Спасяването на българските евреи – дискусията за ролята на държавата
През последните дни бяха публикувани две позиции, свързани с 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война. Те са подписани от учени, общественици, хора на изкуството и публицисти, които заемат противоположни позиции за ролята на българската страна в събитията преди 80 години.
В едната се упорства в формалната стратегия, призната от държавното управление за отбелязване на годишнината този месец, да бъде включено оказването на публична респект пред мемориалните плочи на спасителите, сложени до столичната черква " Света София ". Там участват имената на цар Борис III и кралица Йоанна.
Днес правителствотоприе със свое решение Национална стратегия с съответни събития и начинания за отбелязване на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война, заяви Все още не е оповестено какви събития са планувани в нея.
Другата позиция приканва да се изоставят шаблоните и митовете и българската страна " да признае обществено, откровено и абсолютно отговорността си, като сервира опрощение за гоненията и за депортирането на евреите през годините на Втората международна война " поради депортирането на евреите от окупираните земи.
" Дневник " разгласява двете писма в истинския им тип по реда на приемането им.
© Велко Ангелов
" Създава се неприятното чувство, че наличието на имената на цар Борис III и кралица Йоанна на тези плочи провокира терзания за българските управляващи ", написа в едната позиция.
ОТКРИТО ПИСМО от инициативна група за почтено отбелязване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи
Уважаеми г-жи и г-да представители на българските институции,
Ние, група жители и представители на цивилен организации, се обръщаме към вас с апел да включите в формалната стратегия за честване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи оказването на респект пред мемориалните плочи на спасителите, сложени в тяхна памет до столичната черква " Света София ".
Тези плочи са тъкмо копие на плочите, издигнати в Българската гора край Йерусалим от човеколюбиви благодетели и от българските евреи по всички краища на света, като благодарност за тяхното избавяне през 1943 година към България и българския народ. Същите са сложени по самодейност на Националния комитет за отбрана на историческата истина в България и със средствата и благородното начинание на Столичната община и родолюбиви жители на столицата.
Доблест и наказване. Народният съд и Държавна сигурност против спасителите на българските евреиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
На годишните поклонения на 10 март, които се провеждат от жители и цивилен организации в памет на спасителите на българските евреи пред тези паметни плочи през последните години, виждаме крещящото неявяване на публични представители на mрезидентството, Народното събрание, Министерския съвет и Столичната община. Това неявяване основава неприятното чувство, че наличието на имената на цар Борис III и кралица Йоанна на тези плочи провокира терзания за българските управляващи , сходни на тези, които изпитват управляващите в Република Северна Македония от именуването на българския клуб в Охрид на името на цар Борис III.
Ако българските управляващи с държанието си в личната ни страна са неспособни да покажат, че не робуват на подправените исторически мантри, наложени от Българската комунистическа партия и Югославската комунистическа партия за " монархофашизма " у нас и за " българска фашистката окупация " на Беломорска Тракия и Македония , то те нямат моралното право да реагират против антибългарската акция, която се води в Република Северна Македония тъкмо въз основа на тези подправени исторически клишета.
Именно по тази причина се обръщаме към вас с този апел за изложение на публична респект към спасителите на българските евреи. Това ще бъде освен акт на благодарност, само че и акт на отбрана на историческата истина и достолепието на България!
Елко Хазан - Българо-еврейски теоретичен институт
Иван Сотиров - Сдружение " Достойнство, отговорност, морал "
Силвия Авдала - Сдружение " Независимо историческо сдружение "
проф. д.ю.н. Атанас Семов - Чл.-кор. на Българска академия на науките
проф. д.и.н. Веселин Янчев - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. д.и.н. Милко Палангурски - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
проф. д.и.н. Петър Стоянович - Българска академия на науките
проф. д.п.н. Тодор Галунов - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
проф. д.с.н. Александър Садовски - Международна Академия на Науките на Европа и Азия
проф. доктор Даниел Вачков - Българска академия на науките
доцент д.и.н. Николай Овчаров - Българска академия на науките
проф. доктор Надя Манолова-Николова - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. доктор Георги Николов - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. доктор Вили Лилков - Минно-геложки университет " Св. Иван Рилски "
Любомир Канов - публицист
проф. доктор Пламен Павлов - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
проф. доктор Милена Стефанова - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. доктор Ангел Димитров - Българска академия на науките
Огнян Тасов - Български народен фронт Инк. Чикаго
проф. доктор Рени Дамянова - Национална спортна академия
Евгений Михайлов - режисьор
проф. доктор Виолета Борисова - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
доцент доктор Спас Ташев - Българска академия на науките
доцент доктор Светослав Живков - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
доцент доктор Борис Стоянов - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
Даниела Горчева - издател и редактор на списание " Диалог "
Любчо Нешков - Агенция БГНЕС
доцент доктор Александър Нишков - НАТФИЗ
Койна Русева - актриса
доцент доктор Милен Михов - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
гл. ас. доктор Никола Дюлгеров - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
гл. ас доктор Симеон Хинковски - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
гл. ас. доктор Владимир Ангелов - Българска академия на науките
гл. ас. доктор Любомир Кръстев - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
ас. доктор Христо Панчугов - Нов български университет
Иван Бутовски - публицист
Янко Гочев - историк
Георги Боздуганов - журналист
Георги Мъндев - Българи-еврейски теоретичен институт
Маргарит Мицев - юрист
Марта Пантелеева - музикант
Панталей Пантелеев - музикант
Станислав Станев - юрист
© Георги Кожухаров
" Оцеляването на евреите в " остаряла България " е резултат не на общонародно придвижване, а на ефикасна и навременна реакция (8-10 март 1943 г.) на дребен брой персони ", се отбелязва във втората позиция.
