Републиканци за България: С Бюджет 2021 г. правителството си купува избори
През последните години България отчиташе бюджетни остатъци. Подобна политиката на бюджетните остатъци е подобаваща и целесъобразна за страни с мощна и новаторска стопанска система, на високо техническо и технологическо ниво и относително висока капитализация на компаниите, каквато е, да вземем за пример, Германия. Излишъците са средства, които страната би трябвало да остави на бизнеса, за възстановяване на неговата капитализация и ликвидност. При една целенасочена политика за подкрепяне на бизнеса не би трябвало да има такива остатъци.
Голяма част от взетите противоепидемични ограничения доведоха до понижаване на стопанската интензивност, което ще докара до внезапно рухване на Брутният вътрешен продукт. Според Световната банка рецесията в международен мащаб ще докара до понижаване на Брутният вътрешен продукт с 6,2%, или по най-нови данни от МВФ с 5,2%, което е над два пъти повече спрямо рецесията през 2009 година /2,9%/ след банкрута на Lehman Brothers.
Така създалата се обстановка изисква ограничения, които са свързани с големи разноски, които неизбежно ще надвишават постъпленията в бюджета и ще провокират бюджетен недостиг.
Бюджетът на България за 2021 година е от извънредно значение за това по какъв начин страната ни ще преодолее рецесията. Ние считаме, че Бюджетът не разрешава съответна реакция на зародилите проблеми вследствие на пандемията и не планува нужната помощ за компаниите, с цел да могат те да оцелеят, като част от техните загуби от внезапното понижаване на стопанската активност да се покрият с бюджетни средства, каквато е практиката в множеството страни на Европейски Съюз.
Взетите ограничения за ограничение на разпространяването на пандемията водят до понижаване на стопанския оборот и паричния поток на компаниите, което от своя страна лимитира техните благоприятни условия за обслужване на взетите заеми, само че по едно и също време с това води и до понижаване на постъпленията в бюджета и ограничение на опциите на страната да покрива своите разноски.
За 2020 година се чака бюджетен недостиг от 5,2 милиарда лева, а в Бюджета за 2021 година е заложен недостиг от 4,9 милиарда лева или 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Бюджетният недостиг, заложен за 2020 година в размер на 5,2 милиарда лева (4,4% от БВП) слага началото на утежняване на икономическата среда в България и води до несъблюдение на неданъчните доходи с 900 млн. лева, както и до завишаване на разноските с 840 млн. лева
Планираната разлика сред приходите и разноските за 2021 година е 4,88 милиарда лева (3,9% от БВП), което прави повече от 10 милиарда лв. общо разлика за тази и за идната година. Това ще докара до утежняване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до нужда от повишение на налозите. Сериозният бюджетен недостиг е реалност, като през 2021 година се чака страната да събере 47,6 милиарда лева доходи, а разноските да възлизат на 52,5 милиарда лева
Този бюджет значително припомня на рецесията през 2008г. по време на ръководството на премиера Сергей Станишев. В тогавашната рецесия сходен бюджет беше утвърден още веднъж със повишени приходни индикатори, които не бяха реализирани. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на идващия кабинет за осъществяване един нереалистичен бюджет, което прави неговата промяна неизбежна.
Глобалната пандемия от COVID-19 прави невероятно завършването на процеса по правенето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година
Бюджет 2021 има прекалено много пропуски и поради утежняване на обстановката с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от изгода за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни ограничения, планува безредни обществени разходи, голям недостиг, дълг и основава усещане, че приоритет при съставянето му са били само идните избори.
ПРИХОДНА И РАЗХОДНА ПОЛИТИКА
При приходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, се следи наклонност за спад от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се усилват, като от 47,645 милиарда лева за 2021 година се чака да доближат 52,423 милиарда лева през 2023 година. Разходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, бележат спад от 42,2% до 39,6%. В номинален размер разноските се усилват, като от 52,532 милиарда лева за 2021 година се чака да доближат 54,963 милиарда лева през 2023 година.
Проектобюджетът планува понижаване на недостига от 3,9% през 2021 година на 1,8% през 2023 година или осъществяване на Маастрихтския аршин още през 2022 година
Таблица 1. Бюджетна рамка на държавното управление до 2023 година
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Приоритетите в обществената политика са ориентирани главно към превъзмогване на социалноикономическите последствия от пандемията от COVID-19, свързани със опазване на заетостта и понижаване на безработицата, както и възстановяване на устойчивостта на системите за обществена протекция и обществено включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото. За бранш „ Социална политика “ са отделени близо 1,35 милиарда лева в допълнение, от които 607,3 млн. лева са за дейна и пасивна политика на труда, в това число 300 млн. лева по мярката 60/40.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Минималната работна заплата ще бъде нараснала от 610 на 650 лева, като се възнамерява тя да остане на това равнище до 2023 година В бюджетния бранш още веднъж ще има 10% растеж на заплатите. С 30% ще скочат възнагражденията на чиновниците, ангажирани на първа линия с пандемията от COVID-19, а със 17% ще бъдат нараснали заплатите на учителите. Това ще коства на хазната 360 млн. лева в допълнение. Близо 58 млн. лева ще коства покачването за непедагогическия личен състав, с което общата сума за заплати в бранша става 417,8 млн. лева Това следващо нарастване на минималната работна заплата във времена на рецесия не е добра процедура.
