Как Сталин прогони българите от Крим
През пролетта на 1944 година Сталин и Берия приготвят тотално етническо пречистване на Крим, жертви на което стават и над 12 хиляди българи. Повечето от тях в никакъв случай не се завръщат по родните си места.
Изследванията на закононарушенията на болшевизма дефинират всеобщите изтезания, терора и останалите репресии като най-важния инструмент за завземането и задържането на властта от комунистическите списъки в засегнатите от бедствието страни. Машината за налагане на боязън и цялостно послушание пред тоталитарната страна, сходно на месомелачка, непрекъснато би трябвало да гълтам " неприятели " от всевъзможен диаметър – империалисти, капиталисти, кулаци, интелигенция, духовенство, " врагове с партиен билет ". Несъмнено апогеят в болшевишката параноя е оповестяването на цели етнически общности за " народи-предатели ".Масовите репресии и преследванията на обвинените етноси стартират още с наченатата от свитата на Сталин през 1928 година насилствена колективизация в Украйна и не престават до гибелта на диктатора през 1953 година Но рецидивите на тази незаконна политика откриваме и много по-късно, какъвто е да вземем за пример казусът с позорния " възродителен " развой в Народна република България, траял до края на 1989 година Един от най-жестоките пристъпи на комунистическата злоба към " вътрешния зложелател " в Съюз на съветските социалистически републики са бруталните репресии против българската общественост в Украйна, чиято кулминационна точка е насилственото преселване на етническите българи от Крим в суровата пустота на Урал, Средна Азия и Сибир през 1944 година.
Наказанието " етническо пречистване "
През февруари 1944 година в Кремъл стартират да разискват по какъв начин да бъдат групово осъдени всички нации и етнически малцинства на територията на Съюз на съветските социалистически републики, които са " сътрудничели " на нацистката окупация. Публикуваните по време на така наречената " перестройка " ( от близкия асистент на Михаил Горбачов - Александър Яковлев) архивни документи на Комунистическа партия на Съветския съюз разказват в елементи претекстовете и методите за наказване на " народите-предатели ", населяващи освободения напролет на 1944 година Кримски полуостров.
Заедно с татарите, арменците и гърците към " враговете на народа " са причислени всички 12 075 представители на българското малцинство в Крим.
Без никакви доказателства за колаборация дясната ръка на Сталин, Лаврентий Берия, на 29 май 1944 година написа до господаря си, че " през интервала на немската окупация забележителна част от българите интензивно са съдействали на германците за събиране на храни за немската войска и за залавянето на руски бойци и партизани ". Берия вменява на кримските българи закононарушението, че са организирали реда и защитата на своите селища и надали не непринудено са отивали на работа в Германия. В доноса няма нито един факт, който да поддържа истинността на изказванията за колаборационизъм или да удостоверява " доброволното " събиране на храни и работна мощ за германците.
С неприкрита завист сталинският главорез номер едно изяснява на " бащата на народите ", че немските окупационни управляващи раздавали на българите специфични документи за отбрана на имуществото им от плячкосване, тъй като София била съдружник на Берлин. Украинският историк Сергей Громенко твърди, че безусловно същите доводи са били употребявани за оправдаване на депортацията на всички дребни нации от Крим, а налагането на групова виновност е едно от приетите от интернационалното право закононарушения срещу човечеството. Всъщност същинските претекстове за прогонването Берия загатва в по-късната си преписка със Сталин и със своите помощници: Крим като гранична зона на Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да бъде прочистен от всички враждебни или колебаещи се в отношението си към руската власт " детайли ".Безпощадната " евакуация " е изпълнена
Сталин незабавно утвърждава прогонването на кримските българи и още на 2 юни 1944 година Държавният комитет за защита дефинира местата за заточението им в суровите краища на Урал, Западен Сибир и Средна Азия. На 27 юни елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) обкръжават 11 плътно заселени с българи региони в Крим и с ориентирани оръжия дават на жителите им няколко часа да си подготвят багажа за дългия път на североизток. 254 българи са неотложно задържани и изпратени в изолаторите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Едновременно с това са уволнени от Червената войска и изпратени към местата за " особено " заселване 582-мата офицери и бойци с български генезис, биещи се на фронта против германците. На 4 юли Берия рапортува на Сталин, че решението за етническото пречистване на Крим е изпълнено. Съветската агитация не разяснява прогонването на кримските българи и показва случая като част от акцията по " изобличаването " на най-големия " народ-предател " в болшевишка Русия – кримските татари, написа историкът Сергей Громенко.
