Армения все повече напуска руската геополитическа орбита
През последните няколко седмици в обичайно съюзническите и близки арменско-руски дипломатически връзки настъпи сериозна динамичност, даваща индикации, че Ереван от ден на ден плава отвън фарватера на политиката на Русия.
Тази наклонност беше ясно онагледена от две знакови събития - първо, арменският външен министър разгласи, че страната му ще обмисли опцията да подаде кандидатурата си за участие в Европейски Съюз, а по-късно в Ереван като част от районна обиколка на посещаване дойде генералният секретар на НАТО.
Цялостният ход на събитията приказва за сериозен прелом в досегашния курс на Армения по отношение на Кремъл, отбелязва " Политико ", представено от Българска телеграфна агенция.
Евроинтеграция
На 9 март арменският външен министър Арарат Мирзоян заяви новината, че страната му обмисля опцията да се причисли към Европейски Съюз. Това стана в миг, когато Армения се стреми да построи по-тесни връзки със Запада предвид на напрежението в връзките с Русия, показва Ройтерс.
" В момента се разискват доста благоприятни условия. Няма да бъде загадка, в случай че кажа, че те включват и участие в Европейски Съюз ", сподели Мирзоян в изявление за турския ефирен канал " ТРТ Уърлд ", обещано от него в коридорите на дипломатически конгрес в Анталия.
Казаното от дипломата не остана единствено изолирана имитация и имаше своето продължение, откакто към седмица по-късно арменският министър председател Никол Пашинян намерено прикани за иницииране на публичен спор по въпроса.
Възможността Армения да се причисли към Европейски Съюз " би трябвало да стане необятно обсъждана тематика в обществото ", сподели министър-председателят, представен от Франс прес. " Става дума за опция да обсъдим нашето виждане за бъдещето на Армения. "
Пашинян добави, че кабинетът му има " политическата воля да продължи да работи за оптимално задълбочаване на връзките с Европейски Съюз ".
Заявката на Ереван за доближаване откри позитивен отзив в Евросъюза. Европейският парламент одобри в дните сред изявлението на Мирзоян и това на Пашинян резолюция, в която поддържа " укрепването на връзките сред Европейски Съюз и Армения ".
След като пристигна на власт вследствие на гражданска война през 2018 година, държавното управление на Пашинян пое курс към по-тясно доближаване с Европа и Съединени американски щати, с което в годините по-късно неведнъж предизвикваше раздразнението на Русия, отбелязва Ройтерс.
Ереван нееднократно е изтъквал, че съюзническите връзки с Москва не се отнасят до войната в Украйна, а Пашинян директно упрекна Русия, че се пробва да подкопае ръководството му.
Но в ролята на катализатор за все по-ясно очертаващия се раздор в двустранните връзки се оказа военният спор за контрола над сепаратисткия район Нагорни Карабах, който Азербайджан съумя да си върне през септември предходната година от силите на локалните етнически арменци, откакто ги победи на бойното поле.
Военните дейности обтегнаха съществено руско-арменските връзки, тъй като Ереван упрекна миротворческите сили, ситуирани от Москва след предходната карабахска война сред Армения и Азербайджан през 2020 година, че не са създали нищо, с цел да предотвратят сполучливото септемврийско нахлуване на войските на Баку.
Русия, която има военна база в Армения, отхвърли обвиняванията и уточни, че силите ѝ е нямало по какъв начин да се намесят, тъй като нямат подобен мандат.
Диалог с НАТО
Миналата седмица желанието на Армения да затвърди доближаването със Запада получи ново изражение, откакто в Ереван на посещаване дойде генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
" Искаме да засилим съществуващия политически разговор и да разтеглим съдействието си с алианса и с някои от членовете му ", сподели Пашинян след срещата с норвежеца.
По думите на арменския министър председател Ереван ще приветства всяко изпитание от страна на НАТО да спомага за нормализиране на връзките с Азербайджан.
" Очакваме енергична поддръжка от страна на интернационалната общественост, в това число от НАТО, за мирния развой сред Армения и Азербайджан ", съобщи Пашинян.
