Александър Вучич не иска да скъса с Путин, 94 % от внесения в Сърбия газ е от Русия
През последните години ни е било по-студено, в сравнение с по-топло, споделя Мария Франчишкович. „ Миналата зима получихме сметки за 25 000 динара (около 215 евро) през декември и януари. Това е тъкмо толкоз, колкото е пенсията на брачна половинка ми.
Подобно на повече от 340 000 сръбски семейства, къщата на тази пенсионерска двойка, живееща в Суботица, на границата с Унгария, е обвързвана към газопреносната мрежа, която идва главно от Русия и е по този начин от десетилетия. През май 2022 година, по-малко от три месеца след нахлуването в Украйна, Сърбия на президента Вучич даже подписва нов тригодишен дълготраен контракт с Москва, което е в прорез с мнението на останалата част от Европа, която се стреми да се освободи от съветския надзор, с няколко редки изключения. Целта на Белград беше да подсигурява доставките на газ на преференциална цена в миг, когато цените на международните пазари се покачваха. А също и да си обезпечи поддръжката на Кремъл, която постоянно е скъпа, изключително във връзка с Косово, се споделя в разбор на РСЕ.
Днес, по данни на Евростат,
сръбските консуматори заплащат една от най-ниските цени на газ на Стария континент:
по-малко от 0,05 евро за кВтч. Сред 27-те страни единствено унгарците са в по-добро състояние. Те също се доставят от Русия и се употребяват от замразена цена от 2014 година насам, като държавното управление покрива разликата. Ако разгледаме наклонността обаче, ще забележим, че точно в Сърбия нарастването на цените е било - надалеч - най-силно през последните месеци. Именно на този декор Белград се пробва да предоговори бъдещия си дълготраен контракт, когато актуалният изтича през март идната година.
През последните седмици Александър Вучич се опита да успокои, изключително след телефонния си диалог с Владимир Путин на 20 октомври във връзка 80-годишнината от освобождението на Белград с помощта на поддръжката на Червената войска. „ Очаквам, че ще стартираме да приказваме за дълготрайно съглашение с Руската федерация “, съобщи той, като увери, че цените, препоръчани от Москва, „ са доста положителни “ и даже ще бъдат по-ниски от пазарните.
Деликатното финансово състояние на „ Газпром “ обаче може да докара до повишение на цените след 2025 година През 2023 година съветският газов колос записва първата си чиста оперативна загуба от 1999 година насам. Това, несъмнено, е последица от фрапантния спад на износа му за Западна Европа, която беше главният му пазар преди войната в Украйна. Освен в случай че Кремъл не реши да даде преференциални цени на избрани клиенти по стратегически аргументи, с вярата, че азиатският пазар, и по-специално китайският, ще се развие бързо.
Засега позицията на Газпром в Сърбия остава монополна. По данни на Сръбската организация по енергетика (AERS) през предходната година съвсем 94 % от импортирания в Сърбия газ е бил от Русия. През първата половина на 2024 година делът е понижен напълно леко до 92 %.
Въпреки известията и красивите фотоси, към този момент азерският газ към момента е в доста маълк %. Въпреки че се твърди, че от 1 ноември обстановката е почнала да се трансформира. В края на септември министърът на мините и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович разгласи, че е реализирано ново съглашение с азербайджанския ѝ сътрудник за доставка на един милион куб. м газ всеки месец до 1 март, с цел да се оправи с увеличеното ползване през зимата. Цената не беше оповестена обществено, само че след COP29 в Баку сръбският президент се зарече, че не са на дневен ред по-нататъшни нараствания на цените с помощта на „ договореностите “, реализирани с Владимир Путин и Илхам Алиев.
Въпреки това това наподобява като
капка в морето,
като се има поради, че Сърбия в този момент използва малко над три милиарда куб. м. газ всяка година, като нарастването е доста след края на рестриктивните мерки по Ковида-19. Въпреки това в края на 2023 година Сърбия към този момент празнуваше сключването на съглашение с Азербайджан за доставка на 400 млн. м3 годишно от тази година нататък. Освен обстоятелството, че това няма да покрие даже 15 % от годишното ползване на Сърбия, би трябвало да се каже, че осъществяването изостава от графика.
Амбициозната Дубравка Джидович Ханданович, рядко срещаният министър, който е преназначен на поста си, приказва за увеличение на азерския газ от 2027 година, когато доставките могат да доближат един милиард м3 годишно. До тази дата Европейският съюз би трябвало дефинитивно да се откаже от съветския газ.
