10-те най-сериозни общоизвестни проблема в България
През последните години оценките на жителите за успеваемостта на държавното управление при разрешаване на главните проблеми пред страната се резервират извънредно отрицателни, а една трета от респондентите считат, че проведената престъпност има „ огромно въздействие “ върху някои от главните политически партии в страната.
„ Нека бъдем почтени: в случай че през последните години е желал да промени нещо, Борисов можеше да го направи. С него на премиерския пост не можем да чакаме същински прогрес “, споделя Даниел Кадик от фондация „ Фридрих Науман “ пред DW след резултатите на последните парламентарни избори у нас.
На фона на необнадеждаващите оценки и разбори, хиляди българи потърсиха избавление в по-развитите страни, а множеството от останалите тук живеят на ръба на мизерията, плащащи голословно високи наеми за жилище в София и огромните градове, озлобени един против различен, хранейки се с некачествените храни в магазините, като че ли почтени за техния фалшив живот.
Очевидно е, че страната е абдикирала на доста фронтове, само че сякаш същото може да се каже и за обществото. Българинът изпреварва погрешно, тъй като тоя начело го дразни; българинът паркира на инвалидно място в мола, тъй като няма кой да му каже нищо; българинът предлага подкуп на катаджията, тъй като кара пил; детето на българина се бие в учебно заведение и псува учителите и така нататък
Подбрахме и маркирахме 10 общоизвестни казуса в България, които сякаш никой не желае да промени.
1. Корупцията
През последните години Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за проучване на демокрацията демонстрира, че административната корупция в България не понижава, a обстановката се усложнява от високите равнища на политическа корупция. Наличието на политическа корупция оказва въздействие върху законодателната и правосъдната власт, трансформирайки се в канал за влияние върху тях.
С цел противопоставяне на корупцията у нас бяха основани разнообразни институции, натоварени с пълномощия по попречване на корупцията като Центъра за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност към Министерски съвет, инспекторатите в администрацията, Комисията за определяне и попречване на спора на ползи, ДАНС и други
Според Асоциация „ Прозрачност без граници ” обаче нито една от тези институции не е изцяло самостоятелна, както и не е натоварена с функционалности за следствие и санкциониране на случаи на корупция, което доста лимитира свободата на деяние на съответните органи,
2. Агресията
Агресия на пътя, експанзия в учебно заведение, експанзия против лекари… Всекидневно се появяват нови и нови случаи, част от които с съдбовен край. Прекалено доста експанзия за една шепа народ, които сякаш вършат всичко допустимо да се самоунищожат.
През 2017 година експанзията се отключи с още по-голяма, а бруталните образци излизат съвсем всекидневно.
„ Тази ескалираща серпантина на безпричинна експанзия в нашето общество към лекари, към учители, е признак на едно по-глобално събитие – това е обща бездуховност, която царува в нашето общество “, разяснява общинският консултант доктор Антон Койчев.
“Това стана модел на държание, който се толерира. Никой не споделя стоп на експанзията. И страната не си е на мястото. Става въпрос за замяна на престижите и полезностите, тъй като асоциалното държание се харесва. А при сигнал за такова дете, реакцията на обществото е казусът да бъде неглижиран ”, разяснява за Нова ТВ психиатърът доктор Веселин Герев.
3. Войната по пътищата
Висока скорост, неправилни изпреварвания, алкохол и дрога. Всеки ден по пътищата на страната умира човек, а десетки са ранени. И това продължава с години.
През последните седмици в медиите се шумтя много към измененията и ограниченията, които държавното управление има намерение да предприеме против „ войната по пътищата “. Дано да съумеят!
4. Купуването и продаването на гласове
На всички е ясно, че политическите партии в България употребяват нерегламентирани средства по време на избори. Родните политици не престават да мислят за изборите като за технология, а не като за битка за гласоподаватели. Знае се кои са най-честите участници в търсенето и продаването на гласове. Повече от 20 години се наливат пари тази етническа група да бъде интегрирана, само че единствената очевидна интеграция е в сметките на политическите партии и, несъмнено, в усвояването на средства.
Няма по какъв начин да пропуснем да споменем изборния туризъм като решителен фактор за изборните резултати, както и новите трендове като публично закупуване на храни за гласоподавателите като форма на пропаганда, образуване на безвъзмездни екскурзии и краткотрайно унищожаване на митнически ограничавания.
„ Организираното транспортиране на гласоподаватели с рейсове е израз както на опит за проведено влияние върху техния избор, по този начин и слага въпроса за произхода на финансовите запаси за сходен вид активност “, упорстват от Асоциация „ Прозрачност без граници “.
Отговорността, която понасят хванатите в нерегламентирани действия по време на избори е оскъдна. Най-често присъдата е условна, а в най-малък брой от случаите няколко месеца лишаване на независимост.
Според експерти и анализатори, казусът с покупко-продажбата на гласове може да бъде решен посредством увеличение на наказванията в Наказателен кодекс и влизане в действие на ефикасни присъди; изменение на Изборния кодекс по метод, който, в случай че не отстранява изцяло опцията за следен избор, то да направи този развой толкоз сложен и комплициран, че на процедура да го обезсмисли. Тези промени биха понижили до най-малко вероятността в политиката да влизат лица, които си купуват поста.
