В Скопие: Договорът с България ни отнема правото на история
През последните две години сме очевидци на тактики за проверка на македонската еднаквост и отказване на правото на македонския народ върху огромна част от античното културно завещание, пишат историците.
Членове на Македонската академия на науките и изкуствата /МАНУ/ разгласиха известие, в което изрекоха мнението си за " някои проблематични тълкувания на македонската културна история от публични представители на страната, произлизащи от контракти със прилежащи страни ", съобщи организация МИА, представена от epicenter.bg.
В известието се акцентира, че през последните две години сме очевидци на тактики за проверка на македонската еднаквост и отказване на правото на македонския народ върху огромна част от античното културно завещание с Преспанското съглашение с Гърция от 18 юни 2018 година
От друга страна, има индикации, че с контракта за добросъседство с България се актуализира отричането на правото на македонския народ на средновековна и нова история, показват учените. " Като резултат от тази политика македонската история публично би почнала чак от 1945 година ", се споделя в известието.
Учените означават, че безспорно историята на целия балкански район и на всички прилежащи нации, в това число македонския, българския, гръцкия и сръбския, имат допирни точки и споделят избрани исторически събития, места и персони. Затова, акцентират те, научните разисквания за националната и културната история на македонците и българите би трябвало да се водят независимо и без значение от политическите платформи, а не под тяхно въздействие.
В този смисъл функционалността на двустранната македонско-българска комисия за историята не се състои в това да затвори отворените въпроси, нито да бъде политически правилен инструмент на ръководещите сега в двете страни. Напротив, мненията на тази комисия би трябвало да се основават на мултидисциплинарни научни експертизи, което значи да се основат условия за дълготрайни и профилирани научноизследователски разговори. Само по този метод ще бъде изпълнена основната цел на контракта - добросъседство и съдействие в името на по-добро бъдеще, акцентират учените.
Членове на Македонската академия на науките и изкуствата /МАНУ/ разгласиха известие, в което изрекоха мнението си за " някои проблематични тълкувания на македонската културна история от публични представители на страната, произлизащи от контракти със прилежащи страни ", съобщи организация МИА, представена от epicenter.bg.
В известието се акцентира, че през последните две години сме очевидци на тактики за проверка на македонската еднаквост и отказване на правото на македонския народ върху огромна част от античното културно завещание с Преспанското съглашение с Гърция от 18 юни 2018 година
От друга страна, има индикации, че с контракта за добросъседство с България се актуализира отричането на правото на македонския народ на средновековна и нова история, показват учените. " Като резултат от тази политика македонската история публично би почнала чак от 1945 година ", се споделя в известието.
Учените означават, че безспорно историята на целия балкански район и на всички прилежащи нации, в това число македонския, българския, гръцкия и сръбския, имат допирни точки и споделят избрани исторически събития, места и персони. Затова, акцентират те, научните разисквания за националната и културната история на македонците и българите би трябвало да се водят независимо и без значение от политическите платформи, а не под тяхно въздействие.
В този смисъл функционалността на двустранната македонско-българска комисия за историята не се състои в това да затвори отворените въпроси, нито да бъде политически правилен инструмент на ръководещите сега в двете страни. Напротив, мненията на тази комисия би трябвало да се основават на мултидисциплинарни научни експертизи, което значи да се основат условия за дълготрайни и профилирани научноизследователски разговори. Само по този метод ще бъде изпълнена основната цел на контракта - добросъседство и съдействие в името на по-добро бъдеще, акцентират учените.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