Петър Волгин в ПИК и Ретро: Кристалина – една отвратителна интрига
През последните 10 години Кристалина Георгиева направи забележителна интернационална кариера, като се добра до някои от най-престижните постове в основни наднационални институции. Последователно беше еврокомисар, вицепрезидент на Европейска комисия, основен изпълнителен шеф на Световната банка, ръководител на Международния валутен фонд.
По време на неудържимия напредък на амбициозната Кристалина у нас се вихреше една групичка хора, които непрекъснато ни внушаваха, че сме длъжни да се гордеем с нейните триумфи. Това не били достижения единствено на госпожа Георгиева, повтаряше до пристъп въпросната групичка, това били триумфи на цяла България. И надлежно след всеки значим пост, който госпожата завладявала, ние трябвало да полудяваме от екстаз. Тезата беше извънредно несъстоятелна главно заради следния факт.
свързани новини27065на 12.10.202110885на 13.10.2021
Самата Кристалина Георгиева от дълго време е престанала да свързва себе си с България. Тя е част от един наднационален политико-финансов хайлайф, чиито членове се отличават с всичко друго с изключение на с обвързаност към родните си страни. Вярно е, че пременена в национална носия, Кристалина тропкаше хорце в Брюксел, единствено че това не е родолюбие, а добре калкулирана „ различност “, каквато не просто се позволява, а даже се предизвиква от политкоректния интернационален истаблишмент. Тоест, разрешават ти да демонстрираш някаква подправена съпричастност към страната, в която си роден, стига значимите решения, които вземаш, постоянно да са в полза на световните, а не на националните сили.
Самата Кристалина Георгиева се интересуваше от България само дотолкоз, доколкото родината можеше да обезпечи подтик на интернационалната ѝ кариера. През 2016 година тя се оказа основно настоящо лице в една извънредно нечестна спекулация. Тогава страната ни към този момент имаше формален претендент за началник на Организация на обединените нации в лицето на Ирина Бокова. Георгиева обаче също се впусна в конкуренцията, сътворявайки международен казус. Никога до тогава една страна не беше сменяла формалния си претендент и не се беше явявала с две кандидатура за този пост. По този метод страната ни загуби даже и дребното шансове неин представител да оглави Организация на обединените нации. Това образно показва, че на Кристалина Георгиева не ѝ пука за България, че единственото, което я интересува, е личната ѝ кариера.
Интересното е, че тази отвратителна конспирация, в която Кристалина изигра централна роля, въобще не попречи на кариерния ѝ напредък. Тя не просто се върна в Световната банка, а зае особено фиктивен за нея висок началнически пост. После пък, с цел да стане началник на МВФ, тази организация промени разпоредбите си, съгласно които човек, навършил 65 години, няма право да я оглави. Кристалина беше на 66, само че това въобще не се оказа спънка пред упоритостта ѝ. Явно правилото, че когато имаш постоянни връзки, никакви правила нямат значение, важи освен за България.
От средата на септември Кристалина Георгиева се оказа забъркана в центъра на скандал, несравнимо по-мощен от оня с интригата против Ирина Бокова. Световната банка оповести отчет, който демонстрира нередности при изработването на класациите Doing business за 2018 и за 2020 година В него се споделя, че Кристалина Георгиева, бидейки началник в СБ, е повлияла върху данните в отчета в интерес на Китай. Кристалина, несъмнено, отхвърли тези обвинявания и не измисли нищо по-умно от това да каже, че отговорен за всичко бил тогавашният началник на банката Джим Йонг Ким.
В този скандал беше забъркано и името на още един българин – Симеон Дянков, който в описания интервал е бил консултант на Георгиева. Дянков беше финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ и у нас не са доста хората, които го загатват с положително. Главно поради неистовото старание, с което прокарваше най-мракобесните политики на Вашингтонския демократичен консенсус, които в последна сметка водеха до наливане на от ден на ден пари в джобовете на все по-малко хора от елита и до все по-голямо задълбочаване на неравенствата. През 2012 година Симеон Дянков даже се опита да трансферира парите на Сребърния фонд, тогава на стойност 1,8 милиарда лв., към ръководеното от него финансово министерство.
