той се среща с Адолф Хитлер. Този път не го среща.
Дейли идва в немската столица три дни след самоубийството на фюрера и когато Втората международна война е към своя край. Там той се сблъсква с Иън Гордън.
Гордън е боен сътрудник, който отразява рухването на града и успеха на Съюзниците. Но в предходния си живот в спокойно време е отразявал хокея на лед и играча Дейли.
Гордън се качи в джипа и дружно направиха обиколка на опустошения Берлин. Скоро се натъкнаха на това, което беше останало от Райхсканцлерството - самото сърце на нацистката власт - и в градината откриха няколко изхвърлени бидона.
Andy Vermaut shares:Rudi Ball: The Jewish ice hockey star who represented and survived Nazi Germany: As their shops were boycotted, books burned and rights shredded, one German Jew found a way to survive the Nazi regime - representing it on… Thank you
— Andy Vermaut (@AndyVermaut)
Двамата считат, че те евентуално са били употребявани при изгарянето на тялото на Хитлер. В хаоса нямало кой да каже друго. Дейли взема решение, че те биха били добър сувенир.
По-късно минават около опашка от цивилни, които се редят на опашка за чорба, раздавана от съюзническите войски. Един рошав мъж притегля вниманието им. Това беше Руди Бол, човек, който преди по-малко от десетилетие бяха видели при напълно други условия.
Бал е еврейската звезда на немския тим по хокей на лед, против който Дейли се изправя на Олимпийските игри през 1936 година Дайли и Гордън бяха зашеметени. Как Бол е оживял през войната? Как се е избавил от геноцида на Хитлер?
Опитите да се разбере това 78 години по-късно не са били лесни.
Остават доста въпроси, а някои отговори са довели до още по-големи въпроси.
Руди Бал е роден в Берлин през 1910 година, най-малкият от тримата братя след Герхард и Хайнц. Баща му е немец, а майка му - литовска еврейка.
И тримата братя играят хокей на лед и тримата печелят шампионата на Германия с локалния тим Berliner SC. И тримата ще играят и за Германия.
Това е интервал на подем на немския хокей на лед и Руди Бол е огромна част от него, като оказва помощ на страната си да завоюва сребро от международното състезание през 1930 година и бронз на Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид през 1932 година
Но през 1933 година, когато политическата конюнктура се утежнява с идването на власт на Хитлер и нацистката партия, и тримата братя Бол напущат, приемайки оферти да играят в Италия и Швейцария и заобикаляйки възходящото гонене на евреите в родината си.
По това време Германия към този момент е получила правото да бъде хазаин на Зимните олимпийски игри през 1936 година Подходът им към игрите е източник на комплициране, изключително откакто през 1932 година Хитлер произнася тирада, в която ги дефинира като " игра, въодушевена от юдаизма, която не може да бъде сложена в Райх, ръководен от националсоциалисти ".
Но откакто нацистите към този момент са на власт, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс вижда, че те могат да бъдат употребявани за лични цели.
С повишаването на антисемитизма в Германия се изгарят еврейски книги и се бойкотират предприятия. През септември 1935 година на евреите е неразрешено по закон да бъдат немски жители и към този момент нямат право да се женят за " арийци ".
Международният олимпийски комитет изиска гаранции. Нацистите дават отговор, че немските евреи въпреки всичко ще могат да вземат участие в националния тим. Дали ще ги изберат или не, е различен въпрос.
С растеж метър и половина Бол е малък спрямо днешните играчи, само че е стремително бърз и с прецизен удар. Бил е звезден състезател и е водил класацията в множеството от тимовете си. Когато е разгласен немският тим по хокей на лед, името му не попада в листата.
В отговор на това един от съотборниците му, Густав Яенке, корав бранител, който е представлявал Германия и в тениса за купа " Дейвис ", отхвърля да играе, в случай че Бол не бъде включен в състава. Въпросът е разискван на секрети срещи на нацистката партия и дребна делегация пътува, с цел да беседва с Бол. В последна сметка е решено той да бъде включен.
Rudi Ball: la star de hockey sur glace juive qui a représenté et survécu à l'Allemagne nazie
— Georg Samel (@GeorgSamel)
Бол се съгласява да се върне, само че единствено против обещанието, че на фамилията му ще бъде разрешено да напусне страната след игрите. Това беше контрактувано.