„ Руските доставки към този момент съставляват по-малко от 8 % от газовия микс на Европейски Съюз “, отбелязва Предраг Груичич, началник на газовия бранш в секретариата на Енергийната общественост - паневропейският контракт, който сплотява 27-те страни, шестте страни от Западните Балкани, както и Молдова и Украйна. „ Има доста други източници на газ, които са евентуално налични за Сърбия “, показва той.
Докато Европейската комисия упорства за азерски газ, макар че това също е властническа и войнствена страна, Сърбия може да се възползва от други благоприятни условия. Словения, да вземем за пример, заложи на Алжир, активирайки още веднъж своите необвързани мрежи. Режимът на Вучич употребява тази организация по подобаващ метод, с цел да пази дипломатическите си ползи, както видяхме тази година със Сребреница, и поддържа положителни връзки с Алжир.
Едно от рестриктивните мерки явно е инфраструктурата. Днес съществуващите газопроводи са ориентирани основно към Русия и са благосъстоятелност на „ Газпром “. Единствената опция, по която се транспортира азерски газ, беше открита през декември 2023 година: това е междусистемната връзка с България, която е обвързвана с терминала за полутечен природен газ „ Александропулис “ в североизточна Гърция. Това е напълно ново съоръжение, финансирано от Европейския съюз. Според формалните данни от Баку оптималният му потенциал е 1,8 милиарда м3, което би оставило на сръбския пазар малко място за напредък.
„ В дълготраен проект зависимостта от Русия може да бъде понижена до към 50 %, а може би и по-малко, единствено в случай че Румъния бъде включена в уравнението на общите доставки за Сърбия през идващото десетилетие “, отбелязва Драган Власавлевич, самостоятелен енергиен специалист. Това лято беше реализирано съглашение с Румъния за създаване на взаимен газопровод с годишен потенциал от 1,6 милиарда м3 и дата на разкриване 2027 година По този газопровод би трябвало да се транспортира газ от Азербайджан, само че също по този начин и от други снабдители, в това число Румъния, която залага на офшорни ресурси в Черно море.
„ Предстоящото прекъсване на доставките на съветски газ през Украйна за европейските страни, оповестено от управляващите в Киев от 1 януари 2025 година, ще трансформира Сърбия в по-привлекателен директен маршрут за газ, идващ от други страни за страните от Югоизточна и Централна Европа “, упорства Предраг Груичич. Според него е време Белград да оспори монопола, с който се употребява Газпром, и „ да одобри ограничения, които да разрешат на новите снабдители да употребяват дейно газовата инфраструктура “.
Но съветските мрежи изпитват усложнения в Сърбия. От средата на 2000-те години насам държавната газоразпределителна компания " Srbijagas " се ръководи от еднакъв човек - Душан Баятович, член на Социалистическата партия. Тази партия, учредена от Слободан Милошевич, съумява да се задържи на власт като младши сътрудник в поредни болшинства, дружно с Демократическата партия, а в този момент и с Прогресивната партия на Вучич. С еднакъв водач, Ивица Дачич, считан за „ индивида на Москва “ в Сърбия.
Понастоящем
съветският газ се доставя в Сърбия посредством „ Балкански поток “,
отклонение на руско-турския газопровод „ Турски поток “. До стартирането му в употреба през януари 2021 година този газ пристигаше през Украйна и Унгария. Дълго време през „ Балкански поток “ течеше единствено съветски газ, защото Сърбия беше решила да не ползва към него европейските правила за свободна конкуренция, които плануват отваряне към други снабдители. Това решение на сръбските управляващи провокира мощни рецензии от страна на Енергийната общественост.
В последна сметка 10 % от потенциала на газопровода беше отворен за други снабдители, както изясни сръбската Агенция по енергетика (АЕРС) пред радио Свободна Европа. „ През 2023 година, с изключение на притежателя на газопровода, седем компании от Европейски Съюз и Швейцария използваха газопровода, а през първата половина на 2024 година - три компании от Европейски Съюз и Швейцария “, се споделя в писмения отговор на AERS.
