Генералният директор на БТА Кирил Вълчев: Да създадем музей на българските оперни гласове
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев сложи тематиката за основаване на музей на българските оперни гласове, при представянето на. Той показа изданието на Българска телеграфна агенция във връзка 85-годишнината от рождението на световноизвестното българско сопрано в клуб „ Рихард Вагнер “ на Софийската опера и балет. Събитието беше намерено от докторантката в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ Пламена Гиргинова, която извърши арията на Елвира от операта „ Пуритани “ на Винченцо Белини.
Кирил Вълчев сподели, че новият брой на сп. ЛИК слага още веднъж една концепция, издигната преди години от шефа на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов.
„ Ще употребявам днешната ни среща, с цел да слага още веднъж една тематика, която преди години за първи път повдигна акад. Карталов. Този брой е една провокация към пазенето на паметта за българските оперни гласове. Акад. Карталов преди години, когато аз имах друго качество, в това число юридически помагах на Софийската опера и балет, сложи въпроса за потребността България най-накрая да има музей на българските оперни гласове. Неговото предложение беше да се употребяват пространствата, които са тук, над този оперен клуб, в който се срещаме, които много неуместно са заети от разнообразни администрации. Много по-удобно и обикновено би било всички, които посещават Софийската опера и балет, да могат да видят спомените от българските оперни гласове – от афишите на спектаклите, в които са взели участие, през театралните костюми, с които са били, декорите, на които са играли, да чуят гласовете им от фондовете на БНР, да видят видеозаписи от архивите на Българска национална телевизия, да видят тези фотоси, които можем да забележим в списанието, на Гена Димитрова. Надявам се, че този брой ще бъде поредна провокация към това най-накрая българската страна да вземе най-естественото решение – да даде тези пространства тук, до оперната зала на Софийската опера, с цел да създадем музей на българските оперни гласове “, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
Кирил Вълчев означи, че новият брой на списание ЛИК наблюдава по какъв начин през годините Българската телеграфна организация и Българското национално радио са отразявали креативния път на Гена Димитрова.
„ Този брой се пробва да покаже по какъв начин през годините Българска телеграфна агенция и Българското национално радио са отразявали неотразимата Гена “, сподели Вълчев. Той описа, че първата вест за присъединяване на Гена Димитрова в театър, съхранена в архивите на Българска телеграфна агенция, е от 1967 година и е обвързвана с операта „ Кармен “ от Жорж Бизе. Първата снимка на певицата в архива на организацията, който през днешния ден съхранява към 1,8 милиона фотоси, е от 16 декември 1967 година, когато 26-годишната Гена Димитрова взе участие в постановката на „ Набуко “ от Джузепе Верди в Софийската национална опера.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция благодари на Софийската опера и балет за семейството на представянето, както и персонално на шефа на Операта акад. Пламен Карталов. Вълчев насочи признателност и към генералния шеф на Българското национално радио Милен Митев за предоставените архивни записи.
„ Специална признателност и към господин Милен Митев, генералния шеф на БНР, което ни даде скъпата опция да допълним нашите архиви с това, което пази Българското национално радио за Гена Димитрова “, сподели Вълчев.
Той напомни и думите на акад. Пламен Карталов в изявлението му за списанието, че „ огромните актьори са постоянно в паметта “, като добави, че съгласно него те би трябвало да имат и „ веществен израз в един музей тук, в операта “.
Кирил Вълчев сподели, че новият брой на сп. ЛИК слага още веднъж една концепция, издигната преди години от шефа на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов.
„ Ще употребявам днешната ни среща, с цел да слага още веднъж една тематика, която преди години за първи път повдигна акад. Карталов. Този брой е една провокация към пазенето на паметта за българските оперни гласове. Акад. Карталов преди години, когато аз имах друго качество, в това число юридически помагах на Софийската опера и балет, сложи въпроса за потребността България най-накрая да има музей на българските оперни гласове. Неговото предложение беше да се употребяват пространствата, които са тук, над този оперен клуб, в който се срещаме, които много неуместно са заети от разнообразни администрации. Много по-удобно и обикновено би било всички, които посещават Софийската опера и балет, да могат да видят спомените от българските оперни гласове – от афишите на спектаклите, в които са взели участие, през театралните костюми, с които са били, декорите, на които са играли, да чуят гласовете им от фондовете на БНР, да видят видеозаписи от архивите на Българска национална телевизия, да видят тези фотоси, които можем да забележим в списанието, на Гена Димитрова. Надявам се, че този брой ще бъде поредна провокация към това най-накрая българската страна да вземе най-естественото решение – да даде тези пространства тук, до оперната зала на Софийската опера, с цел да създадем музей на българските оперни гласове “, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
Кирил Вълчев означи, че новият брой на списание ЛИК наблюдава по какъв начин през годините Българската телеграфна организация и Българското национално радио са отразявали креативния път на Гена Димитрова.
„ Този брой се пробва да покаже по какъв начин през годините Българска телеграфна агенция и Българското национално радио са отразявали неотразимата Гена “, сподели Вълчев. Той описа, че първата вест за присъединяване на Гена Димитрова в театър, съхранена в архивите на Българска телеграфна агенция, е от 1967 година и е обвързвана с операта „ Кармен “ от Жорж Бизе. Първата снимка на певицата в архива на организацията, който през днешния ден съхранява към 1,8 милиона фотоси, е от 16 декември 1967 година, когато 26-годишната Гена Димитрова взе участие в постановката на „ Набуко “ от Джузепе Верди в Софийската национална опера.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция благодари на Софийската опера и балет за семейството на представянето, както и персонално на шефа на Операта акад. Пламен Карталов. Вълчев насочи признателност и към генералния шеф на Българското национално радио Милен Митев за предоставените архивни записи.
„ Специална признателност и към господин Милен Митев, генералния шеф на БНР, което ни даде скъпата опция да допълним нашите архиви с това, което пази Българското национално радио за Гена Димитрова “, сподели Вълчев.
Той напомни и думите на акад. Пламен Карталов в изявлението му за списанието, че „ огромните актьори са постоянно в паметта “, като добави, че съгласно него те би трябвало да имат и „ веществен израз в един музей тук, в операта “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




