Борислава от Варна, която чупи рекорди и мечтае за най-високото ниво в баскетбола
През последните години ръководителите в българския спорт мощно се привързаха към една фраза: „ Имаме огромни гении “. Тя се среща постоянно в изявленията им, единствено че след нея, доста постоянно, идва и неизбежното „ само че “. Така първата част от изречението стопира да носи своята стойност и се употребява по-скоро като опрощение за неналичието на достижения и резултати.
В някои случаи огромни федерации не изпращат на финални шампионати водещи национални тимове, за обединенията няма лекар, а ученическите и академични шампионати са по-зле проведени от някои аматьорски лиги. Постоянни обаче са настояванията за спомагателни средства.
В същото време от ден на ден момчета и девойки се възползват от опциите да излязат в чужбина, с цел да опитат шанса си в непознати тимове или посредством спортни стипендии да заиграят в академични и колежански шампионати в Съединени американски щати, където да получат и първокласно обучение.
Тя е родена 12 юли 1996 година и към този момент стана част от идеалния тим на конференцията, в която се състезава, номинирана е за най-престижната премия за поста си и измежду най-хубавите 30 изпълнители в страната за миналата година. Само преди няколко дни тя усъвършенства и върха за най-вече маркирани точки в 130-годишната история на един от влиятелните университети в Съединени американски щати.
Тя не е от Словения, Гърция или Испания и не е раждана в Съединени американски щати.
Тя е Борислава от Варна, която от дребна лети по баскетболното игрище.
За петте сезона, в които пази цветовете на „ Уошингтън Кугърс “ на университета „ Уошингтън стейт “, българката е осъществила 1986 точки. Така тя усъвършенства върха на образователното си заведение от интервала 1977-1982 година В мача, в който тя счупи върха, Борислава отеляза 26 точки и по този начин за 45-и път в колежанската си кариера тя мина границата от 20 или повече точки. „ Кугърс “ са част от елитната PCA 12 конференция дружно с университетите Аризона, Станфорд и UCLA.
„ Това значи доста за мен. Огромна чест и самопризнание е да бъда част от историята на лигата и на този тим. Дължа го на всеки треньор, с който съм работила през тези пет години в Съединени американски щати, на всеки човек, пресякъл пътя ми тук, както и на всяка своя съотборничка през всичките тези години “, сподели тя след края на срещата, в която доближи до достижението.
Според няколко разбори българката има късмет да доближи до Женската национална баскетболна асоциация, а няколко уеб страницата, които от в този момент приготвят симулирани обстановки на драфта за най-силната женска лига в света, считат, че тя сигурно ще бъде определена от някои от тимовете.
Борислава попадна в листата с номинираните девойки за премията „ Черил Милър “ за най-хубав играч на позицията леко крило в колежанското състезание на Съединени американски щати. Повечето от звездите в мъжката и женската версия на НБА са носители на сходни оценки от годините, предхождащи професионалните им кариери.
В тима си Борислава има опцията да играе под управлението на една от великите баскетболни състезателки на Съединени американски щати, олимпийската и международна шампионка, част от баскетболната зала на славата – Камил Етридж.
През 2018 година, когато Етридж поема „ Уошингтън стейт “ тя претърпява сложен интервал поради раздялата с предходния си тим. Тогава, по концепция на Борислава, девойките от тима изпращат на бъдещия си треньор имейл, с който желаят да я приветстват и да и оказват помощ по-бързо да се приспособява към новия си дом.
„ Те ми помогнаха да се осъзная, да видя вероятността пред мен. Казаха ми „ тренер, когато затвориш една врата, друга се отваря и идват нови благоприятни условия, нови завършения и се основават нови връзки “, споделя Етридж.
„ Знам, че е мъчно да напуснеш място, с което си привикнал. Затова почувствах, че би трябвало да ѝ изпратим един мейл. С него можехме да покажем, че я поддържаме и че ѝ се доверяваме да ни води към огромни достижения през сезона “, споделя Габриела.
През този сезон момичето от Варна има упоритостта да помогне на „ Уошингтън стейт “ да се върне на най-високото равнище в колежанската лига - нещо което университетът не е реализирал от 1991 година Тя избира да помогне на тима, оставайки още 1 година, вместо мигновено да опита шанса си при професионалистките.
„ Мисля, че можем да изградим нещо особено през този сезон и желая да съм част от него. Искам да оставя нещо след себе си, когато си потегли и в този момент е последният ми късмет за това “, споделя тя в изявление за уеб страницата на университета.
Борислава е част от девическите национални тимове на България. През годините тя се трансформира в най-полезен състезател и водещ изпълнител на няколко европейски шампионати за възрастта си. Започва кариерата си в школата на „ Черно море “ Варна, а по-късно играе за университет в Турция и за бургаския " Нефтохимик ".
В момента тя желае да играе в Европа, с цел да вдигне равнището си. За нея това е подготовка за реализирането на огромната фантазия и предизвикателство – да стане част от Женската национална баскетболна асоциация.
В Борислава обаче няма илюзия, че пътят към постигането на фантазиите е посипан с доста труд.