ОБРАЗОВАНИЕ
Общо за бранш „ Образование “ страната ще отдели 647,7 млн. лева повече в сравнение с през тази година. През 2021-2023 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители, като база за обезпечаване на обсега и качеството и в предучилищното обучение за реализиране на по-високи просветителни резултати, използване на интегрирани политики за предварителна защита на отпадането от учебно заведение, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за сполучливо осъществяване на пазара на труда.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
За опазване на здравето ще бъдат отделени 581,1 млн. лева в допълнение. 375,5 млн. лева са за медицински действия, от които 326,6 млн. лева за обезпечаване на налична, качествена и своевременна здравна помощ на здравноосигурените лица и 48,9 млн. лева за медицинските действия отвън обсега на наложителното здравно обезпечаване. Предвидени са 75 млн. лева за обезпечаване на ваксина за COVID-19. Политиката в региона на опазването на здравето би трябвало да е ориентирана към обезпечаване на качествено и дейно посрещане на здравните потребности на жителите, посредством възстановяване на достъпа, повишение на успеваемостта на системата и заслужено систематизиране на ресурсите по отношение на потребностите на популацията с главен фокус върху обезпечаването на съответна подготвеност на здравната система в изискванията на продължаваща епидемиологична конюнктура, породена от разпространяването на COVID-19.
ПЕНСИОННА СИСТЕМА
От 1 януари следващата година минималната пенсия се усилва от 250 на 300 лв., а оптималната става 1440 лв. при 1200 лв. в този момент. Запазва се минималният застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители – 420 лева Също по този начин се резервира и оптималният застрахователен приход за всички обезпечени – 3 000 лева
През първите три месеца на 2021 година е планувано да продължи изплащането на спомагателните суми към пенсиите на всички пенсионери от 50 лева Тези спомагателни заплащания към пенсионерите са планувани до март месец, което води до заключението, че ръководещите смятат, че до март месец ще има заплащания, по-късно ще има избори и евентуална смяна на политическата конюнктура в България. 474,0 млн. лева e плануванаъа сума за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 година 94,0 млн. лева - за нарастване на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лева на 1 440 лева, считано от 1 януари 2021 година 884,2 млн. лева - за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5% 318,0 млн. лева - за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
Тези разноски не могат да се нарекат антикризисни, тъй като приходите на пенсионерите не са намалели поради COVID-19, а заради ниската инфлация тяхната покупателна дарба се е запазила.
ОТБРАНА
Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан. За 2021 година разноските за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,69% от Брутният вътрешен продукт (или 2,1 милиарда лв), което е с 0,05% от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
Повишение се чака през 2023 година, когато се планува да бъдат платени 1,18 милиарда за покупката на нови изтребители.
Kонкретни спомагателни наблюдения:
Предвижда се растеж на приходите – чака се да бъдат 47,65 милиарда лева (най-високи досега), което е с над 4 милиарда лева повече от приходите през 2020 година и с 3,6 милиарда лева повече от 2019г. Това навежда на мисълта, че държавното управление не планува нова карантина, нов удар по стопанската система или пък проблеми в събираемостта.
Приходите от корпоративен налог остават към 5,5% от всички доходи, приходите от налози върху приходите, от осигуровки, от Данък добавена стойност и други се чака да набъбнат, което посочва упования за позитивно развиване на стопанската система, което е нереалистично поради сегашната конюнктура.
Предвидените разноски в бюджета са 42,2% от Брутният вътрешен продукт (при 37,7% за 2019г.). По отношение на разноските се плануват големи обществени разходи, освен това без хрумвания за промени. Така да вземем за пример, единствено за обществена политика се заделят 1,35 милиарда лева повече по отношение на миналата година.
Не е ясно за какво ще се подвигат възнагражденията (с 680 млн. лева.) и разноските за обезпечаване (с 117 млн. лева.) на държавните служители. Техните приходи не са намалели поради COVID-19, а и заради неналичието на инфлация покупателната им дарба не се е свила. Чрез сходна мярка държавното управление явно се пробва да увеличи приходите от налози и от осигурителните вноски от трудови контракти. На второ място държавното управление цели да вдигне приходите от Данък добавена стойност от вътрешно ползване (същото важи и за по-високите пенсии). И на трето място се цели работещият бизнес също да усили заплатите с следващ резултат повишаване на бюджетните доходи от Данък върху приходите на физическите лица по трудови правни отношения, както и от Данък добавена стойност от вътрешно ползване.
