През последния месец сме свидетели на това как президентът Румен

През последния месец сме очевидци на това по какъв начин президентът Румен Радев съзнателно бави връчването на мандата за сформиране на държавно управление. Сред обществото се ширеше упованието (очевидно и президентът смяташе същото), че даже и да няма държавно управление, националното заседание ще работи интензивно в името на България и ползите на българските жители като одобри извънредно значимите закони, свързани с бюджета, Шенген, еврозоната и Плана за възобновяване и резистентност. За страдание тези упования не се сбъднаха. Изненадващо, победилата в изборите с по-малко от 2% партия ГЕРБ изрично отхвърли да образува парламентарни комисии и да стартира същинска парламентарна активност с претекста, че това трябвало да се случи едвам откакто има единодушие за държавно управление. Разбира се, държавно управление доминирано от ГЕРБ.

Когато беше образуван този парламент стана безусловно ясно, че е съставянето на държавно управление ще се окаже доста сложна задача. Въпреки това, в обществото се таеше вяра, че даже и да не се сформира парламент, то в границите на 2-3 месеца биха могли да се одобряват упоменатите нагоре извънредно значими и незабавни за страната ни закони. Това беше и смисълът президентът да бави механически връчването на мандата и по този метод да печели време, в границите на конституцията, точно за приемането на тези закони.

Обаче се натъкнахме на една малко непредвидена пречка от политически и личностен темперамент. Внезапно, след сформирането на Народното събрание, и след „ джентълменското съглашение “, с което ПП-ДБ отстъпиха и дадоха председателското място в Народно събрание на ГЕРБ, а те от своя страна не помниха да им дадат председателското място в комисията по правни въпроси, внезапно персонално ръководителят на партия ГЕРБ Бойко Борисов и неговите представители, започнаха да настояват, че няма по какъв начин да се одобряват закони, в случай че няма единодушие за държавно управление. Това изказване има политическа логичност, само че то е официално и житейски погрешно, тъй като Народното събрание умерено би могъл да приема закони без да има държавно управление. Нещо, което се случи в предходния парламент.

Именно по време на предходния парламент, без да има излъчено държавно управление, хартиената коалиция сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия промени изборния закон и на практика ликвидира машинното гласоподаване. Но надалеч по-интересно е, за какво от ГЕРБ отхвърлят да работят по законите за еврозоната и Шенген, откакто сами тръбят наляво и надясно, че доста държат  на прозападната ориентировка на България, както и на влизането ни в еврозоната и Шенген. Тук и по-неопитните наблюдаващи биха забелязали съществено разминаване сред думите и делата им. Защото макар горещо заявяваната си прозападна, проевропейска и прошенген ориентировка, с дейностите ГЕРБ на процедура спъва придвижването на България на запад към европейските ѝ сътрудници.

При това състояние, напъните и на партиите на Промяната, и на президента, са изцяло обречени и няма да доведат до нищо свястно. Сега пред ГЕРБ има две благоприятни условия. Първата е да направи държавно управление с Доган и Слави, със скрита или очевидна поддръжка на Българска социалистическа партия и „ Възраждане “. Втората опция пред ГЕРБ е за следващ път да се провали в опита си за сформиране на държавно управление. И в двата случая – и при нови избори и при вероятно сформиране на държавно управление на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, президентът няма смисъл повече да се бави в името на несъществуващата воля за приемане на по този начин значимите закони. Най-целесъобразно е да стартира връчването на мандатите и да не се вършат повече опити да се стопира политическото време.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!