Защо Путин няма да бъде свален
През последните дни се наслушахме на доста полемики за това по какъв начин Путин може да бъде свален посредством дворцов прелом или национална гражданска война. Нека да проучваме това съмнение.
Русия/СССР няма доста безапелационни резултати, когато става въпрос за свалянето на водача. Помислете за Сталин. Той отприщи кървави бани, каквито Русия в никакъв случай не бе виждала, тероризира даже и най-близките си приятели. Те обаче не посмяха да се обединят против него.
Някои ще кажат: има клюки, че е бил токсичен. Никога не съм виждал безапелационни доказателства в поддръжка на тази доктрина. Фактите приказват, че той умира от инсулт през март 1953 година
Същата година имаше сполучлива маневра срещу Берия, който беше задържан по време на съвещание на президиума и по-късно екзекутиран. Но Берия, колкото и отблъскващ да беше, не беше " номер 1 " през 1953 година Обърнете внимание, че присъединяване на Георги Жуков (и на военните) беше от решаващо значение, с цел да се случи това.
След това пристигна Хрушчов. Имаше опит за прелом през 1957 година, в който участваха Маленков, Молотов и Каганович. Последните двама бяха твърдолинейни сталинисти. Този прелом е по-разумно да се пояснява като чиста битка за власт. Хрушчов беше задоволително предвидлив, с цел да подкопае съперниците си (с помощта на Жуков) и се задържа на власт. В последна сметка Хрушчов бе свален през 1964 година, когато протежетата му (особено Леонид Брежнев) се сплотиха против него, до момента в който той бе на отмора в Абхазия.
Брежнев ръководи дълго време, бе водач по време руските нашествия в Чехословакия и Афганистан и умря умерено в съня си. Нямаше опити за прелом и против неговите наследници Андропов и Черненко.
Но, несъмнено, имаше опит за прелом против Горбачов през август 1991 година Тогава, също както при Хрушчов, Горбачов беше в отпуск. Заговорниците (КГБ, министерството на защитата и други) влязоха в историята като най-некомпетентния тим от превратаджии в историята. Той се провали след 3 дни.
След това наблюдавахме Елцин и неговата битка за превъзходство с съветския парламент през 1993 година Спомнете си по какъв начин приключи: Елцин подреди танкове да стрелят по Народното събрание. Царят оцеля. Опозицията беше задържана.
Във всеки случай опитът с дворцовите преврати не е насърчителен. Само един сполучлив прелом през предишния век (1964 г.)
Няма причина да разчитаме и на националната гражданска война. Руснаците са фамозни с високоинтелигентните си дисиденти, които са задоволително смели да приказват истината, макар репресиите на властта. Но " масите " в никакъв случай не са били фактор при промяната на ръководещите. Въпреки че видяхме улични демонстрации в Русия през 1990-91 година, това се случи единствено тъй като преди този момент Горбачов одобри ограничения, с които критикуването на властта стана по-безопасно.
Путин върви в противоположната посока.
Това не значи, че няма да го забележим свален, както Хрушчов. Просто няма учредения да разчитаме на това.
---
Сергей Радченко е професор по история в " Джон Хопкинс " и в Университета на Кардиф. Коментарът му е оповестен в Туитър. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
We`ve heard a lot of discussion in recent days about how our real exit game in this nightmare could be a palace coup or a popular revolution against Putin. Putting my historian`s hat on, let`s dissect this proposition. I am not very hopeful.
— Sergey Radchenko (@DrRadchenko)
Русия/СССР няма доста безапелационни резултати, когато става въпрос за свалянето на водача. Помислете за Сталин. Той отприщи кървави бани, каквито Русия в никакъв случай не бе виждала, тероризира даже и най-близките си приятели. Те обаче не посмяха да се обединят против него.
Някои ще кажат: има клюки, че е бил токсичен. Никога не съм виждал безапелационни доказателства в поддръжка на тази доктрина. Фактите приказват, че той умира от инсулт през март 1953 година
Същата година имаше сполучлива маневра срещу Берия, който беше задържан по време на съвещание на президиума и по-късно екзекутиран. Но Берия, колкото и отблъскващ да беше, не беше " номер 1 " през 1953 година Обърнете внимание, че присъединяване на Георги Жуков (и на военните) беше от решаващо значение, с цел да се случи това.
След това пристигна Хрушчов. Имаше опит за прелом през 1957 година, в който участваха Маленков, Молотов и Каганович. Последните двама бяха твърдолинейни сталинисти. Този прелом е по-разумно да се пояснява като чиста битка за власт. Хрушчов беше задоволително предвидлив, с цел да подкопае съперниците си (с помощта на Жуков) и се задържа на власт. В последна сметка Хрушчов бе свален през 1964 година, когато протежетата му (особено Леонид Брежнев) се сплотиха против него, до момента в който той бе на отмора в Абхазия.
Брежнев ръководи дълго време, бе водач по време руските нашествия в Чехословакия и Афганистан и умря умерено в съня си. Нямаше опити за прелом и против неговите наследници Андропов и Черненко.
Но, несъмнено, имаше опит за прелом против Горбачов през август 1991 година Тогава, също както при Хрушчов, Горбачов беше в отпуск. Заговорниците (КГБ, министерството на защитата и други) влязоха в историята като най-некомпетентния тим от превратаджии в историята. Той се провали след 3 дни.
След това наблюдавахме Елцин и неговата битка за превъзходство с съветския парламент през 1993 година Спомнете си по какъв начин приключи: Елцин подреди танкове да стрелят по Народното събрание. Царят оцеля. Опозицията беше задържана.
Във всеки случай опитът с дворцовите преврати не е насърчителен. Само един сполучлив прелом през предишния век (1964 г.)
Няма причина да разчитаме и на националната гражданска война. Руснаците са фамозни с високоинтелигентните си дисиденти, които са задоволително смели да приказват истината, макар репресиите на властта. Но " масите " в никакъв случай не са били фактор при промяната на ръководещите. Въпреки че видяхме улични демонстрации в Русия през 1990-91 година, това се случи единствено тъй като преди този момент Горбачов одобри ограничения, с които критикуването на властта стана по-безопасно.
Путин върви в противоположната посока.
Това не значи, че няма да го забележим свален, както Хрушчов. Просто няма учредения да разчитаме на това.
---
Сергей Радченко е професор по история в " Джон Хопкинс " и в Университета на Кардиф. Коментарът му е оповестен в Туитър. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
We`ve heard a lot of discussion in recent days about how our real exit game in this nightmare could be a palace coup or a popular revolution against Putin. Putting my historian`s hat on, let`s dissect this proposition. I am not very hopeful.
— Sergey Radchenko (@DrRadchenko)
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