5. НеСвободата на словото
През 2014 година едвам 17 % от популацията в България имат доверие в медиите. През 2017 година съгласно „ Репортери без граници “ страната ни освен продължава да е на дъното в Европейския съюз, само че към този момент е и измежду страните с „ неприятна медийна обстановка “. Според анализаторите най-сериозните дефекти на родния медиен модел са неналичието на бистрота в собствеността, монополизиране на благосъстоятелност и разпространяване и липса на съответни механизми на саморегулиране.
6. Безнаказаността или неработещата правосъдна система
Корупцията, неналичието на съответни закони и неработещата добре правосъдна система водят до възприятие за безвластие и безотговорност в страната. Според отчета „ Завладяването на страната “ на Института за проучване на демокрацията, поредност събития, случили се през 2015 и 2016 година, демонстрират, че сред политици и магистрати съществуват голям брой съмнителни обвързаности.
„ Липсата на следствие и наказателно гонене на станали публично притежание случаи с присъединяване на високопоставени магистрати и на случаи, пораждащи подозрение за политическа интервенция, слагат под въпрос независимостта на правосъдната власт и основават усещане, че тя се употребява за отбрана на противозаконни ползи. “
Според изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) неработещата правосъдна система в България е една от аргументите за отстъплението на демокрацията у нас.
7. „ Лекарите – търговци “ или неработещата здравна система
Хаосът в здравната система е огромен. Според експертите в основата на проблемите на сегашната система е правната форма на лечебните заведения, че са търговски сдружения по Търговския закон. Каквато и да е повода, най-вече страдат пациентите. Най-елементарният образец е, когато отидеш при персоналния доктор за направление и той ти каже – „ в този момент нямам, ела другия месец “. Явно би трябвало да се разболяваме планувано. Или пък в епикризата ти написа, че си претърпял интервенция, а ти в действителност не си, за каквито случаи постоянно описват в „ Господари на ефира “.
8. Телефонните измами
За казуса с телефонните измами се приказва от години, а предварителните защити за ограничение очевидно не са задоволителни. Един от пресните случаи е на 84-годишна жена от Добрич, която оставя плик с 10 хиляди евро на улицата.
„ Няма държавна институция, която да желае даване на пари по телефона или да се хвърлят през тераса, балкон, да се оставят до кошчета за отпадък, само че в последна сметка хората не престават да се връзват и да дават паричните средства, които желаят причинителите “, споделя Златка Падинкова от Главна дирекция „ Национална полиция “ за Българска национална телевизия.
Държавата (парламентът) като законодателен орган и правосъдната системата като правораздавателен, би трябвало се погрижат за по-солидни санкции към този жанр закононарушения. Достатъчно красноречиво в тази ситуация е следствието на Нова ТВ за първокласните парцели на телефонни измамници. Семействата на телефонните измамници не престават да живеят в домове, купени или издигнати с парите от излъгани възрастни хора.
9. Нелегалните мигранти и каналджиите
През 2014 година в България обитават незаконно от 10 000 до 100 000 души съгласно данните на европейската статистическа работа Евростат. По думите на основния секретар на Министерство на вътрешните работи през 2017 година сред 20 и 50 души от непознати страни всекидневно вършат опити да преминат българската граница през Турция и Гърция. В огромна степен от случаите незаконните мигранти са подпомагани от каналджии, българи, излиза наяве от зачестилите случаи на хванати камиони, бусове и така нататък с незаконно пребиваващи.
Според Министерство на вътрешните работи и прокуратурата е допустимо непознати жители, получили бежански статут у нас, да са уредниците на нов канал за трафик на мигранти. Негови членове се допуска, че са били водачът и притежателят на авариралия при започване на юни бус на автомагистрала Тракия със 17 незаконни чужденци. Разследването е в ход. Според специалистите по сигурност, през сходни канали могат да влязат освен мигранти, а и извънредно радикализирани детайли.
Според Елена Йончева, народен представител от парламентарната група на „ Българска социалистическа партия за България “ – камерите по границата не работят, а бежанците употребяват стълби и нарушават целостта на оградата с цел да преминат.
10. Качество на храните
Всеки, който е пътувал до някоя от по-напредналите страни в Европа, може да удостовери, че храната, която ядат там, и храната, която ядем ние са разнообразни. От една страна приказваме за доста по-добро качество, от друга за разлика във усета на продуктите на международни марки.
Тази наклонност е видяна и в други страни от Източна Европа като Словакия, която е отправила обвиняване към интернационалните компании в неетични дейности и прилагане на съставки на храните с по-ниско качество. Според публикация в The Economist обаче фурорът с „ двойните храни “ загатва за съмнение към Запада.
Данните от инспекция на Българската организация по сигурността на храните (БАБХ), демонстрират, че има разлики в качеството и отклонения в наличието на някои от питателните артикули и напитките. Различия са открити при 20% от тестваните храни.
„ Двойният стандарт е реалност. Ще предприемем взаимни дейности и ще отправим искане към еврокомисаря за отбрана на потребителите за налагане на еднакъв ред във връзка с качеството на предлаганите артикули за другите пазари “, споделя министърът на земеделието Румен Порожанов.
