Защита на единството на Църквата или политическа инструментализация на Православието?
След десетилетна правосъдна борба в България и в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, в края на предходната година Върховният касационен съд реши, че Българската православна старостилна черква (БПСЦ) следва да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд.
Това правосъдно решение провокира необятна социална, а също и политическа реакция. Светият Синод на Българската православна черква – Българска патриаршия (БПЦ) в свое изказване се обърна към представителите на държавните институции с апела да се отбрани каноничната и всепризната БПЦ и да не се допусне ново разделяне, сходно на разкола от 1990-те години. Да напомним, че разколът в каноничната БПЦ беше преодолян с поддръжката на Вселенската Патриаршия и останалите православни църкви с провеждането в София на надюрисдикционен православен събор през октомври 1998 година, както и с приемането през 2002 година на Закона за вероизповеданията, с който се даде специфичен законов статут на БПЦ-БП като юридическо лице (чл. 10 от закона), без нужда от правосъдна регистрация.
Установеното предписание за всички останали вероизповедания – християнски и от други религии, е с цел да придобият на статут на юридическо лице следва да преминат през правосъдна регистрация, която дава опция за пълноценно реализиране на тяхната активност като независимо изповедание. Именно към този статут на записано изповедание от десетилетия се стреми Българската православна старостилна черква и след неоправдателното решение на Европейски съд по правата на човека от 2021 година българските управляващи бяха длъжни да обезпечат нейната регистрация.
Споделям претекстовете на Върховен касационен съд, с които е постановил регистрацията на старостилната черква:
признаването на обичайния темперамент на източноправославното изповедание в член 13, алинея 3 от Конституцията и установяването на специфичния законно статут на БПЦ-БП (чл. 10 от Закона за вероизповеданията) не дават юридическо съображение за отвод за регистрация на друга религиозна общественост, която се самоопределя като православна. съдът в една секуларна правова страна не може да преценя каноничноправни учредения и причини, нито да лимитира конституционно предпазената независимост на изповедание, с изключение на в категорично плануваните в Конституцията (чл. 37, алинея 2 от Конституцията) и Европейската спогодба за правата на индивида хипотези (чл. 9 от ЕКПЧ).Съдебната процедура на Европейски съд по правата на човека
В константната си правосъдна процедура Европейски съд по правата на човека поддържа, че самостоятелното битие на религиозните общности е от първостепенно значение за плурализма в едно демократично общество и заради това е въпрос, който стои в самата вътрешност на свободата на вяра. Това включва упованието, че на религиозната общественост ще бъде разрешено да действа без случайна интервенция от страна на страната. Произволното нахлуване в тази съкровена сфера на личността директно визира освен организацията на религиозната общественост като такава, само че също по този начин и ефикасното практикуване на свободата на религията от всички нейни дейни членове.
Констатираното нарушаване на България е директно обвързвано с отхвърли за регистрация на БПСЦ и на още една малцинствена православна общественост. И двете са отвън каноничната конструкция на БПЦ-БП и не са приети от Вселенската патриаршия и останалите канонични православни църкви.
До последното решение на Върховен касационен съд, българският съд отхвърля да записва тези две християнски общности на съображение установено сходството на техните наименования с това на БПЦ [2]. В своите решения Европейски съд по правата на човека приема, че наименованията Българска православна старостилна черква и Независима православна черква не са идентични с това на БПЦ и в задоволителна степен се разграничават от него. Сходствата в главните религиозни доктрини на двете църкви с тези на БПЦ не са съображение за отвод за регистрация, защото обществените управляващи нямат подготвеност да правят такава преценка.
Съдът приема, че „ плурализмът, който е главната тъкан на демокрацията, е несъответстващ с деяние от страна на страната, което принуждава една религиозна общественост да се сплоти под единно управление “ [3]. На това съображение постановеният отвод за регистрация не попада в границите на допустимите ограничавания на свободата на религията, защото не е съчетаем с законните цели, „ нужни в едно демократично общество “.
Реакцията на БПЦ и на политическите фактори
В отговор на апела на Негово Светейшество Патриарх Даниил в края на 2024 година за поддръжка и отбрана на каноничната БПЦ-БП, три политически сили в Народното събрание – ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и " Възраждане ", внесоха свои законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Бяха прегледани на първо четене в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в пленарна зала, и бяха подкрепени от внушително болшинство.
Отсъстваше действителен парламентарен спор като се изключи изразено от мен сериозно мнение по отношение на директното нарушение на правозащитните стандарти на Европейската спогодба за правата на индивида и неоправдателните решения на Съда в Страсбург. С съвсем идентични претекстове, законопроектите откриват всъщност цялостен монопол на БПЦ-БП във връзка с православното изповедание, като категорично не разрешават регистрацията на други „ православни църкви “. Те съдържат и разпореждания за наложителна дерегистрация на към този момент вписани в регистъра на вероизповеданията. С задачата да укрепят статута на несъмнено каноничната БПЦ-БП, предложенията действително ще основат нови проблеми и исблъсъци с одобрените европейски правозащитни стандарти.
Като набожен православен християнин и църковен настоятел, правист, специализирал в региона на църковното право, съм угрижен за резултатите върху живота и статута на БПЦ от незадоволително премислените законодателни интервенции. Приемането на препоръчаните законопроекти в тази толкоз сензитивна сфера и то без да се проведат наложителните необятни съвещания с авторитетни институции и организации крие съществени опасности. Задължително е да се потърси мнение от профилираната дирекция в Министерство на правораздаването, която реализира процесуалното посланичество пред Европейски съд по правата на човека, от Комисията по канонични въпроси към Светия Синод, от водещи експерти по канонично и църковно право, както и на правозащитните организации. Вместо да се отбрани специфичния законов статут на БПЦ, ще се сложи въпросът до каква степен дейно е обезпечена свободата на вероизповеданието в България и то при продължаващ засилен мониторинг от Съвета на Европа в тази сфера.
Реално отрицателният резултат ще е по-сериозен от целения положителен. Не бива да се не помни, че даже съществуващият до този миг статут на БПЦ ex lege (по член 10 от закона) е бил обект на рецензия в решенията на Европейски съд по правата на човека и са давани рекомендации за неговата смяна. В същото време, този статут е предпазен в решение на Конституционния съд от 2003 година по тези разпореждания от Закона за вероизповеданията (Решение № 12 от 2003 година по к.д. № 3/2003 г.). В решението е проучен статутът на църквите в разнообразни европейски страни (с публично или държавно подкрепяно вероизповедание), като се стига до извода, че законовият статут на БПЦ не опонира на Конституцията и на общоприетите в разнообразни европейски страни правозащитните стандарти.
Колко е действителна опасността?
Заслужава внимание и въпросът до каква степен една малцинствена неканонична православна общественост (от няколко хиляди вярващи), която няма никакви искания по отношение на специфичния статут, имуществото или бюджетната дотация на БПЦ, може да бъде действителна опасност за формалната, канонична и подкрепяна от страната Българска Патриаршия.
Използването на тезата, че надали не сме изправени пред нов ерес, е просто погрешно от фактическа и богословска позиция. Не можем да приказваме и за еднаквост сред двете общности - както във верови и каноничен смисъл, по този начин и във връзка с паството. Няма подозрение,че БПЦ-БП е единствената канонична православна черква в страната, която има своя приет законов статут. Този статут подсигурява обществено финансиране и поддръжка със средства от държавния бюджет, както на настоящи, по този начин и на финансови разноски. Ежегодно на БПЦ-БП се дават над 37 милиона лв. обществени средства (вж. бюджета за 2024 г.).
Безспорно е, че приемането на тези законопроекти ще получи отрицателен интернационален отзив и на политическо равнище, тъй като решенията на Европейски съд по правата на човека, свързани с регистрацията на двете религиозни общности, са включени в специфичния засилен мониторинг на Съвета на Европа и Комитета на министрите във връзка с България.
Независимостта на съда
Много значим аспект, който не може да бъде подминат – приемането на законопроектите би засегнало по неприемлив метод независимостта на българския съд. Защо? Предлага се влезнали в действие правосъдни решения за регистрация на различни православни вероизповедания да бъдат анулирани и пререшени. Предвидено е деяние с противоположна мощ, като предлагането на ГЕРБ-СДС даже се отнася до използване на противоположната мощ от 2003 година, т.е. повече от 22 година обратно във времето. Това е невиждано за нашата правна система и нарушава правилото на правовата страна (особено правната сигурност като основен негов елемент).
Сериозно следва да се сложи въпросът за противоконституционността на законопроектите в частта, в която задължават българският съд да пререши дефинитивно завършили производства. В такава обстановка българският съд ще бъде изправен пред две благоприятни условия:
да приложи директно Европейска конвенция за правата на човека, по силата на член 5, алинея 4 от Конституцията (принцип на примата на интернационалното право над вътрешното при положение на противоречие), и да не се съобрази със законова наредба, която опонира на конвенцията. съдът в границите на новооткрито произвеждане да сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на тази част от закона.
Българският съд, като институция на една секуларна демократична и конституционна страна, не може да бъде натоварван да взема решение разногласия за верови и канонични въпроси, да преценя идентичността и принадлежността на една религиозна група към цяло едно изповедание с неговите теологични, културологични, районни и териториални специфики. Той няма такава експертиза, а и не би трябвало да има, доколкото Конституцията не му вменява да пази религиозната ортодоксия, а да е самостоятелен и да пази правата и законните ползи на жителите.
Споделям добросъвестното желание да се отбрани статутът на БПЦ, което е една законна цел. Но определените законови средства са негодни (непропорционални и не нужни в едно демократично общество) да реализират тази цел. Напротив – крият риск даже съществуващият статут да бъде подложен под въпрос като контратеза на инициираната законова смяна. Защитавайки ролята и статута на БПЦ-БП нямаме право да повреждаме правата на жителите и ползите на страната (не би трябвало да стигаме до нови каузи пред Европейски съд по правата на човека и да плащаме нови компенсации от държавния бюджет).
В умозаключение, няколко значими въпроса би трябвало да бъдат заложени:
Кой има интерес от потреблението на сензитивната тематика за единството на Църквата в този спешен политически подтекст, с цел да я опълчва на нашата европейска еднаквост и принадлежност?Кой печели от политическата инструментализация на Църквата и свеждането ѝ до параден департамент на страната? Кой има интерес да употребява обичайна легитимност и високо публично доверие към Църквата за свои (гео)политически цели?
Убеден съм, че времето на църковно-политическите синтези, изразяващи се в обичайния съюз сред „ трона и олтара “ (или „ парламентарната естрада и олтара “) е дефинитивно отминало. Преди всичко за положителното на самата Църква и на вярващите хора...
[1] Доц. доктор Атанас Славов е юрист-конституционалист, депутат от 2021 година в шест Народното събрание, някогашен министър на правораздаването (2023-2024), църковен настоятел, учител по обществено право във Философския и Богословския факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “, създател на монографията „ Право, православие, народна власт. Конституционни и политико-теологични проблеми “ (Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 2024).
[2] Решения на Европейски съд по правата на човека от 20 април 2021 година – „ Българска православна старостилна черква и други против България “ и „ Независима православна черква и Захариев против България “.
[3] Решение „ Българска православна старостилна черква и други против България “, § 63.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това правосъдно решение провокира необятна социална, а също и политическа реакция. Светият Синод на Българската православна черква – Българска патриаршия (БПЦ) в свое изказване се обърна към представителите на държавните институции с апела да се отбрани каноничната и всепризната БПЦ и да не се допусне ново разделяне, сходно на разкола от 1990-те години. Да напомним, че разколът в каноничната БПЦ беше преодолян с поддръжката на Вселенската Патриаршия и останалите православни църкви с провеждането в София на надюрисдикционен православен събор през октомври 1998 година, както и с приемането през 2002 година на Закона за вероизповеданията, с който се даде специфичен законов статут на БПЦ-БП като юридическо лице (чл. 10 от закона), без нужда от правосъдна регистрация.
Установеното предписание за всички останали вероизповедания – християнски и от други религии, е с цел да придобият на статут на юридическо лице следва да преминат през правосъдна регистрация, която дава опция за пълноценно реализиране на тяхната активност като независимо изповедание. Именно към този статут на записано изповедание от десетилетия се стреми Българската православна старостилна черква и след неоправдателното решение на Европейски съд по правата на човека от 2021 година българските управляващи бяха длъжни да обезпечат нейната регистрация.
Споделям претекстовете на Върховен касационен съд, с които е постановил регистрацията на старостилната черква:
признаването на обичайния темперамент на източноправославното изповедание в член 13, алинея 3 от Конституцията и установяването на специфичния законно статут на БПЦ-БП (чл. 10 от Закона за вероизповеданията) не дават юридическо съображение за отвод за регистрация на друга религиозна общественост, която се самоопределя като православна. съдът в една секуларна правова страна не може да преценя каноничноправни учредения и причини, нито да лимитира конституционно предпазената независимост на изповедание, с изключение на в категорично плануваните в Конституцията (чл. 37, алинея 2 от Конституцията) и Европейската спогодба за правата на индивида хипотези (чл. 9 от ЕКПЧ).Съдебната процедура на Европейски съд по правата на човека
В константната си правосъдна процедура Европейски съд по правата на човека поддържа, че самостоятелното битие на религиозните общности е от първостепенно значение за плурализма в едно демократично общество и заради това е въпрос, който стои в самата вътрешност на свободата на вяра. Това включва упованието, че на религиозната общественост ще бъде разрешено да действа без случайна интервенция от страна на страната. Произволното нахлуване в тази съкровена сфера на личността директно визира освен организацията на религиозната общественост като такава, само че също по този начин и ефикасното практикуване на свободата на религията от всички нейни дейни членове.
Констатираното нарушаване на България е директно обвързвано с отхвърли за регистрация на БПСЦ и на още една малцинствена православна общественост. И двете са отвън каноничната конструкция на БПЦ-БП и не са приети от Вселенската патриаршия и останалите канонични православни църкви.
До последното решение на Върховен касационен съд, българският съд отхвърля да записва тези две християнски общности на съображение установено сходството на техните наименования с това на БПЦ [2]. В своите решения Европейски съд по правата на човека приема, че наименованията Българска православна старостилна черква и Независима православна черква не са идентични с това на БПЦ и в задоволителна степен се разграничават от него. Сходствата в главните религиозни доктрини на двете църкви с тези на БПЦ не са съображение за отвод за регистрация, защото обществените управляващи нямат подготвеност да правят такава преценка.
Съдът приема, че „ плурализмът, който е главната тъкан на демокрацията, е несъответстващ с деяние от страна на страната, което принуждава една религиозна общественост да се сплоти под единно управление “ [3]. На това съображение постановеният отвод за регистрация не попада в границите на допустимите ограничавания на свободата на религията, защото не е съчетаем с законните цели, „ нужни в едно демократично общество “.
Реакцията на БПЦ и на политическите фактори
В отговор на апела на Негово Светейшество Патриарх Даниил в края на 2024 година за поддръжка и отбрана на каноничната БПЦ-БП, три политически сили в Народното събрание – ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и " Възраждане ", внесоха свои законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Бяха прегледани на първо четене в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в пленарна зала, и бяха подкрепени от внушително болшинство.
Отсъстваше действителен парламентарен спор като се изключи изразено от мен сериозно мнение по отношение на директното нарушение на правозащитните стандарти на Европейската спогодба за правата на индивида и неоправдателните решения на Съда в Страсбург. С съвсем идентични претекстове, законопроектите откриват всъщност цялостен монопол на БПЦ-БП във връзка с православното изповедание, като категорично не разрешават регистрацията на други „ православни църкви “. Те съдържат и разпореждания за наложителна дерегистрация на към този момент вписани в регистъра на вероизповеданията. С задачата да укрепят статута на несъмнено каноничната БПЦ-БП, предложенията действително ще основат нови проблеми и исблъсъци с одобрените европейски правозащитни стандарти.
Като набожен православен християнин и църковен настоятел, правист, специализирал в региона на църковното право, съм угрижен за резултатите върху живота и статута на БПЦ от незадоволително премислените законодателни интервенции. Приемането на препоръчаните законопроекти в тази толкоз сензитивна сфера и то без да се проведат наложителните необятни съвещания с авторитетни институции и организации крие съществени опасности. Задължително е да се потърси мнение от профилираната дирекция в Министерство на правораздаването, която реализира процесуалното посланичество пред Европейски съд по правата на човека, от Комисията по канонични въпроси към Светия Синод, от водещи експерти по канонично и църковно право, както и на правозащитните организации. Вместо да се отбрани специфичния законов статут на БПЦ, ще се сложи въпросът до каква степен дейно е обезпечена свободата на вероизповеданието в България и то при продължаващ засилен мониторинг от Съвета на Европа в тази сфера.
Реално отрицателният резултат ще е по-сериозен от целения положителен. Не бива да се не помни, че даже съществуващият до този миг статут на БПЦ ex lege (по член 10 от закона) е бил обект на рецензия в решенията на Европейски съд по правата на човека и са давани рекомендации за неговата смяна. В същото време, този статут е предпазен в решение на Конституционния съд от 2003 година по тези разпореждания от Закона за вероизповеданията (Решение № 12 от 2003 година по к.д. № 3/2003 г.). В решението е проучен статутът на църквите в разнообразни европейски страни (с публично или държавно подкрепяно вероизповедание), като се стига до извода, че законовият статут на БПЦ не опонира на Конституцията и на общоприетите в разнообразни европейски страни правозащитните стандарти.
Колко е действителна опасността?
Заслужава внимание и въпросът до каква степен една малцинствена неканонична православна общественост (от няколко хиляди вярващи), която няма никакви искания по отношение на специфичния статут, имуществото или бюджетната дотация на БПЦ, може да бъде действителна опасност за формалната, канонична и подкрепяна от страната Българска Патриаршия.
Използването на тезата, че надали не сме изправени пред нов ерес, е просто погрешно от фактическа и богословска позиция. Не можем да приказваме и за еднаквост сред двете общности - както във верови и каноничен смисъл, по този начин и във връзка с паството. Няма подозрение,че БПЦ-БП е единствената канонична православна черква в страната, която има своя приет законов статут. Този статут подсигурява обществено финансиране и поддръжка със средства от държавния бюджет, както на настоящи, по този начин и на финансови разноски. Ежегодно на БПЦ-БП се дават над 37 милиона лв. обществени средства (вж. бюджета за 2024 г.).
Безспорно е, че приемането на тези законопроекти ще получи отрицателен интернационален отзив и на политическо равнище, тъй като решенията на Европейски съд по правата на човека, свързани с регистрацията на двете религиозни общности, са включени в специфичния засилен мониторинг на Съвета на Европа и Комитета на министрите във връзка с България.
Независимостта на съда
Много значим аспект, който не може да бъде подминат – приемането на законопроектите би засегнало по неприемлив метод независимостта на българския съд. Защо? Предлага се влезнали в действие правосъдни решения за регистрация на различни православни вероизповедания да бъдат анулирани и пререшени. Предвидено е деяние с противоположна мощ, като предлагането на ГЕРБ-СДС даже се отнася до използване на противоположната мощ от 2003 година, т.е. повече от 22 година обратно във времето. Това е невиждано за нашата правна система и нарушава правилото на правовата страна (особено правната сигурност като основен негов елемент).
Сериозно следва да се сложи въпросът за противоконституционността на законопроектите в частта, в която задължават българският съд да пререши дефинитивно завършили производства. В такава обстановка българският съд ще бъде изправен пред две благоприятни условия:
да приложи директно Европейска конвенция за правата на човека, по силата на член 5, алинея 4 от Конституцията (принцип на примата на интернационалното право над вътрешното при положение на противоречие), и да не се съобрази със законова наредба, която опонира на конвенцията. съдът в границите на новооткрито произвеждане да сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на тази част от закона.
Българският съд, като институция на една секуларна демократична и конституционна страна, не може да бъде натоварван да взема решение разногласия за верови и канонични въпроси, да преценя идентичността и принадлежността на една религиозна група към цяло едно изповедание с неговите теологични, културологични, районни и териториални специфики. Той няма такава експертиза, а и не би трябвало да има, доколкото Конституцията не му вменява да пази религиозната ортодоксия, а да е самостоятелен и да пази правата и законните ползи на жителите.
Споделям добросъвестното желание да се отбрани статутът на БПЦ, което е една законна цел. Но определените законови средства са негодни (непропорционални и не нужни в едно демократично общество) да реализират тази цел. Напротив – крият риск даже съществуващият статут да бъде подложен под въпрос като контратеза на инициираната законова смяна. Защитавайки ролята и статута на БПЦ-БП нямаме право да повреждаме правата на жителите и ползите на страната (не би трябвало да стигаме до нови каузи пред Европейски съд по правата на човека и да плащаме нови компенсации от държавния бюджет).
В умозаключение, няколко значими въпроса би трябвало да бъдат заложени:
Кой има интерес от потреблението на сензитивната тематика за единството на Църквата в този спешен политически подтекст, с цел да я опълчва на нашата европейска еднаквост и принадлежност?Кой печели от политическата инструментализация на Църквата и свеждането ѝ до параден департамент на страната? Кой има интерес да употребява обичайна легитимност и високо публично доверие към Църквата за свои (гео)политически цели?
Убеден съм, че времето на църковно-политическите синтези, изразяващи се в обичайния съюз сред „ трона и олтара “ (или „ парламентарната естрада и олтара “) е дефинитивно отминало. Преди всичко за положителното на самата Църква и на вярващите хора...
[1] Доц. доктор Атанас Славов е юрист-конституционалист, депутат от 2021 година в шест Народното събрание, някогашен министър на правораздаването (2023-2024), църковен настоятел, учител по обществено право във Философския и Богословския факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “, създател на монографията „ Право, православие, народна власт. Конституционни и политико-теологични проблеми “ (Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, 2024).
[2] Решения на Европейски съд по правата на човека от 20 април 2021 година – „ Българска православна старостилна черква и други против България “ и „ Независима православна черква и Захариев против България “.
[3] Решение „ Българска православна старостилна черква и други против България “, § 63.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