Повишаването на пенсиите и повдигането на заплатите на администрацията не е обществена политика, не е промяна и несъмнено не е антикризисна мярка. Що се отнася до нарастването на пенсиите – те несъмнено би трябвало да са по-високи, само че по тази причина е нужна действителна промяна, а наблюденията ни са, че с последните нараствания, пенсионната система затъва още повече. Дефицитът там се усилва с над 2 милиарда и ще доближи 6,2 милиарда лв..
Въвеждането на фамилни месечни надбавки за всички български деца бе планувано, само че в последния миг ръководещите се отхвърлиха и за сметка на това се преориентираха към увеличение на заплатите в MBP c oщe 5 пp. пyнĸтa, ĸaĸтo и чacтичнo щe пoĸpият aнгaжимeнтa зa дoбaвĸa нa зaплaтaтa нa вcичĸи лeĸapи c 600 лева, нa cecтpитe - c 360 лева, a нa caнитapитe - cъc 120 лева пo вpeмe нa eпидeмичнaтa oбcтaнoвĸa. Първоначално нарастването на разноските за детски надбавки бе планувано да се случи единствено за 2021 година, като по-късно спираше. Политически е невероятно, обаче то да бъде спряно, което щеше да докара до увеличение на планувания недостиг през 2022г. с над 300 млн.лв. Тази неточност държавното управление поправи с смяна в проектозакона на 14 ноември 2020 година.
Дефицитът ще се покрива с нов дълг, като по този начин равнището на държавния дълг до края на 2023г. ще стане 40 милиарда лв.. Едно достижение на българските държавни управления през последните години е поддържането на невисок държавен дълг. С сходна политика обаче това държавно управление върви към дългова серпантина, а изплащането ще тежи за генерации напред. Съкращаване на финансовите разноски с 19% по отношение на доклада за предходната година.
Недостатък в актуалната тригодишна прогноза са отсъстващите различни разновидности за придвижването на Брутният вътрешен продукт през 2021г. и на обвързваните с него доходи при един подобен отрицателен сюжет. Не се е случвало Българска народна банка да подлага на критика Бюджет 2021, само че е реалност, че Българска народна банка не може да удостовери очакванията на Министерство на финансите за мощен напредък на стопанската система в идващите три години, а и даже да има някакъв, той ще е много по-скромен от заложения. Централната банка счита, че би трябвало да се заложат по-големи буфери, тъй като пандемията е неуправляема. Това значи, че през идващите години ще се наложи да се мисли за нарастване на директните налози и разтрошаване на данъчния модел, което може да е пагубно за стопанската система и да докара до огромен макрориск за страната.
Българската стопанска камара също не поддържа Държавния бюджет с мотив, че сегментът за поддръжка на бизнеса е непълен.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Необходимо е ясно прецизиране на ограниченията за справяне с рецесията, породена от пандемията. Министерство на финансите би трябвало да показа методика, по която да се аргументира връзката с рецесията на някои от заплащанията по главните пера. През 2021 година е допустимо обстановката с пандемията от COVID-19 да се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители.
Трябва да се обезпечи запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други. Нужно е трезво потребление на заделения за България запас по самодейността на Европейския съюз REACTEU. Това би трябвало да разреши финансиране на действия в поддръжка на превъзмогването на последствията от рецесията, провокирана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и стабилно възобновяване на стопанската система, както и ръководство на Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), който съставлява основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз.
Не е ясно по какъв начин държавното управление си показва икономическата рамка и развиването на стопанската система до края на тази и през идната година. Тази политика при актуалните параметри значи, че през идната година ще има възобновяване на стопанската система с напредък сред 3% и 4% на годишна база. Правителството планува да има инфлация в границите на естественото до 2%, т.е. рецесията да е отминала.
Прогнозираният бюджетен недостиг през тази година ще доближи 5,2%, а през 2021 година - 5%, като се чака внезапно да намалее под границата от 2% (а точно 1,9%) през 2022 година и още веднъж да има покачване до 2,3% през 2023 година
Заложените разноски в Бюджет 2021 са най-високите разноски като % за годините на целия преход. Увеличаването на разноските в спешен интервал не е добра процедура и историята е оставила редица образци. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разноските по този начин, че те да дават отговор на една по песимистична действителност. Българските жители разчитат да бъдат подкрепени в обстановка на рецесия. Големият недостиг е риск, че ще се взема дълг да се финансира недостиг, който непрекъснато ще нараства по 5 милиарда лева годишно. Това би означавало удвояване на българския външен дълг в границите на интервала 2023-2024 година. Всяко сходно повишаване на дълга води до увеличение на неговата цена, което пък утежнява дълговата обстановка.
Резултатът ще бъде съмнение, понижаване на външните вложения и действително понижаване на приходите. За да се избегне всичко това, в един миг ще се стигне до допустимо увеличение на налозите. Ако този бюджет бъде признат и изпълнен по този начин, както е плануван, България влиза в дългова серпантина. Настъпва миг да се вземе нов дълг, не с цел да се противодейства на резултатите от рецесията, а с цел да се заплащат остарели отговорности, което може да докара до това страната да остане неликвидна.
