Мит ли е чувствителността към глутена
През последните години от ден на ден хора са уверени, че имат нетърпимост към глутен. Въпреки това, нецелиакийната сензитивност към глутен (НЧГ) остава едва изучено положение. За разлика от целиакията, която е автоимунно заболяване, НЧГ не е обвързвана с имунни реакции, увреждащи лигавицата на червата. Какви са последните научни проучвания, вероятните механизми на развиване на това положение, както и въпросите, свързани с диагностиката и лекуването? По тези въпроси неотдавна разгласява потребен материал английският всекидневник " Гардиън ".
Какво съставлява глутенът?
Глутенът е група протеини, които се съдържат в пшеницата, ръжта, ечемика и в някои случаи в овеса. Той придава разтегливост на тестото и прави тестените артикули меки и пухкави. Въпреки това, при избрана група хора глутенът провокира възпалителна реакция в тънките вътрешности – присъщ симптом на целиакия, автоимунно заболяване, което визира към 1% от популацията в западните страни.
Освен целиакията, съществува и по този начин наречената нецелиакична сензитивност към глутен (НЦЧГ), при която хората изпитват неприятни признаци след консумация на глутенсъдържащи храни, без да имат диагностицирана целиакия. Това събитие към момента не е изцяло проучено, само че ново проучване хвърля повече светлина върху неговата същинска природа.
Изследването
Изследването включва 16 души със самодиагностицирана сензитивност към глутен (без целиакия) и 20 здрави хора в контролната група. На двете групи поредно се дават глутенови и безглутенови храни, с цел да се изключи психологическият резултат от осъзнаването, че човек приема глутен.
Резултатите от проучването демонстрират, че хората с сензитивност към глутен изпитват признаци като отичане на корема и болежка в червата, без значение дали са консумирали глутен или не. Те също по този начин оповестяват за нараснала отмалялост след банкет както на храни, съдържащи глутен, по този начин и на плацебо. Лабораторни проучвания обаче не откриват обилни промени в урината, кръвта и слюнката на тези хора, нито пък в микрофлората на червата. Това подсказва, че самият глутен не води до трайни промени в чревната среда.
Тези данни допускат, че признаците могат да бъдат свързани не с глутена, а с други фактори, като психическото усещане на храната (т.нар. ноцебо ефект) или реакция на организма към други съставки на храните.
Ноцебо резултатът е феномен, при който отрицателните упования на човек към обещано вещество провокират действителни физически признаци. В този случай хора, уверени, че глутенът е нездравословен, изпитват дискомфорт даже при консумация на артикули, които не го съдържат. Изследователите също по този начин означават, че участниците с сензитивност към глутен имат по-високи равнища на тревога. Това може да значи, че стомашно-чревните признаци са свързани с нервната система и реакцията на организма към стрес, а не непосредствено с глутена.
Освен психическите фактори, проучванията демонстрират, че някои хора с сензитивност към глутен имат по-чувствителна нервна система на червата, което води до по-интензивни реакции към разнообразни храни, в това число и тези, които не съдържат глутен. Също по този начин, при някои участници се регистрира по-висока пропускливост на чревната лигавица, което може да усилва риска от възпалителни процеси без значение от съществуването на глутен.
Как да разпознаем чувствителността към глутена
Според разнообразни изследвания, делът на популацията, което оповестява за признаци на сензитивност към глутена, варира от 0,5% до 13%. Този диапазон се дължи на разликите в методологията на проучванията, неналичието на стандартизирани диагностични критерии и вероятни припокривания с други болести, като синдром на раздразненото черво (СРЧ) и функционална диспепсия. Симптомите включват:
- болки в корема, отичане, диария или запек;
- хронична отмалялост, когнитивни нарушавания („ мозъчна мъгла “);
- главоболие, депресивни и тревожни разстройства;
- мускулни болки, кожни прояви (екзема, псориазоподобни обриви).
Диета при сензитивност
Основният способ за лекуване на сензитивност към глутен е безглутеновата диета, само че нейната успеваемост остава противоречива. За разлика от целиакия, при която цялостното изключване на глутен е жизненоважно, пациентите с НЧГ могат да имат самостоятелен предел на сензитивност. Важно е да се има поради, че продължителното изключване на глутена без здравна нужда може да докара до дефицит на фибри, желязо, витамини от група B и магнезий, понижаване на бактериалното многообразие в червата, развиване на свръхчувствителност към глутен заради продължителната липса на контакт с него и други
Изследователите поучават да не се бърза с премахването на глутена от диетата без доказана диагноза целиакия. Вместо това е по-добре да се консултирате с диетолог, който да помогне за идентифицирането на вероятни хранителни дразнители. Освен това, има доказателства, че психическите способи, като когнитивно-поведенческа терапия и хипнотерапия, могат да бъдат потребни за хора, страдащи от стомашно-чревни признаци, свързани с тревога.
