Пластмаса в Черно море - нарушено ли е екоравновесието
През последните години все по-често приказваме за микропластмасата - частиците, които се срещат на всички места към нас, и които към този момент се усилват до рискови за здравето концентрации. Европейската инструкция, която лимитира използването на еднократни пластмасови произведения, към момента не се ползва прецизно у нас, макар че влезе в действие преди 2 години. Междувременно микропластмасовите частици се срещат освен в морето, само че и в морските блага, с които се храним.
429 хиляди микропластмасови частици на квадратен километър има в Черно море – това откри първото у нас проучване. И тъй като главен замърсител на морето са реките, в този момент учените от Института по океанология към Българска академия на науките работят по идващия си план - замърсяването на Дунав.
" В нашия обхват на Дунава, където изследвахме – към Русе и Тутракан, това е долното течение на Дунава, количествата от пластмасите бяха доста по-ниски в сравнение с в Сърбия, само че това е моментна фотография на положението на микропластмасите, съгласно мен би трябвало да се направи мониторинг, т.е. сезонно ", съобщи доцент Виолин Райков от Института по океанология към Българска академия на науките.
Учените са открили, че най-силно е замърсяването в региона на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
" Изследването на микропластмасите е малко по-трудно, в сравнение с останалите пластмаси, тъй като те са многообразни и се получават при раздробяването и разграждането на огромните пластмаси. В момента обстановката е такава, че има от всички типове пластмаси, в това число тези, които са от бутилките, разнообразни цветове. Тези цветове в действителност демонстрират другия вид на пластмасите ", добави доцент Виолин Райков.
Всяко придвижване на водата размества и разнася микрочастиците, които се отсрочват на дъното и повече не могат да бъдат извлечени от седимента. Пластмасата минава няколко стадия на разграждане, като последният е превръщането ѝ в наночастици.
" Изключително микроскопични частички, които за жалост към този момент са открити в кръвта в белите дробове и в другите тъкани в човешките същества след опити. Това значи, че ги има във всички равнища на биологичната организация, т.е. като започнеш от морските организми до всички останали животни и растения ", добави доцент Виолин Райков.
Според Световната здравна организация микропластмасите влизат в човешкия организъм главно посредством водата и морските блага. Въздействието им върху здравето ни към момента не изцяло изяснено, само че се допуска, че въздействат върху ендокринната и репродуктивната система. Учените към този момент са открили, че в черноморската рибата има останки от пластмаса.
" Трябва да се задълбочат проучванията, с цел да се види в какви концентрации са тези пластмаси. Проблем е, в случай че ги открием в мускулатурата, т.е. в тялото, който консумираме непосредствено. Засега сме ги разкрили в стомашно-чревния тракт ", разяснява доцент Виолин Райков.
Най-пряко наранени от замърсяването с пластмаси обаче са организмите, които филтрират морската вода, като мидите и рапаните. Затова от три години Европа се пробва да ограничи пластмасата за еднократна приложимост.
" За страдание в България това не се случва, най-малко не го виждаме ние. Самосъзнанието е преди всичко, само че когато се оферират големи количества от на ниска цена материал, който безусловно е на всички места, хората не се замислят ", сподели още доцент Виолин Райков.
Той добави, че в морето надалеч няма единствено пластмасови артикули и това се дължи на безотговорността на хората. Последните странни находки, които учените откриват, са елементи от хладилници, автомобилни мотори, елементи от тоалетни чинии, както и разнородни артикули на фармацевтичната индустрия.
Репортер: Петя Иванова
429 хиляди микропластмасови частици на квадратен километър има в Черно море – това откри първото у нас проучване. И тъй като главен замърсител на морето са реките, в този момент учените от Института по океанология към Българска академия на науките работят по идващия си план - замърсяването на Дунав.
" В нашия обхват на Дунава, където изследвахме – към Русе и Тутракан, това е долното течение на Дунава, количествата от пластмасите бяха доста по-ниски в сравнение с в Сърбия, само че това е моментна фотография на положението на микропластмасите, съгласно мен би трябвало да се направи мониторинг, т.е. сезонно ", съобщи доцент Виолин Райков от Института по океанология към Българска академия на науките.
Учените са открили, че най-силно е замърсяването в региона на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
" Изследването на микропластмасите е малко по-трудно, в сравнение с останалите пластмаси, тъй като те са многообразни и се получават при раздробяването и разграждането на огромните пластмаси. В момента обстановката е такава, че има от всички типове пластмаси, в това число тези, които са от бутилките, разнообразни цветове. Тези цветове в действителност демонстрират другия вид на пластмасите ", добави доцент Виолин Райков.
Всяко придвижване на водата размества и разнася микрочастиците, които се отсрочват на дъното и повече не могат да бъдат извлечени от седимента. Пластмасата минава няколко стадия на разграждане, като последният е превръщането ѝ в наночастици.
" Изключително микроскопични частички, които за жалост към този момент са открити в кръвта в белите дробове и в другите тъкани в човешките същества след опити. Това значи, че ги има във всички равнища на биологичната организация, т.е. като започнеш от морските организми до всички останали животни и растения ", добави доцент Виолин Райков.
Според Световната здравна организация микропластмасите влизат в човешкия организъм главно посредством водата и морските блага. Въздействието им върху здравето ни към момента не изцяло изяснено, само че се допуска, че въздействат върху ендокринната и репродуктивната система. Учените към този момент са открили, че в черноморската рибата има останки от пластмаса.
" Трябва да се задълбочат проучванията, с цел да се види в какви концентрации са тези пластмаси. Проблем е, в случай че ги открием в мускулатурата, т.е. в тялото, който консумираме непосредствено. Засега сме ги разкрили в стомашно-чревния тракт ", разяснява доцент Виолин Райков.
Най-пряко наранени от замърсяването с пластмаси обаче са организмите, които филтрират морската вода, като мидите и рапаните. Затова от три години Европа се пробва да ограничи пластмасата за еднократна приложимост.
" За страдание в България това не се случва, най-малко не го виждаме ние. Самосъзнанието е преди всичко, само че когато се оферират големи количества от на ниска цена материал, който безусловно е на всички места, хората не се замислят ", сподели още доцент Виолин Райков.
Той добави, че в морето надалеч няма единствено пластмасови артикули и това се дължи на безотговорността на хората. Последните странни находки, които учените откриват, са елементи от хладилници, автомобилни мотори, елементи от тоалетни чинии, както и разнородни артикули на фармацевтичната индустрия.
Репортер: Петя Иванова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