В извънредно къса тирада Хитлер публично афишира четвъртите зимни олимпийски игри за открити на 5 февруари 1936 година на Олимпийския ски стадион пред близо 50 000 фенове и повече от 1000 състезатели.
Провеждат се интернационалните диспути за протест, като в няколко западни страни се повдигат митинги, само че тази опция отшумява. Докато домакинът Гармиш-Партенкирхен се приготвяше, множеството антисемитски надписи в близките села бяха свалени. Камиони на армията превозват войници на неуточнени маневри - публично те са били там при положение, че се наложи да се реалокира снегът в планините поради извънредно топлото време.
Уестбрук Пеглър, публицист от Съединени американски щати, написа за чужденци, които са били измъчвани от бойците, и оприличава огромното военно наличие на сцена от Западния фронт. Това не се харесало на нацистите. Пресбюрото в Гармиш се свързва с " Ню Йорк Таймс ", с цел да каже, че всеки, който оповестява за огромен брой бойци в региона, е измамник.
В хокея на лед Германия се изправя срещу сложна предварителна група, която включва фаворитите - Съединените щати и мощните кандидати Италия и Швейцария. Най-трудният мач е плануван първи, против американците в открита сцена с 10 000 места.
Съединените щати означават единствения гол още първоначално, а заради падналия изобилен сняг играта е провалена като представление с многочислени спирания на играта за почистване на пързалката. Въпреки провалянето на Германия, всички бяха единомислещи, че Бол е най-хубавият състезател на леда.
Следващият мач против Италия внезапно се оказа наложителна победа. Поражението щеше да изхвърли германците от надпреварата още в първите два дни. Дали с цел да окажат позитивна поддръжка, или с цел да припомнят, че загубата е неприемлива, на мача участват високопоставените нацисти Рудолф Хес, който е заместник-фюрер, и Гьобелс.
Домакините изиграват пълен мач, като ограничиха възможностите на Италия и вкараха по един гол във всеки интервал за успеха с 3:0. Топката вкара третия. Не се оповестява дали Хес и Гьобелс са приветствали гола му.
Последният мач от групата против Швейцария се играе при температура от -11 °C, като Бол още веднъж означи гол за успеха с 2:0. Германия се класира удобно за втория стадий на груповата фаза, където лесната победа над Унгария е помрачена от травмата на Бол. Той се пробва да играе, само че успеваемостта му е понижена до края на шампионата.
С най-хубавия си състезател, който едвам съумява да даде своя принос, Германия е изправена пред два решителни мача. Първият е против непобедената Англия, която преди малко е направила евентуално най-големия олимпийски потрес в хокея на лед за всички времена с успеха си над Канада.
Канадците влизат в игрите с рекордните 16 победи и едно тъждество на Олимпиадата, като надделяха съперниците си с 209:8 и завоюваха всички предходни златни медали. Англия, с поддръжката на бурната немска аудитория, спечелва с 2:1 на инат на всички.
Този път обаче тълпата е неистово настроена в интерес на Германия . За да завърши първият интервал, се постанова един от формалните лица да стреля с револвер в нощното небе, тъй като свирките на съдиите са заглушени от тълпата.
При тъждество 1:1 се налага да се играе изключително. Дикторът съобщава на феновете, че последните влакове назад към Мюнхен ще се забавят, с цел да могат да гледат края. Биват изиграни три продължения на изключителното време, без да бъде маркиран нов гол, преди мачът да бъде разгласен за еднакъв.
Бол изиграва травмата си, само че има малко време да се възвърне преди идващия мач на Германия против Канада. Загубилият щял да бъде отстранен. Грубият жанр на срещата сигурно не му е помогнал; борбите на леда заплашват да се пренесат на трибуните, до момента в който Канада побеждава с 6:2. Гьобелс и Херман Гьоринг вършат изказвания, в които молят публиката да резервира успокоение.
Германия е отстранена. Финалният кръг от четири тима за установяване на медалите щял да се организира без тях.
В края на Игрите канадският публицист Матю Халтън, който желае да напише публикация, потърсил Бол.
Sieht nach einer interessanten Lektüre aus: Die vor kurzem erschienene Biografie der deutschen Eishockeylegende Rudi Ball. Anfang der 30er Jahre einer der besten Spieler Europas, war als hervorragender Techniker bekannt.