Въпреки че това лято той подписа съглашение за лития с Европейския съюз, отпред с Германия, и подписа контракт с Франция за подмяна на старите руски МиГ-ове с лъскавите изтребители Рафал, не е несъмнено, че Александър Вучич желае да скъса с Русия във връзка с газа. Това му разрешава да резервира своята „ многостранна дипломация “ и известна самостоятелност от Европейския съюз. Тази позиция е извънредно преференциална от геополитическа позиция за неговия режим. И до момента в който няма доказателства за противоположното, към момента няма европейски наказания, директно ориентирани против „ Газпром “, който към момента доставя Австрия или Унгария на неговия „ другар “ Виктор Орбан. I БГНЕС
Подобно на повече от 340 000 сръбски семейства, къщата на тази пенсионерска двойка, живееща в Суботица, на границата с Унгария, е обвързвана към газопреносната мрежа, която идва главно от Русия и е по този начин от десетилетия. През май 2022 година, по-малко от три месеца след нахлуването в Украйна, Сърбия на президента Вучич даже подписва нов тригодишен дълготраен контракт с Москва, което е в прорез с мнението на останалата част от Европа, която се стреми да се освободи от съветския надзор, с няколко редки изключения. Целта на Белград беше да подсигурява доставките на газ на преференциална цена в миг, когато цените на международните пазари се покачваха. А също и да си обезпечи поддръжката на Кремъл, която постоянно е скъпа, изключително във връзка с Косово, се споделя в разбор на РСЕ.
Днес, по данни на Евростат,
сръбските консуматори заплащат една от най-ниските цени на газ на Стария континент:
по-малко от 0,05 евро за кВтч. Сред 27-те страни единствено унгарците са в по-добро състояние. Те също се доставят от Русия и се употребяват от замразена цена от 2014 година насам, като държавното управление покрива разликата. Ако разгледаме наклонността обаче, ще забележим, че точно в Сърбия нарастването на цените е било - надалеч - най-силно през последните месеци. Именно на този декор Белград се пробва да предоговори бъдещия си дълготраен контракт, когато актуалният изтича през март идната година.
През последните седмици Александър Вучич се опита да успокои, изключително след телефонния си диалог с Владимир Путин на 20 октомври във връзка 80-годишнината от освобождението на Белград с помощта на поддръжката на Червената войска. „ Очаквам, че ще стартираме да приказваме за дълготрайно съглашение с Руската федерация “, съобщи той, като увери, че цените, препоръчани от Москва, „ са доста положителни “ и даже ще бъдат по-ниски от пазарните.
Деликатното финансово състояние на „ Газпром “ обаче може да докара до повишение на цените след 2025 година През 2023 година съветският газов колос записва първата си чиста оперативна загуба от 1999 година насам. Това, несъмнено, е последица от фрапантния спад на износа му за Западна Европа, която беше главният му пазар преди войната в Украйна. Освен в случай че Кремъл не реши да даде преференциални цени на избрани клиенти по стратегически аргументи, с вярата, че азиатският пазар, и по-специално китайският, ще се развие бързо.
Засега позицията на Газпром в Сърбия остава монополна. По данни на Сръбската организация по енергетика (AERS) през предходната година съвсем 94 % от импортирания в Сърбия газ е бил от Русия. През първата половина на 2024 година делът е понижен напълно леко до 92 %.
Въпреки известията и красивите фотоси, към този момент азерският газ към момента е в доста маълк %. Въпреки че се твърди, че от 1 ноември обстановката е почнала да се трансформира. В края на септември министърът на мините и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович разгласи, че е реализирано ново съглашение с азербайджанския ѝ сътрудник за доставка на един милион куб. м газ всеки месец до 1 март, с цел да се оправи с увеличеното ползване през зимата. Цената не беше оповестена обществено, само че след COP29 в Баку сръбският президент се зарече, че не са на дневен ред по-нататъшни нараствания на цените с помощта на „ договореностите “, реализирани с Владимир Путин и Илхам Алиев.
Въпреки това това наподобява като
капка в морето,
като се има поради, че Сърбия в този момент използва малко над три милиарда куб. м. газ всяка година, като нарастването е доста след края на рестриктивните мерки по Ковида-19. Въпреки това в края на 2023 година Сърбия към този момент празнуваше сключването на съглашение с Азербайджан за доставка на 400 млн. м3 годишно от тази година нататък. Освен обстоятелството, че това няма да покрие даже 15 % от годишното ползване на Сърбия, би трябвало да се каже, че осъществяването изостава от графика.
Амбициозната Дубравка Джидович Ханданович, рядко срещаният министър, който е преназначен на поста си, приказва за увеличение на азерския газ от 2027 година, когато доставките могат да доближат един милиард м3 годишно. До тази дата Европейският съюз би трябвало дефинитивно да се откаже от съветския газ.