От 2023-та, с изключение на рецесията, страната ще има и сериозната задача да изплаща приблизително по 1 милиарда евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година.
Съществува риск икономическата рецесия да прерастне в национална дългова и фискална такава. Съществува действителен риск при опазване на плануваните разноски този недостиг да бъде доста по-голям и да доближи 9 милиарда лв., при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на стопанските системи поради COVID-19, който ще докара до доста по-ниски доходи от корпоративен налог и от Данък добавена стойност. Това ще има отрицателен резултат върху предстоящите доходи от налози върху приходите на физическите лица и от осигурителни вноски, защото доста хора могат да останат без, или с понижени хонорари. Допълнителен удар върху прогнозите на държавното управление за 2021-а по отношение на приходите от Данък добавена стойност може да нанесе и нежеланието на жителите да харчат в допълнение. Бюджетните пари за нарастване на възнагражденията ще бъдат изразходвани, само че по-вероятно е във времена на рецесия те да бъдат спестени, вместо да бъдат изхарчени за артикули и услуги. Тези опасения се подхранват от обстоятелството, че за интервала на рестриктивните мерки поради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на семействата в банките са нарастнали с към 2 милиарда лв.. Повечето от по този начин наречените антикризисни ограничения - увеличение на хонорари за всички в бюджетния бранш, растеж на пенсии, на минимални работни заплати и на най-малък застрахователен приход, имат непрекъснат темперамент и анулацията им или ограничението им е мъчно постижимо.
България е към момента най-бедната страна в Европейски Съюз, а Бюджет 2021 е извънредно разочароващ. Той не планува антикризисни ограничения. Бюджет 2021 би трябвало да е фокусиран върху възобновяване и бързия стопански напредък. Той би трябвало да предизвиква вложенията и увеличението на продуктивността, би трябвало да е ориентиран към избавяне на българските компании, на българският бизнес и на работните места. Той би трябвало да е основан на пакет от бързи структурни промени.
Основните ограничения би трябвало да включват последователно прекосяване от ограничения, ориентирани към компенсиране или облекчение на неподходящите резултати от пандемията към ограничения, подкрепящи преструктурирането и растежа на стопанската система. Гръбнакът на една страна е бизнесът и той би трябвало да бъде подкрепят доста, като му бъде предоставена помощ за понижаване на данъчната, административната и регулаторната тежест.
Част от ограниченията биха могли да бъдат: въвеждане на по-ниски налози за избрани бизнес браншове (подкрепящи работещи и разрастващи се предприятия), които са гръбнак на възобновяване и растежа, стимулиране на човешкия капитал и вложения, редуциране на неефективните разноски, структурни промени, дейно потребление на европейските средства, специфичен фокус върху привличане на нови вложители и бързорастящи компании, които дават подготовка за работа с нови технологии и съответната цифровизация, отсрочване на повишението на минималната пенсия за интервал от 6 месеца и въвеждането на еднократно подкрепяне с ваучери за храна, бърз преход към нови софтуерни решения, внезапно увеличение на използването на електронни услуги, повишение на заплатите единствено при дефицит на квалифицирани чиновници (напр. – медицински сестри), дейно потребление на опциите от Фонда за възобновяване на Европейски Съюз като да вземем за пример приемане на средства още през 2021 година при осъществяване на поети задължения и старт на плановете, въвеждане на национални цели във връзка с държавните вложения и други.
България би трябвало да последва образеца на други страни, които вземат поради ограничения за противопоставяне против рецесията провокирана от разпространяването на COVID-19. Германия и Франция, да вземем за пример, употребяват пакет от ограничения с фокус върху вложения в зелената сила, в технологиите, в поддръжка за работещите и бизнеса, в политики с акцент върху прехода на техните стопански системи към модели за справяне с изменението на климата и други
Нужно е вложение в цифровизация за подмяна на човешкия контакт в туристическия бранш, инжектиране на ликвидност в бранш туризъм, преструктуриране на бранша „ транспорт” и по този метод, управление на общественото разграничаване. Това са част от въведените ограничения в прилежащите страни. Не на последно място са и вложенията в железопътната мрежа, субсидирано закупуване на електрически транспортни средства, финансиране на научноизследователска и развойна активност, цифровизация и прехода към цифрова стопанска система.
Предвиденото повишение на разноски за администрация, пенсии и надбавки не дава отговор на философията за работещи антикризисни противопоставяния. По-ефективната работеща администрация и бързия старт на оперативните стратегии за интервала 2021 – 2027г. могат да покрият единствено част от разходните цели.
Европейските запаси могат да се употребяват за финансиране на ограниченията за поддръжка на бизнеса за преквалификация на чиновниците и за стратегиите за привличане на нови вложения.