— Marcel Lang (@MLangHockey)
Журналистът го попитал по какъв начин е могъл да понесе да играе за тим, представляващ нацисткия режим, който е преследвал сънародниците му евреи. Бол дава отговор, че в случай че е отказал, това не би помогнало на еврейското население на Германия, а в противен случай, " може да им навреди ".
Халтън означи, че по време на диалога си срамежливият Бол е наричал немските си съграждани и тима си " те ", а не " ние ".
По това време основната грижа на Бол е била договорката, подписана за фамилията му. Властите удържат на думата си. През юли, по-малко от шест месеца след зимните олимпийски игри, родителите на Бол Леонхард и Гертруда отплават от Саутхемптън на последния стадий от пътуването към сигурността, присъединявайки се към брата на Руди Хайнц в Южна Африка.
Имало обаче измама. Руди е помолен да остане и да играе в Германия.
Трудно е да се каже какъв брой огромен избор е имал по този въпрос. Поглеждайки обратно, като се има поради, че по-голямата част от фамилията му е отпътувала и че той е играл в чужбина преди Олимпийските игри, това наподобява непредвидена смяна на мнението.
Бол не е единственият еврейски състезател, на който е предоставена протекция, с цел да могат нацистите да употребяват спортния му гений през 1936 година
През 1935 година олимпийската състезателка по фехтовка Хелене Майер напуща Германия и отпътува за Съединени американски щати, откакто е лишена от поданство. Дали водена от опасения за фамилията си, останало в Германия, или от предпочитание да се върне в светлината на прожекторите, тя се съгласява да се състезава за домакините на Летните игри през 1936 година и печели сребърен орден. След това ѝ е позволено да замине за Съединени американски щати.
Майер, чийто татко е евреин, се трансформира в една от първите дами спортни звезди, когато печели злато по фехтовка за Германия като тийнейджърка на Олимпийските игри през 1928 година Тя е лишена от немското си поданство в границите на антисемитските закони на нацистите, само че приема покана да приключи в Берлин 1936 година
Бал, без значение от личните си аргументи, остава в Германия. Връща се в остарелия си тим Berliner SC и продължава да вкарва основни голове, до момента в който купите на Германия се натрупат, а войната наближава. Олимпийските игри също не са последната му изява за Германия. Бол играе и на Световното състезание през 1937 година в Лондон и на идващото издание в Прага.
С експлоадирането на Втората международна война интернационалният хокей на лед е спрян, само че до момента в който към него в Берлин падат бомби, кариерата на Бол продължава.
Той и остарелият му другар Яенке играят един до различен в лига от 10-12 тима, в това число тимове от Чехословакия и Австрия.
Последният мач на Бол е през януари 1943 година, а малко повече от година по-късно, когато военните старания на Германия на изток и на запад се разпадат, всички спортни шампионати в страната са отсрочени до второ разпореждане.
По това време Бол се измъква от Берлин, с цел да живее в лятната си къща измежду горите и езерата на външните западни покрайнини на града.
По време на възхода на Третия райх, убийствения му подем и краха му, Бол оцелява.
Може би произходът му е оказал помощ - до момента в който майка му е еврейка, татко му не е.
Известността му може би също го е предпазила; той е занимателен и разгорещен състезател, а дружно с красивата си партньорка Хилма Клопш са били добре известни във военния Берлин.
Бол в никакъв случай не приказва обществено за прекарванията си по време на войната, за изборите, пред които е бил изправен, и за компромисите, които е направил.
German leadership allowed their top hockey player to lead their team at these Nazi Germany hosted Olympics, making him the only Jew to represent Germany at these Olympic Game.
Rudi Ball
Great Britain’s ice hockey team, after winning gold at`36 Winter Olympics
— Jim Koenigsberger (@Jimfrombaseball)
Неговият племенник Ричард, който в този момент е на 79 години, си спомня за човек, който не се е прибирал към това време и със фамилията си.
Те може би са познавали прекомерно добре алтернативите на Бол.
Ричард споделя, че до момента в който Руди е играл хокей на домашния фронт на нацистка Германия, чичо му - братът на Руди Герхард - е служил в армията на режима.
В книгата на Брайън Марк Риг " Еврейските бойци на Хитлер " от 2002 година се показва, че през Втората международна война за Германия може да са служили 100 000 или повече бойци с еврейско завещание.
