Работодателите недоумяват от популизма с ревизия на приватизацията
През последните дни още веднъж се заприказва за „ проверка на приватизацията “ и надали не за „ проверка на целия преход “. Обикновено такива полемики се подхващат в навечерието на парламентарни избори и от тази позиция, ние сме сюрпризирани, че тъкмо в този момент на някого е належащо да възбужда публичното мнение с една неведнъж употребена чак до амортизиране тематика, оповестиха от Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР).
Те разпространиха и публична позиция по тематиката:
Става дума за желанието да се промени Конституцията на Република България, с цел да се отстрани давностния период за закононарушения, осъществени в хода на приватизацията у нас. Тук няма да се занимаваме с риторични въпроси от вида на: „ Няма ли други, по-тежки закононарушения, за които да се отстрани отминалостта? “. Ще отбележим единствено своето отчаяние от новата вълна на популистко говорене, която заплашва да ни залее.
Смятаме, че няма здравомислещи хора, които да чакат някакви забележими, действителни резултати от предлаганата смяна. Всички знаем, че има доста покупко-продажби, които са укорими, даже извънредно укорими от морална позиция, само че за жалост те са осъществени при съблюдаване на съществуващата нормативна база. Това се отнася в цялостна степен за знакови покупко-продажби, които са предизвиквали мощна отрицателна социална реакция. Те са най-вероятно аморални, само че за жалост са и законни.
Моралното наказание на тези покупко-продажби от дълго време е направено, само че то не води до каквито и да са правни последствия. Довело е до последствия на парламентарните избори. Можем единствено да съжаляваме, за несъвършенствата на нормативната база, които разрешиха да се извършат покупко-продажби, които са неприемливи от позиция на нормалното схващане за честност.
Едновременно с това, би трябвало да се подчертае, че следващият опит да се демонизира приватизацията като цяло е извънредно недопустим. Огромна част от покупко-продажбите по приватизацията са осъществени освен при съблюдаване на законовите процедури, само че и без да се влиза в какъвто и да е спор с моралните правила. Без приватизация няма частна благосъстоятелност и пазарна стопанска система, а без тях няма народна власт. Масовата приватизация в България роди финансовия пазар и фондовата борса. Ще оставим отговора на въпроса „ Можеше ли по-добре? “ на откривателите, анализаторите и историците.
Повтаряйки тези азбучни истини, ние се питаме за какво политици, които се разпознават като „ десни “, дават отговор с сходни „ леви “ и популистки лозунги.
Нашето разбиране е, че сходни дейности ще имат двузначен негативен резултат. От една страна, за кой ли път на вложителите ще се показва, че частната благосъстоятелност в България не е обезпечена и не се пази в задоволителна степен.
От друга страна, сходна акция по „ проверка на прехода “ дава признаци на проблем бели (повод за война), доколкото опцията по десетки хиляди покупко-продажби да могат да се образуват масирано наказателни производства, ще рефлектира наложително в образуването на безчет производства на КОНПИ по лишаване на „ нелегално добито имущество “ и потоп от наказателни и цивилен каузи без смисъл.
Подобно начинание няма по какъв начин да не приключи с неуспех за прокламираните цели по аргументите посочени нагоре, а и заради противоконституционността си /видно от приложения къс юридически разбор – Приложение 1/. Но в това време то не е по никакъв начин безобидно, т.к. може да аргументи неизброими и тежки имуществени последствия, които в последна сметка ще бъдат отнесени на гърба на данъкоплатеца. Тази част от изборния корпус, която разпорежда очаквания „ проверката на прехода “ да въздаде правдивост за аморално държание в предходни интервали сигурно ще бъде безпределно разочарована. Тази акция няма да донесе никому политически дивиденти.
Ние желаем политическа непоклатимост в страната и отговорно отношение към парламентарното време. Призоваваме народните представители и политическите сили да не пилеят социална сила, сили и време за неправилен популизъм и да се съсредоточат върху същинския дневен ред на законодателния развой.
Приложение 1.
