Критичен недостиг на кадри в болниците, покриват го възрастните лекари
През последните 15 години сме говорили за очертаващ се дефицит, в този момент приказваме за сериозен дефицит, покриван сега от възрастни лекари. Това съобщи ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров по време полемиката „ Кадровият недостиг в опазването на здравето – последствия и потребност от промени “, проведен от „ Индекс на лечебните заведения “.
Д-р Маджаров заяви, че по данни на БЛС към 24 февруари в страната има 31 356 лекари, от които 26 000 са със компетентност. Проблемът е, че 66% от лекарите в страната са на възраст сред 51 до 70 години. 88% от общопрактикуващите лекари пък са над 50 години. Едва 16% от младите лекари пък имат компетентност. Увеличава се и смъртността измежду лекарите. През 2017 са умряли 420 лекари, през 2018 – 380, през 2019 – 424, през 2020 – 505, през 2021 – 723-ма. „ Миналата година действително нямаме никакъв приръст, поради, че завършващите са към 1000, а 300 сигурно отпътуват за чужбина “, сподели ръководителят на БЛС.
„ Това значи, че ние имаме едвам 30% лекари в запас, които могат да заместят тези, които ще изоставен системата. Да, евентуално е належащо да се преструктурира болничният бранш, евентуално могат да се вземат и други, свързани със структурата на опазването на здравето ограничения, само че истината е, че няма да има кой да извършва решенията на политиците в идващите 5 години, в случай че не стартираме свръхпроизводство на експерти и внезапно не променим изискванията, при които работят и лекарите, и медицинските сестри, с цел да сме конкурентни на по-добрите условия, които предлага Западна Европа “, означи доктор Маджаров.
По думите му прекомерно малко се приказва за лекарите, които са в основата на системата – в първичната и профилираната извънболнична помощ, а вместо това казусът се концентрира единствено върху медиците в болничната помощ. „ Като се има поради, че
след пет години огромна част от лечебните заведения ще се самозакрият
поради липса на медицински сестри, а друга част - след 10 години поради липса на лекари, само че въпреки всичко приказваме за високоспециализирана активност. Това, което крепеше здравната система в последните 20 години, си отива. Това са тези 66% от лекарите, които са приключили преди повече от 30 години “, добави той.
Проблемът за лекарите и медицинските сестри е застаряването. Едва 16% от младите лекари пък имат компетентност. „ Това е естествената възраст за отмора. Трябва да се вземат безапелационни ограничения – свръхпроизводство на медици и внезапна смяна във финансирането било посредством медицинските действия, било посредством целеви дотации за райони, било посредством помощи за общините. Това е изходът за мен от обстановката “, сподели още доктор Маджаров.
Според данните, показани от социолога Първан Симеонов, лечебните заведения в страната изпитват изострен кадрови недостиг. Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 – на медицински сестри. „ Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения съгласно множеството мениджъри ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години “, сподели Симеонов.
Анкетата е извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна. От тях 11.8% са профилирани, 88.2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Недостиг на лекари
Над 73% от интервюираните болнични мениджъри са декларирали, че изпитват дефицит на лекари. Според тях максимален е дефицитът на експерти в следните области - Анестезиология и интензивно лекуване - 42,9% от лечебните заведения, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни заболявания - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни заболявания - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.
В 82,6% от интервюираните лечебни заведения до 40% от медиците работят на контракт и на друго място. При близо 35% от лечебните заведения са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение. В множеството случаи – 64%, става дума за неналичието на до трима щатни експерти. Най-често те са от следните области - Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология, Инфекциозни заболявания, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лекуване, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има експерти на цивилен контракт, като при множеството става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лекуване, Инфекциозни заболявания, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерология.
Най-често – в 81% от случаите, неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго лечебно заведение (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Недостиг на медицински сестри
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. В над 40% от интервюираните лечебни заведения на един доктор се пада по-малко от една или една здравна сестра. В 58% от лечебните заведения на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички посоки, само че като специалности с изострен дефицит са посочени Анестезиология и интензивно лекуване, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни заболявания, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40% от сестрите работят и на различен контракт.
Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо въздействие върху качеството на лекуване, излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60%, че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е измежду главните последствия от дефицита на медицински сестри (82,3%), а съгласно 8% от лечебните заведения няма последици за работния развой.
При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните аргументи за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и ексклузивен труд (37,8%), постигане на пенсионна възраст (32,4%), неприятни условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), пренасяне в друга страна (8,1%).
Председателят на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева съобщи, че рецесията с медицинските сестри се задълбочава всяка година. „ Намаляващият брой на сестрите и покачването на възрастта е наклонност, за която ние неведнъж сме алармирали. Реално всяка трета медсестра у нас е пенсионерка “, сподели тя.
По данните на БАПЗГ към 31 декември 2021 година съвсем 30% от сестрите са над 60-годишна възраст, а на 31% следва пенсиониране до 10 години. Същевременно
сега има дефицит от над 30 000 медицински сестри
Василева означи, че за десетгодишен интервал понижава и броят на акушерките, като при тях междинната възраст се е нараснала от 46 години през 2011 година на 49 години през 2021 година Над 50% са акушерките сред 20-49 години, само че това значи, че всяка четвърта акушерка у нас е в пенсионна възраст.
„ Трябва да бъдат взети незабавни ограничения. На първо място би трябвало да има политическо единодушие и създаване на национална здравна тактика. Стартовата заплата би трябвало да е равна на три минимални заплати за страната, да се обезпечи поддръжка за образование и кариерно развиване на сестрите, да има диференцирано възнаграждение на труда съгласно квалификацията и най-важното – да има медицински стандарти за всички специалности с регламентиран брой на сестрите и акушерките “, сподели Василева.
Тя добави, че е належащо да се обезпечат действителни благоприятни условия за независими сестрински и акушерски практики, защото по този начин, както в този момент са разказани в Закона, не работят.
Анкетата измежду лечебните заведения демонстрира, че по-лошите условия на труд и възнаграждение спрямо други лечебни заведения в страната или чужбина, както и неналичието на съвременна инсталация са една от водещите аргументи за неналичието на фрагменти у нас (56%). Откриването на нови лечебни заведения в региона и в страната също играе основна роля за дефицита на медицински експерти. Тази причина е посочена от близо 47% от интервюираните. Недостатъчно произвеждане на фрагменти е декларирано като причина за кадровия недостиг от 65,6% от интервюираните, а неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и подобаващи условия за специализация са причина за дефицита на фрагменти съгласно 31% от лечебните заведения.
Ако не се одобряват ограничения, 92% от интервюираните мениджъри считат, че ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в страната в идващите 5-10 години. Според тях това ще се случи най-вече при общинските и регионалните лечебни заведения. Според 44% от участниците в проучването ще се наложи да се попълни кадровият състав с медицински експерти от трети страни или с млади фрагменти от медицинските университети, а съгласно 11% от интервюираните отсега нататък няма да има промени в настоящето състояние.
Мениджърите на лечебните заведения също са на мнение, че главната мярка за справяне с кадровия недостиг е
по-доброто възнаграждение на експертите
Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% - на младите лекари до 35 години, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности.
Анкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49% - че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги.
Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от медицинските университети в страната. Също по този начин основаване на по-добри условия за кариерно развиване (30,8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33,8%).
Д-р Маджаров заяви, че по данни на БЛС към 24 февруари в страната има 31 356 лекари, от които 26 000 са със компетентност. Проблемът е, че 66% от лекарите в страната са на възраст сред 51 до 70 години. 88% от общопрактикуващите лекари пък са над 50 години. Едва 16% от младите лекари пък имат компетентност. Увеличава се и смъртността измежду лекарите. През 2017 са умряли 420 лекари, през 2018 – 380, през 2019 – 424, през 2020 – 505, през 2021 – 723-ма. „ Миналата година действително нямаме никакъв приръст, поради, че завършващите са към 1000, а 300 сигурно отпътуват за чужбина “, сподели ръководителят на БЛС.
