България като медиатор между Турция и Запада за ситуацията в Афганистан – пропусната възможност
През последните години България показва непосредственост с Турция по въпросите на ръководство на бежанските потоци. През 2018 година страната ни даже се нарежда като брокер сред Европейски Съюз и Турция във връзка с опазване на контракта за реадмисия на незаконно пребиваващи в Европейски Съюз жители на трети страни. По този метод България се трансформира в посредник сред Турция и районната динамичност от една страна, и Запада – от друга.
Днес, в подтекста на рецесията с изтеглянето на съюзните сили от Афганистан, България обаче пропусна да заеме основната си позиция в миг, когато опцията да послужи като медиатор сред Европейски Съюз и Турция е от огромно значение, изключително поради растящата роля на Турция като районен фактор в Близкия Изток.
![Ердоган: Остават подозрения за сигурността в Афганистан]( "Ердоган: Остават подозрения за сигурността в Афганистан")
Ердоган: Остават подозрения за сигурността в Афганистан
Президентът Реджеп Тайип Ердоган приветства умерените изказвания на талибаните, само че акцентира, че подозрения не престават да съществуват, осо...
Самата Турция се опита да се оправдава пред съдружниците от НАТО и изключително пред Съединени американски щати, като покаже добавената стойност, която има в мирния развой за Афганистан като единствен член на Алианса с преобладаващо мюсюлманско население. След непредвидената победа на талибаните и преустановяване на договарянията в Доха, ролята на Турция е все по-ключова. Страната може да помогне освен с приютяването на бежанци, само че и да инициира разговор с талибаните, който би могъл да предотврати огромни бежански потоци. Чрез ролята на турски компании, Турция има капацитета да взе участие интензивно и в интервала на възобновяване на Афганистан.
Макар нелека, тази самобитна роля на посредник с талибаните би могла да бъде допустима за Турция, точно тъй като талибаните дефинират страната като „ велика мюсюлманска нация “. Това, което липсва на Турция, с цел да тръгне уверено по този път е убеденост, че съдружниците в НАТО, и най-много Съединени американски щати, ще прозрат добавената стойност на сходна медиаторска роля.
В този подтекст, България като страна с ползи и знания в Близкия Изток и с отлични двустранни връзки с Турция, както и културно-политическо „ ноу-хау “ за определяне на ефикасен разговор, би могла да се трансформира в основен посредник сред Турция и Запада. По този метод страната би могла да сложи основите на вероятните стъпки за облекчение на рецесията в интерес на демократичните полезности и човешките права.
А за какво биха се съгласили талибаните на разговор с Турция? Това може да се окаже единственият им излаз от интернационалната изолираност, в която се намира новообявеното им емирство. Обострените връзки на талибаните с Обединените арабски емирства, откакто те одобриха някогашния министър-председател Гани в заточение, както и неразбираемите връзки с Пакистан, покачват възможностите на Турция да изиграе значима роля в решаващите дни след формалното овакантяване на военните контингенти.
Същевременно обаче икономическата обстановка в Турция оказва своето въздействие. Ердоган нееднократно е подчертавал, че дейната роля на страната му във връзка с следствията от развоя на спора в Афганистан би трябвало да бъде подкрепена финансово от Запада. Това основава напън за страните от Европейски Съюз, който може да се окаже гибелен, в случай че няма ясно схващане за цената, която Турция действително поема и нуждата от шерване на нейната тежест.
![Кой е главният път на мигрантите от Афганистан към Европа]( "Кой е главният път на мигрантите от Афганистан към Европа")
Кой е главният път на мигрантите от Афганистан към Европа
„ Вълната мигранти от Афганистан към Европа стартира още преди месец. Много от прилежащите страни затвориха границите си. През Пакис...
От друга страна, може ли съдружниците в НАТО да бъдат спокойни, че полезностите и ползите им няма да бъдат предадени при едно съдействие сред Турция и талибаните? Изказвания на президента Ердоган, че няма нищо срещу вярванията на талибаните са сериозен източник на безпокойствие и неустановеност.
Именно заради тези евентуални пропуквания във взаимното схващане на Турция и западните й сътрудници по отношение на респективната им мотивация и последна цел, потребността от посредник като България, който да построява взаимно схващане и доверие, е извънредно нужна.
