Колко близо сме до еврозоната наистина?
През последната седмица България още веднъж се развълнува от опцията да стане член на еврозоната от началото на 2026 година, тъй като последните данни на Евростат и Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията у нас и страните в общия валутен съюз демонстрираха, че сме съумели да стопим огромната разлика и сме безусловно на косъм от осъществяването на критериите.
В този текст ще се опитаме да разбираем каква е процедурата, какъв брой тъкмо изпълняваме критериите и какво следва.
Критерият за инфлация
България сподели инфлационен диференциал (бел. ред. - разлика със страните от зоната) със страните членки от 0,1%. Това значи, че все още чисто официално не отговаряме за изискването за инфлация. То е, че страната претендент не би трябвало да има инфлационни данни по-високи от осреднената инфлация в трите страни-членки с най-ниски индикатори плюс 1,5%.
Това е числовото изискване. Реално обаче критерият е страната претендент да покаже така наречен резистентност на цените, което значи, че не би трябвало да демонстрира съществени съмнения нагоре и надолу в своите инфлационни индикатори. Ако Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) вземат това като по-важно изискване, то България го извършва, тъй като в продължение на месеци съумява да смъква своите данни за покачването на цените и трендът наподобява постоянен.
По принцип решението на Комисията и ЕЦБ ще зависи и от това кои тъкмо страни ще останат на дъното на класацията за ниска инфлация в зоната. Защото те могат да изкарат от статистиката някои страни, в случай че сметнат, че при тях има непазарни условия за ниска инфлация и че тази страна не може да бъде бенчмарк за страна претендент. В предишното това се е случвало постоянно, като последният случай беше при влизането в зоната на Хърватия. Тя също не отговаряше на критерия, само че Комисията и ЕЦБ извадиха от сметките Малта и по този начин Загреб съумя да покрие номиналното условие за инфлация.
В нашия случай това може да бъде Литва, която има ценови тавани и нейната инфлация не е пазарна, най-малко на доктрина. От друга страна Литва от самото начало за последните две години демонстрира извънредно ниски равнища на инфлация и може да се одобри, че всичко при нея е обикновено, поради политически и стопански решения на властта.
Така че все още е неразбираемо какво тъкмо ще решат виновните европейски институции, само че едно е несъмнено - България е безусловно на косъм от осъществяването на критерия за инфлацията и е изцяло допустимо да ни се даде едно рамо и Европа да си затвори очите за дребната разлика.
Какво следва
Сега държавното управление е на ход. То би трябвало да реши дали да подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, тъй като през тази година няма да бъде показан постоянен подобен. Припомняме, че преди време Народното събрание задължи държавното управление да подаде такова искане, когато стане ясно, че страната е изпълнила критериите за участие.
В момента обстановката е странна - официално не сме изпълнили критериите, само че пък имаме всички условия да се надяваме на благосклонност и да получим заветното " да ". Така че нещата са в ръцете на кабинета.
Ако искане за отчет бъде изпратено, то тогава стартира огромното очакване, в което Еврокомисията и ЕЦБ ще проучват числата и ще кажат тежката си дума. Трябва да имаме поради, че ЕЦБ дава професионално мнение, до момента в който мнението на Комисията е по-скоро политическо, тъй като крайното гласоподаване е гласоподаване на страните членки на еврозоната.
Още повече, че тези дни стана ясно, че еврокомисарят по стопанската система Валдис Домбровскис разгласи недвусмислено, че Европейска комисия поддържа България по пътя й към еврозоната.
Кой взема решение
Т.нар. конвергентен отчет се написа от две институции - Европейската комисия и Европейската централна банка. Всъщност двете институции пишат обособени отчети, като и двата са с тежест при решението.
Предният път, в който кандидатствахме и в който ни беше отказано участие, се случи казус - за първи път в историята двата отчета дадоха разнообразни данни за инфлацията в България и за осъществяването на критерия. Това не се бе случвало в никакъв случай до момента и по този начин и не стана ясно на какво се дължи разликата.
Тоест - отчетът за осъществяване на критериите се написа от двете съществени институции, само че решението не се взима от тях. То се взима от представители на всички страни членки на еврозоната плюс Дания.
Така че на процедура решението е по-скоро политическо, а не толкоз икономическо. Общо взето няма причина да чакаме, че държавите-членки ще се опълчват на българското участие в еврозоната. Въпреки това рискът остава - най-много по линия на увереността на българските държавни управления, че ще подсигуряват финансовата непоклатимост и политическата такава. Защото, както към този момент знаем от историята с гръцката дългова рецесия, когато една страна в зоната се разболее - грипът обгръща всички други.
Изводите
В последна сметка излиза, че България в действителност е доста покрай утвърждението за своето участие. Дори сега да не изпълняваме критерия за инфлация, то упованията са, че през януари ще го създадем и че тогава няма да има какво да ни спре най-малко във връзка с числата.
