Какво могат да научат израелци и палестинци от Дейтънските споразумения за Босна?
През последните месеци два спора, продължаващи от две десетилетия – сред Руанда и Демократична република Конго и сред Азербайджан и Армения – направиха внимателни, само че обилни стъпки към мира. Тези пробиви възвърнаха вярата, че споровете могат да бъдат разрешавани посредством дипломация, а освен посредством кръвопролития. За разлика от тях и макар доста по-голямото световно внимание, израелско-палестинският спор е по-далеч от мира от всеки път. Решаването му ще изисква свежи хрумвания извън.
Това пише в собствен разбор за Financial Times Далия Шейндлин, израелски социолог и публицист, и дава образец за това по какъв начин дипломацията може да избавя човешки животи от Балканите.
„ Преди тридесет години водачите на Босна, Югославия и Хърватия подписаха споразуменията, контрактувани под егидата на Съединени американски щати в Дейтън, Охайо, и сложиха завършек на войната в Босна – една от най-кървавите етнонационалистически войни на предишния век. В продължение на три десетилетия Босна избегна повтаряне на етническото принуждение, доказвайки, че макар цинизма, споразуменията могат да спрат кръвопролитието. Но използваните уроци от Дейтънските съглашения за израелците и палестинците отиват доста по-далеч ”, написа тя в своя разбор.
Босна може да наподобява като противоречиво съпоставяне. Страната е обременена с компликации, свързани с първичния спор и с Дейтънската рамка. Споразумението я разделя на две съставни единици - едната под контрола на босненските сърби, което някои определят като премия за насилието, а другата е „ федерация “ на хърватите в Босна и бошняците мюсюлмани. Договорът от Дейтън и направената там конституция изисква посланичество на трите съществени групи – бошняци мюсюлмани, хървати и босненски сърби – в комплицираните взаимни управнически институции на страната. Това обаче води до корумпирано ръководство и недоволни граждани.
Мнозина подлагат на критика системата за дискриминация против малцинства и за податливост към етническа употреба. Босненският сръбски водач Милорад Додик продължава да се занимава с ултранационалистична сецесионистка политика и неотдавна беше наказан за нарушение на изискванията на съглашението. Сърбия и Хърватия оказват отрицателно въздействие, а пътят на Босна към Европейски Съюз е муден и изпълнен с компликации.
„ Затова задачата не е да се копира ориста на Босна, а да се извлекат съществени правила от рамката на Дейтън, които могат да оказват помощ на израелците и палестинците да намерят излаз от пъкъла ”, продължава Далия Шейндлин.
Един подобен урок е явен, написа тя и дава образец с името на една от книгите на архитекта на Дейтънските съглашения - починалият американски посланик Ричард Холбрук. Тя е озаглавена „ Да се постави завършек на войната, а не да се реализира краткотрайно, отчасти помирение “. Критиците по-късно развиват концепцията, че диалозите в Дейтън са били замислени като краткотрайно решение, само че първият ред от съглашението гласи, че то цели: „ Признаване на нуждата от всеобхватно споразумяване, с цел да се постави завършек на трагичния спор в района “.
В случая с Израел и Палестина обаче от повече от десетилетие насам е станало обикновено съвсем всички дипломатически старания да се влагат във краткотрайни примирия, без да се поставя завършек на спора. Затова и в случай че войната в Газа завърши единствено с помирение, вероятността от ново експлоадиране е 100%, прибавя израелският социолог и публицист, като подчертава, че единственият метод да се постави завършек на войната в Газа е мирът да бъде непрекъснат, а единственият метод да се реализира това е посредством всеобхватни договаряния за окончателния статут на палестинската автономност.
На второ място, съгласно нея, външната интервенция е от решаващо значение. В Босна бяха нужни военни удари на НАТО против сърбите, с цел да могат договарянията в Дейтън да продължат. Това няма да се случи в Близкия изток, само че двете страни няма да уредят въпросите сами и външните сили би трябвало да се опитат да наложат мир по някакъв метод. Интензивната интернационална роля в използването на Дейтънските съглашения в Босна, а по-късно и в Косово, са от значително значение за триумфа им.
„ Трето, мирното съглашение в Босна се основава на конституционно съглашение сред воюващите етнонационални групи. Израелско-палестинският мир не би имал потребност от подобно – Босна и Херцеговина остава една страна, до момента в който Израел и Палестина съвсем несъмнено ще бъдат две ”, изяснява в разбора си Далия Шейндлин.
Но както в Босна, враждуващите групи биха могли да дефинират степен на разделяне и съдействие по въпроси като икономическата политика, сигурността и свободата на придвижване. Ако тези ограничения звучат фантастично в Близкия изток, те в последна сметка са факт в Босна, където физическите закононарушения са не по-малко безчовечен, в сравнение с в линията Газа.
Не на последно място, тя показва урока, че само „ доверието “ няма по какъв начин да е изискване за мир.
„ Моите лични изследвания не оставят подозрение по отношение на дълбочината на взаимното съмнение сред израелци и палестинци. Но до каква степен босненските мюсюлмани или хърватите са вярвали на босненските сърби през 1995 година, след обсадата на Сараево, систематичните изнасилвания и геноцидните убийства? Етническите групи в Босна към момента са резервирани една към друга ”, подчертава израелският социолог и публицист.
През 2023 година изследване, финансирано от USAID, открива, че приблизително едвам 43% от всички три етнически групи се доверяват на другите две. Но в това време те не се избиват между тях. Затова и стремежът да се построи „ доверие “ сред израелци и палестинци, без да се постави завършек на войната, окупацията и спора, е фантомна цел и загуба на време.
