През последните месеци темата „Македония“ не губи своята актуалност и

През последните месеци тематиката „ Македония “ не губи своята новост и непрекъснато е в дневния ред както на политиците, по този начин и на обществото. А в края на предходната седмица президентът разгласи, че ще свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който да се обсъдят въпросите, свързани с начало на договарянията за присъединението на Македония към Европейски Съюз. По този мотив Trafficnews се свърза с адв. Станислав Станев, който има докторска степен по въпросите, свързани със Западните Балкани, и е с емфатичен интерес по въпросите, отнасящи се до Македония.



- Адв. Станев, смятате ли, че свикването на Консултативния съвет за национална сигурност е сериозна поръчка от страна на България за ангажираност по тематиката и това крачка в вярната посока ли е?

- Категорично не. Смятам, че свикването на този съвет е следващата демонстрация на неправилен популизъм по тематиката. Сигурен съм, че там ще се изприказват много сладки и добре звучащи приказки, които в най-хубавия случай ще имат нулев резултат по тематиката. А като се има поради устойчивата неопитност на политическата ни класа по тези въпроси, се притеснявам, че може и да има негативен резултат.

- На какво се дължи отрицателното ви отношение към този конгрес? Не смятате ли, че толкоз значим въпрос би трябвало да се разиска точно от този съвет?

- Нямам отрицателно отношение към този съвет, просто считам, че в тази ситуация се употребява по-скоро за пропагандни цели за вътрешна консумация, в сравнение с за нещо действително.
В закона е записано, че КСНС разисква въпроси, които са свързани с: външната и вътрешната политика на страната по отношение на националната сигурност; гарантирането на гражданския мир, публичния ред, правата и ползите на българските граждани; дейностите по секване или попречване на зародила заплаха за националната сигурност.
Т.е. в случай че не чакаме Македония да разгласи война на България или да прави диверсионни групи на българска територия, не виждам какво в границите на закона ще се разисква на този съвет.
А в случай че се абстрахираме от шегите, стигаме до единствения явен извод: че вместо да се направи нещо действително по тематиката, се хвърля прахуляк в очите на обществото или се прави опит да се притъпи чувството на обществото от някакво идно решение.

- Какво смятате, че би трябвало да се направи? Откъде да се стартира?

- Много неща би трябвало да се създадат и кое от кое по-важни. Но на първо време би трябвало да осмислим грешките, които вършим ние тук, оттук Осогово, да ги проучваме и по-късно да се опитаме да гледаме независимо по въпроса и да търсим позволение.

- Какво имате поради? Нали първоначално желаеме в Македония да показват и учат правилно историята?

- Точно историята е един прелестен образец. Вярно е, че в Македония се учи фалшифицирана история. При нас обаче се учеше, а и още се учи манипулирана история. Т.е. те учат неща, които не са се случвали, а на нас ни се показват обособени обстоятелства, извадени от подтекста по подобен метод, че да оставят неверна визия. Иначе казано, има разлика сред фалшифицирана и манипулирана история, само че резултатът и при двете е промито схващане, което елементарно се поддава на провокации и разпалване на ненавист.

- Да, вие постоянно критикувате българската историческа просвета и България за това, че не се показва вярно историята и че виновността в историческия спор е и наша. Можете ли обаче да дадете образец?

- Разбира се, освен това мога да ви посоча доста явен подобен. В България постоянно се сърдим, че край Вардар ни назовават фашисти. Аз персонално съм бил очевидец на голям брой разногласия по македонски малките екрани по този въпрос. И всякога, когато защитаващият българската позиция се аргументира, че не сме били фашисти, получава един и същи отговор „ да, само че знакови и уважавани български учени по история настояват, че България е била фашистка страна “. Иначе казано, в Македония ни „ затапват “ със личните ни нелепости. Докато в България не се направи действителна равносметка и разбор на историческите събития и до момента в който не изхвърлим старите коминтерновски лозунги от историческата просвета, няма да сме готови за действителен теоретичен конфликт. Иначе казано, има едно комунистическа мотика, която не сме спрели да настъпваме доста десетилетия.

- Да, само че разногласието не е единствено за фашизма, македонците желаят да си присвоят и Гоце Делчев. Може ли и би трябвало ли да го допуснем?

- Спорът е за истината. И до момента в който в него (в спора) съществува неистина, истината няма късмет. Но да погледнем върху Гоце Делчев. Никога не съм приемал за естествен дележа на тази персона. Гоце Делчев не е нито „ наш “, нито „ техен “. Гоце Делчев е общ, тъй като се е борил за свободата и благоденствието на всички – на общите ни прадеди; на тези, които са живели в Македония, само че и на сънародниците им (ни) в Одринска Тракия. Всъщност, би могло да се каже, че Гоце Делчев е на цялото цивилизовано човечество, тъй като бидейки бунтовник, той е бил и хуманист. Става въпрос за персона от ранга на Левски, която за срамотите не е задоволително известна в България.