По времето, когато Руди Бол е видян да се реди на опашка за чорба, той и фамилията му най-сетне са се освободили от отговорностите и опасността на нацисткия режим.
Дайли, някогашният състезател, станал боец, който забелязал Бол да чака за храна, води забавен живот след войната.
Той стои зад първия сафари парк в Канада и е шеф на симфоничния оркестър на Ню Брънзуик. Бил е също по този начин президент на Асоциацията на Обединените народи в Отава и шеф на канадската организация " Оксфам " и на Канадския съвет по изкуствата.
Той съумява да направи всичко това, до момента в който служи в канадската войска на разнообразни места по света. Дайли умира в Канада през 1989 година
Що се отнася до кутиите с бензин? Той ги подарява на Канадския боен музей в Отава.
Бал тренира съюзнически военнослужещи в Берлин директно след войната, преди през април 1948 година той, Герхард и Хилма да се качат на борда на аероплан на берлинското летище Темпелхоф, пътуващ за Южна Африка и фамилна среща.
Това ще бъде мотив, обагрен с горест. През същия месец фамилията научава детайлности за случилото се с лелята на Бол - по-голямата сестра на татко му - Хулда.
Тя е умряла в Терезиенщадт - лагер в Чешката република, през който са минавали жертвите на нацистите на път за концентрационните лагери на изток.
В по-късните си години Бол е описван като обаятелен и безупречно облечен, като понякога демонстрира мрачния си берлински комизъм, който го е поддържал в по-тежки времена.
Точният му път през заплахите и клопките на нацистка Германия в никакъв случай няма да бъде изцяло прочут, само че достижението на Бол да оцелее през войната и да процъфти на леда е прието със забавяне.
През 2004 година, 29 години след гибелта му на 64-годишна възраст в Йоханесбург, Бол е признат в Залата на славата на Международната федерация по хокей на лед.
А в тихите берлински покрайнини, измежду нови къщи, поклащащи се дървета и пеещи птици, една улица към този момент носи името на звездата, която освен оцелява, само че и свети.
Единственото му предходно пътешестване до Германия е било девет години по-рано, когато оказва помощ на Англия да завоюва златото по хокей на лед на Зимните олимпийски игри през 1936 година По време на това пътешестване той се среща с Адолф Хитлер. Този път не го среща.
Дейли идва в немската столица три дни след самоубийството на фюрера и когато Втората международна война е към своя край. Там той се сблъсква с Иън Гордън.
Гордън е боен сътрудник, който отразява рухването на града и успеха на Съюзниците. Но в предходния си живот в спокойно време е отразявал хокея на лед и играча Дейли.
Гордън се качи в джипа и дружно направиха обиколка на опустошения Берлин. Скоро се натъкнаха на това, което беше останало от Райхсканцлерството - самото сърце на нацистката власт - и в градината откриха няколко изхвърлени бидона.
Andy Vermaut shares:Rudi Ball: The Jewish ice hockey star who represented and survived Nazi Germany: As their shops were boycotted, books burned and rights shredded, one German Jew found a way to survive the Nazi regime - representing it on… Thank you
— Andy Vermaut (@AndyVermaut)
Двамата считат, че те евентуално са били употребявани при изгарянето на тялото на Хитлер. В хаоса нямало кой да каже друго. Дейли взема решение, че те биха били добър сувенир.
По-късно минават около опашка от цивилни, които се редят на опашка за чорба, раздавана от съюзническите войски. Един рошав мъж притегля вниманието им. Това беше Руди Бол, човек, който преди по-малко от десетилетие бяха видели при напълно други условия.
Бал е еврейската звезда на немския тим по хокей на лед, против който Дейли се изправя на Олимпийските игри през 1936 година Дайли и Гордън бяха зашеметени. Как Бол е оживял през войната? Как се е избавил от геноцида на Хитлер?
Опитите да се разбере това 78 години по-късно не са били лесни.
Остават доста въпроси, а някои отговори са довели до още по-големи въпроси.
Руди Бал е роден в Берлин през 1910 година, най-малкият от тримата братя след Герхард и Хайнц. Баща му е немец, а майка му - литовска еврейка.
И тримата братя играят хокей на лед и тримата печелят шампионата на Германия с локалния тим Berliner SC. И тримата ще играят и за Германия.