По-големият проблем е дали страната ни в действителност е подготвена да влезе в този клуб във връзка с стандарта си на живот. А тук наподобява, че имаме още много да наваксваме, само че пък може да се окажем доказателство за теорията, че вътре в зоната се конвергира (бел.ред. – сближава) много по-бързо, в сравнение с извън.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В този текст ще се опитаме да разбираем каква е процедурата, какъв брой тъкмо изпълняваме критериите и какво следва.
Критерият за инфлация
България сподели инфлационен диференциал (бел. ред. - разлика със страните от зоната) със страните членки от 0,1%. Това значи, че все още чисто официално не отговаряме за изискването за инфлация. То е, че страната претендент не би трябвало да има инфлационни данни по-високи от осреднената инфлация в трите страни-членки с най-ниски индикатори плюс 1,5%.
Това е числовото изискване. Реално обаче критерият е страната претендент да покаже така наречен резистентност на цените, което значи, че не би трябвало да демонстрира съществени съмнения нагоре и надолу в своите инфлационни индикатори. Ако Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) вземат това като по-важно изискване, то България го извършва, тъй като в продължение на месеци съумява да смъква своите данни за покачването на цените и трендът наподобява постоянен.
По принцип решението на Комисията и ЕЦБ ще зависи и от това кои тъкмо страни ще останат на дъното на класацията за ниска инфлация в зоната. Защото те могат да изкарат от статистиката някои страни, в случай че сметнат, че при тях има непазарни условия за ниска инфлация и че тази страна не може да бъде бенчмарк за страна претендент. В предишното това се е случвало постоянно, като последният случай беше при влизането в зоната на Хърватия. Тя също не отговаряше на критерия, само че Комисията и ЕЦБ извадиха от сметките Малта и по този начин Загреб съумя да покрие номиналното условие за инфлация.
В нашия случай това може да бъде Литва, която има ценови тавани и нейната инфлация не е пазарна, най-малко на доктрина. От друга страна Литва от самото начало за последните две години демонстрира извънредно ниски равнища на инфлация и може да се одобри, че всичко при нея е обикновено, поради политически и стопански решения на властта.
Така че все още е неразбираемо какво тъкмо ще решат виновните европейски институции, само че едно е несъмнено - България е безусловно на косъм от осъществяването на критерия за инфлацията и е изцяло допустимо да ни се даде едно рамо и Европа да си затвори очите за дребната разлика.
Какво следва
Сега държавното управление е на ход. То би трябвало да реши дали да подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, тъй като през тази година няма да бъде показан постоянен подобен. Припомняме, че преди време Народното събрание задължи държавното управление да подаде такова искане, когато стане ясно, че страната е изпълнила критериите за участие.
В момента обстановката е странна - официално не сме изпълнили критериите, само че пък имаме всички условия да се надяваме на благосклонност и да получим заветното " да ". Така че нещата са в ръцете на кабинета.
Ако искане за отчет бъде изпратено, то тогава стартира огромното очакване, в което Еврокомисията и ЕЦБ ще проучват числата и ще кажат тежката си дума. Трябва да имаме поради, че ЕЦБ дава професионално мнение, до момента в който мнението на Комисията е по-скоро политическо, тъй като крайното гласоподаване е гласоподаване на страните членки на еврозоната.
Още повече, че тези дни стана ясно, че еврокомисарят по стопанската система Валдис Домбровскис разгласи недвусмислено, че Европейска комисия поддържа България по пътя й към еврозоната.
Кой взема решение
Т.нар. конвергентен отчет се написа от две институции - Европейската комисия и Европейската централна банка. Всъщност двете институции пишат обособени отчети, като и двата са с тежест при решението.
Предният път, в който кандидатствахме и в който ни беше отказано участие, се случи казус - за първи път в историята двата отчета дадоха разнообразни данни за инфлацията в България и за осъществяването на критерия. Това не се бе случвало в никакъв случай до момента и по този начин и не стана ясно на какво се дължи разликата.
Тоест - отчетът за осъществяване на критериите се написа от двете съществени институции, само че решението не се взима от тях. То се взима от представители на всички страни членки на еврозоната плюс Дания.
Така че на процедура решението е по-скоро политическо, а не толкоз икономическо. Общо взето няма причина да чакаме, че държавите-членки ще се опълчват на българското участие в еврозоната. Въпреки това рискът остава - най-много по линия на увереността на българските държавни управления, че ще подсигуряват финансовата непоклатимост и политическата такава. Защото, както към този момент знаем от историята с гръцката дългова рецесия, когато една страна в зоната се разболее - грипът обгръща всички други.
Изводите
В последна сметка излиза, че България в действителност е доста покрай утвърждението за своето участие. Дори сега да не изпълняваме критерия за инфлация, то упованията са, че през януари ще го създадем и че тогава няма да има какво да ни спре най-малко във връзка с числата.
По-големият проблем е дали страната ни в действителност е подготвена да влезе в този клуб във връзка с стандарта си на живот. А тук наподобява, че имаме още много да наваксваме, само че пък може да се окажем доказателство за теорията, че вътре в зоната се конвергира (бел.ред. – сближава) много по-бързо, в сравнение с извън.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