Все повече са хотелите и ресторантите, но няма кой да работи там
През последните 5 години (2019 – 2024 г.) броят на заетите в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство " в България е намалял с близо 20% – от 182.6 хиляди до 147.5 хиляди души. За същия интервал броят на местата за настаняване е повишен с 10.5%, а осъществените нощувки са се нараснали с 1.8%.
Това са данни, изнесени от Веселин Данев, ръководител на Българската хотелска асоциация (БХА), по време на кръгла маса, отдадена на кадровата рецесия в туристическия бранш, извършена на 9 април 2025 година в София.
Това значи, че по-малко хора обслужват повече обекти “, заключи Данев, представен в прессъобщение на Българската стопанска камара (БСК).
Според БХА изключително притеснителен е спадът при младите чиновници – заетостта на лицата до 34-годишна възраст е намаляла с 35.5% за същия интервал. Темпът на намаляване на заетостта в туризма е над два пъти по-бърз от общата наклонност за страната, където предлагането на работна ръка на национално равнище се е свило с 8.3% през последните 10 години.
Заплатите порастват, хората бягат
По време на събитието бяха изнесени и още данни – брутната заплата в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “ е повишена с близо 95% за последните 5 години, изпреварвайки междинния растеж на възнагражденията в България, който е 83.3% за интервала 2019 – 2024 година Така междинната брутна месечна заплата (преди облагане с налози и осигуровки) общо за бранша през 2024 година е достигнала 1472 лв. (около 1000 лева чисто, в случай че се заплащат цялостни осигуровки – бел. ред.).
Данев се оплака, че в публичния туристически бранш междинният размер на възнаграждението е по-висок – 1730 лв., „ което действително води до дефицит на сезонен личен състав “.
На форума е обиден и казусът със сивата стопанска система в сектора. Според изнесените данни междинната заплата в частния бранш е към 30% по-ниска от действителната за промишлеността, което основава спомагателни компликации на пазара на труда за изрядните данъкоплатци.
Работници от трети страни
Поради дефицита на локална работна ръка, секторът на туризма от ден на ден разчита на привличане на служащи от трети страни. Според данни на една от огромните хотелски вериги, делът на задграничните чиновници през летния сезон на предходната година е достигнал 35.2% от всички сезонни служащи, спрямо 22.3% през 2019 година
Разходите за труд за задграничните сезонни служащи са по-ниски по отношение на разноските за локален личен състав – междинният размер на брутното месечно заплащане за българите е бил 1684 лв. през 2024 година, до момента в който при задграничните сезонни служащи междинното равнище е достигало 1447 лв..
Наемането на задграничен личен състав разрешава на хотелиерите да запазят структурата на бизнес интервенциите си. От друга страна, това допуска увеличение на целогодишния личен състав, чиято роля е да посрещне чужденците, да ги образова и по-късно да прави мониторинг на работата им “, изясни Данев, наблягайки, че „ това е добре за локалната претовареност “.
Институционални решения
Мария Минчева, заместник-председател и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), уточни, че трудовата миграция е краткосрочно решение на проблемите с дефицита на работна ръка, защото дълготрайните решения изискват десетилетия.
Според нея, с цел да съумява България да притегля работна ръка от трети страни, е належащо да се сътвори институционална електронна система, която да регистрира и мери потребностите на всички работодатели у нас. Минчева предложи процесът да бъде цифровизиран, като се дефинират 7 – 8 страни, към които има максимален интерес, и да се усъвършенства работата на консулствата в чужбина.
Трябва да градим имидж за хората, които желаеме да притеглим, да им разбираем какво ще завоюват “, акцентира Минчева.
БСК предлага да има институционални ограничения, които да контролират целия развой по идентифициране и привличане на задгранични служащи, в това число лицензиране на организациите, които внасят служащи у нас.
Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева подчертава върху ролята на образованието и дуалното образование като опция за работодателите.
