Огромни различия в бала за прием в математическите гимназии
През последните няколко седмици текат тежки разисквания на промени в закона за учебното и предучилищното обучение. Част от тях са свързани с приема след 7-и клас в математически и природоматематически гимназии. Има ли учредения министерството за част от предложенията? За да проверим това, вършим обзор на данните от настоящото класиране на възпитаници след 7-и клас в математическите гимназии в паралелките с математически профил.
Още по тематиката
Български възпитаници завоюваха 6 медала от Международната олимпиада по математикаСедмокласниците счупиха връх по брой шестици по математикаУж учат в математически гимназии, само че избират матура по езициПредставената информация е събрана посредством обзор на оповестените минимални балове на второто класиране на електронните страници на Регионалните ръководства на образованието за 2025 година За всяка област са показани данни за най-ниския доближат бал за банкет в математическа паралелка в математическа или природоматематическа гимназия.. Следва да се има поради, че математическите гимназии обичайно се смятат за едни от най-хубавите учебни заведения за всяка област, а профилирането по математика и сходното балообразуване дават опция елементарно да съпоставим интереса към тях.
*Някои значими бележки по данните: 1. В области Монтана Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други учебни заведения в региона. В област Добрич няма паралелка с математически профил в ПМГ " Иван Вазов ", като единствената математическа паралелка в региона е в СУ " Стефан Караджа ", гр. Каварна с най-малък бал на второ класиране 78,5 т. 2. За области Силистра, Благоевград, Шумен, Сливен и Смолян са употребявани баловете за банкет на първо класиране, защото няма класирани претенденти на второ класиране (всички признати са заели местата си). 3. В области с повече от една математическа гимназия е употребен по-ниският бал за банкет в математическа паралелка - за област Хасково - ПМГ " Академик Боян Петканчин ", Хасково; за София (област) - ППМГ " Асен Златаров ", Ботевград; за София (столица) - СМГ " Паисий Хилендарски " ; за Стара Загора - ППМГ " Никола Обрешков ", Казанлък; за Търговище - Първо СУ " Св. Седмочисленици ", Търговище.
За поредна година се виждат големите разлики в приемния бал сред столицата и част от областите в България - над 4 пъти по-слаби резултати сред първия и последния в класацията. Разликата сред първия и втория е близо 30 точки. В едвам шест области нужният бал е над 400 точки. В осем той е под 300 точки - това значи, че на процедура за банкет в тях евентуално не е нужна усилена подготовка. А в три области въобще няма паралелки с профил " математика " в математическите гимназии.
С други думи профилираната подготовка в най-силните математически учебни заведения у нас се предлага на възпитаници с доста разнообразни достижения и резултати " на старта ". Докато в столицата приемът в тях е извънредно сложен и даже отлични резултати по математика не са задоволителни, то в Силистра, Ловеч и Разград това не е по този начин. Посредствените приемни резултати на гимназиите в огромни регионални центрове демонстрират, че против оскъдни старания може да се получи отлично приблизително обучение.
И в случай че се върнем на препоръчаните промени в ЗПУО, които засягат математическите гимназии - да не преизбират своите възпитаници след 7-и клас, с цел да не изтърван някой математически гений, ще установим, че множеството учебни заведения нямат потребност от тях. С изключение на Софийска математическа гимназия всички гимназии имат по-голям банкет в 8-и клас, в сравнение с в 5-и, а в по-голямата част от тях нужният приемен бал не е проблем за учениците.
Ще обърнем внимание и на още нещо - в случай че в част от районните математически гимназии ползата към математиката е толкоз слаб, а надлежно и учениците, които още в 8-и клас избират да профилират математика, са толкоз малко, то какво остава за общообразователна подготовка по математика на всички останали възпитаници в другите учебни заведения? Не ли по-добре МОН да се концентрира върху това да усили часовете в прогимназията (5-7 клас) и да усъвършенства общообразователната подготовка за всички възпитаници, вместо да се занимава с МГ-тата или въобще с гимназиалния курс?
Авторът доктор Петя Георгиева е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е оповестена ТУК > >