Казано политически неточно, опита се да гепи парите на пенсионерите. И евентуално щеше да успее, в случай че не се беше намесила Европейската централна банка. Цялата тази нечестива интервенция беше осъществявана под благосклонните погледи на политико-икономическите родители на Симеон Дянков, а точно кръгът „ Капитал “ и Кристалина Георгиева. Познавачи на подмолните сделки в българската политика още спорят кой от двамата родители е съдействал повече за позиционирането на Дянков на основната позиция вицепремиер и финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ . Факт е обаче, че министър председателят Борисов се отнасяше към него като към собствен любимец. Днес този любимец е упрекван в непозволени дейности. Разбира се, ние не можем сега да кажем дали Симеон Дянков в действителност е направил морално или правно укорими действия. Но имайки поради активността му като финансов министър в България, някак си е мъчно да отхвърлим с лека ръка обвиняванията против него.
Тук би трябвало да бъде казано и още нещо доста значимо. Повече от ясно е, че в случай че Георгиева и Дянков фактически са оказвали непозволен напън върху чиновници на Световната банка да подправят данни, това няма да е нещо нечувано и невиждано в активността на сходни интернационалните институции. Обществена загадка е, че толкоз хвалените и представени техни отчети и мнения доста рядко се базират на обективните данни. Подобни документи нямат за цел да опишат независимо обещано положение на нещата. Те се изготвят, с цел да създадат услуга на една или друга велика страна, на един или различен всесилен наднационален център на въздействие. Затова постоянно имайте едно мислено, когато ви хвалят отчети като въпросния Doing Business или нещо от този вид. Това са хартийки за наивници. Листчета, които би трябвало да ви накарат да цъкате с език и да възклицавате – „ Леле, какъв брой хубаво се развива тази страна! “ или противоположното – „ Леле, какъв брой са зле нещата в другата страна! “.
Висшите началници в структури като МВФ и СБ не са някакви суперпрофесионалисти с благ морал, а лица, които са поставени там, с цел да извършват съответните задания. Вярно, от време на време и тези шефчета, които са си въобразили, че са безконечни и всесилни, изгарят. Просто не са забелязали, че интернационалната конюктура се е трансформирала. И че това, което до през вчерашния ден се е считало за обикновено, през днешния ден е неоправдателно. И че има потребност от „ жертвени агнета “. А колкото по-висок пост заема въпросното „ агне “, толкоз по-ефектно ще бъде „ заколването “ му.
По време на неудържимия напредък на амбициозната Кристалина у нас се вихреше една групичка хора, които непрекъснато ни внушаваха, че сме длъжни да се гордеем с нейните триумфи. Това не били достижения единствено на госпожа Георгиева, повтаряше до пристъп въпросната групичка, това били триумфи на цяла България. И надлежно след всеки значим пост, който госпожата завладявала, ние трябвало да полудяваме от екстаз. Тезата беше извънредно несъстоятелна главно заради следния факт.
свързани новини27065на 12.10.202110885на 13.10.2021
Самата Кристалина Георгиева от дълго време е престанала да свързва себе си с България. Тя е част от един наднационален политико-финансов хайлайф, чиито членове се отличават с всичко друго с изключение на с обвързаност към родните си страни. Вярно е, че пременена в национална носия, Кристалина тропкаше хорце в Брюксел, единствено че това не е родолюбие, а добре калкулирана „ различност “, каквато не просто се позволява, а даже се предизвиква от политкоректния интернационален истаблишмент. Тоест, разрешават ти да демонстрираш някаква подправена съпричастност към страната, в която си роден, стига значимите решения, които вземаш, постоянно да са в полза на световните, а не на националните сили.
Самата Кристалина Георгиева се интересуваше от България само дотолкоз, доколкото родината можеше да обезпечи подтик на интернационалната ѝ кариера. През 2016 година тя се оказа основно настоящо лице в една извънредно нечестна спекулация. Тогава страната ни към този момент имаше формален претендент за началник на Организация на обединените нации в лицето на Ирина Бокова. Георгиева обаче също се впусна в конкуренцията, сътворявайки международен казус. Никога до тогава една страна не беше сменяла формалния си претендент и не се беше явявала с две кандидатура за този пост. По този метод страната ни загуби даже и дребното шансове неин представител да оглави Организация на обединените нации. Това образно показва, че на Кристалина Георгиева не ѝ пука за България, че единственото, което я интересува, е личната ѝ кариера.