Условията за живот в каторгите за българите и останалите прогонени кримски нации са ужасяващи: от 225 хиляди заточеници единствено за пет години умират 33 хиляди души, а смъртността е 7 пъти по-висока от раждаемостта. Година след гибелта на Сталин от " душегубките " са освободени едвам няколкостотин кримски българи. Дори формалното разкритие на закононарушенията на " вожда и учителя " не носи разтуха за страдалците. Формално те са освободени от местата на изгнание, само че руската власт им не разрешава да се върнат в Крим или да бъдат обезщетени за иззетото имущество и отнетите домове и градини. За задачата през 1956 година даже е издадено особено разпореждане, което регистрира терзанията на " новодомците " – най-вече етнически руснаци, завзели парцелите на българите и останалите някогашни кримски нации. Несгодите им се появили поради обстоятелството, че идващите от местата на изгнание някогашни жители на Крим си търсели правата.
През 1967 година декрет на Кремъл снема възбраната за завръщане, само че с нищо не спомага на изгонените да получат покрив и безусловно наложителната в Съюз на съветските социалистически републики паспортна регистрация по родните си места. Дори след основаването на самостоятелна Украйна, молбите за цялостна реабилитация на към 46 хил.наследници на прогонените от Сталин българи, татари, арменци и гърци остават висящи. Окупацията на полуострова от Русия слага нови загради пред искащите да се завърнат. Между 1989 година и 2010 година в Крим се откриват едвам 855 наследници на прогонените българи, написа в книгата си " Ешелоните пътуват на изток " откривателят на сталинските репресии Иван Джуха.Прелюдия към русификацията на Крим?
Историкът Радослав Симеонов, който изследва ориста на българската диаспора в Украйна, е на мнение, че засилената след войната русификация на Крим е директно разследване от насилственото прогонване на българите и останалите дребни нации. В резултат на войната и сталиновите депортации за пет години популацията на полуострова се стопява трикратно. " Макар че русификацията не е сложена като задача от Сталин и Берия, тя е директно разследване от незаконните им дейности.
" Не по-малко трагична е и ориста на намиращата се на север от Крим общественост на таврийските българи ", акцентира Симеонов. Все още малко се знае за жестоката орис на към 2000 наши сънародници от Таврия (област в Източна Украйна – б.а.), които през войната се завръщат в България и стават пълноправни нейни жители. След окупацията на страната от Червената войска подчинените на Кремъл превратаджии и тяхната национална милиция предават в ръцете на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) всички наши сънародници от Украйна, които не съумяват да се укрият и избягат. Съдбата на върнатите принудително в Съюз на съветските социалистически републики българи е съвсем незнайна, тъй като в редица случаи те минават през пъкъла на ГУЛаг ", напомня Симеонов.
Текстът е от " Дойче веле ". Оригиналното заглавие е " Как прогониха българите от Крим ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:Прочит на историята (182)
Изследванията на закононарушенията на болшевизма дефинират всеобщите изтезания, терора и останалите репресии като най-важния инструмент за завземането и задържането на властта от комунистическите списъки в засегнатите от бедствието страни. Машината за налагане на боязън и цялостно послушание пред тоталитарната страна, сходно на месомелачка, непрекъснато би трябвало да гълтам " неприятели " от всевъзможен диаметър – империалисти, капиталисти, кулаци, интелигенция, духовенство, " врагове с партиен билет ". Несъмнено апогеят в болшевишката параноя е оповестяването на цели етнически общности за " народи-предатели ".Масовите репресии и преследванията на обвинените етноси стартират още с наченатата от свитата на Сталин през 1928 година насилствена колективизация в Украйна и не престават до гибелта на диктатора през 1953 година Но рецидивите на тази незаконна политика откриваме и много по-късно, какъвто е да вземем за пример казусът с позорния " възродителен " развой в Народна република България, траял до края на 1989 година Един от най-жестоките пристъпи на комунистическата злоба към " вътрешния зложелател " в Съюз на съветските социалистически републики са бруталните репресии против българската общественост в Украйна, чиято кулминационна точка е насилственото преселване на етническите българи от Крим в суровата пустота на Урал, Средна Азия и Сибир през 1944 година.
Наказанието " етническо пречистване "
През февруари 1944 година в Кремъл стартират да разискват по какъв начин да бъдат групово осъдени всички нации и етнически малцинства на територията на Съюз на съветските социалистически републики, които са " сътрудничели " на нацистката окупация. Публикуваните по време на така наречената " перестройка " ( от близкия асистент на Михаил Горбачов - Александър Яковлев) архивни документи на Комунистическа партия на Съветския съюз разказват в елементи претекстовете и методите за наказване на " народите-предатели ", населяващи освободения напролет на 1944 година Кримски полуостров.
Заедно с татарите, арменците и гърците към " враговете на народа " са причислени всички 12 075 представители на българското малцинство в Крим.
Без никакви доказателства за колаборация дясната ръка на Сталин, Лаврентий Берия, на 29 май 1944 година написа до господаря си, че " през интервала на немската окупация забележителна част от българите интензивно са съдействали на германците за събиране на храни за немската войска и за залавянето на руски бойци и партизани ". Берия вменява на кримските българи закононарушението, че са организирали реда и защитата на своите селища и надали не непринудено са отивали на работа в Германия. В доноса няма нито един факт, който да поддържа истинността на изказванията за колаборационизъм или да удостоверява " доброволното " събиране на храни и работна мощ за германците.
