Посрещачът Виктор Томов имаше шанса на 20 години да вдигне

Посрещачът Виктор Томов имаше шанса на 20 години да вдигне Купата на България с ВК Нефтохимик 2010 (Бургас). Този път той не се появи в полето – в борбите за трофея в Самоков, само че във визитката си към този момент има купа при мъжете след бронзовия орден от европейско състезание с националния отбор до 18 година Ето какво сподели 195-сантиметровият Виктор за формалния клубен уебсайт.

-Какво почувства сега, в който стана ясно, че печелиш първия си трофей в мъжкия волейбол – Купата на България с ВК Нефтохимик 2010?

– Разбира се, бях доста благополучен и задоволен от резултата, който постигнахме. Още повече, в действителност това е моят първи професионален трофей. Смятам, че това би била добра насочна точка отсега нататък в кариерата ми.

– Казано къде на смешка, къде въз основата на обстоятелствата: изравни се с Матей Казийски, от чиято академия, основана дружно с Радостин Стойчев, ти потегли във волейбола – и той има една Купа на България, със Славия. Как приемаш този факт?

– Относно това, считам че думите „ да се изравниш “ и „ Матей “ не могат да се употребяват в едно изречение, с изключение на на смешка. Затова и въобще не съм се замислял в тази посока.

– Как изживя в профил мачовете в Самоков?

– Всичко там се случи доста интензивно. И може би най-хубавото беше, че до момента в който се осъзнаем, към този момент бяхме вдигнали Купата. Разбира се, това не значи, че беше елементарно даже и да гледаш отсрани и да се вълнуваш какъв ще е развоят на всеки мач.

– Какво значи да чакаш търпеливо шанса си, като в същото време си подготвен да окажеш помощ във всеки един миг?

– В нашата специалност би трябвало да си толерантен, до момента в който не намериш своето място, и тогава значимото е да си подготвен да го заемеш. В сегашната обстановка е естествено да желая да оказа помощ с каквото когато мога.

– С кого във ВК Нефтохимик 2010 си непосредствен?

– Гледам да подкрепям положителни взаимоотношения с целия тим само че в случай че би трябвало да отлича няколко души, бих споделил Ясен Петров, Стоян Димитров, Венцислав Рагин, Димитър Василев и Мартин Кръстев.

– Ти си софиянец, само че в професионалния волейбол си бил в Дея и Нефтохимик – привикна ли с Бургас и харесва ли ти градът?

– Да към този момент втора година съм тук и в действителност ми харесва! Градът е страховит!

– Какво би споделил на почитателите на отбора?

– Искам да им благодаря за поддръжката – тя в действителност е доста значима за нас. И да не престават да имат вяра, че нещата ще се получават още по-добре, дай, Боже! Тогава ще са и още по-многобройни.