„ Руските доставки към този момент съставляват по-малко от 8 % от газовия микс на Европейски Съюз “, отбелязва Предраг Груичич, началник на газовия бранш в секретариата на Енергийната общественост - паневропейският контракт, който сплотява 27-те страни, шестте страни от Западните Балкани, както и Молдова и Украйна. „ Има доста други източници на газ, които са евентуално налични за Сърбия “, показва той.
Докато Европейската комисия упорства за азерски газ, макар че това също е властническа и войнствена страна, Сърбия може да се възползва от други благоприятни условия. Словения, да вземем за пример, заложи на Алжир, активирайки още веднъж своите необвързани мрежи. Режимът на Вучич употребява тази организация по подобаващ метод, с цел да пази дипломатическите си ползи, както видяхме тази година със Сребреница, и поддържа положителни връзки с Алжир.
Едно от рестриктивните мерки явно е инфраструктурата. Днес съществуващите газопроводи са ориентирани основно към Русия и са благосъстоятелност на „ Газпром “. Единствената опция, по която се транспортира азерски газ, беше открита през декември 2023 година: това е междусистемната връзка с България, която е обвързвана с терминала за полутечен природен газ „ Александропулис “ в североизточна Гърция. Това е напълно ново съоръжение, финансирано от Европейския съюз. Според формалните данни от Баку оптималният му потенциал е 1,8 милиарда м3, което би оставило на сръбския пазар малко място за напредък.
„ В дълготраен проект зависимостта от Русия може да бъде понижена до към 50 %, а може би и по-малко, единствено в случай че Румъния бъде включена в уравнението на общите доставки за Сърбия през идващото десетилетие “, отбелязва Драган Власавлевич, самостоятелен енергиен специалист. Това лято беше реализирано съглашение с Румъния за създаване на взаимен газопровод с годишен потенциал от 1,6 милиарда м3 и дата на разкриване 2027 година По този газопровод би трябвало да се транспортира газ от Азербайджан, само че също по този начин и от други снабдители, в това число Румъния, която залага на офшорни ресурси в Черно море.
„ Предстоящото прекъсване на доставките на съветски газ през Украйна за европейските страни, оповестено от управляващите в Киев от 1 януари 2025 година, ще трансформира Сърбия в по-привлекателен директен маршрут за газ, идващ от други страни за страните от Югоизточна и Централна Европа “, упорства Предраг Груичич. Според него е време Белград да оспори монопола, с който се употребява Газпром, и „ да одобри ограничения, които да разрешат на новите снабдители да употребяват дейно газовата инфраструктура “.
Но съветските мрежи изпитват усложнения в Сърбия. От средата на 2000-те години насам държавната газоразпределителна компания " Srbijagas " се ръководи от еднакъв човек - Душан Баятович, член на Социалистическата партия. Тази партия, учредена от Слободан Милошевич, съумява да се задържи на власт като младши сътрудник в поредни болшинства, дружно с Демократическата партия, а в този момент и с Прогресивната партия на Вучич. С еднакъв водач, Ивица Дачич, считан за „ индивида на Москва “ в Сърбия.
Понастоящем
съветският газ се доставя в Сърбия посредством „ Балкански поток “,
отклонение на руско-турския газопровод „ Турски поток “. До стартирането му в употреба през януари 2021 година този газ пристигаше през Украйна и Унгария. Дълго време през „ Балкански поток “ течеше единствено съветски газ, защото Сърбия беше решила да не ползва към него европейските правила за свободна конкуренция, които плануват отваряне към други снабдители. Това решение на сръбските управляващи провокира мощни рецензии от страна на Енергийната общественост.
В последна сметка 10 % от потенциала на газопровода беше отворен за други снабдители, както изясни сръбската Агенция по енергетика (АЕРС) пред радио Свободна Европа. „ През 2023 година, с изключение на притежателя на газопровода, седем компании от Европейски Съюз и Швейцария използваха газопровода, а през първата половина на 2024 година - три компании от Европейски Съюз и Швейцария “, се споделя в писмения отговор на AERS.
Въпреки че това лято той подписа съглашение за лития с Европейския съюз, отпред с Германия, и подписа контракт с Франция за подмяна на старите руски МиГ-ове с лъскавите изтребители Рафал, не е несъмнено, че Александър Вучич желае да скъса с Русия във връзка с газа. Това му разрешава да резервира своята „ многостранна дипломация “ и известна самостоятелност от Европейския съюз. Тази позиция е извънредно преференциална от геополитическа позиция за неговия режим. И до момента в който няма доказателства за противоположното, към момента няма европейски наказания, директно ориентирани против „ Газпром “, който към момента доставя Австрия или Унгария на неговия „ другар “ Виктор Орбан. I БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