Основният приоритет за страната би трябвало да бъде опазването на здравето, а също по този начин и съхранението на българският бизнес и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък. Това значи по-висока претовареност, обществено включване, социално-икономическо създаване на конкурентноспособна и новаторска стопанска система. За такава стопанска система Републиканци за България ще работят!
Голяма част от взетите противоепидемични ограничения доведоха до понижаване на стопанската интензивност, което ще докара до внезапно рухване на Брутният вътрешен продукт. Според Световната банка рецесията в международен мащаб ще докара до понижаване на Брутният вътрешен продукт с 6,2%, или по най-нови данни от МВФ с 5,2%, което е над два пъти повече спрямо рецесията през 2009 година /2,9%/ след банкрута на Lehman Brothers.
Така създалата се обстановка изисква ограничения, които са свързани с големи разноски, които неизбежно ще надвишават постъпленията в бюджета и ще провокират бюджетен недостиг.
Бюджетът на България за 2021 година е от извънредно значение за това по какъв начин страната ни ще преодолее рецесията. Ние считаме, че Бюджетът не разрешава съответна реакция на зародилите проблеми вследствие на пандемията и не планува нужната помощ за компаниите, с цел да могат те да оцелеят, като част от техните загуби от внезапното понижаване на стопанската активност да се покрият с бюджетни средства, каквато е практиката в множеството страни на Европейски Съюз.
Взетите ограничения за ограничение на разпространяването на пандемията водят до понижаване на стопанския оборот и паричния поток на компаниите, което от своя страна лимитира техните благоприятни условия за обслужване на взетите заеми, само че по едно и също време с това води и до понижаване на постъпленията в бюджета и ограничение на опциите на страната да покрива своите разноски.
За 2020 година се чака бюджетен недостиг от 5,2 милиарда лева, а в Бюджета за 2021 година е заложен недостиг от 4,9 милиарда лева или 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Бюджетният недостиг, заложен за 2020 година в размер на 5,2 милиарда лева (4,4% от БВП) слага началото на утежняване на икономическата среда в България и води до несъблюдение на неданъчните доходи с 900 млн. лева, както и до завишаване на разноските с 840 млн. лева
Планираната разлика сред приходите и разноските за 2021 година е 4,88 милиарда лева (3,9% от БВП), което прави повече от 10 милиарда лв. общо разлика за тази и за идната година. Това ще докара до утежняване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до нужда от повишение на налозите. Сериозният бюджетен недостиг е реалност, като през 2021 година се чака страната да събере 47,6 милиарда лева доходи, а разноските да възлизат на 52,5 милиарда лева
Този бюджет значително припомня на рецесията през 2008г. по време на ръководството на премиера Сергей Станишев. В тогавашната рецесия сходен бюджет беше утвърден още веднъж със повишени приходни индикатори, които не бяха реализирани. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на идващия кабинет за осъществяване един нереалистичен бюджет, което прави неговата промяна неизбежна.
Глобалната пандемия от COVID-19 прави невероятно завършването на процеса по правенето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година
Бюджет 2021 има прекалено много пропуски и поради утежняване на обстановката с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от изгода за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни ограничения, планува безредни обществени разходи, голям недостиг, дълг и основава усещане, че приоритет при съставянето му са били само идните избори.
ПРИХОДНА И РАЗХОДНА ПОЛИТИКА
При приходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, се следи наклонност за спад от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се усилват, като от 47,645 милиарда лева за 2021 година се чака да доближат 52,423 милиарда лева през 2023 година. Разходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, бележат спад от 42,2% до 39,6%. В номинален размер разноските се усилват, като от 52,532 милиарда лева за 2021 година се чака да доближат 54,963 милиарда лева през 2023 година.
Проектобюджетът планува понижаване на недостига от 3,9% през 2021 година на 1,8% през 2023 година или осъществяване на Маастрихтския аршин още през 2022 година
Таблица 1. Бюджетна рамка на държавното управление до 2023 година
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Приоритетите в обществената политика са ориентирани главно към превъзмогване на социалноикономическите последствия от пандемията от COVID-19, свързани със опазване на заетостта и понижаване на безработицата, както и възстановяване на устойчивостта на системите за обществена протекция и обществено включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото. За бранш „ Социална политика “ са отделени близо 1,35 милиарда лева в допълнение, от които 607,3 млн. лева са за дейна и пасивна политика на труда, в това число 300 млн. лева по мярката 60/40.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Минималната работна заплата ще бъде нараснала от 610 на 650 лева, като се възнамерява тя да остане на това равнище до 2023 година В бюджетния бранш още веднъж ще има 10% растеж на заплатите. С 30% ще скочат възнагражденията на чиновниците, ангажирани на първа линия с пандемията от COVID-19, а със 17% ще бъдат нараснали заплатите на учителите. Това ще коства на хазната 360 млн. лева в допълнение. Близо 58 млн. лева ще коства покачването за непедагогическия личен състав, с което общата сума за заплати в бранша става 417,8 млн. лева Това следващо нарастване на минималната работна заплата във времена на рецесия не е добра процедура.