„ Единствената мярка за създаване на доверие е да се наложи цялостно преустановяване на спора – в този момент и вечно ”, написа в умозаключение Далия Шейндлин.
Това пише в собствен разбор за Financial Times Далия Шейндлин, израелски социолог и публицист, и дава образец за това по какъв начин дипломацията може да избавя човешки животи от Балканите.
„ Преди тридесет години водачите на Босна, Югославия и Хърватия подписаха споразуменията, контрактувани под егидата на Съединени американски щати в Дейтън, Охайо, и сложиха завършек на войната в Босна – една от най-кървавите етнонационалистически войни на предишния век. В продължение на три десетилетия Босна избегна повтаряне на етническото принуждение, доказвайки, че макар цинизма, споразуменията могат да спрат кръвопролитието. Но използваните уроци от Дейтънските съглашения за израелците и палестинците отиват доста по-далеч ”, написа тя в своя разбор.
Босна може да наподобява като противоречиво съпоставяне. Страната е обременена с компликации, свързани с първичния спор и с Дейтънската рамка. Споразумението я разделя на две съставни единици - едната под контрола на босненските сърби, което някои определят като премия за насилието, а другата е „ федерация “ на хърватите в Босна и бошняците мюсюлмани. Договорът от Дейтън и направената там конституция изисква посланичество на трите съществени групи – бошняци мюсюлмани, хървати и босненски сърби – в комплицираните взаимни управнически институции на страната. Това обаче води до корумпирано ръководство и недоволни граждани.
Мнозина подлагат на критика системата за дискриминация против малцинства и за податливост към етническа употреба. Босненският сръбски водач Милорад Додик продължава да се занимава с ултранационалистична сецесионистка политика и неотдавна беше наказан за нарушение на изискванията на съглашението. Сърбия и Хърватия оказват отрицателно въздействие, а пътят на Босна към Европейски Съюз е муден и изпълнен с компликации.
„ Затова задачата не е да се копира ориста на Босна, а да се извлекат съществени правила от рамката на Дейтън, които могат да оказват помощ на израелците и палестинците да намерят излаз от пъкъла ”, продължава Далия Шейндлин.
Един подобен урок е явен, написа тя и дава образец с името на една от книгите на архитекта на Дейтънските съглашения - починалият американски посланик Ричард Холбрук. Тя е озаглавена „ Да се постави завършек на войната, а не да се реализира краткотрайно, отчасти помирение “. Критиците по-късно развиват концепцията, че диалозите в Дейтън са били замислени като краткотрайно решение, само че първият ред от съглашението гласи, че то цели: „ Признаване на нуждата от всеобхватно споразумяване, с цел да се постави завършек на трагичния спор в района “.
В случая с Израел и Палестина обаче от повече от десетилетие насам е станало обикновено съвсем всички дипломатически старания да се влагат във краткотрайни примирия, без да се поставя завършек на спора. Затова и в случай че войната в Газа завърши единствено с помирение, вероятността от ново експлоадиране е 100%, прибавя израелският социолог и публицист, като подчертава, че единственият метод да се постави завършек на войната в Газа е мирът да бъде непрекъснат, а единственият метод да се реализира това е посредством всеобхватни договаряния за окончателния статут на палестинската автономност.
На второ място, съгласно нея, външната интервенция е от решаващо значение. В Босна бяха нужни военни удари на НАТО против сърбите, с цел да могат договарянията в Дейтън да продължат. Това няма да се случи в Близкия изток, само че двете страни няма да уредят въпросите сами и външните сили би трябвало да се опитат да наложат мир по някакъв метод. Интензивната интернационална роля в използването на Дейтънските съглашения в Босна, а по-късно и в Косово, са от значително значение за триумфа им.
„ Трето, мирното съглашение в Босна се основава на конституционно съглашение сред воюващите етнонационални групи. Израелско-палестинският мир не би имал потребност от подобно – Босна и Херцеговина остава една страна, до момента в който Израел и Палестина съвсем несъмнено ще бъдат две ”, изяснява в разбора си Далия Шейндлин.
Но както в Босна, враждуващите групи биха могли да дефинират степен на разделяне и съдействие по въпроси като икономическата политика, сигурността и свободата на придвижване. Ако тези ограничения звучат фантастично в Близкия изток, те в последна сметка са факт в Босна, където физическите закононарушения са не по-малко безчовечен, в сравнение с в линията Газа.
Не на последно място, тя показва урока, че само „ доверието “ няма по какъв начин да е изискване за мир.
„ Моите лични изследвания не оставят подозрение по отношение на дълбочината на взаимното съмнение сред израелци и палестинци. Но до каква степен босненските мюсюлмани или хърватите са вярвали на босненските сърби през 1995 година, след обсадата на Сараево, систематичните изнасилвания и геноцидните убийства? Етническите групи в Босна към момента са резервирани една към друга ”, подчертава израелският социолог и публицист.
През 2023 година изследване, финансирано от USAID, открива, че приблизително едвам 43% от всички три етнически групи се доверяват на другите две. Но в това време те не се избиват между тях. Затова и стремежът да се построи „ доверие “ сред израелци и палестинци, без да се постави завършек на войната, окупацията и спора, е фантомна цел и загуба на време.
„ Единствената мярка за създаване на доверие е да се наложи цялостно преустановяване на спора – в този момент и вечно ”, написа в умозаключение Далия Шейндлин.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