С неприкрита завист сталинският главорез номер едно изяснява на " бащата на народите ", че немските окупационни управляващи раздавали на българите специфични документи за отбрана на имуществото им от плячкосване, тъй като София била съдружник на Берлин. Украинският историк Сергей Громенко твърди, че безусловно същите доводи са били употребявани за оправдаване на депортацията на всички дребни нации от Крим, а налагането на групова виновност е едно от приетите от интернационалното право закононарушения срещу човечеството. Всъщност същинските претекстове за прогонването Берия загатва в по-късната си преписка със Сталин и със своите помощници: Крим като гранична зона на Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да бъде прочистен от всички враждебни или колебаещи се в отношението си към руската власт " детайли ".Безпощадната " евакуация " е изпълнена
Сталин незабавно утвърждава прогонването на кримските българи и още на 2 юни 1944 година Държавният комитет за защита дефинира местата за заточението им в суровите краища на Урал, Западен Сибир и Средна Азия. На 27 юни елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) обкръжават 11 плътно заселени с българи региони в Крим и с ориентирани оръжия дават на жителите им няколко часа да си подготвят багажа за дългия път на североизток. 254 българи са неотложно задържани и изпратени в изолаторите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Едновременно с това са уволнени от Червената войска и изпратени към местата за " особено " заселване 582-мата офицери и бойци с български генезис, биещи се на фронта против германците. На 4 юли Берия рапортува на Сталин, че решението за етническото пречистване на Крим е изпълнено. Съветската агитация не разяснява прогонването на кримските българи и показва случая като част от акцията по " изобличаването " на най-големия " народ-предател " в болшевишка Русия – кримските татари, написа историкът Сергей Громенко.
Условията за живот в каторгите за българите и останалите прогонени кримски нации са ужасяващи: от 225 хиляди заточеници единствено за пет години умират 33 хиляди души, а смъртността е 7 пъти по-висока от раждаемостта. Година след гибелта на Сталин от " душегубките " са освободени едвам няколкостотин кримски българи. Дори формалното разкритие на закононарушенията на " вожда и учителя " не носи разтуха за страдалците. Формално те са освободени от местата на изгнание, само че руската власт им не разрешава да се върнат в Крим или да бъдат обезщетени за иззетото имущество и отнетите домове и градини. За задачата през 1956 година даже е издадено особено разпореждане, което регистрира терзанията на " новодомците " – най-вече етнически руснаци, завзели парцелите на българите и останалите някогашни кримски нации. Несгодите им се появили поради обстоятелството, че идващите от местата на изгнание някогашни жители на Крим си търсели правата.
През 1967 година декрет на Кремъл снема възбраната за завръщане, само че с нищо не спомага на изгонените да получат покрив и безусловно наложителната в Съюз на съветските социалистически републики паспортна регистрация по родните си места. Дори след основаването на самостоятелна Украйна, молбите за цялостна реабилитация на към 46 хил.наследници на прогонените от Сталин българи, татари, арменци и гърци остават висящи. Окупацията на полуострова от Русия слага нови загради пред искащите да се завърнат. Между 1989 година и 2010 година в Крим се откриват едвам 855 наследници на прогонените българи, написа в книгата си " Ешелоните пътуват на изток " откривателят на сталинските репресии Иван Джуха.Прелюдия към русификацията на Крим?
Историкът Радослав Симеонов, който изследва ориста на българската диаспора в Украйна, е на мнение, че засилената след войната русификация на Крим е директно разследване от насилственото прогонване на българите и останалите дребни нации. В резултат на войната и сталиновите депортации за пет години популацията на полуострова се стопява трикратно. " Макар че русификацията не е сложена като задача от Сталин и Берия, тя е директно разследване от незаконните им дейности.
" Не по-малко трагична е и ориста на намиращата се на север от Крим общественост на таврийските българи ", акцентира Симеонов. Все още малко се знае за жестоката орис на към 2000 наши сънародници от Таврия (област в Източна Украйна – б.а.), които през войната се завръщат в България и стават пълноправни нейни жители. След окупацията на страната от Червената войска подчинените на Кремъл превратаджии и тяхната национална милиция предават в ръцете на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) всички наши сънародници от Украйна, които не съумяват да се укрият и избягат. Съдбата на върнатите принудително в Съюз на съветските социалистически републики българи е съвсем незнайна, тъй като в редица случаи те минават през пъкъла на ГУЛаг ", напомня Симеонов.
Текстът е от " Дойче веле ". Оригиналното заглавие е " Как прогониха българите от Крим ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:Прочит на историята (182)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