ПРИЗИВ за признание от българската страна на отговорността ѝ в преследването и депортирането на евреите през Втората международна война
На 10 март 2023 година се навършват 80 години от събитията, назовавани Спасение на българските евреи. С времето тази дата натежа с послания и с мълчания. На нея приповдигнати думи за героизъм, достойнство и храброст съжителстват с нападателно отказване на съучастието в едно тъмно дело. Държавата ни по този начин и не пожела да откри език, с който да отбелязва два неотделими и в същото време полюсно противоположни исторически обстоятелството: съхранения живот на евреите от предвоенните територии на България и депортирането към Треблинка (4-29 март 1943 г.) на тези от окупираните през април 1941 година земи.
Отсъствието на мяра се демонстрира по-остро от всеки път в тоналността, възприета от Инициативния комитет за тазгодишните възпоменания под патронажа на президента:
" И българските евреи бяха избавени... " История на знанията за Холокоста в БългарияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Смятаме, че формалните позиции по отношение на ориста на евреите под българска власт през Втората международна война систематично страдат от историческа неплатежоспособност и духовен недостиг: Противно на битуващото у нас схващане, оцеляването на по-голямата част от евреите под българска власт нито анулира, нито омаловажава обстоятелството, че българската страна е била съизвършител в Холокоста.
Убедени сме, че през днешния ден обществото ни има достъп до задоволително информация за ориста на евреите под българска власт през Втората международна война и че е време да огледа поновому на този значим миг от нашата история. Ето за какво
ПРИЗОВАВАМЕ
Този честен жест по никакъв метод не би стоварил групова виновност върху цялото военно потомство, а още по-малко върху идващите. Напротив, той би бил знак за зряла възраст и цивилизованост, справедливо поклонение пред почтените жертви и израз на респект към тези, които действително са съдействали за спасяването на доста човешки животи.
Румен Аврамов - икономист и историк
Александър Везенков - историк
Доц. Стефан Дечев - историк
Проф. Лиляна Деянова - социолог
Проф. Стилиян Йотов - мъдрец
Призивът е подсилен от:
Лиляна Александриева - културен антрополог
Д-р Димитър Атанасов - историк
Еми Барух - публицист
Д-р Димитър Бечев - политолог
Проф. Владимир Градев - мъдрец
Проф. Майя Грекова - социолог
Явор Гърдев - режисьор
Проф. Надя Данова - историк
Проф. Румен Даскалов - историк
Проф. Красимира Даскалова - съвременна европейска културна история
Борислав Дичев - историк
Проф. Ивайло Дичев - културен антрополог
Антонина Желязкова - историк, антрополог
Доц. Светлана Иванова - историк
Проф. Кольо Коев - социолог
Проф. Даниела Колева - културоложка
Проф. Светла Колева - социолог
Доц. Здравка Кръстева - правист
Красимир Кънев - мъдрец и правозащитник
Проф. Александър Кьосев - културолог
Деян Кюранов - политолог
Д-р Чавдар Маринов - историк
Юлиана Методиева - публицист
Д-р Мила Минева - социолог
Кети Мирчева - историк
Доц. Диана Мишкова - историк
Доц. Бойко Пенчев - литературовед
Доц. Марияна Пискова - историк и архивист
Кристина Попова - историк
Проф. Снежана Попова - публицист и медиен откривател
Доц. Даниел Смилов - политолог
Доц. Красен Станчев - мъдрец и икономист
Проф. Антони Тодоров - политолог
Проф. Христо П. Тодоров - мъдрец
Гл. ас. Иван С. Хаджийски - краевед на Дупнишкия край
Проф. Албена Хранова - историк на културата
Доц. Искра Цонева - учител по философия
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В едната се упорства в формалната стратегия, призната от държавното управление за отбелязване на годишнината този месец, да бъде включено оказването на публична респект пред мемориалните плочи на спасителите, сложени до столичната черква " Света София ". Там участват имената на цар Борис III и кралица Йоанна.
