Въпрос на деня: ще видим ли тази година за пръв път след края на Студената война над 100 орбитални полета?
През последните два дни станахме очевидци на два американски галактически полета (на СпейсЕкс със сателит и на Нортроп Груман с товарния транспортен съд “Сигнус ”) и на един съветски полет (на “Прогрес МС-10 ”). С това общият брой на орбиталните изстрелвания през 2018-та година възлиза на 94. И защото сме едвам средата на ноември, а има още доста планувани полети до края на годината, обрисува се за пръв път след края на Студената война да има над 100 орбитални галактически полета в границите на една календарна година. А това би било значимо събитие – броят на орбитални изстрелвания е индикатор за силата на галактическата промишленост.
По 100 полета годишно и повече е действителността преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година. Пълна статистика има на уеб страницата Space Launch Report. С бурния кипеж на огромната галактическа конкуренция през 60-те години още през 1964 година има 100 орбитални полета. Абсолютният връх, който и до този миг не се обрисува да бъде преместен, е през 1967-ма година, когато стартира програмата “Аполо ”. Тогава има 141 орбитални изстрелвания.
Броят на орбиталните изстрелвания стартира да понижава след края на 1972 година, когато завършват пилотираните лунни експедиции на НАСА. Още същата година имаме 113 полета, фрапантен спад спрямо 1971-ва – 134. Но даже и след приключването на “Аполо ”, чак до края на 80-те години, имаме типично над 100 полета годишно, от време на време с пикове и спадове – има години с по 120-130 полета, само че и такива с по 100-120.
Истинският декаданс настава още в годината на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато има 91 орбитални изстрелвания и тогава за пръв път след 1964-та година общият брой пада под 100. В началото на Новото хилядолетие ситуацията става трагично: през 2001 година има единствено 59 полета, а през 2004 – 54.
Повторно повишаване се появява едвам след 2009 година, когато за пръв път след началото на Новото хилядолетие са регистрирани над 70 старта – в тази ситуация 78. А след 2013 година до ден сегашен има типично над 80 старта годишно.
2018-та година се обрисува да е първата след края на Студената война, в която има над 100 орбитални полета. И това не трябва да ни изненадва. Има два огромни фактора – единият е Китай. За пръв път тази година страната съумява да извърши голямата си поръчка съгласно първичните си проекти. Досега Китай е провел 32 старта, от които един е приключил с крах.
На второ място е Съединени американски щати с 30 старта, само че без неуспех. И ето го вторият фактор – развиването на частната галактическа промишленост. СпейсЕкс продължава да държи голям пазар, което прави “Фолкън 9 ” най-често летящата ракета. Тази година изгряха и нови звезди на хоризонта – новата американска компания Рокет Лаб организира две изстрелвания на “Електрон ”, и двете сполучливи.
Всичко това ни дава съображение да заключим, че галактическата промишленост се намира в подем и развиването й несъмнено стартира да се връща на равнището й от Студената война.
Кадър от днешното политане на американската ракета “Антарес ” с кораба “Сигнус ”. Photo credit: NASA TV