Интересното е, че тази отвратителна конспирация, в която Кристалина изигра централна роля, въобще не попречи на кариерния ѝ напредък. Тя не просто се върна в Световната банка, а зае особено фиктивен за нея висок началнически пост. После пък, с цел да стане началник на МВФ, тази организация промени разпоредбите си, съгласно които човек, навършил 65 години, няма право да я оглави. Кристалина беше на 66, само че това въобще не се оказа спънка пред упоритостта ѝ. Явно правилото, че когато имаш постоянни връзки, никакви правила нямат значение, важи освен за България.
От средата на септември Кристалина Георгиева се оказа забъркана в центъра на скандал, несравнимо по-мощен от оня с интригата против Ирина Бокова. Световната банка оповести отчет, който демонстрира нередности при изработването на класациите Doing business за 2018 и за 2020 година В него се споделя, че Кристалина Георгиева, бидейки началник в СБ, е повлияла върху данните в отчета в интерес на Китай. Кристалина, несъмнено, отхвърли тези обвинявания и не измисли нищо по-умно от това да каже, че отговорен за всичко бил тогавашният началник на банката Джим Йонг Ким.
В този скандал беше забъркано и името на още един българин – Симеон Дянков, който в описания интервал е бил консултант на Георгиева. Дянков беше финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ и у нас не са доста хората, които го загатват с положително. Главно поради неистовото старание, с което прокарваше най-мракобесните политики на Вашингтонския демократичен консенсус, които в последна сметка водеха до наливане на от ден на ден пари в джобовете на все по-малко хора от елита и до все по-голямо задълбочаване на неравенствата. През 2012 година Симеон Дянков даже се опита да трансферира парите на Сребърния фонд, тогава на стойност 1,8 милиарда лв., към ръководеното от него финансово министерство.
Казано политически неточно, опита се да гепи парите на пенсионерите. И евентуално щеше да успее, в случай че не се беше намесила Европейската централна банка. Цялата тази нечестива интервенция беше осъществявана под благосклонните погледи на политико-икономическите родители на Симеон Дянков, а точно кръгът „ Капитал “ и Кристалина Георгиева. Познавачи на подмолните сделки в българската политика още спорят кой от двамата родители е съдействал повече за позиционирането на Дянков на основната позиция вицепремиер и финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ . Факт е обаче, че министър председателят Борисов се отнасяше към него като към собствен любимец. Днес този любимец е упрекван в непозволени дейности. Разбира се, ние не можем сега да кажем дали Симеон Дянков в действителност е направил морално или правно укорими действия. Но имайки поради активността му като финансов министър в България, някак си е мъчно да отхвърлим с лека ръка обвиняванията против него.
Тук би трябвало да бъде казано и още нещо доста значимо. Повече от ясно е, че в случай че Георгиева и Дянков фактически са оказвали непозволен напън върху чиновници на Световната банка да подправят данни, това няма да е нещо нечувано и невиждано в активността на сходни интернационалните институции. Обществена загадка е, че толкоз хвалените и представени техни отчети и мнения доста рядко се базират на обективните данни. Подобни документи нямат за цел да опишат независимо обещано положение на нещата. Те се изготвят, с цел да създадат услуга на една или друга велика страна, на един или различен всесилен наднационален център на въздействие. Затова постоянно имайте едно мислено, когато ви хвалят отчети като въпросния Doing Business или нещо от този вид. Това са хартийки за наивници. Листчета, които би трябвало да ви накарат да цъкате с език и да възклицавате – „ Леле, какъв брой хубаво се развива тази страна! “ или противоположното – „ Леле, какъв брой са зле нещата в другата страна! “.
Висшите началници в структури като МВФ и СБ не са някакви суперпрофесионалисти с благ морал, а лица, които са поставени там, с цел да извършват съответните задания. Вярно, от време на време и тези шефчета, които са си въобразили, че са безконечни и всесилни, изгарят. Просто не са забелязали, че интернационалната конюктура се е трансформирала. И че това, което до през вчерашния ден се е считало за обикновено, през днешния ден е неоправдателно. И че има потребност от „ жертвени агнета “. А колкото по-висок пост заема въпросното „ агне “, толкоз по-ефектно ще бъде „ заколването “ му.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