През последните дни вече стана ясно онова, за което мнозина

През последните дни към този момент стана ясно това, за което мнозина специалисти и политици предупреждаваха, а точно - че служебният кабинет ще направи внезапен завой към някакви неразбираеми договаряния с „ Газпром “.

Самият министър на енергетиката изясни, че такива договаряния на процедура са „ неизбежни “, а от своя страна Атанас Пеканов ги назова „ аморални “ и „ неприятни “, само че това е бледен колорит в „ черната картина “, която ни описаха назначените от президента Румен Радев.

Ситуацията сигурно е тревожна и изисква неимоверни старания на съгласуваност от страна на институциите ни, само че за задачите е необходим на първо място политически консенсус и политически континуитет, който да подсигурява на процедура реализацията на същия този консенсус, в името на елементарния консуматор и бизнеса.

Преди рухването на кабинета „ Петков “ партиите едвам се бяха разбрали, че България като страна няма да отваря сметка в рубли и че въпреки всичко „ Булгаргаз “ ще продължи да заплаща на „ Газпром Експорт “ посредством договорното открита процедура, с цел да не нарушава контракта с съветската компания. Дори линията на Българска социалистическа партия беше, че въпреки всичко избират доставки от „ Газпром “, само че най-малко проформа нямат срещу търсенето на други възможности от други пазари.

При служебниякабинет на Гълъб Донев напъните за търсене на разнообразни благоприятни условия като че ли бяха пренасочени към това да се обяснявакак единствено един-единствен „ Газпром “ ще оправи страната, тъй като така и така сме купували съветски газ, плащайки повече на медиатори. Между другото и „ Газпром Експорт “ се явява медиатор, тъй че опорката с „ посредничеството “ е като едновремешните дъвки „ Шок “- кисели, а по-късно стават безвкусни.

Енергийният щаб на служебния кабинет с лека ръка отхвърли 6 от 7 контрактувани танкера, които трябваше да уталожат потребността от оповестяване на любимияна левите форсмажор. Тук стои въпросът за какво държавното управление на Петков не е подписало договорката, контрактувана благодарение на Европейска комисия, а я е оставила на равнище „ оферта “, поради обстоятелството, че желанията на Румен Радев бяха ясни и в противоположна посока от задачите на държавното управление.

Засега не е даден задоволително добре необорим отговор по тематиката и се надявам да не става дума още веднъж за административна небрежност или следващ рисков пиар ход. Тепърва ще се обяснява обстановката с въпросните танкери, а в един идващ парламент може да има и краткотрайна комисия по тематиката.

По всичко проличава, че желанията на кабинета „ Донев “ са за нарушение на европейските рекомендации. Ако въпреки всичко отворим сметка и Европейски Съюз реши да ни глоби, санкциите ще се прибавят ли към цената на съветския газ? И каква политическа цена въобще бихме платили?

В този длъжностен кабинет на назад във времето остава и тематиката за сигурността на тези доставки, като че ли Руската федерация не води война и като че ли и преди този момент не си е разрешавала да стопира едностранно доставки и към България, инай-вече към Балтийските страни.

Изумително е с какво лековерие се приема за чиста монета концепцията, че „ Путинпросто искасметка в рубли “, без да се регистрират безусловно никакви други фактори от страна на служебния кабинет. По думите на пенсиониралата пенсиите Ваня Григорова, най-големия боязън било дали „ Газпром “ към момента желала договаряния с нас. Нали не беше идеология, а търговия? Че защо му е на един енергиен колос да отхвърля „ сигурни “ клиенти, поради обстоятелството, че дори финансира„ специфична военна интервенция “?

На пръв взор е необичайно по какъв начин синдикалисти и представители на избрани бизнес организации приказват в един звук. Според тези искащи договаряния с„ Газпром “ вероятно това придава тежест в причините им, само че на процедура потвърждава, че въпросните лица са почитатели на тъй наречените „ държавен капитализъм “, посредством който ни управляваха и в последните години по образец на Владимир Путин и компания.

Разбира се, има и хора, които по краткосрочни и средносрочни прагматични аргументи желаят договаряния с „ Газпром “, само че даже и те надали съумяват да доловят въпреки всичко някаква пазарнастратегия от страна на служебния кабинет.

Приемете, че „ неизбежността “ по-скоро клони към визията, че страната би седнала на масата за договаряния с наведена глава и, без опрощение, на гол г@з, заради отхвърли на най-малко още 1-2 танкера от офертата.

Надявам се, служебният кабинет да не се мята на амбразурата като Матросов, само че към този момент не дава признаци за противоположното. Фактът, че съгласно самия кабинет на 1 октомври би трябвало да проработи интерконекторът, също очевидно не успокоява хората на Румен Радев.

С какво следва да се оправдае това разкриване на тила на България? С вярата за непоклатима „ братска обич “ или с обстоятелството, че диверсификацията се приема като прасе в исляма, а съветският колос “Газпром “ е сакрален източник на добре закрепени мръсни пари? Както и да е, съ нами „ Газпромъ “ към светлото бъдеще.

Редакцията напредставя разнообразни гледни точки, допустимо е изразеното мнение да не съответствува с публицистичната позиция на медията.