В изявления пред медиите ръководителят на Комисията по правни въпроси в Парламента и други депутати декларират планове за следните промени: а) в Конституцията, която да се добави с нова т. 8 в член 31 за непогасяването по отминалост на тежки закононарушения, осъществени при или във връзка на приватизацията в интервала 1992-2017 г.; б) в Наказателния кодекс, който да се промени, като се усили отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията от 10 на 47 години.
Очевидно е несъгласието сред оповестените две законови промени.
Досега не са налице съответни законопроекти, които да включват заявените от депутатите цели за промени, ориентирани към отпадане/увеличаване на отминалостта за закононарушения при приватизацията, осъществена в интервала 1992-2017 година
Независимо от това ще бъдат противоконституционни, както възможното допълнение в Конституцията, по този начин и възможното изменение в Наказателния кодекс:
Промените в Конституцията, осъществени по реда на член 153 от нея, не съставляват безспорен и категоричен инструмент за узаконяване на нов парламентарен принцип/правило, респ. – за мотивиране на конституционност на следващи законови промени.
При всяка конституционна смяна следва да се съблюдават общите конституционни правила (Решение № 7/13.09.2006 година на Конституционния съд по к.д. № 6/2006 г.), за което Конституционният съд упражнява надзор за конституционносъобразност (Решение № 3/10.04.2003 година на Конституционния съд по к.д. № 22/2002 г.).
Евентуалното приемане на посоченото нагоре допълнение на член 31 от Конституцията би противоречало на конституционните правила на правовата страна (чл. 4), на тъждество на жителите (чл. 6, алинея 2) и на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1 от Конституцията):
а) Принципът на правовата страна (чл. 4) ще бъде нарушен, защото за избран тип закононарушения се заличава с противоположна мощ резултатът от законово съществувала изтекла отминалост, като за същите закононарушения се планува, че те към този момент не се погасяват по отминалост.
Подобен метод е още повече неприемлив и заради събитието, че конституционната смяна се прави по причина, че страната в законово планувания давностен период не е упражнила нормативното си обвързване за надзор и наказване. Този метод е циничен, защото отваря благоприятни условия за нови конституционни допълнения в член 31 във връзка с всички закононарушения, за които в давностния период страната бездейства. Такива конституционни промени ще дестимулират държавните органи да извършват съответно и в период техните отговорности във връзка с закононарушенията. Наказателното гонене в давностния период е от извънредно значимо значение, тъй като то подсигурява във висока степен сигурност при определяне на закононарушенията, респ. – тяхното наказателно гонене. В този смисъл е и Решение № 12/13.10.2015 година на Конституционния съд („ Обобщено, съществуването на института на отминалостта е целесъобразно, както от неспособност за дейно реализиране на генерална и специфична предварителна защита, по този начин и от зараждащи големи процесуални усложнения, свързани най-много с доказването на закононарушението “.)
б) Принципът на равенството на жителите (чл. 6, алинея 2) ще бъде нарушен по аргументите, посочени в миналата б. „ а “. Някои от закононарушенията, свързани с приватизацията няма да бъдат наказателно преследвани, заради изтеклия прекомерно нескончаем период от осъществяване на закононарушението и „ големите процесуални усложнения, свързани най-много с доказване на закононарушенията “ (вж. нагоре Решение № 12/13.10.2015 г.). Доказване на друга част от закононарушенията – заради една или друга причина, ще се окаже по-лесно, от което се допуска, че за тях ще има наказателни присъди.
в) Принципът на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1) ще бъде нарушен, защото добитото (поради изтекла законовата давност) право от жители, направили закононарушения при приватизацията (1992-2017 г.) ще бъде отнето.
2. Промените в Наказателния кодекс ще бъдат противоконституционни, без значение от това дали ще се одобри, или няма да се одобри нова конституционна корекция.
2.1. При съществуване на противоконституционна смяна в Конституцията по отношение на отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията (вж. причините в т. 1 по-горе), противоконституционно ще бъде и съответстващото на тази смяна законово изменение в Наказателния кодекс.
