През последните 600 години християните почитат плащеницата от Торино като

През последните 600 години християните почитат плащеницата от Торино като скъпоценна светиня, пазеща портрет на Исус и даже като доказателство за действителността на възкресението. След това през 1988 година три лаборатории, основани в едни от най-хубавите университети, правят радиовъглероден разбор на някои влакна от плащеницата. Резултатите бяха събрани и съпоставени от Британския музей в Лондон и оповестени в влиятелното списание Nature, което твърди, че предлага дефинитивно доказателство, че Плащеницата е средновековна машинация.

Странно е, че истинските данни не са били налични за откривателите. Но през 2017 година законово искане според Закона за независимост на информацията получи информацията за първи път. Резултатите, оповестени неотдавна в „ Археометрия “, (Archaeometry), демонстрират, че въпросът за датирането на Торинския плащ надалеч не е явен.

Плащеницата от Торино е парче ленено платно с дължина към 4.40 метра и широчина 1.12 метра. На него можете да се види кафяво очертание на гол космат мъж, който има дълга коса и лежи с ръце, покриващи слабините. Първите солидни исторически доказателства за съществуването на плащеницата от Торино идват от 1390 година, когато свещеник Пиер д’Арцис написа на папа Климент VII, заявявайки, че Плащеницата е имитация и че нейният основател е признал, че я е направил.

Има някои споменавания за покров, притежаван от френски рицар по-рано през XIV век, и за траурен плат, който е бил благосъстоятелност на византийските императори, само че няма нищо съответно, което да свързва някое от тях с поклонниците на Покрова през днешния ден. Всъщност няколко френски църкви също настояват, че имат части от Покрова на Исус, само че те просто не са толкоз известни.

От 14 век нататък историята на собствеността на Плащеницата е добре документирана: предоставена е на Савойската къща през 1453 г.; трансферирана е в Торино през 1578 г.; и е изложен там от 17 век.

Със сигурност Исус е бил заровен в някакъв тип гробен плат или забрадка. Трима от новозаветните евангелисти загатват, че Йосиф от Ариматея увива тялото на Исус в парче ленено платно и го слага в фамилната си гробница. Четвъртото Евангелие, това на Йоан, разказва, че Петър намира части от гробни платна (едно за главата и друго за тялото) в празната гробница. Има отпратка към (възкръсналия) Исус, който дава платното на прислужник на еврейския първосвещеник, в апокрифен текст от втори век, наименуван Евангелие, съгласно евреите. Това обаче не би трябвало да се смята за исторически факт.

Д-р Андрю Грегъри, създател на коментар към текста, има вяра, че тази история е написана „ с цел да подчертае умишленото обезверение на [свещеника] във възкресението. “ С други думи, тя е част от раннохристиянски план против еврейското управление. Някои историци, като Джон Доминик Кросан, считат, че цялата история за погребението на Исус е небивалица. Повечето, които намират историята на погребението за достоверна, биха декларирали, че е имало траурен Покров, само че не се знае какво се е случило с него.

Във всеки случай има повече от 1350-годишна бездна сред потреблението на погребалния Покров и неговата поява през 14 век. Ако приемем, че са знаели за неговото оцеляване, е някак необичайно, че ранните християни и богослови не загатват Покрова. Значително по-голямо внимание се обръща на „ откриването “ на същинския кръст в Йерусалим. Защо античните историци биха изоставили Плащеницата? Най-логично е да се одобри, че те просто не са знаели за нея. Разбира се, неналичието на доказателства за съществуването й не е доказателство за отсъствието й.

Въпреки че е малко евентуално Плащеницата да е същинска, множеството хора считат, че радиовъглеродните датировки ще бъдат сребърният патрон, който или ще удостовери неистинността на Плащеницата, или ще разсее подозренията за съществуването на Покрова един път вечно. За да бъде реализирано Ватиканското съглашение за тестване бяха нужни десетилетия. След това през 1987 година лаборатории в Аризона, Оксфорд и Цюрих бяха определени за осъществяване на самостоятелни проби. На 21 април 1988 година от единия ъгъл на плата е взета проба и е раздадена на трите групи учени. В получената обява се показва, че има „ безапелационни доказателства “, че платът на покривалото е от 1260-1390 година от Н. Е., с 95 % убеденост в тези резултати.

От 2005 година насам обаче все по-голям брой учени слагат под подозрение резултатите от направените проби. Някои настояват да вземем за пример, че тестваната зона е част от плата, който е бил реставриран и че тестваните влакна отразяват точно тези реставрации. Знае се да вземем за пример, че са били положени старания за възобновяване на Плащеницата през 16 век. Фактът, че тестването е направено единствено на употребявани проби от единия ъгъл на плата прави невероятно да се разбере дали това изказване е вярно или не.

Странно е обаче, че нито участващите университетски институции, нито Британският музей биха дали отговор на настояванията за даване на истинските необработени данни, съхранявани в техните архиви. (Британският музей също не отговори на искане за коментар от The Daily Beast.) Едва когато Тристан Касабианка направи искане според английското законодателство, той получава удобен отговор. Според негова съавторска публикация в „ Археометрия “, Британският музей „ е основал свои досиета [дълги стотици страници, не датирани или подредени в някакъв ред “ и ги е дал разполагаем на екипа му.

Това, което откриват Касабианка и съавторите му, Емануела Маринели, Джузепе Пернагало и Бенедето Ториси е, че резултатите са по-малко безапелационни, в сравнение с допуска публикацията в Nature. Касабианка споделя пред Daily Beast, че „ са изследвали освен измерванията, които не са включени в публикацията, само че и отчетите и писмата от и до лабораториите, които загатват, да вземем за пример, непознат материал в пробите. “ Плащеницата може би е основана през средновековието, само че по-ранни дати не трябва изрично да се изключват. Като се има поради, че технологиите за тестване са се подобрили през последните 30 години, е допустимо да се направи и наново тестване.

Според Касабианка, добре е да се види интердисциплинарен метод за запознанство с Плащеницата, употребен при всяко бъдещо тестване. „ Неразрушителните проби би трябвало да бъдат приоритет “, прибавя той. Това хипотетично бъдещо тестване ще се нуждае от утвърждението и единодушието на папа Франциск, който назова Плащеницата „ икона “, а не светиня.

За скептиците напъните за наново тестване на Плащеницата и демонстриране на нейната достоверност са дело на тези, които имат набожен залог в достоверността на плата. Още преди последната си публикация, Касабианка беше разгласил историографска публикация за достоверността на Плащеницата и идващото събитие, което е хазаин на Плащеницата от Торино, което ще се организира в музея на Библията през януари 2020 година