През последните месеци темата за влизането на България в еврозоната

През последните месеци тематиката за влизането на България в еврозоната още веднъж е на напред във времето. И до момента в който икономистите спорят за инфлационните резултати, за цените и за макрорамката, същинският въпрос за вложителите е един: какъв брой може да завоюва пазарът, в случай че България в действителност премине в клуба на еврото? Историята ни дава задоволително образци. Приемането на еврото не е единствено парична смяна, а мощен сигнал към световните капитали – страната става част от по-голяма система с по-нисък валутен риск и с достъп до ликвидността на ЕЦБ.Погледнем ли обратно, Словения през 2007 година сподели по какъв начин локалният показател може да скочи с над 40% в годината към присъединението. Балтийските пазари – Литва, Латвия и Естония – също регистрираха внезапен растеж на интереса, като при Литва показателят се увеличи с близо 30% в годината на влизането, а при Естония пазарната капитализация съвсем се удвои за две години.Дори по-големи стопански системи като Словакия и Словения имаха прилив на непознати капитали и основна ликвидност в локалните тържища, въпреки резултатът да се размива с времето. Важното е, че първите 12–24 месеца носят същинския скок – не поради фундаментална промяна на фирмите, а поради наградата, която интернационалните вложители заплащат за новото равнище на сигурност.За България през днешния ден подтекстът е още по-различен. Пазарът ни е дребен, недооценен и едва ликвиден. Това значи, че даже стеснен приток на капитали може да сътвори лавинообразен резултат. Ако съпоставим с балтийските пазари, където активите бяха сходни по мащаб, може да предположим, че показателят SOFIX би имал капацитет за 30–40% повишаване в границите на година след еврозоната, изключително в случай че се комбинира с положителни макро вести като спад на инфлацията и растеж на Брутният вътрешен продукт. Вторичен резултат ще е и по-високият интерес на локалните вложители – психологическият фактор „ влизаме в еврозоната “ постоянно работи като катализатор за всеобщото присъединяване на дребните спестители.Но би трябвало да сме и реалисти. Влизането в еврозоната не е магическа пръчка. Ако световните пазари са в промяна, българският няма да е остров. Възможно е да забележим краткосрочни съмнения, а част от предстоящите облаги да бъдат изядени от външни фактори. Истинският въпрос за всеки вложител е не дали показателят ще скочи, а по какъв начин да се нарежда. Историята учи, че печели този, който влиза преди събитието и излиза отчасти по време на еуфорията. Балтийските образци демонстрират тъкмо това – в първата година има детонация на рентабилност, само че по-късно идва консолидация.В този смисъл, българските акции наподобяват като „ прът алтернатива “ върху политическо събитие – стеснен риск, само че евентуално забележителна премия. Секторите, които могат да излязат напред, са банките (заради интеграцията с евросистемата), инфраструктурните и строителните компании (заради предстоящото ускорение на финансовите потоци от ЕС), както и сдруженията с дивидентна история, които могат да привлекат консервативните вложители. Ако вземем приблизително балтийския сюжет, капацитетът за 30–40% растеж наподобява действителен.За дълготрайния вложител това е късмет да се възползва от неповторимо събитие, което настава единствено един път в историята на страната. Рискът е налице – от закъснение на процеса до външни шокове – само че салдото риск/възвръщаемост наподобява повече от преференциален. Въпросът е дали ще имаме смелостта да се възползваме преди вратата да се затвори.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.