Днес правителствотоприе със свое решение Национална стратегия с съответни събития и начинания за отбелязване на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война, заяви Все още не е оповестено какви събития са планувани в нея.
Другата позиция приканва да се изоставят шаблоните и митовете и българската страна " да признае обществено, откровено и абсолютно отговорността си, като сервира опрощение за гоненията и за депортирането на евреите през годините на Втората международна война " поради депортирането на евреите от окупираните земи.
" Дневник " разгласява двете писма в истинския им тип по реда на приемането им.
© Велко Ангелов
" Създава се неприятното чувство, че наличието на имената на цар Борис III и кралица Йоанна на тези плочи провокира терзания за българските управляващи ", написа в едната позиция.
ОТКРИТО ПИСМО от инициативна група за почтено отбелязване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи
Уважаеми г-жи и г-да представители на българските институции,
Ние, група жители и представители на цивилен организации, се обръщаме към вас с апел да включите в формалната стратегия за честване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи оказването на респект пред мемориалните плочи на спасителите, сложени в тяхна памет до столичната черква " Света София ".
Тези плочи са тъкмо копие на плочите, издигнати в Българската гора край Йерусалим от човеколюбиви благодетели и от българските евреи по всички краища на света, като благодарност за тяхното избавяне през 1943 година към България и българския народ. Същите са сложени по самодейност на Националния комитет за отбрана на историческата истина в България и със средствата и благородното начинание на Столичната община и родолюбиви жители на столицата.
На годишните поклонения на 10 март, които се провеждат от жители и цивилен организации в памет на спасителите на българските евреи пред тези паметни плочи през последните години, виждаме крещящото неявяване на публични представители на mрезидентството, Народното събрание, Министерския съвет и Столичната община. Това неявяване основава неприятното чувство, че наличието на имената на цар Борис III и кралица Йоанна на тези плочи провокира терзания за българските управляващи , сходни на тези, които изпитват управляващите в Република Северна Македония от именуването на българския клуб в Охрид на името на цар Борис III.
Ако българските управляващи с държанието си в личната ни страна са неспособни да покажат, че не робуват на подправените исторически мантри, наложени от Българската комунистическа партия и Югославската комунистическа партия за " монархофашизма " у нас и за " българска фашистката окупация " на Беломорска Тракия и Македония , то те нямат моралното право да реагират против антибългарската акция, която се води в Република Северна Македония тъкмо въз основа на тези подправени исторически клишета.
Именно по тази причина се обръщаме към вас с този апел за изложение на публична респект към спасителите на българските евреи. Това ще бъде освен акт на благодарност, само че и акт на отбрана на историческата истина и достолепието на България!
Елко Хазан - Българо-еврейски теоретичен институт
Иван Сотиров - Сдружение " Достойнство, отговорност, морал "
Силвия Авдала - Сдружение " Независимо историческо сдружение "
проф. д.ю.н. Атанас Семов - Чл.-кор. на Българска академия на науките
проф. д.и.н. Веселин Янчев - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. д.и.н. Милко Палангурски - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
проф. д.и.н. Петър Стоянович - Българска академия на науките
проф. д.п.н. Тодор Галунов - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
проф. д.с.н. Александър Садовски - Международна Академия на Науките на Европа и Азия
проф. доктор Даниел Вачков - Българска академия на науките
доцент д.и.н. Николай Овчаров - Българска академия на науките
проф. доктор Надя Манолова-Николова - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. доктор Георги Николов - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. доктор Вили Лилков - Минно-геложки университет " Св. Иван Рилски "
Любомир Канов - публицист
проф. доктор Пламен Павлов - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
проф. доктор Милена Стефанова - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
проф. доктор Ангел Димитров - Българска академия на науките
Огнян Тасов - Български народен фронт Инк. Чикаго
проф. доктор Рени Дамянова - Национална спортна академия
Евгений Михайлов - режисьор
проф. доктор Виолета Борисова - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
доцент доктор Спас Ташев - Българска академия на науките
доцент доктор Светослав Живков - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
доцент доктор Борис Стоянов - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
Даниела Горчева - издател и редактор на списание " Диалог "
Любчо Нешков - Агенция БГНЕС
доцент доктор Александър Нишков - НАТФИЗ
Койна Русева - актриса
доцент доктор Милен Михов - Великотърновски университет " Св.св. Кирил и Методий "
гл. ас. доктор Никола Дюлгеров - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
гл. ас доктор Симеон Хинковски - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
гл. ас. доктор Владимир Ангелов - Българска академия на науките
гл. ас. доктор Любомир Кръстев - Софийски университет " Св. Климент Охридски "
ас. доктор Христо Панчугов - Нов български университет
Иван Бутовски - публицист
Янко Гочев - историк
Георги Боздуганов - журналист
Георги Мъндев - Българи-еврейски теоретичен институт
Маргарит Мицев - юрист
Марта Пантелеева - музикант
Панталей Пантелеев - музикант
Станислав Станев - юрист
© Георги Кожухаров
" Оцеляването на евреите в " остаряла България " е резултат не на общонародно придвижване, а на ефикасна и навременна реакция (8-10 март 1943 г.) на дребен брой персони ", се отбелязва във втората позиция.