Това е запас за нас, отвън запаса на служащи от трети страни, който може да бъде употребен в бранша на туризма “.
служащи сезонни служащи български туризъм сезонен туризъм хотели заведения за хранене хотелиерство ресторантьорство
Това са данни, изнесени от Веселин Данев, ръководител на Българската хотелска асоциация (БХА), по време на кръгла маса, отдадена на кадровата рецесия в туристическия бранш, извършена на 9 април 2025 година в София.
Това значи, че по-малко хора обслужват повече обекти “, заключи Данев, представен в прессъобщение на Българската стопанска камара (БСК).
Според БХА изключително притеснителен е спадът при младите чиновници – заетостта на лицата до 34-годишна възраст е намаляла с 35.5% за същия интервал. Темпът на намаляване на заетостта в туризма е над два пъти по-бърз от общата наклонност за страната, където предлагането на работна ръка на национално равнище се е свило с 8.3% през последните 10 години.
Заплатите порастват, хората бягат
По време на събитието бяха изнесени и още данни – брутната заплата в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “ е повишена с близо 95% за последните 5 години, изпреварвайки междинния растеж на възнагражденията в България, който е 83.3% за интервала 2019 – 2024 година Така междинната брутна месечна заплата (преди облагане с налози и осигуровки) общо за бранша през 2024 година е достигнала 1472 лв. (около 1000 лева чисто, в случай че се заплащат цялостни осигуровки – бел. ред.).
Данев се оплака, че в публичния туристически бранш междинният размер на възнаграждението е по-висок – 1730 лв., „ което действително води до дефицит на сезонен личен състав “.
На форума е обиден и казусът със сивата стопанска система в сектора. Според изнесените данни междинната заплата в частния бранш е към 30% по-ниска от действителната за промишлеността, което основава спомагателни компликации на пазара на труда за изрядните данъкоплатци.
Работници от трети страни
Поради дефицита на локална работна ръка, секторът на туризма от ден на ден разчита на привличане на служащи от трети страни. Според данни на една от огромните хотелски вериги, делът на задграничните чиновници през летния сезон на предходната година е достигнал 35.2% от всички сезонни служащи, спрямо 22.3% през 2019 година
Разходите за труд за задграничните сезонни служащи са по-ниски по отношение на разноските за локален личен състав – междинният размер на брутното месечно заплащане за българите е бил 1684 лв. през 2024 година, до момента в който при задграничните сезонни служащи междинното равнище е достигало 1447 лв..
Наемането на задграничен личен състав разрешава на хотелиерите да запазят структурата на бизнес интервенциите си. От друга страна, това допуска увеличение на целогодишния личен състав, чиято роля е да посрещне чужденците, да ги образова и по-късно да прави мониторинг на работата им “, изясни Данев, наблягайки, че „ това е добре за локалната претовареност “.
Институционални решения
Мария Минчева, заместник-председател и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), уточни, че трудовата миграция е краткосрочно решение на проблемите с дефицита на работна ръка, защото дълготрайните решения изискват десетилетия.
Според нея, с цел да съумява България да притегля работна ръка от трети страни, е належащо да се сътвори институционална електронна система, която да регистрира и мери потребностите на всички работодатели у нас. Минчева предложи процесът да бъде цифровизиран, като се дефинират 7 – 8 страни, към които има максимален интерес, и да се усъвършенства работата на консулствата в чужбина.
Трябва да градим имидж за хората, които желаеме да притеглим, да им разбираем какво ще завоюват “, акцентира Минчева.
БСК предлага да има институционални ограничения, които да контролират целия развой по идентифициране и привличане на задгранични служащи, в това число лицензиране на организациите, които внасят служащи у нас.
Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева подчертава върху ролята на образованието и дуалното образование като опция за работодателите.
Това е запас за нас, отвън запаса на служащи от трети страни, който може да бъде употребен в бранша на туризма “.
служащи сезонни служащи български туризъм сезонен туризъм хотели заведения за хранене хотелиерство ресторантьорство
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