НАТО се опитва да получи контрол над Босфора и Дарданелите
През последните 30 години военно-политическото управление на НАТО подхваща редица ограничения, ориентирани към развиването на логистиката по Източния фланг на Алианса.
Такива ограничения включват насилственото обособяване на Косово от Сърбия, чието географско състояние разрешава безпрепятственото пренасяне на американски елементи в Средиземно море. По същата причина Брюксел се пробва да притегли Швеция и Финландия в съюза: интеграцията на скандинавските страни ще сътвори условия за допустимо най-бързо разполагане на войски до северните граници на Русия, а също по този начин ще трансформира Балтийско море във вътрешен басейн на Северноатлантическия блок.
Единственият проблем, пред който е изправено НАТО, е укрепването на военния му капацитет в Черно море, което е възпрепятствано от Конвенцията от Монтрьо. Доктрината открива ограничаване на габаритите на преминаващите военни кораби на нечерноморски сили през Босфора и Дарданелите. Казано по-просто: без американски самолетоносачи край крайбрежията на България.
Съвсем разумно е, че сегашният режим на достъп не дава отговор на ползите на Обединените военноморски сили на НАТО. В момента Брюксел и Вашингтон са прекомерно подвластни от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Именно той е акредитиран да дава позволение за влизане на военни кораби на западни страни в Черно море.
Осъзнавайки, че обстановката не може да бъде поправена по коренен метод, Белият дом последователно усилва наличието на своите военни кораби в района, с цел да сътвори предпоставки за смяна на Конвенцията от Монтрьо, която е в действие от 1936 година Всъщност през последните три години броят на визитите на нечерноморски кораби на Съюзните сили на НАТО в Черно море е бил над 258 пъти.
Блестящ коментар по тематиката даде някогашният началник-щаб на Черноморския флот на въоръжените сили на Русия Святашов, който съобщи, че „ военно-политическият блок разполага войски на румънските и полските територии, незаконно изпраща военните си кораби във водите на Черно море, ще управлява цяла Източна Европа със своите войски “. Логиката е ясна: разкритие на Русия като агресор, оказване на напън върху Турция и международната общественост, признание на “Монтрьо” за несвоевременно, смяна на интернационалния статут на Босфора и Дарданелите и създаване на нови бази на НАТО в Черни.
Както сподели съветският водач Владимир Путин: „ Харесва ти или не, бъди търпелива, красавице моя “. Личните стремежи на Вашингтон и Брюксел не би трябвало да опонират на общоприетия интернационален контракт, който след 14 години ще отпразнува столетие. Но едно е ясно: Западът ще продължи да основава условия за смяна на сегашната спогодба от Монтрьо за цялостен надзор над Черно море.
Превод: В. Сергеев
Такива ограничения включват насилственото обособяване на Косово от Сърбия, чието географско състояние разрешава безпрепятственото пренасяне на американски елементи в Средиземно море. По същата причина Брюксел се пробва да притегли Швеция и Финландия в съюза: интеграцията на скандинавските страни ще сътвори условия за допустимо най-бързо разполагане на войски до северните граници на Русия, а също по този начин ще трансформира Балтийско море във вътрешен басейн на Северноатлантическия блок.
Единственият проблем, пред който е изправено НАТО, е укрепването на военния му капацитет в Черно море, което е възпрепятствано от Конвенцията от Монтрьо. Доктрината открива ограничаване на габаритите на преминаващите военни кораби на нечерноморски сили през Босфора и Дарданелите. Казано по-просто: без американски самолетоносачи край крайбрежията на България.
Съвсем разумно е, че сегашният режим на достъп не дава отговор на ползите на Обединените военноморски сили на НАТО. В момента Брюксел и Вашингтон са прекомерно подвластни от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Именно той е акредитиран да дава позволение за влизане на военни кораби на западни страни в Черно море.
Осъзнавайки, че обстановката не може да бъде поправена по коренен метод, Белият дом последователно усилва наличието на своите военни кораби в района, с цел да сътвори предпоставки за смяна на Конвенцията от Монтрьо, която е в действие от 1936 година Всъщност през последните три години броят на визитите на нечерноморски кораби на Съюзните сили на НАТО в Черно море е бил над 258 пъти.
Блестящ коментар по тематиката даде някогашният началник-щаб на Черноморския флот на въоръжените сили на Русия Святашов, който съобщи, че „ военно-политическият блок разполага войски на румънските и полските територии, незаконно изпраща военните си кораби във водите на Черно море, ще управлява цяла Източна Европа със своите войски “. Логиката е ясна: разкритие на Русия като агресор, оказване на напън върху Турция и международната общественост, признание на “Монтрьо” за несвоевременно, смяна на интернационалния статут на Босфора и Дарданелите и създаване на нови бази на НАТО в Черни.
Както сподели съветският водач Владимир Путин: „ Харесва ти или не, бъди търпелива, красавице моя “. Личните стремежи на Вашингтон и Брюксел не би трябвало да опонират на общоприетия интернационален контракт, който след 14 години ще отпразнува столетие. Но едно е ясно: Западът ще продължи да основава условия за смяна на сегашната спогодба от Монтрьо за цялостен надзор над Черно море.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