ПРИЗИВ за признание от българската страна на отговорността ѝ в преследването и депортирането на евреите през Втората международна война
На 10 март 2023 година се навършват 80 години от събитията, назовавани Спасение на българските евреи. С времето тази дата натежа с послания и с мълчания. На нея приповдигнати думи за героизъм, достойнство и храброст съжителстват с нападателно отказване на съучастието в едно тъмно дело. Държавата ни по този начин и не пожела да откри език, с който да отбелязва два неотделими и в същото време полюсно противоположни исторически обстоятелството: съхранения живот на евреите от предвоенните територии на България и депортирането към Треблинка (4-29 март 1943 г.) на тези от окупираните през април 1941 година земи.
Отсъствието на мяра се демонстрира по-остро от всеки път в тоналността, възприета от Инициативния комитет за тазгодишните възпоменания под патронажа на президента:
Смятаме, че формалните позиции по отношение на ориста на евреите под българска власт през Втората международна война систематично страдат от историческа неплатежоспособност и духовен недостиг: Противно на битуващото у нас схващане, оцеляването на по-голямата част от евреите под българска власт нито анулира, нито омаловажава обстоятелството, че българската страна е била съизвършител в Холокоста.
Убедени сме, че през днешния ден обществото ни има достъп до задоволително информация за ориста на евреите под българска власт през Втората международна война и че е време да огледа поновому на този значим миг от нашата история. Ето за какво
ПРИЗОВАВАМЕ
Този честен жест по никакъв метод не би стоварил групова виновност върху цялото военно потомство, а още по-малко върху идващите. Напротив, той би бил знак за зряла възраст и цивилизованост, справедливо поклонение пред почтените жертви и израз на респект към тези, които действително са съдействали за спасяването на доста човешки животи.
Румен Аврамов - икономист и историк
Александър Везенков - историк
Доц. Стефан Дечев - историк
Проф. Лиляна Деянова - социолог
Проф. Стилиян Йотов - мъдрец
Призивът е подсилен от:
Лиляна Александриева - културен антрополог
Д-р Димитър Атанасов - историк
Еми Барух - публицист
Д-р Димитър Бечев - политолог
Проф. Владимир Градев - мъдрец
Проф. Майя Грекова - социолог
Явор Гърдев - режисьор
Проф. Надя Данова - историк
Проф. Румен Даскалов - историк
Проф. Красимира Даскалова - съвременна европейска културна история
Борислав Дичев - историк
Проф. Ивайло Дичев - културен антрополог
Антонина Желязкова - историк, антрополог
Доц. Светлана Иванова - историк
Проф. Кольо Коев - социолог
Проф. Даниела Колева - културоложка
Проф. Светла Колева - социолог
Доц. Здравка Кръстева - правист
Красимир Кънев - мъдрец и правозащитник
Проф. Александър Кьосев - културолог
Деян Кюранов - политолог
Д-р Чавдар Маринов - историк
Юлиана Методиева - публицист
Д-р Мила Минева - социолог
Кети Мирчева - историк
Доц. Диана Мишкова - историк
Доц. Бойко Пенчев - литературовед
Доц. Марияна Пискова - историк и архивист
Кристина Попова - историк
Проф. Снежана Попова - публицист и медиен откривател
Доц. Даниел Смилов - политолог
Доц. Красен Станчев - мъдрец и икономист
Проф. Антони Тодоров - политолог
Проф. Христо П. Тодоров - мъдрец
Гл. ас. Иван С. Хаджийски - краевед на Дупнишкия край
Проф. Албена Хранова - историк на културата
Доц. Искра Цонева - учител по философия
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