2.2. При неизвършване на конституционната смяна, посочена в миналата т. 2.1., възможното изменение в Наказателния кодекс на наредбата за отминалостта (относно закононарушенията, свързани с приватизацията в интервала 1992-2017 г.) ще бъде също противоконституционно, като несъобразено с конституционните правила на правовата страна (чл. 4) и на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1):.
а) Евентуалното законово изключване на отминалостта за посочения тип закононарушения ще бъде противоконституционно, защото ще опонира на ограничаващата конституционна норма на член 31.
б) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в тенденция увеличение на отминалостта от 10 на 47 години ще бъде противоконституционно, като несъобразено с правилото на правовата страна (чл. 4 от Конституцията).
Посоченият парламентарен принцип включва и условието за законова пропорционалност, което в тази ситуация значи пропорционалност на тежестта на закононарушенията с наказванията за тях (респ. - с изискванията за налагането им). Липсата на такава пропорционалност основава условия и чувство за липса на морал и правдивост. „ В правовата страна търсенето на правдивост не би трябвало да ни води другаде, с изключение на до върховенството на правото. Наказателните закони би трябвало да преценяват също и с възприетите от обществото морални правила, само че те не би трябвало да се ползват като алегоричен акт на една закъсняла, заради което – и непостижима правдивост “ (цит. Решение № 12/13-.10.2016 година на Конституционния съд). От цитирания мотив на Конституционния съд следва изводът, че изключването на отминалостта или увеличението на давностния период за закононарушения, свързани с приватизацията за интервала 1992-2017 година в действителност ще пренебрегне върховенството на закона, защото ще бъде алегоричен акт на една закъсняла, заради което и непостижима правдивост.
Най-продължителната отминалост в в този момент настоящия Наказателен кодекс е 35 години – при ликвидиране на две или повече лица (чл. 80, алинея 1, т. 1), считано за съществено закононарушение, за квалифицираните сформира на което се планува и най-тежко наказване (доживотен затвор). От тази позиция нормирането на още по-продължителна 47 годишна отминалост за закононарушение, обвързвано с приватизацията (което се смята за закононарушение по работа – вж. член 283а от Наказателния кодекс) е безусловно несъразмерно, като се има поради, че в този момент настоящият член 283а от Наказателния кодекс планува за този тип закононарушение оптимално наказване от 10 години отнемане от независимост.
б) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в тенденция увеличение, или изключване на отминалостта във връзка с закононарушенията, свързани с приватизацията ще бъде в нарушаване на конституционния принцип на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1) по съображенията, изложени нагоре в т. 1, б. „ в “. Към това следва да се добави, че при положение, че изменението бъде в тенденция увеличение на давностния период от 10 на 47 години, то в този интервал е работила и Конституцията, от 1971 год., която също включва предписание за възбрана на назад деяние на наказателни правила.
в) В поддръжка на изложеното нагоре мнение за несъобразяване на правилото на правовата страна (чл. 4 от Конституцията) са и съвсем всички претекстове на Конституционния съд, изложени в негово Решение № 12/13.10.2016 година във връзка на разногласието за противоконституционност на член 79, алинея 2, т. 2 от Наказателния кодекс, с която не се изключват от отминалост закононарушенията, осъществени в интервала от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година от членове на управителни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са предоставени управителни длъжностни или партийни функционалности. В тази връзка ще бъдат представени единствено няколко фрази от цитираното Решение, като изцяло използвани причини към разисквания въпрос: „ Абсолютно безпричинно е да не се зачита погасителна отминалост, която е текла след възобновяване на демокрацията в страната (според законодателя – след 10 ноември 1989 г.), в това число по времето, когато работи Конституцията от 1991 година “. “Правната сигурност значи и относителна непоклатимост и поредност в законодателната уредба на наказателната принуда. Обратното затруднява субектите на правото да открият годното предписание към даден миг и по отношение на това да осмислят своето държание. Институтът на отминалостта, както бе посочено нагоре в предварителните бележки, има дълга история и е прочут и общопризнат във всички български наказателни закони “. Изключването на отминалостта във връзка с избран тип закононарушения „ не може да подсигурява изискваната от член 4, алинея 1 от Конституцията непоклатимост на законодателството и правна сигурност, с което се открива опция за разрушение на престижа на правото “.