Столтенберг, който дойде в Ереван в края на тридневна обиколка в района на Южен Кавказ, присъединила спирки още в Азербайджан и Грузия, похвали Армения за присъединяване ѝ в мироопазващите интервенции на алианса, в това число в тази в Косово. " НАТО поддържа суверенитета и териториалната целокупност на Армения и вашите мирни аспирации ", съобщи ръководителят на алианса.
Столтенберг уточни нуждата от реализиране на съглашение сред Армения и Азербайджан за нормализиране на връзките, наблягайки, че " това е значимо за евро-атлантическата сигурност предвид на все по-опасния свят, в който живеем ".
Преди това в Азербайджан шефът на НАТО прикани Баку " да се възползва от опцията да реализира дълготраен мир с Армения ".
Част от по-широк развой
Желанието на Ереван за по-голяма интеграция в западните структури е част от по-широк развой, следен в някогашните руски републики, намиращи се в европейската външна страна.
Освен Армения по този път поеха и Украйна, Молдова и Грузия, само че разликата с арменския случай е, че Ереван реши да тръгне по него чак в този момент, до момента в който другите три страни го направиха още през 2013 година
В оня миг Армения реши да не следва образеца им и избра да се причисли към зараждащия се тогава под егидата на Москва Евразийски стопански съюз. Ереван смяташе, че това ще ѝ обезпечи отбраната на Русия против всевъзможни опити на Азербайджан да си върне отделилия се при започване на 90-те години Нагорни Карабах, само че в последна сметка тези очаквания бяха попарени, отбелязва " Политико ".
Според анализатори в основата на дрейфа на Армения към Запада стои не толкоз идеология, колкото съображения за националната сигурност.
Все още неуреденият спор с Азербайджан, макар почналите през декември мирни договаряния, поражда опасения в ръководещите среди в Ереван, че може да се стигне до ново изостряне на военното опълчване с Баку и нови провали за Армения. " Правителството насочва взор към страни като Индия и Франция и може би счита, че спасението за Армения е в присъединението към Европейски Съюз ", сподели пред " Политико " Бенямин Погосян, специалист от арменския Институт за приложни политически проучвания.
Но без значение от всичко остава отворен въпросът дали Москва е подготвена да се помири със загуба на въздействието си в Армения, страна, ситуирана на стратегическия кръстопът сред Иран и Турция, отбелязва изданието.
Тази наклонност беше ясно онагледена от две знакови събития - първо, арменският външен министър разгласи, че страната му ще обмисли опцията да подаде кандидатурата си за участие в Европейски Съюз, а по-късно в Ереван като част от районна обиколка на посещаване дойде генералният секретар на НАТО.
Цялостният ход на събитията приказва за сериозен прелом в досегашния курс на Армения по отношение на Кремъл, отбелязва " Политико ", представено от Българска телеграфна агенция.
Евроинтеграция
На 9 март арменският външен министър Арарат Мирзоян заяви новината, че страната му обмисля опцията да се причисли към Европейски Съюз. Това стана в миг, когато Армения се стреми да построи по-тесни връзки със Запада предвид на напрежението в връзките с Русия, показва Ройтерс.
" В момента се разискват доста благоприятни условия. Няма да бъде загадка, в случай че кажа, че те включват и участие в Европейски Съюз ", сподели Мирзоян в изявление за турския ефирен канал " ТРТ Уърлд ", обещано от него в коридорите на дипломатически конгрес в Анталия.
Казаното от дипломата не остана единствено изолирана имитация и имаше своето продължение, откакто към седмица по-късно арменският министър председател Никол Пашинян намерено прикани за иницииране на публичен спор по въпроса.
Възможността Армения да се причисли към Европейски Съюз " би трябвало да стане необятно обсъждана тематика в обществото ", сподели министър-председателят, представен от Франс прес. " Става дума за опция да обсъдим нашето виждане за бъдещето на Армения. "
Пашинян добави, че кабинетът му има " политическата воля да продължи да работи за оптимално задълбочаване на връзките с Европейски Съюз ".
Заявката на Ереван за доближаване откри позитивен отзив в Евросъюза. Европейският парламент одобри в дните сред изявлението на Мирзоян и това на Пашинян резолюция, в която поддържа " укрепването на връзките сред Европейски Съюз и Армения ".
