39-годишната Яница Димитрова от с. Яхиново, която преди 11 години

39-годишната Яница Димитрова от с. Яхиново, която преди 11 години напуща шумната София, където 7 години е работила като сервитьорка, отива на посетители в Испания при своя другарка и се среща с любовта на живота си – санданчанина Димитър Кочев. Двамата подписват брак, а взаимният им живот е изпълнен с благополучие. След няколко години обаче Яница схваща, че е болна от рак, написа „ Струма ”.
Ето и нейния роман за запознанството й с Димитър и за съдбовния ден, в който схваща, че е с онкологично заболяване.
“Преди 11 години отпътувах в Мадрид при моя добра другарка. По това време работех в София, от 7 години бях сервитьорка. Стори ми се доста удачно да й отида на посетители, защото не се бяхме виждали много време. Докато й гостувах, тя ми оказа помощ да си намеря работа.

Започнах да шетам къщи. Обичам да опитвам и взех решение да се отдам на новия живот зад граница, надалеч от близки и другари. В началото се впечатлявах от метода на живот на испанците, от темперамента им. От това, че са доста слънчеви и лъчезарни хора, които са подготвени да ти оказват помощ безкористно. Това точно ми оказа помощ да преодолея по-бързо носталгията по родината и езиковата преграда – най-страшното за един бежанец, изключително първоначално ”, стартира описа си Яница Димитрова.
Първата година чистела домове. „ Получавах сред 8 и 10 евро на час. След това започнах като детегледачка в едно семейство. Отгледах им бебенцето от 3-месечно до 3 година и 3 месеца. Бях се привързала доста към него, защото от 8 до 19 часа бях непрекъснато с него. Получавах към 900 евро за петдневна работна седмица.

След първата година майка ми Денка ми пристигна на посетители за към месец. Тогава моя другарка ми позвъни да излезем вечерта на заведение, защото неин непосредствен си купил кола и желал да почерпи. Аз доста се чудех, защото желаех през свободното си време да обърна внимание на майка ми, която обаче също ме прикани да изляза и да не се тормозя за нея.
Тази въпросна вечер обаче няма да не помни в никакъв случай. Приятелят, който почерпи за новата си кола, през днешния ден е моят обичан. Той ме плени незабавно и към този момент 10 години сме дружно, а от 4 години е мой легален брачен партньор ”, прибавя тя.
После приключила и ресторантьорски 6-месечен курс. Получила и тапия с концепцията да си откри по-добра и платена работа.

„ Така и стана, открих си работа в тази сфера и започнах в една компания за кетъринг, където изкарах 2 страхотни години. Ходех по разнообразни приеми, срещнах доста известни хора, политици. Даже и на настоящия министър председател Мариано Рахой съм сервирала.

След толкоз благополучие и триумфи в един миг животът ми се обърна безусловно наобратно. При един профилактичен гинекологичен обзор се откри, че имам рак на матката. Претърпях 7 оперативни намеси поради злокачественото заболяване, извънредно съм признателна на докторите в Испания, които избавиха живота ми. Именно в този сложен миг почувствах по какъв начин медиците там ме обгрижваха с любов, макар че съм българка. Няма такова внимание и отношение на никое място на друго място като това, което получих в Испания.

След третата интервенция, защото правех рецидив след всяко унищожаване на капсулования израстък, взех решение да се прегледам и в софийска болница, желаех да чуя и друго мнение на лекари. Пристигнах с куфар в онкологичната болница в София и още прекрачвайки прага на здравното заведение, усетих отрицателната сила на хората, даже и на лекарите. Жестоко е.

Показах проучванията ми, които са на латински и разбираеми за всеки един медицински експерт. Тогава българският доктор ми сподели, че ми остават не повече от 6 месеца живот и изобщо да не се боря, даже не зачетоха тези проучвания, а ме накраха да си направя нови. Гледаха на мен не като на болен човек, а на банкомат. След една седмица вървене по тъгите в родната ми страна, аз разбрах, че би трябвало незабавно да се върна в Испания, с цел да продължа с лекуването си. Доверих се 100% на лекарите там.

Разказвай тази история със болестта ми, желая да кажа на всички заболели от рак, че от време на време би трябвало да се борят сами със себе си, а не да се отчайват, каквото и да чуят за положението си, и да продължат да се борят.

Моят сателит в живота Димитър бе неразделно до мен през тези 4 години вървене по тъгите, неговата обич ми помагаше да бъда мощна и да се боря до дъно.

Друго, което желая да отбележа, е, че здравната система в Испания е светлинни години пред нашата в България. Не съм платила и лев, даже когато съм била неосигурена и безработна. Седмата интервенция ми бе през 2011 година и от този момент до през днешния ден се усещам ослепително и пълностоен човек.

От 3 години работя като шеф в средиземноморски ресторант с прелестен колектив. Там сътрудниците са сплотени, няма завист и злоба, всеки знае разпоредбите и ги съблюдава.

Бакшишът в Испания се събира в една кутия и в края на седмицата се дели на целия личен състав и аз получавам от него, макар че съм шеф. Заплатата ми е 1300 евро. Съпругът ми работи като водач на камион, а през уикенда е охранител в дискотека. Доходите ни са изцяло задоволителни. Живеем добре, даже спестяваме.

Миналата година си купихме 3-стаен апартамент, като имаме, несъмнено, ипотека 50 000 евро, само че това не ни тормози, единствено да сме живи и здрави. Дано Бог е с нас. Всичко друго се реализира. Бяхме си купили и чисто нова лека кола, след втората година я откраднаха и до ден-днешен си мисля, че са наши, българи.

Неволята и неприятностите обаче като че ли ни вършат все по мощни. След това си взехме друга кола втора ръка, да не бие толкоз на очи за крадците.

Винаги обаче сме милеели за България. Купихме апартамент и в родината, с цел да се любуваме на спокойни дни през отпуските и срещите с близки и другари.

Надявам се един ден, като се пенсионираме в Испания, да се завърнем в родината и да се радваме на спокойни старини в прелестния град Сандански ”, приключва Яница Димитрова.

Инфо: БЛИЦ