ОБРАЗОВАНИЕ
Общо за бранш „ Образование “ страната ще отдели 647,7 млн. лева повече в сравнение с през тази година. През 2021-2023 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители, като база за обезпечаване на обсега и качеството и в предучилищното обучение за реализиране на по-високи просветителни резултати, използване на интегрирани политики за предварителна защита на отпадането от учебно заведение, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за сполучливо осъществяване на пазара на труда.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
За опазване на здравето ще бъдат отделени 581,1 млн. лева в допълнение. 375,5 млн. лева са за медицински действия, от които 326,6 млн. лева за обезпечаване на налична, качествена и своевременна здравна помощ на здравноосигурените лица и 48,9 млн. лева за медицинските действия отвън обсега на наложителното здравно обезпечаване. Предвидени са 75 млн. лева за обезпечаване на ваксина за COVID-19. Политиката в региона на опазването на здравето би трябвало да е ориентирана към обезпечаване на качествено и дейно посрещане на здравните потребности на жителите, посредством възстановяване на достъпа, повишение на успеваемостта на системата и заслужено систематизиране на ресурсите по отношение на потребностите на популацията с главен фокус върху обезпечаването на съответна подготвеност на здравната система в изискванията на продължаваща епидемиологична конюнктура, породена от разпространяването на COVID-19.
ПЕНСИОННА СИСТЕМА
От 1 януари следващата година минималната пенсия се усилва от 250 на 300 лв., а оптималната става 1440 лв. при 1200 лв. в този момент. Запазва се минималният застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители – 420 лева Също по този начин се резервира и оптималният застрахователен приход за всички обезпечени – 3 000 лева
През първите три месеца на 2021 година е планувано да продължи изплащането на спомагателните суми към пенсиите на всички пенсионери от 50 лева Тези спомагателни заплащания към пенсионерите са планувани до март месец, което води до заключението, че ръководещите смятат, че до март месец ще има заплащания, по-късно ще има избори и евентуална смяна на политическата конюнктура в България. 474,0 млн. лева e плануванаъа сума за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 година 94,0 млн. лева - за нарастване на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лева на 1 440 лева, считано от 1 януари 2021 година 884,2 млн. лева - за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5% 318,0 млн. лева - за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
Тези разноски не могат да се нарекат антикризисни, тъй като приходите на пенсионерите не са намалели поради COVID-19, а заради ниската инфлация тяхната покупателна дарба се е запазила.
ОТБРАНА
Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан. За 2021 година разноските за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,69% от Брутният вътрешен продукт (или 2,1 милиарда лв), което е с 0,05% от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
Повишение се чака през 2023 година, когато се планува да бъдат платени 1,18 милиарда за покупката на нови изтребители.
Kонкретни спомагателни наблюдения:
Предвижда се растеж на приходите – чака се да бъдат 47,65 милиарда лева (най-високи досега), което е с над 4 милиарда лева повече от приходите през 2020 година и с 3,6 милиарда лева повече от 2019г. Това навежда на мисълта, че държавното управление не планува нова карантина, нов удар по стопанската система или пък проблеми в събираемостта.
Приходите от корпоративен налог остават към 5,5% от всички доходи, приходите от налози върху приходите, от осигуровки, от Данък добавена стойност и други се чака да набъбнат, което посочва упования за позитивно развиване на стопанската система, което е нереалистично поради сегашната конюнктура.
Предвидените разноски в бюджета са 42,2% от Брутният вътрешен продукт (при 37,7% за 2019г.). По отношение на разноските се плануват големи обществени разходи, освен това без хрумвания за промени. Така да вземем за пример, единствено за обществена политика се заделят 1,35 милиарда лева повече по отношение на миналата година.
Не е ясно за какво ще се подвигат възнагражденията (с 680 млн. лева.) и разноските за обезпечаване (с 117 млн. лева.) на държавните служители. Техните приходи не са намалели поради COVID-19, а и заради неналичието на инфлация покупателната им дарба не се е свила. Чрез сходна мярка държавното управление явно се пробва да увеличи приходите от налози и от осигурителните вноски от трудови контракти. На второ място държавното управление цели да вдигне приходите от Данък добавена стойност от вътрешно ползване (същото важи и за по-високите пенсии). И на трето място се цели работещият бизнес също да усили заплатите с следващ резултат повишаване на бюджетните доходи от Данък върху приходите на физическите лица по трудови правни отношения, както и от Данък добавена стойност от вътрешно ползване.
Повишаването на пенсиите и повдигането на заплатите на администрацията не е обществена политика, не е промяна и несъмнено не е антикризисна мярка. Що се отнася до нарастването на пенсиите – те несъмнено би трябвало да са по-високи, само че по тази причина е нужна действителна промяна, а наблюденията ни са, че с последните нараствания, пенсионната система затъва още повече. Дефицитът там се усилва с над 2 милиарда и ще доближи 6,2 милиарда лв..