Тази опция за медиация, за жалост страната ни е на път да пропусне, което може да се окаже пагубно освен за външнополитическото й позициониране, само че и за стабилността и сигурността на България, района, Европейски Съюз и съдружниците в НАТО.
--------------
Анализът е на Цветан Цветанов, ръководител на Управителния съвет на Евро-атлантическия център за сигурност.
Още от БАЛКАНИ:
Днес, в подтекста на рецесията с изтеглянето на съюзните сили от Афганистан, България обаче пропусна да заеме основната си позиция в миг, когато опцията да послужи като медиатор сред Европейски Съюз и Турция е от огромно значение, изключително поради растящата роля на Турция като районен фактор в Близкия Изток.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган приветства умерените изказвания на талибаните, само че акцентира, че подозрения не престават да съществуват, осо...
Самата Турция се опита да се оправдава пред съдружниците от НАТО и изключително пред Съединени американски щати, като покаже добавената стойност, която има в мирния развой за Афганистан като единствен член на Алианса с преобладаващо мюсюлманско население. След непредвидената победа на талибаните и преустановяване на договарянията в Доха, ролята на Турция е все по-ключова. Страната може да помогне освен с приютяването на бежанци, само че и да инициира разговор с талибаните, който би могъл да предотврати огромни бежански потоци. Чрез ролята на турски компании, Турция има капацитета да взе участие интензивно и в интервала на възобновяване на Афганистан.
Макар нелека, тази самобитна роля на посредник с талибаните би могла да бъде допустима за Турция, точно тъй като талибаните дефинират страната като „ велика мюсюлманска нация “. Това, което липсва на Турция, с цел да тръгне уверено по този път е убеденост, че съдружниците в НАТО, и най-много Съединени американски щати, ще прозрат добавената стойност на сходна медиаторска роля.
В този подтекст, България като страна с ползи и знания в Близкия Изток и с отлични двустранни връзки с Турция, както и културно-политическо „ ноу-хау “ за определяне на ефикасен разговор, би могла да се трансформира в основен посредник сред Турция и Запада. По този метод страната би могла да сложи основите на вероятните стъпки за облекчение на рецесията в интерес на демократичните полезности и човешките права.
А за какво биха се съгласили талибаните на разговор с Турция? Това може да се окаже единственият им излаз от интернационалната изолираност, в която се намира новообявеното им емирство. Обострените връзки на талибаните с Обединените арабски емирства, откакто те одобриха някогашния министър-председател Гани в заточение, както и неразбираемите връзки с Пакистан, покачват възможностите на Турция да изиграе значима роля в решаващите дни след формалното овакантяване на военните контингенти.
Същевременно обаче икономическата обстановка в Турция оказва своето въздействие. Ердоган нееднократно е подчертавал, че дейната роля на страната му във връзка с следствията от развоя на спора в Афганистан би трябвало да бъде подкрепена финансово от Запада. Това основава напън за страните от Европейски Съюз, който може да се окаже гибелен, в случай че няма ясно схващане за цената, която Турция действително поема и нуждата от шерване на нейната тежест.
„ Вълната мигранти от Афганистан към Европа стартира още преди месец. Много от прилежащите страни затвориха границите си. През Пакис...
От друга страна, може ли съдружниците в НАТО да бъдат спокойни, че полезностите и ползите им няма да бъдат предадени при едно съдействие сред Турция и талибаните? Изказвания на президента Ердоган, че няма нищо срещу вярванията на талибаните са сериозен източник на безпокойствие и неустановеност.
Именно заради тези евентуални пропуквания във взаимното схващане на Турция и западните й сътрудници по отношение на респективната им мотивация и последна цел, потребността от посредник като България, който да построява взаимно схващане и доверие, е извънредно нужна.
Тази опция за медиация, за жалост страната ни е на път да пропусне, което може да се окаже пагубно освен за външнополитическото й позициониране, само че и за стабилността и сигурността на България, района, Европейски Съюз и съдружниците в НАТО.
--------------
Анализът е на Цветан Цветанов, ръководител на Управителния съвет на Евро-атлантическия център за сигурност.
Още от БАЛКАНИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