Това е интервал на подем на немския хокей на лед и Руди Бол е огромна част от него, като оказва помощ на страната си да завоюва сребро от международното състезание през 1930 година и бронз на Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид през 1932 година
Но през 1933 година, когато политическата конюнктура се утежнява с идването на власт на Хитлер и нацистката партия, и тримата братя Бол напущат, приемайки оферти да играят в Италия и Швейцария и заобикаляйки възходящото гонене на евреите в родината си.
По това време Германия към този момент е получила правото да бъде хазаин на Зимните олимпийски игри през 1936 година Подходът им към игрите е източник на комплициране, изключително откакто през 1932 година Хитлер произнася тирада, в която ги дефинира като " игра, въодушевена от юдаизма, която не може да бъде сложена в Райх, ръководен от националсоциалисти ".
Но откакто нацистите към този момент са на власт, министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс вижда, че те могат да бъдат употребявани за лични цели.
С повишаването на антисемитизма в Германия се изгарят еврейски книги и се бойкотират предприятия. През септември 1935 година на евреите е неразрешено по закон да бъдат немски жители и към този момент нямат право да се женят за " арийци ".
Международният олимпийски комитет изиска гаранции. Нацистите дават отговор, че немските евреи въпреки всичко ще могат да вземат участие в националния тим. Дали ще ги изберат или не, е различен въпрос.
С растеж метър и половина Бол е малък спрямо днешните играчи, само че е стремително бърз и с прецизен удар. Бил е звезден състезател и е водил класацията в множеството от тимовете си. Когато е разгласен немският тим по хокей на лед, името му не попада в листата.
В отговор на това един от съотборниците му, Густав Яенке, корав бранител, който е представлявал Германия и в тениса за купа " Дейвис ", отхвърля да играе, в случай че Бол не бъде включен в състава. Въпросът е разискван на секрети срещи на нацистката партия и дребна делегация пътува, с цел да беседва с Бол. В последна сметка е решено той да бъде включен.
Rudi Ball: la star de hockey sur glace juive qui a représenté et survécu à l'Allemagne nazie
— Georg Samel (@GeorgSamel)
Бол се съгласява да се върне, само че единствено против обещанието, че на фамилията му ще бъде разрешено да напусне страната след игрите. Това беше контрактувано.
В извънредно къса тирада Хитлер публично афишира четвъртите зимни олимпийски игри за открити на 5 февруари 1936 година на Олимпийския ски стадион пред близо 50 000 фенове и повече от 1000 състезатели.
Провеждат се интернационалните диспути за протест, като в няколко западни страни се повдигат митинги, само че тази опция отшумява. Докато домакинът Гармиш-Партенкирхен се приготвяше, множеството антисемитски надписи в близките села бяха свалени. Камиони на армията превозват войници на неуточнени маневри - публично те са били там при положение, че се наложи да се реалокира снегът в планините поради извънредно топлото време.
Уестбрук Пеглър, публицист от Съединени американски щати, написа за чужденци, които са били измъчвани от бойците, и оприличава огромното военно наличие на сцена от Западния фронт. Това не се харесало на нацистите. Пресбюрото в Гармиш се свързва с " Ню Йорк Таймс ", с цел да каже, че всеки, който оповестява за огромен брой бойци в региона, е измамник.
В хокея на лед Германия се изправя срещу сложна предварителна група, която включва фаворитите - Съединените щати и мощните кандидати Италия и Швейцария. Най-трудният мач е плануван първи, против американците в открита сцена с 10 000 места.
Съединените щати означават единствения гол още първоначално, а заради падналия изобилен сняг играта е провалена като представление с многочислени спирания на играта за почистване на пързалката. Въпреки провалянето на Германия, всички бяха единомислещи, че Бол е най-хубавият състезател на леда.
Следващият мач против Италия внезапно се оказа наложителна победа. Поражението щеше да изхвърли германците от надпреварата още в първите два дни. Дали с цел да окажат позитивна поддръжка, или с цел да припомнят, че загубата е неприемлива, на мача участват високопоставените нацисти Рудолф Хес, който е заместник-фюрер, и Гьобелс.
Домакините изиграват пълен мач, като ограничиха възможностите на Италия и вкараха по един гол във всеки интервал за успеха с 3:0. Топката вкара третия. Не се оповестява дали Хес и Гьобелс са приветствали гола му.