Те разпространиха и публична позиция по тематиката:
Става дума за желанието да се промени Конституцията на Република България, с цел да се отстрани давностния период за закононарушения, осъществени в хода на приватизацията у нас. Тук няма да се занимаваме с риторични въпроси от вида на: „ Няма ли други, по-тежки закононарушения, за които да се отстрани отминалостта? “. Ще отбележим единствено своето отчаяние от новата вълна на популистко говорене, която заплашва да ни залее.
Смятаме, че няма здравомислещи хора, които да чакат някакви забележими, действителни резултати от предлаганата смяна. Всички знаем, че има доста покупко-продажби, които са укорими, даже извънредно укорими от морална позиция, само че за жалост те са осъществени при съблюдаване на съществуващата нормативна база. Това се отнася в цялостна степен за знакови покупко-продажби, които са предизвиквали мощна отрицателна социална реакция. Те са най-вероятно аморални, само че за жалост са и законни.
Моралното наказание на тези покупко-продажби от дълго време е направено, само че то не води до каквито и да са правни последствия. Довело е до последствия на парламентарните избори. Можем единствено да съжаляваме, за несъвършенствата на нормативната база, които разрешиха да се извършат покупко-продажби, които са неприемливи от позиция на нормалното схващане за честност.
Едновременно с това, би трябвало да се подчертае, че следващият опит да се демонизира приватизацията като цяло е извънредно недопустим. Огромна част от покупко-продажбите по приватизацията са осъществени освен при съблюдаване на законовите процедури, само че и без да се влиза в какъвто и да е спор с моралните правила. Без приватизация няма частна благосъстоятелност и пазарна стопанска система, а без тях няма народна власт. Масовата приватизация в България роди финансовия пазар и фондовата борса. Ще оставим отговора на въпроса „ Можеше ли по-добре? “ на откривателите, анализаторите и историците.
Повтаряйки тези азбучни истини, ние се питаме за какво политици, които се разпознават като „ десни “, дават отговор с сходни „ леви “ и популистки лозунги.
Нашето разбиране е, че сходни дейности ще имат двузначен негативен резултат. От една страна, за кой ли път на вложителите ще се показва, че частната благосъстоятелност в България не е обезпечена и не се пази в задоволителна степен.
От друга страна, сходна акция по „ проверка на прехода “ дава признаци на проблем бели (повод за война), доколкото опцията по десетки хиляди покупко-продажби да могат да се образуват масирано наказателни производства, ще рефлектира наложително в образуването на безчет производства на КОНПИ по лишаване на „ нелегално добито имущество “ и потоп от наказателни и цивилен каузи без смисъл.
Подобно начинание няма по какъв начин да не приключи с неуспех за прокламираните цели по аргументите посочени нагоре, а и заради противоконституционността си /видно от приложения къс юридически разбор – Приложение 1/. Но в това време то не е по никакъв начин безобидно, т.к. може да аргументи неизброими и тежки имуществени последствия, които в последна сметка ще бъдат отнесени на гърба на данъкоплатеца. Тази част от изборния корпус, която разпорежда очаквания „ проверката на прехода “ да въздаде правдивост за аморално държание в предходни интервали сигурно ще бъде безпределно разочарована. Тази акция няма да донесе никому политически дивиденти.
Ние желаем политическа непоклатимост в страната и отговорно отношение към парламентарното време. Призоваваме народните представители и политическите сили да не пилеят социална сила, сили и време за неправилен популизъм и да се съсредоточат върху същинския дневен ред на законодателния развой.
Приложение 1.
В изявления пред медиите ръководителят на Комисията по правни въпроси в Парламента и други депутати декларират планове за следните промени: а) в Конституцията, която да се добави с нова т. 8 в член 31 за непогасяването по отминалост на тежки закононарушения, осъществени при или във връзка на приватизацията в интервала 1992-2017 г.; б) в Наказателния кодекс, който да се промени, като се усили отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията от 10 на 47 години.