„ Всяка заран в пет часа съм станала, отивам в залата и стартирам да упражнявам самостоятелно. Учиш се от живота, че в случай че искаш да постигнеш нещо, би трябвало да работиш настойчиво и старателно ". /moreto.net
В някои случаи огромни федерации не изпращат на финални шампионати водещи национални тимове, за обединенията няма лекар, а ученическите и академични шампионати са по-зле проведени от някои аматьорски лиги. Постоянни обаче са настояванията за спомагателни средства.
В същото време от ден на ден момчета и девойки се възползват от опциите да излязат в чужбина, с цел да опитат шанса си в непознати тимове или посредством спортни стипендии да заиграят в академични и колежански шампионати в Съединени американски щати, където да получат и първокласно обучение.
Тя е родена 12 юли 1996 година и към този момент стана част от идеалния тим на конференцията, в която се състезава, номинирана е за най-престижната премия за поста си и измежду най-хубавите 30 изпълнители в страната за миналата година. Само преди няколко дни тя усъвършенства и върха за най-вече маркирани точки в 130-годишната история на един от влиятелните университети в Съединени американски щати.
Тя не е от Словения, Гърция или Испания и не е раждана в Съединени американски щати.
Тя е Борислава от Варна, която от дребна лети по баскетболното игрище.
За петте сезона, в които пази цветовете на „ Уошингтън Кугърс “ на университета „ Уошингтън стейт “, българката е осъществила 1986 точки. Така тя усъвършенства върха на образователното си заведение от интервала 1977-1982 година В мача, в който тя счупи върха, Борислава отеляза 26 точки и по този начин за 45-и път в колежанската си кариера тя мина границата от 20 или повече точки. „ Кугърс “ са част от елитната PCA 12 конференция дружно с университетите Аризона, Станфорд и UCLA.
„ Това значи доста за мен. Огромна чест и самопризнание е да бъда част от историята на лигата и на този тим. Дължа го на всеки треньор, с който съм работила през тези пет години в Съединени американски щати, на всеки човек, пресякъл пътя ми тук, както и на всяка своя съотборничка през всичките тези години “, сподели тя след края на срещата, в която доближи до достижението.
Според няколко разбори българката има късмет да доближи до Женската национална баскетболна асоциация, а няколко уеб страницата, които от в този момент приготвят симулирани обстановки на драфта за най-силната женска лига в света, считат, че тя сигурно ще бъде определена от някои от тимовете.
Борислава попадна в листата с номинираните девойки за премията „ Черил Милър “ за най-хубав играч на позицията леко крило в колежанското състезание на Съединени американски щати. Повечето от звездите в мъжката и женската версия на НБА са носители на сходни оценки от годините, предхождащи професионалните им кариери.
В тима си Борислава има опцията да играе под управлението на една от великите баскетболни състезателки на Съединени американски щати, олимпийската и международна шампионка, част от баскетболната зала на славата – Камил Етридж.
През 2018 година, когато Етридж поема „ Уошингтън стейт “ тя претърпява сложен интервал поради раздялата с предходния си тим. Тогава, по концепция на Борислава, девойките от тима изпращат на бъдещия си треньор имейл, с който желаят да я приветстват и да и оказват помощ по-бързо да се приспособява към новия си дом.
„ Те ми помогнаха да се осъзная, да видя вероятността пред мен. Казаха ми „ тренер, когато затвориш една врата, друга се отваря и идват нови благоприятни условия, нови завършения и се основават нови връзки “, споделя Етридж.
„ Знам, че е мъчно да напуснеш място, с което си привикнал. Затова почувствах, че би трябвало да ѝ изпратим един мейл. С него можехме да покажем, че я поддържаме и че ѝ се доверяваме да ни води към огромни достижения през сезона “, споделя Габриела.
През този сезон момичето от Варна има упоритостта да помогне на „ Уошингтън стейт “ да се върне на най-високото равнище в колежанската лига - нещо което университетът не е реализирал от 1991 година Тя избира да помогне на тима, оставайки още 1 година, вместо мигновено да опита шанса си при професионалистките.
„ Мисля, че можем да изградим нещо особено през този сезон и желая да съм част от него. Искам да оставя нещо след себе си, когато си потегли и в този момент е последният ми късмет за това “, споделя тя в изявление за уеб страницата на университета.
Борислава е част от девическите национални тимове на България. През годините тя се трансформира в най-полезен състезател и водещ изпълнител на няколко европейски шампионати за възрастта си. Започва кариерата си в школата на „ Черно море “ Варна, а по-късно играе за университет в Турция и за бургаския " Нефтохимик ".
В момента тя желае да играе в Европа, с цел да вдигне равнището си. За нея това е подготовка за реализирането на огромната фантазия и предизвикателство – да стане част от Женската национална баскетболна асоциация.
В Борислава обаче няма илюзия, че пътят към постигането на фантазиите е посипан с доста труд.
„ Всяка заран в пет часа съм станала, отивам в залата и стартирам да упражнявам самостоятелно. Учиш се от живота, че в случай че искаш да постигнеш нещо, би трябвало да работиш настойчиво и старателно ". /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