Последният мач от групата против Швейцария се играе при температура от -11 °C, като Бол още веднъж означи гол за успеха с 2:0. Германия се класира удобно за втория стадий на груповата фаза, където лесната победа над Унгария е помрачена от травмата на Бол. Той се пробва да играе, само че успеваемостта му е понижена до края на шампионата.
С най-хубавия си състезател, който едвам съумява да даде своя принос, Германия е изправена пред два решителни мача. Първият е против непобедената Англия, която преди малко е направила евентуално най-големия олимпийски потрес в хокея на лед за всички времена с успеха си над Канада.
Канадците влизат в игрите с рекордните 16 победи и едно тъждество на Олимпиадата, като надделяха съперниците си с 209:8 и завоюваха всички предходни златни медали. Англия, с поддръжката на бурната немска аудитория, спечелва с 2:1 на инат на всички.
Този път обаче тълпата е неистово настроена в интерес на Германия . За да завърши първият интервал, се постанова един от формалните лица да стреля с револвер в нощното небе, тъй като свирките на съдиите са заглушени от тълпата.
При тъждество 1:1 се налага да се играе изключително. Дикторът съобщава на феновете, че последните влакове назад към Мюнхен ще се забавят, с цел да могат да гледат края. Биват изиграни три продължения на изключителното време, без да бъде маркиран нов гол, преди мачът да бъде разгласен за еднакъв.
Бол изиграва травмата си, само че има малко време да се възвърне преди идващия мач на Германия против Канада. Загубилият щял да бъде отстранен. Грубият жанр на срещата сигурно не му е помогнал; борбите на леда заплашват да се пренесат на трибуните, до момента в който Канада побеждава с 6:2. Гьобелс и Херман Гьоринг вършат изказвания, в които молят публиката да резервира успокоение.
Германия е отстранена. Финалният кръг от четири тима за установяване на медалите щял да се организира без тях.
В края на Игрите канадският публицист Матю Халтън, който желае да напише публикация, потърсил Бол.
Sieht nach einer interessanten Lektüre aus: Die vor kurzem erschienene Biografie der deutschen Eishockeylegende Rudi Ball. Anfang der 30er Jahre einer der besten Spieler Europas, war als hervorragender Techniker bekannt.
— Marcel Lang (@MLangHockey)
Журналистът го попитал по какъв начин е могъл да понесе да играе за тим, представляващ нацисткия режим, който е преследвал сънародниците му евреи. Бол дава отговор, че в случай че е отказал, това не би помогнало на еврейското население на Германия, а в противен случай, " може да им навреди ".
Халтън означи, че по време на диалога си срамежливият Бол е наричал немските си съграждани и тима си " те ", а не " ние ".
По това време основната грижа на Бол е била договорката, подписана за фамилията му. Властите удържат на думата си. През юли, по-малко от шест месеца след зимните олимпийски игри, родителите на Бол Леонхард и Гертруда отплават от Саутхемптън на последния стадий от пътуването към сигурността, присъединявайки се към брата на Руди Хайнц в Южна Африка.
Имало обаче измама. Руди е помолен да остане и да играе в Германия.
Трудно е да се каже какъв брой огромен избор е имал по този въпрос. Поглеждайки обратно, като се има поради, че по-голямата част от фамилията му е отпътувала и че той е играл в чужбина преди Олимпийските игри, това наподобява непредвидена смяна на мнението.
Бол не е единственият еврейски състезател, на който е предоставена протекция, с цел да могат нацистите да употребяват спортния му гений през 1936 година
През 1935 година олимпийската състезателка по фехтовка Хелене Майер напуща Германия и отпътува за Съединени американски щати, откакто е лишена от поданство. Дали водена от опасения за фамилията си, останало в Германия, или от предпочитание да се върне в светлината на прожекторите, тя се съгласява да се състезава за домакините на Летните игри през 1936 година и печели сребърен орден. След това ѝ е позволено да замине за Съединени американски щати.
Майер, чийто татко е евреин, се трансформира в една от първите дами спортни звезди, когато печели злато по фехтовка за Германия като тийнейджърка на Олимпийските игри през 1928 година Тя е лишена от немското си поданство в границите на антисемитските закони на нацистите, само че приема покана да приключи в Берлин 1936 година
Бал, без значение от личните си аргументи, остава в Германия. Връща се в остарелия си тим Berliner SC и продължава да вкарва основни голове, до момента в който купите на Германия се натрупат, а войната наближава. Олимпийските игри също не са последната му изява за Германия. Бол играе и на Световното състезание през 1937 година в Лондон и на идващото издание в Прага.