Очевидно е несъгласието сред оповестените две законови промени.
Досега не са налице съответни законопроекти, които да включват заявените от депутатите цели за промени, ориентирани към отпадане/увеличаване на отминалостта за закононарушения при приватизацията, осъществена в интервала 1992-2017 година
Независимо от това ще бъдат противоконституционни, както възможното допълнение в Конституцията, по този начин и възможното изменение в Наказателния кодекс:
Промените в Конституцията, осъществени по реда на член 153 от нея, не съставляват безспорен и категоричен инструмент за узаконяване на нов парламентарен принцип/правило, респ. – за мотивиране на конституционност на следващи законови промени.
При всяка конституционна смяна следва да се съблюдават общите конституционни правила (Решение № 7/13.09.2006 година на Конституционния съд по к.д. № 6/2006 г.), за което Конституционният съд упражнява надзор за конституционносъобразност (Решение № 3/10.04.2003 година на Конституционния съд по к.д. № 22/2002 г.).
Евентуалното приемане на посоченото нагоре допълнение на член 31 от Конституцията би противоречало на конституционните правила на правовата страна (чл. 4), на тъждество на жителите (чл. 6, алинея 2) и на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1 от Конституцията):
а) Принципът на правовата страна (чл. 4) ще бъде нарушен, защото за избран тип закононарушения се заличава с противоположна мощ резултатът от законово съществувала изтекла отминалост, като за същите закононарушения се планува, че те към този момент не се погасяват по отминалост.
Подобен метод е още повече неприемлив и заради събитието, че конституционната смяна се прави по причина, че страната в законово планувания давностен период не е упражнила нормативното си обвързване за надзор и наказване. Този метод е циничен, защото отваря благоприятни условия за нови конституционни допълнения в член 31 във връзка с всички закононарушения, за които в давностния период страната бездейства. Такива конституционни промени ще дестимулират държавните органи да извършват съответно и в период техните отговорности във връзка с закононарушенията. Наказателното гонене в давностния период е от извънредно значимо значение, тъй като то подсигурява във висока степен сигурност при определяне на закононарушенията, респ. – тяхното наказателно гонене. В този смисъл е и Решение № 12/13.10.2015 година на Конституционния съд („ Обобщено, съществуването на института на отминалостта е целесъобразно, както от неспособност за дейно реализиране на генерална и специфична предварителна защита, по този начин и от зараждащи големи процесуални усложнения, свързани най-много с доказването на закононарушението “.)
б) Принципът на равенството на жителите (чл. 6, алинея 2) ще бъде нарушен по аргументите, посочени в миналата б. „ а “. Някои от закононарушенията, свързани с приватизацията няма да бъдат наказателно преследвани, заради изтеклия прекомерно нескончаем период от осъществяване на закононарушението и „ големите процесуални усложнения, свързани най-много с доказване на закононарушенията “ (вж. нагоре Решение № 12/13.10.2015 г.). Доказване на друга част от закононарушенията – заради една или друга причина, ще се окаже по-лесно, от което се допуска, че за тях ще има наказателни присъди.
в) Принципът на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1) ще бъде нарушен, защото добитото (поради изтекла законовата давност) право от жители, направили закононарушения при приватизацията (1992-2017 г.) ще бъде отнето.
2. Промените в Наказателния кодекс ще бъдат противоконституционни, без значение от това дали ще се одобри, или няма да се одобри нова конституционна корекция.
2.1. При съществуване на противоконституционна смяна в Конституцията по отношение на отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията (вж. причините в т. 1 по-горе), противоконституционно ще бъде и съответстващото на тази смяна законово изменение в Наказателния кодекс.
2.2. При неизвършване на конституционната смяна, посочена в миналата т. 2.1., възможното изменение в Наказателния кодекс на наредбата за отминалостта (относно закононарушенията, свързани с приватизацията в интервала 1992-2017 г.) ще бъде също противоконституционно, като несъобразено с конституционните правила на правовата страна (чл. 4) и на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1):.
