През последните два месеца в България се наблюдава осезаем спад

През последните два месеца в България се следи осезателен спад на потреблението, подбуден, както от високите цени през юли, август и септември, по този начин и от влошаващата се икономическа конюнктура. Това изясни в изявление за dir.bg и 3e-news.net Красимир Живачки, изпълнителен секретар на Асоциацията на търговците на електрическа енергия в България (АТЕБ).  Според него вложението във ВЕИ за лично ползване и енергийна успеваемост е рентабилно, поради обстоятелството, че даже и при държавна поддръжка цените на електрическата енергия се оказват непоносилни за някои бизнеси. Небитовите консуматори, бизнесът би трябвало да се приготви, тъй като вероятността през идващите 2 години високите цени да преобладават пазарите е огромна, счита специалистът.  Господин Живачки, след къс интервал на спад, цените на електрическата енергия в Европа още веднъж се връщат към по-високи равнища. Какво се случва на електроенергийния пазар? На електроенергийния пазар започваме да следим естественото за сезона покачване на цените. Със спада на температурите за по-продължителен интервал стартира и нарастването на потреблението. Това е годно, както за България по този начин и за останалите Европейски страни. За образец у нас върховият товар на системата се движеше на равнища от към 5000 MW, до момента в който прогнозите на ЕСО за края на месеца са той да доближи до близо 6000 MW. Как да си разбираем разликата в ценовите равнища сред пазарите на Западна Европа и тези на Югоизточна Европа? В тази връзка бихте ли обяснил смисъла и въздействието на така наречен „ тесни места “ върху цените? Тази разлика е подбудена от няколко фактора. Добрата метеорологична конюнктура в Западна Европа със относително високи температури за сезона в композиция с високо произвеждане от вятърни електроцентрали и връщане на редица индустриални мощности в употреба след приключени ремонтни стратегии способстват за това цените да са по-ниски спрямо района на Централна и Югоизточна Европа, където попада България. Западна Европа е обвързвана с страни с на ниска цена произвеждане на електрическа енергия като Полша, Норвегия, Швеция и Дания (в интервалите с високо произвеждане от вятър). Осезаемо е и пониженото търсене на електрическа енергия на пазарите в Западна Европа заради ограничението или даже изцяло прекъсване на потреблението от разнообразни индустриални и комерсиални потребители. У нас времето също оказа удобно влияние на цените, по тази причина и през октомври цената беше над 2 пъти по-ниска от тази през месец август и то при 6-ти блок на АЕЦ „ Козлодуй “ в планов годишен ремонт. За разлика от Западна Европа, нашият район е заобиколен от мощно дефицитни страна, т.е. обичайни вносители – такива са Гърция, Сърбия, Северна Македония, Унгария, а напоследък и Румъния изключително след проблемите с доставките на електрическа енергия от Украйна за Молдова и Румъния, подбудени от военните дейности. Най-просто казано търсенето на електрическа енергия в прилежащите на нас пазари способства за растежа на цената и в България. Имаме доста повишен експортен потенциал в границите на пазарното обединяване „ Ден напред “, като за Гърция той е над 700 MW, а за Румъния над 1800 MW. Редно е обаче да отбележим, че в избрани дни и часове най-много обедно-следобедните имаме импорт. Той идва, както от Гърция по този начин и от Румъния, когато производството от ВЕИ в тези страни е високо. Трябва ли българската стопанска система да се приготви за по-високи ценови равнища? С последните дейности на Народното събрание се подсигурява просто казано един „ таван “ на цената (въпреки че това не е доста тъкмо определение, по тази причина го слагам в кавички) от 200 лева./MWh за цялата 2023 година Този „ таван “ ще важи за всички консуматори, като за огромните индустриални има известни условия, които обаче по всяка възможност ще отпаднат и те ще могат изцяло да се възползват от закрепения „ таван “. Подобен „ таван “ за последните 6 месеца на 2022 година беше 250 лева./MWh. За някои бизнеси обаче даже и тази цена се оказа непостижима и те мощно ограничиха или даже стопираха потреблението си на електрическа енергия. Вследствие, за последните два месеца в България, наблюдавахме осезателен спад на потреблението, подбуден както от високите цени през юли, август и септември по този начин и от влошаващата се икономическа конюнктура. Дори при ценовата отбрана предоставена от страната против високите цени на електрическата енергия за болшинството от небитовите консуматори е рентабилно да влагат в ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост и ВЕИ планове за лична консумация. Така че съгласно мен отговорът е, да, бизнесът би трябвало да се приготви, тъй като вероятността идващите 2 години високите цени да преобладават пазарите е висока. Господин Живачки, след понижаване на търсенето на газ с 15 %, Европейската комисия предложи и понижаване на търсенето на електрическа енергия, както и понижаване на потреблението в пиковите часове. Как би трябвало да се разчете това и какво значи за българската стопанска система? Към момента не значи нищо за българската стопанска система, тъй като сходна мярка не е планувано да се ползва в България. Аз персонално не виждам воля за взимане на сходно решение, което с огромна възможност би ощетило някои от небитовите потребители  на електрическа енергия. Как се отразява настояването на Европейски Съюз за справяне с високите цени на електрическата енергия на търговците, поради обстоятелството, че вие сте значима част от веригата на доставки? За момента терзанията на всички пазарни участници - производители, крайни клиенти, мрежови оператори и търговци на електрическа енергия е по какъв начин ще се приложи Регламента (ЕС) 2022/1854 по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата. За жал към този момент имаме отрицателен образец от Румъния, където са обложени търговците на електрическа енергия и газ, което докара до голям брой неподходящи последствия за румънския пазар. Редица от членовете на АТЕБ, дейни на този пазар са прекратили активност там, търговци се отхвърлят от клиентите си, не са реализирани дълготрайни покупко-продажби от септември насам, търгуваните количествата на спот пазара са намалели осезаемо и голям брой други последици, които имат освен национално, само че и районно отражение. Разполагате ли с ясни сигнали или данни за връщане на клиенти на търговците към Доставчик от последна инстанция (ДПИ) или към контролиран пазар? Поставям този въпрос, тъй като разбрах, че има „ малки врати “, от които се възползват микрофирми. Не съм осведомен с сходни „ малки врати “, само че е реалност, че има случаи, в които дребни бизнеси сменят вида клиент от небитов на битов и по този метод се възползват от по-изгодните цени на контролиран пазар. По отношение на Доставчиците от последна инстанция (ДПИ) има в действителност такава наклонност редица клиенти да предпочетат ДПИ пред търговец на електрическа енергия. ДПИ, както подсказва името са „ авариен “ снабдител, който би трябвало да обезпечава снабдяването на клиентите в крайни случаи. Те следва да доставят с електрическа енергия клиенти, които не са избрали различен снабдител или определеният снабдител не прави доставка по независещи от клиента аргументи. Затова и цената на ДПИ би трябвало да е най-висока спрямо останалите снабдители (търговци) на свободен пазар, с цел да подтиква клиентите по-бързо да си изберат нов снабдител с по-добри условия. На процедура от февруари месец насам това не е по този начин и в доста случаи ДПИ е най-изгодният снабдител. Ниските цени на ДПИ са предизвикани от аномалиите в цените на балансиращ пазар и по-точно цени за дефицит по-ниски от борсовите. Както знаете във формулата, определяща крайната цена на ДПИ, влизат точно цените за дефицит. Има ли индикации от членовете на АТЕБ за смяна в търсенето на електрическа енергия, да вземем за пример поради потребление на лични ВЕИ източници, или усилване на ограничения за енергийна успеваемост? Факт е, че както по-рано загатнах, наблюдавахме 2 месеца с по-ниско ползване от упованието. Отдавам това на композиция от фактори - от една страна на високите цени на електрическата енергия, само че от друга на осъществените ВЕИ планове за лично ползване. Енергийната успеваемост също играе роля, само че там чакам резултатът да е по-видим през зимните месеци. Как се отразява влизането в действие на 15-минутния сетълмент? Въпросът може да се прегледа от гледната точка на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) и от гледната точка на координаторите на балансиращи групи. При ЕСО има доста понижаване на сетълмент интервалите, в които се включват балансиращи мощности, настоящи в двете направления. Преди през 97% от времето имаше такива интервали. Сега този % пада до 25.5%. Като една от главните аргументи съгласно мен е просто самото съкращаване на интервала на сетълмент от 1 час на 15 мин., а не действия свързани с възстановяване ръководството на системата. Резултатите за самостоятелния метафоричен оператор са положителни и от тук насетне ЕСО може да си разреши да мисли в посока въвеждане на методика за единна цена за небаланс, с което ще осъществим европейските регламенти (Регламент (ЕС) 2017/2195) и обещаното в Плана за възобновяване и резистентност. При координаторите резултатите са бих споделил търпими. Има обаче нарастване в безспорните количества на остатъка и дефицита, като при другите координатори варират в границите сред 10 и 20%. Ефектът е леко нарастване на разноските за балансиране. Всичко до тук би трябвало да се вземе под внимание, защото при повишение на цените, надлежно ще се покачат и разноските за балансиране, което крие рискове. Затова е значимо преди да бъде въведена новата методика за единната цена да се даде време от няколко месеца пазарните участници да „ свикнат “ с 15-минутния сетълмент и в случай че е належащо да се изчистят някои механически въпроси. Имате ли към момента усложнения по схемата за даване на обезщетения за бизнеса?  Благодарение на напъните на търговците, Министерство на енергетиката и най-много на фонд Сигурност на електроенергийната система нещата вървят безпрепятствено. Проблемът е в самата скица, която изначално основава ликвидни проблеми за доставчиците. Плащанията по схемата към търговците да вземем за пример за първия ден от месеца идват над 45 дни откакто търговецът в началото е закупил (платил) електрическата енергия. Ликвидните проблеми се изострят, когато имаме основни покачвания и доближаваме рискови цени, както беше през август и септември. Схемата продължава да крие опасности за доставчиците, по тази причина намирам за удачно да се мисли в посока на обезпечаване на ликвидност под формата на нисколихвени заеми, кредитни линии и други форми на финансиране за търговците (Напр. стратегии на министерство на финансите, Българска банка за развиване и др.), ако пазарът още веднъж тръгне внезапно нагоре. Разбира се това няма да е скица за разпределяне на пари, както е за бизнес консуматорите, а форма на заем, който да покрива потребностите на търговците от оборотни средства. Подобен механизъм несъмнено ще обезпечи успокоение на пазара, а и към този момент имаме такива образци от други европейски страни. Текстът е оповестен първо в dir.bg