С експлоадирането на Втората международна война интернационалният хокей на лед е спрян, само че до момента в който към него в Берлин падат бомби, кариерата на Бол продължава.
Той и остарелият му другар Яенке играят един до различен в лига от 10-12 тима, в това число тимове от Чехословакия и Австрия.
Последният мач на Бол е през януари 1943 година, а малко повече от година по-късно, когато военните старания на Германия на изток и на запад се разпадат, всички спортни шампионати в страната са отсрочени до второ разпореждане.
По това време Бол се измъква от Берлин, с цел да живее в лятната си къща измежду горите и езерата на външните западни покрайнини на града.
По време на възхода на Третия райх, убийствения му подем и краха му, Бол оцелява.
Може би произходът му е оказал помощ - до момента в който майка му е еврейка, татко му не е.
Известността му може би също го е предпазила; той е занимателен и разгорещен състезател, а дружно с красивата си партньорка Хилма Клопш са били добре известни във военния Берлин.
Бол в никакъв случай не приказва обществено за прекарванията си по време на войната, за изборите, пред които е бил изправен, и за компромисите, които е направил.
German leadership allowed their top hockey player to lead their team at these Nazi Germany hosted Olympics, making him the only Jew to represent Germany at these Olympic Game.
Rudi Ball
Great Britain’s ice hockey team, after winning gold at`36 Winter Olympics
— Jim Koenigsberger (@Jimfrombaseball)
Неговият племенник Ричард, който в този момент е на 79 години, си спомня за човек, който не се е прибирал към това време и със фамилията си.
Те може би са познавали прекомерно добре алтернативите на Бол.
Ричард споделя, че до момента в който Руди е играл хокей на домашния фронт на нацистка Германия, чичо му - братът на Руди Герхард - е служил в армията на режима.
В книгата на Брайън Марк Риг " Еврейските бойци на Хитлер " от 2002 година се показва, че през Втората международна война за Германия може да са служили 100 000 или повече бойци с еврейско завещание.
По времето, когато Руди Бол е видян да се реди на опашка за чорба, той и фамилията му най-сетне са се освободили от отговорностите и опасността на нацисткия режим.
Дайли, някогашният състезател, станал боец, който забелязал Бол да чака за храна, води забавен живот след войната.
Той стои зад първия сафари парк в Канада и е шеф на симфоничния оркестър на Ню Брънзуик. Бил е също по този начин президент на Асоциацията на Обединените народи в Отава и шеф на канадската организация " Оксфам " и на Канадския съвет по изкуствата.
Той съумява да направи всичко това, до момента в който служи в канадската войска на разнообразни места по света. Дайли умира в Канада през 1989 година
Що се отнася до кутиите с бензин? Той ги подарява на Канадския боен музей в Отава.
Бал тренира съюзнически военнослужещи в Берлин директно след войната, преди през април 1948 година той, Герхард и Хилма да се качат на борда на аероплан на берлинското летище Темпелхоф, пътуващ за Южна Африка и фамилна среща.
Това ще бъде мотив, обагрен с горест. През същия месец фамилията научава детайлности за случилото се с лелята на Бол - по-голямата сестра на татко му - Хулда.
Тя е умряла в Терезиенщадт - лагер в Чешката република, през който са минавали жертвите на нацистите на път за концентрационните лагери на изток.
В по-късните си години Бол е описван като обаятелен и безупречно облечен, като понякога демонстрира мрачния си берлински комизъм, който го е поддържал в по-тежки времена.
Точният му път през заплахите и клопките на нацистка Германия в никакъв случай няма да бъде изцяло прочут, само че достижението на Бол да оцелее през войната и да процъфти на леда е прието със забавяне.
През 2004 година, 29 години след гибелта му на 64-годишна възраст в Йоханесбург, Бол е признат в Залата на славата на Международната федерация по хокей на лед.
А в тихите берлински покрайнини, измежду нови къщи, поклащащи се дървета и пеещи птици, една улица към този момент носи името на звездата, която освен оцелява, само че и свети.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