Въвеждането на фамилни месечни надбавки за всички български деца бе планувано, само че в последния миг ръководещите се отхвърлиха и за сметка на това се преориентираха към увеличение на заплатите в MBP c oщe 5 пp. пyнĸтa, ĸaĸтo и чacтичнo щe пoĸpият aнгaжимeнтa зa дoбaвĸa нa зaплaтaтa нa вcичĸи лeĸapи c 600 лева, нa cecтpитe - c 360 лева, a нa caнитapитe - cъc 120 лева пo вpeмe нa eпидeмичнaтa oбcтaнoвĸa. Първоначално нарастването на разноските за детски надбавки бе планувано да се случи единствено за 2021 година, като по-късно спираше. Политически е невероятно, обаче то да бъде спряно, което щеше да докара до увеличение на планувания недостиг през 2022г. с над 300 млн.лв. Тази неточност държавното управление поправи с смяна в проектозакона на 14 ноември 2020 година.
Дефицитът ще се покрива с нов дълг, като по този начин равнището на държавния дълг до края на 2023г. ще стане 40 милиарда лв.. Едно достижение на българските държавни управления през последните години е поддържането на невисок държавен дълг. С сходна политика обаче това държавно управление върви към дългова серпантина, а изплащането ще тежи за генерации напред. Съкращаване на финансовите разноски с 19% по отношение на доклада за предходната година.
Недостатък в актуалната тригодишна прогноза са отсъстващите различни разновидности за придвижването на Брутният вътрешен продукт през 2021г. и на обвързваните с него доходи при един подобен отрицателен сюжет. Не се е случвало Българска народна банка да подлага на критика Бюджет 2021, само че е реалност, че Българска народна банка не може да удостовери очакванията на Министерство на финансите за мощен напредък на стопанската система в идващите три години, а и даже да има някакъв, той ще е много по-скромен от заложения. Централната банка счита, че би трябвало да се заложат по-големи буфери, тъй като пандемията е неуправляема. Това значи, че през идващите години ще се наложи да се мисли за нарастване на директните налози и разтрошаване на данъчния модел, което може да е пагубно за стопанската система и да докара до огромен макрориск за страната.
Българската стопанска камара също не поддържа Държавния бюджет с мотив, че сегментът за поддръжка на бизнеса е непълен.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Необходимо е ясно прецизиране на ограниченията за справяне с рецесията, породена от пандемията. Министерство на финансите би трябвало да показа методика, по която да се аргументира връзката с рецесията на някои от заплащанията по главните пера. През 2021 година е допустимо обстановката с пандемията от COVID-19 да се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители.
Трябва да се обезпечи запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други. Нужно е трезво потребление на заделения за България запас по самодейността на Европейския съюз REACTEU. Това би трябвало да разреши финансиране на действия в поддръжка на превъзмогването на последствията от рецесията, провокирана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и стабилно възобновяване на стопанската система, както и ръководство на Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), който съставлява основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз.
Не е ясно по какъв начин държавното управление си показва икономическата рамка и развиването на стопанската система до края на тази и през идната година. Тази политика при актуалните параметри значи, че през идната година ще има възобновяване на стопанската система с напредък сред 3% и 4% на годишна база. Правителството планува да има инфлация в границите на естественото до 2%, т.е. рецесията да е отминала.
Прогнозираният бюджетен недостиг през тази година ще доближи 5,2%, а през 2021 година - 5%, като се чака внезапно да намалее под границата от 2% (а точно 1,9%) през 2022 година и още веднъж да има покачване до 2,3% през 2023 година
Заложените разноски в Бюджет 2021 са най-високите разноски като % за годините на целия преход. Увеличаването на разноските в спешен интервал не е добра процедура и историята е оставила редица образци. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разноските по този начин, че те да дават отговор на една по песимистична действителност. Българските жители разчитат да бъдат подкрепени в обстановка на рецесия. Големият недостиг е риск, че ще се взема дълг да се финансира недостиг, който непрекъснато ще нараства по 5 милиарда лева годишно. Това би означавало удвояване на българския външен дълг в границите на интервала 2023-2024 година. Всяко сходно повишаване на дълга води до увеличение на неговата цена, което пък утежнява дълговата обстановка.
Резултатът ще бъде съмнение, понижаване на външните вложения и действително понижаване на приходите. За да се избегне всичко това, в един миг ще се стигне до допустимо увеличение на налозите. Ако този бюджет бъде признат и изпълнен по този начин, както е плануван, България влиза в дългова серпантина. Настъпва миг да се вземе нов дълг, не с цел да се противодейства на резултатите от рецесията, а с цел да се заплащат остарели отговорности, което може да докара до това страната да остане неликвидна.
От 2023-та, с изключение на рецесията, страната ще има и сериозната задача да изплаща приблизително по 1 милиарда евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година.