а) Евентуалното законово изключване на отминалостта за посочения тип закононарушения ще бъде противоконституционно, защото ще опонира на ограничаващата конституционна норма на член 31.
б) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в тенденция увеличение на отминалостта от 10 на 47 години ще бъде противоконституционно, като несъобразено с правилото на правовата страна (чл. 4 от Конституцията).
Посоченият парламентарен принцип включва и условието за законова пропорционалност, което в тази ситуация значи пропорционалност на тежестта на закононарушенията с наказванията за тях (респ. - с изискванията за налагането им). Липсата на такава пропорционалност основава условия и чувство за липса на морал и правдивост. „ В правовата страна търсенето на правдивост не би трябвало да ни води другаде, с изключение на до върховенството на правото. Наказателните закони би трябвало да преценяват също и с възприетите от обществото морални правила, само че те не би трябвало да се ползват като алегоричен акт на една закъсняла, заради което – и непостижима правдивост “ (цит. Решение № 12/13-.10.2016 година на Конституционния съд). От цитирания мотив на Конституционния съд следва изводът, че изключването на отминалостта или увеличението на давностния период за закононарушения, свързани с приватизацията за интервала 1992-2017 година в действителност ще пренебрегне върховенството на закона, защото ще бъде алегоричен акт на една закъсняла, заради което и непостижима правдивост.
Най-продължителната отминалост в в този момент настоящия Наказателен кодекс е 35 години – при ликвидиране на две или повече лица (чл. 80, алинея 1, т. 1), считано за съществено закононарушение, за квалифицираните сформира на което се планува и най-тежко наказване (доживотен затвор). От тази позиция нормирането на още по-продължителна 47 годишна отминалост за закононарушение, обвързвано с приватизацията (което се смята за закононарушение по работа – вж. член 283а от Наказателния кодекс) е безусловно несъразмерно, като се има поради, че в този момент настоящият член 283а от Наказателния кодекс планува за този тип закононарушение оптимално наказване от 10 години отнемане от независимост.
б) Евентуалното изменение на Наказателния кодекс в тенденция увеличение, или изключване на отминалостта във връзка с закононарушенията, свързани с приватизацията ще бъде в нарушаване на конституционния принцип на неотменимост на правата на жителите (чл. 57, алинея 1) по съображенията, изложени нагоре в т. 1, б. „ в “. Към това следва да се добави, че при положение, че изменението бъде в тенденция увеличение на давностния период от 10 на 47 години, то в този интервал е работила и Конституцията, от 1971 год., която също включва предписание за възбрана на назад деяние на наказателни правила.
в) В поддръжка на изложеното нагоре мнение за несъобразяване на правилото на правовата страна (чл. 4 от Конституцията) са и съвсем всички претекстове на Конституционния съд, изложени в негово Решение № 12/13.10.2016 година във връзка на разногласието за противоконституционност на член 79, алинея 2, т. 2 от Наказателния кодекс, с която не се изключват от отминалост закононарушенията, осъществени в интервала от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година от членове на управителни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са предоставени управителни длъжностни или партийни функционалности. В тази връзка ще бъдат представени единствено няколко фрази от цитираното Решение, като изцяло използвани причини към разисквания въпрос: „ Абсолютно безпричинно е да не се зачита погасителна отминалост, която е текла след възобновяване на демокрацията в страната (според законодателя – след 10 ноември 1989 г.), в това число по времето, когато работи Конституцията от 1991 година “. “Правната сигурност значи и относителна непоклатимост и поредност в законодателната уредба на наказателната принуда. Обратното затруднява субектите на правото да открият годното предписание към даден миг и по отношение на това да осмислят своето държание. Институтът на отминалостта, както бе посочено нагоре в предварителните бележки, има дълга история и е прочут и общопризнат във всички български наказателни закони “. Изключването на отминалостта във връзка с избран тип закононарушения „ не може да подсигурява изискваната от член 4, алинея 1 от Конституцията непоклатимост на законодателството и правна сигурност, с което се открива опция за разрушение на престижа на правото “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