Петър Ганев по Дарик: Намалява притокът на хора към София
През последното десетилетие голям брой провокации трансформират икономическата и обществена карта на страната – закъснение на вложенията и растежа, пандемия и последвалата криза, бързо възобновяване, политическа неустойчивост, война в Украйна и енергийна рецесия в Европа. Тези интервали имат друго проявяване на локално равнище, тестват капацитета за локално справяне и реакция, разрешават на някои райони да напреднат в развиването си, само че в последна сметка разликите сред областите остават, а пропастта сред столицата и провинцията, сред огромните и дребните, сред развитите и бедните не се свива доста.
В по-общ проект, икономическите несъответствия сред Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата съгласуваност. Това.
Икономистът Петър Ганев изясни в ефира на Дарик радио, че пандемията от Ковид е блъснала по-силно Бургас поради туризма. Той очерта четири огромни центъра на юг -София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, до момента в който на север има единствено един огромен център, който е Варна.
“Заплатите порастват, пенсиите бяха вдигнати, само че се е свила работната мощ в София и Пловдив ”, посочи Ганев.
“Имаме по-бедни области - това лимитира капацитета. Дори и да подобряваш разнообразни обществени критерии, даже и запалтите да усилваш, в случай че си изгубил ⅓ от работната мощ, няма чувство за напредък ”, разяснява специалистът.
По думите му локалната власт би трябвало да е извънредно мощна, с цел да се развива градът.
“В момента имаме голям брой възрастни хора, които ще натежат в един миг. Няма доста работещи, има доста миграция. За да се усъвършенства това, би трябвало да има по-добри условия тук, с цел да остават в България, в града, в регионалните градове, да няма скупчване към София. Вече понижава притокът към София ”, уточни Ганев.
И още от проучването на ИПИ:
Към добре представящите се в целокупност области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се причисляват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които минаха относително добре през компликациите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, в това число столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) демонстрират още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са изгубили най-малко една пета от работната мощ. И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за забавянето му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Липсата на акомодация към намаляващото население обаче, макар че е протичащ развой от години, продължава да оказва директно влияние върху даването на публични услуги (образование, опазване на здравето, запазване на публичния ред, просвета и др.) и на опциите на частния бранш да наема работна ръка. Проблемите пред локалните управляващи, произлизащи от демографските трендове в допълнение ще се задълбочават в посока по-високи разноски, нужда от оптимизация и отчитане на новите действителности. За да е допустимо сходно пригаждане, са нужни повече лични запаси и независимост в осъществяване на районна и общинска политика.
Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развиване – измежду областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги. Има сполучливи образци (една група от общини в Средногорието, да речем), които демонстрират, че няма непреодолими бариери пред икономическо и обществено видоизменение на локално равнище.
Съвсем скоро чакаме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще забележим доста усъвършенстване на качеството на живот и която ще се трансформира в динамично икономическо ядро, което прелива своето въздействие в периферните обитаеми места – развой, който към този момент разрешава на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и притеглят хора и вложения.
Това зависи от голям брой политики на национално равнище, само че също по този начин и от пълномощията, потенциала и финансовата самостоятелност на локалните управляващи.
В по-общ проект, икономическите несъответствия сред Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата съгласуваност. Това.
Икономистът Петър Ганев изясни в ефира на Дарик радио, че пандемията от Ковид е блъснала по-силно Бургас поради туризма. Той очерта четири огромни центъра на юг -София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, до момента в който на север има единствено един огромен център, който е Варна.
“Заплатите порастват, пенсиите бяха вдигнати, само че се е свила работната мощ в София и Пловдив ”, посочи Ганев.
“Имаме по-бедни области - това лимитира капацитета. Дори и да подобряваш разнообразни обществени критерии, даже и запалтите да усилваш, в случай че си изгубил ⅓ от работната мощ, няма чувство за напредък ”, разяснява специалистът.
По думите му локалната власт би трябвало да е извънредно мощна, с цел да се развива градът.
“В момента имаме голям брой възрастни хора, които ще натежат в един миг. Няма доста работещи, има доста миграция. За да се усъвършенства това, би трябвало да има по-добри условия тук, с цел да остават в България, в града, в регионалните градове, да няма скупчване към София. Вече понижава притокът към София ”, уточни Ганев.
И още от проучването на ИПИ:
Към добре представящите се в целокупност области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се причисляват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които минаха относително добре през компликациите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, в това число столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) демонстрират още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са изгубили най-малко една пета от работната мощ. И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за забавянето му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Липсата на акомодация към намаляващото население обаче, макар че е протичащ развой от години, продължава да оказва директно влияние върху даването на публични услуги (образование, опазване на здравето, запазване на публичния ред, просвета и др.) и на опциите на частния бранш да наема работна ръка. Проблемите пред локалните управляващи, произлизащи от демографските трендове в допълнение ще се задълбочават в посока по-високи разноски, нужда от оптимизация и отчитане на новите действителности. За да е допустимо сходно пригаждане, са нужни повече лични запаси и независимост в осъществяване на районна и общинска политика.
Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развиване – измежду областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги. Има сполучливи образци (една група от общини в Средногорието, да речем), които демонстрират, че няма непреодолими бариери пред икономическо и обществено видоизменение на локално равнище.
Съвсем скоро чакаме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще забележим доста усъвършенстване на качеството на живот и която ще се трансформира в динамично икономическо ядро, което прелива своето въздействие в периферните обитаеми места – развой, който към този момент разрешава на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и притеглят хора и вложения.
Това зависи от голям брой политики на национално равнище, само че също по този начин и от пълномощията, потенциала и финансовата самостоятелност на локалните управляващи.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