Какво съставлява глутенът?
Глутенът е група протеини, които се съдържат в пшеницата, ръжта, ечемика и в някои случаи в овеса. Той придава разтегливост на тестото и прави тестените артикули меки и пухкави. Въпреки това, при избрана група хора глутенът провокира възпалителна реакция в тънките вътрешности – присъщ симптом на целиакия, автоимунно заболяване, което визира към 1% от популацията в западните страни.
Освен целиакията, съществува и по този начин наречената нецелиакична сензитивност към глутен (НЦЧГ), при която хората изпитват неприятни признаци след консумация на глутенсъдържащи храни, без да имат диагностицирана целиакия. Това събитие към момента не е изцяло проучено, само че ново проучване хвърля повече светлина върху неговата същинска природа.
Изследването
Изследването включва 16 души със самодиагностицирана сензитивност към глутен (без целиакия) и 20 здрави хора в контролната група. На двете групи поредно се дават глутенови и безглутенови храни, с цел да се изключи психологическият резултат от осъзнаването, че човек приема глутен.
Резултатите от проучването демонстрират, че хората с сензитивност към глутен изпитват признаци като отичане на корема и болежка в червата, без значение дали са консумирали глутен или не. Те също по този начин оповестяват за нараснала отмалялост след банкет както на храни, съдържащи глутен, по този начин и на плацебо. Лабораторни проучвания обаче не откриват обилни промени в урината, кръвта и слюнката на тези хора, нито пък в микрофлората на червата. Това подсказва, че самият глутен не води до трайни промени в чревната среда.
Тези данни допускат, че признаците могат да бъдат свързани не с глутена, а с други фактори, като психическото усещане на храната (т.нар. ноцебо ефект) или реакция на организма към други съставки на храните.
Ноцебо резултатът е феномен, при който отрицателните упования на човек към обещано вещество провокират действителни физически признаци. В този случай хора, уверени, че глутенът е нездравословен, изпитват дискомфорт даже при консумация на артикули, които не го съдържат. Изследователите също по този начин означават, че участниците с сензитивност към глутен имат по-високи равнища на тревога. Това може да значи, че стомашно-чревните признаци са свързани с нервната система и реакцията на организма към стрес, а не непосредствено с глутена.
Освен психическите фактори, проучванията демонстрират, че някои хора с сензитивност към глутен имат по-чувствителна нервна система на червата, което води до по-интензивни реакции към разнообразни храни, в това число и тези, които не съдържат глутен. Също по този начин, при някои участници се регистрира по-висока пропускливост на чревната лигавица, което може да усилва риска от възпалителни процеси без значение от съществуването на глутен.
Как да разпознаем чувствителността към глутена
Според разнообразни изследвания, делът на популацията, което оповестява за признаци на сензитивност към глутена, варира от 0,5% до 13%. Този диапазон се дължи на разликите в методологията на проучванията, неналичието на стандартизирани диагностични критерии и вероятни припокривания с други болести, като синдром на раздразненото черво (СРЧ) и функционална диспепсия. Симптомите включват:
- болки в корема, отичане, диария или запек;
- хронична отмалялост, когнитивни нарушавания („ мозъчна мъгла “);
- главоболие, депресивни и тревожни разстройства;
- мускулни болки, кожни прояви (екзема, псориазоподобни обриви).
Диета при сензитивност
Основният способ за лекуване на сензитивност към глутен е безглутеновата диета, само че нейната успеваемост остава противоречива. За разлика от целиакия, при която цялостното изключване на глутен е жизненоважно, пациентите с НЧГ могат да имат самостоятелен предел на сензитивност. Важно е да се има поради, че продължителното изключване на глутена без здравна нужда може да докара до дефицит на фибри, желязо, витамини от група B и магнезий, понижаване на бактериалното многообразие в червата, развиване на свръхчувствителност към глутен заради продължителната липса на контакт с него и други
Изследователите поучават да не се бърза с премахването на глутена от диетата без доказана диагноза целиакия. Вместо това е по-добре да се консултирате с диетолог, който да помогне за идентифицирането на вероятни хранителни дразнители. Освен това, има доказателства, че психическите способи, като когнитивно-поведенческа терапия и хипнотерапия, могат да бъдат потребни за хора, страдащи от стомашно-чревни признаци, свързани с тревога.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