След като пристигна на власт вследствие на гражданска война през 2018 година, държавното управление на Пашинян пое курс към по-тясно доближаване с Европа и Съединени американски щати, с което в годините по-късно неведнъж предизвикваше раздразнението на Русия, отбелязва Ройтерс.
Ереван нееднократно е изтъквал, че съюзническите връзки с Москва не се отнасят до войната в Украйна, а Пашинян директно упрекна Русия, че се пробва да подкопае ръководството му.
Но в ролята на катализатор за все по-ясно очертаващия се раздор в двустранните връзки се оказа военният спор за контрола над сепаратисткия район Нагорни Карабах, който Азербайджан съумя да си върне през септември предходната година от силите на локалните етнически арменци, откакто ги победи на бойното поле.
Военните дейности обтегнаха съществено руско-арменските връзки, тъй като Ереван упрекна миротворческите сили, ситуирани от Москва след предходната карабахска война сред Армения и Азербайджан през 2020 година, че не са създали нищо, с цел да предотвратят сполучливото септемврийско нахлуване на войските на Баку.
Русия, която има военна база в Армения, отхвърли обвиняванията и уточни, че силите ѝ е нямало по какъв начин да се намесят, тъй като нямат подобен мандат.
Диалог с НАТО
Миналата седмица желанието на Армения да затвърди доближаването със Запада получи ново изражение, откакто в Ереван на посещаване дойде генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
" Искаме да засилим съществуващия политически разговор и да разтеглим съдействието си с алианса и с някои от членовете му ", сподели Пашинян след срещата с норвежеца.
По думите на арменския министър председател Ереван ще приветства всяко изпитание от страна на НАТО да спомага за нормализиране на връзките с Азербайджан.
" Очакваме енергична поддръжка от страна на интернационалната общественост, в това число от НАТО, за мирния развой сред Армения и Азербайджан ", съобщи Пашинян.
Столтенберг, който дойде в Ереван в края на тридневна обиколка в района на Южен Кавказ, присъединила спирки още в Азербайджан и Грузия, похвали Армения за присъединяване ѝ в мироопазващите интервенции на алианса, в това число в тази в Косово. " НАТО поддържа суверенитета и териториалната целокупност на Армения и вашите мирни аспирации ", съобщи ръководителят на алианса.
Столтенберг уточни нуждата от реализиране на съглашение сред Армения и Азербайджан за нормализиране на връзките, наблягайки, че " това е значимо за евро-атлантическата сигурност предвид на все по-опасния свят, в който живеем ".
Преди това в Азербайджан шефът на НАТО прикани Баку " да се възползва от опцията да реализира дълготраен мир с Армения ".
Част от по-широк развой
Желанието на Ереван за по-голяма интеграция в западните структури е част от по-широк развой, следен в някогашните руски републики, намиращи се в европейската външна страна.
Освен Армения по този път поеха и Украйна, Молдова и Грузия, само че разликата с арменския случай е, че Ереван реши да тръгне по него чак в този момент, до момента в който другите три страни го направиха още през 2013 година
В оня миг Армения реши да не следва образеца им и избра да се причисли към зараждащия се тогава под егидата на Москва Евразийски стопански съюз. Ереван смяташе, че това ще ѝ обезпечи отбраната на Русия против всевъзможни опити на Азербайджан да си върне отделилия се при започване на 90-те години Нагорни Карабах, само че в последна сметка тези очаквания бяха попарени, отбелязва " Политико ".
Според анализатори в основата на дрейфа на Армения към Запада стои не толкоз идеология, колкото съображения за националната сигурност.
Все още неуреденият спор с Азербайджан, макар почналите през декември мирни договаряния, поражда опасения в ръководещите среди в Ереван, че може да се стигне до ново изостряне на военното опълчване с Баку и нови провали за Армения. " Правителството насочва взор към страни като Индия и Франция и може би счита, че спасението за Армения е в присъединението към Европейски Съюз ", сподели пред " Политико " Бенямин Погосян, специалист от арменския Институт за приложни политически проучвания.
Но без значение от всичко остава отворен въпросът дали Москва е подготвена да се помири със загуба на въздействието си в Армения, страна, ситуирана на стратегическия кръстопът сред Иран и Турция, отбелязва изданието.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