Съществува риск икономическата рецесия да прерастне в национална дългова и фискална такава. Съществува действителен риск при опазване на плануваните разноски този недостиг да бъде доста по-голям и да доближи 9 милиарда лв., при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на стопанските системи поради COVID-19, който ще докара до доста по-ниски доходи от корпоративен налог и от Данък добавена стойност. Това ще има отрицателен резултат върху предстоящите доходи от налози върху приходите на физическите лица и от осигурителни вноски, защото доста хора могат да останат без, или с понижени хонорари. Допълнителен удар върху прогнозите на държавното управление за 2021-а по отношение на приходите от Данък добавена стойност може да нанесе и нежеланието на жителите да харчат в допълнение. Бюджетните пари за нарастване на възнагражденията ще бъдат изразходвани, само че по-вероятно е във времена на рецесия те да бъдат спестени, вместо да бъдат изхарчени за артикули и услуги. Тези опасения се подхранват от обстоятелството, че за интервала на рестриктивните мерки поради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на семействата в банките са нарастнали с към 2 милиарда лв.. Повечето от по този начин наречените антикризисни ограничения - увеличение на хонорари за всички в бюджетния бранш, растеж на пенсии, на минимални работни заплати и на най-малък застрахователен приход, имат непрекъснат темперамент и анулацията им или ограничението им е мъчно постижимо.
България е към момента най-бедната страна в Европейски Съюз, а Бюджет 2021 е извънредно разочароващ. Той не планува антикризисни ограничения. Бюджет 2021 би трябвало да е фокусиран върху възобновяване и бързия стопански напредък. Той би трябвало да предизвиква вложенията и увеличението на продуктивността, би трябвало да е ориентиран към избавяне на българските компании, на българският бизнес и на работните места. Той би трябвало да е основан на пакет от бързи структурни промени.
Основните ограничения би трябвало да включват последователно прекосяване от ограничения, ориентирани към компенсиране или облекчение на неподходящите резултати от пандемията към ограничения, подкрепящи преструктурирането и растежа на стопанската система. Гръбнакът на една страна е бизнесът и той би трябвало да бъде подкрепят доста, като му бъде предоставена помощ за понижаване на данъчната, административната и регулаторната тежест.
Част от ограниченията биха могли да бъдат: въвеждане на по-ниски налози за избрани бизнес браншове (подкрепящи работещи и разрастващи се предприятия), които са гръбнак на възобновяване и растежа, стимулиране на човешкия капитал и вложения, редуциране на неефективните разноски, структурни промени, дейно потребление на европейските средства, специфичен фокус върху привличане на нови вложители и бързорастящи компании, които дават подготовка за работа с нови технологии и съответната цифровизация, отсрочване на повишението на минималната пенсия за интервал от 6 месеца и въвеждането на еднократно подкрепяне с ваучери за храна, бърз преход към нови софтуерни решения, внезапно увеличение на използването на електронни услуги, повишение на заплатите единствено при дефицит на квалифицирани чиновници (напр. – медицински сестри), дейно потребление на опциите от Фонда за възобновяване на Европейски Съюз като да вземем за пример приемане на средства още през 2021 година при осъществяване на поети задължения и старт на плановете, въвеждане на национални цели във връзка с държавните вложения и други.
България би трябвало да последва образеца на други страни, които вземат поради ограничения за противопоставяне против рецесията провокирана от разпространяването на COVID-19. Германия и Франция, да вземем за пример, употребяват пакет от ограничения с фокус върху вложения в зелената сила, в технологиите, в поддръжка за работещите и бизнеса, в политики с акцент върху прехода на техните стопански системи към модели за справяне с изменението на климата и други
Нужно е вложение в цифровизация за подмяна на човешкия контакт в туристическия бранш, инжектиране на ликвидност в бранш туризъм, преструктуриране на бранша „ транспорт” и по този метод, управление на общественото разграничаване. Това са част от въведените ограничения в прилежащите страни. Не на последно място са и вложенията в железопътната мрежа, субсидирано закупуване на електрически транспортни средства, финансиране на научноизследователска и развойна активност, цифровизация и прехода към цифрова стопанска система.
Предвиденото повишение на разноски за администрация, пенсии и надбавки не дава отговор на философията за работещи антикризисни противопоставяния. По-ефективната работеща администрация и бързия старт на оперативните стратегии за интервала 2021 – 2027г. могат да покрият единствено част от разходните цели.
Европейските запаси могат да се употребяват за финансиране на ограниченията за поддръжка на бизнеса за преквалификация на чиновниците и за стратегиите за привличане на нови вложения.
Основният приоритет за страната би трябвало да бъде опазването на здравето, а също по този начин и съхранението на българският бизнес и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък. Това значи по-висока претовареност, обществено включване, социално-икономическо създаване на конкурентноспособна и новаторска стопанска система. За такава стопанска система Републиканци за България ще работят!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