„ Това значи, че ние имаме едвам 30% лекари в запас, които могат да заместят тези, които ще изоставен системата. Да, евентуално е належащо да се преструктурира болничният бранш, евентуално могат да се вземат и други, свързани със структурата на опазването на здравето ограничения, само че истината е, че няма да има кой да извършва решенията на политиците в идващите 5 години, в случай че не стартираме свръхпроизводство на експерти и внезапно не променим изискванията, при които работят и лекарите, и медицинските сестри, с цел да сме конкурентни на по-добрите условия, които предлага Западна Европа “, означи доктор Маджаров.
По думите му прекомерно малко се приказва за лекарите, които са в основата на системата – в първичната и профилираната извънболнична помощ, а вместо това казусът се концентрира единствено върху медиците в болничната помощ. „ Като се има поради, че
след пет години огромна част от лечебните заведения ще се самозакрият
поради липса на медицински сестри, а друга част - след 10 години поради липса на лекари, само че въпреки всичко приказваме за високоспециализирана активност. Това, което крепеше здравната система в последните 20 години, си отива. Това са тези 66% от лекарите, които са приключили преди повече от 30 години “, добави той.
Проблемът за лекарите и медицинските сестри е застаряването. Едва 16% от младите лекари пък имат компетентност. „ Това е естествената възраст за отмора. Трябва да се вземат безапелационни ограничения – свръхпроизводство на медици и внезапна смяна във финансирането било посредством медицинските действия, било посредством целеви дотации за райони, било посредством помощи за общините. Това е изходът за мен от обстановката “, сподели още доктор Маджаров.
Според данните, показани от социолога Първан Симеонов, лечебните заведения в страната изпитват изострен кадрови недостиг. Над 73% от лечебните заведения са декларирали, че имат дефицит на лекари, а към 90 на 100 – на медицински сестри. „ Това води до прегаряне на личния състав и утежнява качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни ограничения съгласно множеството мениджъри ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в идващите пет години “, сподели Симеонов.
Анкетата е извършена през януари и февруари тази година измежду 69 лечебни заведения от цялата страна. От тях 11.8% са профилирани, 88.2 на 100 са многопрофилни, държавна благосъстоятелност са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със академични статут са 23.5% от всички взели участие. С над 500 кревати са 17% от лечебните заведения, към 30% са с сред 250 и 500 кревати, а с до 250 кревати разполагат 53% от участниците в проучването.
Недостиг на лекари
Над 73% от интервюираните болнични мениджъри са декларирали, че изпитват дефицит на лекари. Според тях максимален е дефицитът на експерти в следните области - Анестезиология и интензивно лекуване - 42,9% от лечебните заведения, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни заболявания - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни заболявания - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.
В 82,6% от интервюираните лечебни заведения до 40% от медиците работят на контракт и на друго място. При близо 35% от лечебните заведения са налице действия, за които не разполагат с щатен експерт и работят по контракт с друго лечебно заведение. В множеството случаи – 64%, става дума за неналичието на до трима щатни експерти. Най-често те са от следните области - Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология, Инфекциозни заболявания, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лекуване, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има експерти на цивилен контракт, като при множеството става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лекуване, Инфекциозни заболявания, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерология.
Най-често – в 81% от случаите, неналичието на експерти води до прегаряне на личния състав, считат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения показват, че мъчно обезпечават 24-часовата активност на работа, а близо 45% от интервюираните показват като разследване закъсняла или неточна диагностика и понижаване качеството на лекуване. Едва за 4% от интервюираните дефицитът на лекари не води до последици.
Близо 42% от интервюираните лечебни заведения декларират, че е налице и текучество измежду медицинските експерти в тях. Сред главните аргументи за това са постигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго лечебно заведение (17%), пренатоварването (14%), откриване на нови структури (11%).
Недостиг на медицински сестри
Още по-голям е казусът с недостига на медицински сестри. Недостиг на този тип фрагменти декларират близо 90% от интервюираните лечебни заведения. В над 40% от интервюираните лечебни заведения на един доктор се пада по-малко от една или една здравна сестра. В 58% от лечебните заведения на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички посоки, само че като специалности с изострен дефицит са посочени Анестезиология и интензивно лекуване, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни заболявания, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от интервюираните лечебни заведения до 40% от сестрите работят и на различен контракт.
Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо въздействие върху качеството на лекуване, излиза наяве от отговорите на интервюираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите показват, че дефицитът води до неналичието на съответни грижи за пациентите, а 60%, че неналичието на тези фрагменти води до увеличение на опцията от неточност при болничния престой на пациентите и понижаване на качеството на лекуване. Прегарянето на личния състав също е измежду главните последствия от дефицита на медицински сестри (82,3%), а съгласно 8% от лечебните заведения няма последици за работния развой.
При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните аргументи за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и ексклузивен труд (37,8%), постигане на пенсионна възраст (32,4%), неприятни условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), пренасяне в друга страна (8,1%).
Председателят на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева съобщи, че рецесията с медицинските сестри се задълбочава всяка година. „ Намаляващият брой на сестрите и покачването на възрастта е наклонност, за която ние неведнъж сме алармирали. Реално всяка трета медсестра у нас е пенсионерка “, сподели тя.
По данните на БАПЗГ към 31 декември 2021 година съвсем 30% от сестрите са над 60-годишна възраст, а на 31% следва пенсиониране до 10 години. Същевременно
сега има дефицит от над 30 000 медицински сестри
Василева означи, че за десетгодишен интервал понижава и броят на акушерките, като при тях междинната възраст се е нараснала от 46 години през 2011 година на 49 години през 2021 година Над 50% са акушерките сред 20-49 години, само че това значи, че всяка четвърта акушерка у нас е в пенсионна възраст.
„ Трябва да бъдат взети незабавни ограничения. На първо място би трябвало да има политическо единодушие и създаване на национална здравна тактика. Стартовата заплата би трябвало да е равна на три минимални заплати за страната, да се обезпечи поддръжка за образование и кариерно развиване на сестрите, да има диференцирано възнаграждение на труда съгласно квалификацията и най-важното – да има медицински стандарти за всички специалности с регламентиран брой на сестрите и акушерките “, сподели Василева.
Тя добави, че е належащо да се обезпечат действителни благоприятни условия за независими сестрински и акушерски практики, защото по този начин, както в този момент са разказани в Закона, не работят.
Анкетата измежду лечебните заведения демонстрира, че по-лошите условия на труд и възнаграждение спрямо други лечебни заведения в страната или чужбина, както и неналичието на съвременна инсталация са една от водещите аргументи за неналичието на фрагменти у нас (56%). Откриването на нови лечебни заведения в региона и в страната също играе основна роля за дефицита на медицински експерти. Тази причина е посочена от близо 47% от интервюираните. Недостатъчно произвеждане на фрагменти е декларирано като причина за кадровия недостиг от 65,6% от интервюираните, а неналичието на благоприятни условия за кариерно развиване и подобаващи условия за специализация са причина за дефицита на фрагменти съгласно 31% от лечебните заведения.
Ако не се одобряват ограничения, 92% от интервюираните мениджъри считат, че ще се стигне до наложително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в страната в идващите 5-10 години. Според тях това ще се случи най-вече при общинските и регионалните лечебни заведения. Според 44% от участниците в проучването ще се наложи да се попълни кадровият състав с медицински експерти от трети страни или с млади фрагменти от медицинските университети, а съгласно 11% от интервюираните отсега нататък няма да има промени в настоящето състояние.
Мениджърите на лечебните заведения също са на мнение, че главната мярка за справяне с кадровия недостиг е
по-доброто възнаграждение на експертите
Според 71% от интервюираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, съгласно 59% - на младите лекари до 35 години, а съгласно 51% - на лекарите в дефицитните специалности.
Анкетираните мениджъри са единомислещи, че са нужни и промени в болничната система. 68% считат, че би трябвало да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база авансово изчислени и обществено оповестени от Министерство на здравеопазването потребности, а 49% - че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в районите, където няма нужда от тях или нужните фрагменти за работата им. Според 43% е допустимо да се вкара и нов принцип за подписване на контракт с НЗОК - на база потребностите от здравна помощ във всеки район и комплексността на предлаганите услуги.
Като друга съществена опция за справяне с казуса съгласно 72% от мениджърите е производството на повече фрагменти от медицинските университети в страната. Също по този начин основаване на по-добри условия за кариерно развиване (30,8%), и възстановяване на изискванията за специализация (33,8%).
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