- Не сте ли прекомерно песимист? В България има улици, квартали, учебни заведения, които носят името на Гоце Делчев, даже и цялостен град .

- Да, по този начин е, има. Но замислете се какво тъкмо знаем за Гоце Делчев и какъв брой от нас го знаят? Запитайте познатите си кой и какъв е той; къде е роден; защо се е борил; по кое време е погубен? Отговорите, които ще получите, ще смаят. Оказва се, че голямата част от обществото в България е чувала за Гоце Делчев, само че единствено е чувала и единственото нещо, което знае за него с изключение на името му е, че „ си го разделяме “ с Македония. Запознати са обособени персони, които са ангажирани с тематиката, само че те не са болшинство. За сметка на това голямата част от българите доста добре знаят кой е Георги Димитров, да не приказваме че множеството от тях имат позитивно мнение за него, което е позор, защото става въпрос за най-знаковия народен изменник освен за 20 век, само че може би в цялата ни национална история. Изводът от горното е доста печален и той е, че равнището на пропагадна обремененост (която неуместно назоваваме обучение по история) е на скандално от национална позиция равнище. Най-точното определение преди време го даде един мой другар: българските учебници по история наподобяват по този начин, все едно са ги писали враговете на България.

- Може би сте прав ненапълно, само че въпреки всичко учебниците по история претърпяха доста корекции. Дори има публично напрежение, че новите разновидности подменят историята.

- Всъщност истината е радикално друга. Българските учебници претърпяха козметични промени, в които съвсем никакво място не откриха значими исторически събития и процеси. Много персони, чийто образец може да обогати поколенията не престават да отсъства. Вместо това половинчато се учат всякакви неща с ниска степен на новост и адекватност. А да не забравяме и, че системата се саботира от вътрешната страна. Много от учителите, които десетилетия наред са били облъчвани и са облъчвали с величието на редица предатели и изменничества, и до през днешния ден не престават да намират метод да внушават нелепици на поколенията. Същите изпадат в дива гняв, когато си позволиш да кажеш истината или просто да посочиш, че тя бива укривана. Светлият лъч, който обаче към момента не е задоволителен, с цел да измести отровния мрак, е в някои млади учители, които апропо, което преподават, съумяват да вметнат и нещо значимо, останало отвън учебниците. Но тук става въпрос не за държавна политика, а за обособени, изолирани актове на национализъм у събудени млади учители, които не държат да възпитават неправилно поколенията.

- Да се върнем върху настоящите въпроси, свързани с Македония и отношението на България. Казахте, че намирате свикването на КСНС за ненужно. Какво обаче смятате, че би трябвало да се направи и в какъв формат?

- Въпросът е извънредно сложен, тъй като в нашия двор, на Република България, има струпан прекалено много отпадък и не е елементарно да се даде съответен отговор на въпроса от кой край би трябвало да стартира чистенето. Все отново считам, че има някаква светлина в тунела – въпросът за правата на хората с българска еднаквост в Македония е извънредно значим и при съответен метод към него, бихме могли да създадем една постоянна крачка в вярна посока.

- Т.е. смятате за верен методът на България, която упорства за записване на българите в конституцията на Македония?

- Всъщност считам, че това извънредно грешена посока на размишление в границите на една другояче вярна тематика. От една страна смяната на конституцията не е елементарен развой, който с изключение на всичко останало би трябвало да бъде предхождан от сериозна социална полемика. Дори и в миналото да се промени, ръководещите в Скопие ще вдигнат писък до небето (нещо, в което ги бива) и ще кажат, че са създали прекалено много поради нашите претенции и друго няма да се случи. От друга страна включването на хората с българска еднаквост в конституцията ще значи, че публично се признава, че българите в действителност са нещо друго. Ако реализираме това, нагледно казано, ще сме се нокаутирали сами. Знам, че има и хора, в това число там, които разчитат, че включването им в листата с „ припадници от нации “ може да им даде права и да им даде благоприятни условия. Аз обаче считам това за неверна тенденция на разбор. Постюгославска Македония продължава да възпитава и образова поколенията в антибългаризъм. През годините те са потвърдили, че законите и разпоредбите не ги интересуват задоволително, когато става въпрос за теория и идеология. Нелепо е да се мисли, че нещо ще се промени, преди управническият югославски чип да е препрограмиран с цивилизована идеология.

- В подобен случай би трябвало ли Македония да стартира договаряния и да стане член на Европейски Съюз?

- Това е въпрос, по който няма две отзиви. Македонското общество, което е задоволително изстрадало по време на югославския интервал и от посткомунизма има право да получи цивилизована среда за битие. И това би трябвало да стане допустимо най-скоро. Друг е въпросът какви старания би трябвало да положат ръководещите в Скопие, с цел да се направи първата значима крачка. Във всеки случай за Македония е витално значимо да влезе в Европейски Съюз преди Сърбия. И инатът на политическата класа в Македония води до извода, че ръководещите там, избират Белград да ги изпревари, с цел да могат да се слагат сръбски условия пред Скопие.

- Какво би трябвало да направи България, с цел да се излезе от този обаян кръг?

- На първо място би трябвало да се „ разсъни “. Има редица очебийни образци за това по какъв начин управляващите в Скопие нарушават освен контракта за добросъседство с България, само че и цивилизования и доброжелателен метод към прилежаща страна. Досега нашата страна се държеше аристократично, а крясъците на скопските пропагандатори проглушиха ушите на цяла Европа. Резултатът беше, че сътрудниците ни се затрудняват да схванат защо става въпрос и по тази причина отдават повече внимание на нервностите. Стигна се и до неуместната обстановка скопският външен министър да ехидничи във връзка с България по един неприемлив метод. Тук е моментът да изтъквам един мой прочут, който се е занимавал дълго време с тематиката. Според него, колкото по-неадекватна е политиката ни към Македония, толкоз по-слаба е страната ни и назад. За мое голямо страдание, сега са налице всички белези на безидейна уязвимост.

- А какъв е казусът за нас в случай че бъдат стартират договаряния?

- Има едно разбиране - „ критерии от Копенхаген “. Става въпрос за критериите, на които една страна би трябвало да дава отговор, с цел да стане част от Европейски Съюз. Спомням си, че неадекватността на политическата ни класа беше толкоз сериозна, че дълго време не се сещаха да ги упоменат, а след това, „ преписаха “ и започнаха единствено за това да приказват, без обаче да се аргументират със наличието на понятието. Но мисълта ми е друга. За да стане член Македония би трябвало най-малко да покаже желание да реализира тези критерии. На първо място, би трябвало не просто да се откаже, само че и да жигосах откровено езикът на омразата. Не може и не трябва една страна да направи крачка към цивилизацията, когато „ сърцето “ на политиците ѝ е цялостно с отрова. Ако стане по този метод резултатът ще бъде, че полезностите на Европейски Съюз ще се „ обогатят “ с югославска ненавист. Аз персонално нямам доверие, че може да се получи някаква смяна в държавната политика, до момента в който тя не го съобщи персонално. А ръководещите и опозицията в Скопие непрекъснато се „ изпускат “, че желаят европейска Македония на омразата и борбата. Цивилизована Европа един път към този момент направи грешката да повярва на сладки приказки. Югославия беше възприемана за галеното дете, помагаше ѝ се по всевъзможен метод, само че... Европа и Западният свят получиха мъчителен урок. Оказа се, че до момента в който помагаха на титовизма да се развива стопански, са субсидирали подхранването и израстването и на омразата. Доколко цивилизована е била Югославия, си пролича по метода, по който се разпадна – в кръв и принуждение. Изводът е, че стопанската система не може да излекува омразата и репресията. Именно от това би трябвало да се предпазят както хората в Македония, по този начин и Европейски Съюз. Ние имаме ангажимент към нашите родственици в Македония и нашите сътрудници в Европейски Съюз да помогнем на Скопие да откри верния път.



- Да, само че с цел да се развива Македония, има потребност и от финансов и стопански запас, а Европейски Съюз дава точно това .

- Това е правилно, само че познавайки философията на ръководещите там, имам чувство, че ресурсите на Европейски Съюз ще се употребяват не за облагородяване на средата и възстановяване на инфраструктурата и живота на хората. По-скоро ще се направи опит забележителна част от средствата да бъдат „ усвоени “ от тамошното задкулисие. А една немалка сума, предоставена от европейския поданик ще бъде употребена, с цел да се финансират операции, които подклаждат език на омразата. И резултатът от това финансиране ще бъде още по-агресивен език на омразата и обществено напрежение върху тези от хората, които имат смелостта да разгласят, че бидейки македонци, се усещат българи. И македонските, и европейските жители заслужават парите на последните да се употребяват за облагородяване на страната, а не за финансиране на ненавист, която сама по себе си води до беднотия.

- Казвате македонците, които се усещат българи. Това не са ли две взаимоизключващи се понятия?

- Не. Става въпрос за хора, които са се родили и са израснали в Македония, част са от нея и са нейни жители. Но заради смелостта на своите родители или пък заради интелектуални аргументи са наясно, че са от български генезис и по тази причина се усещат българи.

- И последно: пази ли България задоволително българите в Северна Македония?

- Категорично не. Може би най-точното определение на отношението на България към тези хора е, че те не просто са забравени, а искрено са предадени. Смело мога да кажа, че устойчивата политика както на Народната република, по този начин и на посткомунистическа и в този момент – европейска България може да се дефинира като позор. Отделни светкавици или напъни по този или оня въпрос не трансформират общата картина. Да не приказваме, че в обособени случаи като общество биваме подвеждани да имаме вяра на подправени герои. Но даже и да сме погледнали към верния човек или да се дефинирали верния извод. политиката на страната може да се дефинира като недостойна. И изобщо не е чудно, че от ден на ден хора там са разочаровани. И даже и да знаят истината, не желаят да прегърнат своята майка, тъй като са привикнали тя да ги зарязва на мащехата.