През почивните дни в подножието на Витоша ще се проведе

През почивните дни в подножието на Витоша ще се организира едно от най-масовите и обичани български надпревари. Изданието му е юбилейно, като през всичките му 40 години неизменим уредник е пещернячката и алпинистка Анна Пенчева.

Ще бъде събота, часът ще е 6:00. Първото юлско слънце преди малко ще е изгряло. Около 1500 индивида на колела ще са се събрали пред Историческия музей в София, с цел да пресекат старта на едно от най-масовите български надпревари – „ Витоша 100 “ .

Цели 100 километра и 18 часа по-късно, тъкмо в 23:59 още близо хиляда ултрамаратонци ще застанат на старта – този път, с цел да пробягат 100-те км от. И двата пъти, както непроменяемо до момента в продължение на към този момент няколко десетилетия, на старта ще бъде и Анна Пенчева .

Аплинистката и пещернячка е главният уредник на проявата, която тази година има юбилейно издание – организира се към този момент 40 следващи години по същия обиколен маршрут към скатовете на Витоша. А Пенчева съпровожда всички 40 от тях.

„ За мен „ Витоша 100 “ е задоволство “, споделя тя в изявление за Свободна Европа.

„ Заради това, че успяхме да разпространяваме този маршрут и да накараме хората да го заобичат. Идват хора от цялата страна, даже от чужбина. Всяка година са от ден на ден и повече “, прибавя 77-годишната алпинистка.

Тя споделя, че концепцията за сходно съревнование се заражда още през 70-те години, по образеца на сходни прояви в Италия. В началото обаче се следва малко по-различен маршрут, до момента в който през 1983 година планинарят Иван Петров, татко на джаз артиста Васил Петров, предлага настоящия вид.

Днес обиколката на Витоша потегля от Бояна в подножието на планината, минава през Владая, Кладница, язовир Студена, Чуйпетлово, Ярлово, Плана, Бистрица, Драгалевци и приключва с край още веднъж в Бояна. По думите на Пенчева точно това, че проявата е кръстена „ Обиколка на Витоша “, а не рали, ултрамаратон или съревнование, кара толкоз доста хора да се включват в нея всяка година.

„ Това е един прелестен маршрут, не е в най-високата част на планината, не е най-спортният маршрут. Идват хора, които другояче в никакъв случай не биха се записали на съревнование “, споделя тя.

Пенчева си изяснява огромната известност на проявата и с отношението на самия организаторски екип към участниците.

„ Ние сме доста обществени. Интересуват ни победитлите, най-хубавите, само че с доста огромно почитание се отнасяме и към тези, които не са толкоз готови или пък са с по-посредствено колело, които потеглят просто с цел да изпитат себе си. На множеството надпревари такива хора не могат да вземат участие. Докато при нас вземат участие всички, ние ги поддържаме и насърчаваме “, отбелязва Пенчева.

Въпреки че през последните години за „ Витоша 100 “ се записват над 2500 индивида, обиколката не всеки път е била толкоз известна. По думите на Пенчева в предишното е имало и години единствено с 50 участници, както и години, в които уредниците извънредно мъчно са намирали средства, с цел да осъществят проявата.

„ Борих се през всичките сложни години да съхраним това съревнование, да разпространяваме маршрута и доста се веселя, че успяхме “, споделя Пенчева.

Самата организация лишава доста старания – в изданието на 1 и 2 юли, да вземем за пример, ще се включат към 200 души, които да обезпечат маршрута - лекари, спасители от Планинската избавителна работа, хора, които да покрият многото подкрепителни пунктове по маршрута. А по думите на Пенчева работата е целогодишна – тъй като преди самото осъществяване е нужно да се намерят спонсори, информацията да стигне до хората, те да бъдат регистрирани.

През последните години е подкрепена в организацията и от щерка си – сноубордистката Теодора Пенчева. Самата Анна Пенчева прекарва живота си, отдадена на пещерите и планините – по думите ѝ като напълно младо момиче попада в пещерняшки клуб и се влюбва в този рисков метод на живот.

През 1969 година тя е част от експедиция, която доближава дъното на най-дълбоката известна тогава пропастна пещера в света – Гуфр Берже във Франция (минус 1148 метра). Постижението ѝ е нов международен връх по втурване в пропастни пещери за дами, а през идващите години тя съумява да сложи още цели два международни върха по дълбочинно навлизане.

Но с изключение на дълбините, обича и върховете – през 1990 управлява първата българска експедиция до хималайския осемхилядник Нанга Парбат, има изкачвания в Алпите и Кавказ.

„ Това, което съм, са ми го дали пещерите и планините “, споделя Пенчева.

„ Аз избрах това да е моят метод на живот, доста време им отделих и не скърбя. Радвам се, че попаднах в тези среди и още съм измежду тях. “