През по-голямата част от съществуването си човечеството е прекарвало времето

През по-голямата част от съществуването си човечеството е прекарвало времето си в просторни савани и обхванати от гори речни долини.

От друга страна, градовете съставляват коренно нов вид хабитат, който, макар множеството си преимущества, постоянно оказва негативно въздействие върху психологичното ни здраве. Изследвания свързват градските среди с повишен риск от тревога, меланхолия и други психологични проблеми (включително шизофрения).

За благополучие, проучванията подсказват и за евентуално решение на всичко това – времето, прекарано измежду природата (дори за малко), оказва редица изгоди както върху психологичното, по този начин и върху физическото ни здраве. Кръвното ни пада, равнищата на тревога и депресията понижават, настроението ни се усъвършенства, започваме да спим по-добре и да помним повече.

Множество проучвания удостоверяват тази взаимозависимост, само че има към момента доста неща, които не знаем. Може ли в реалност една най-обикновена разходка в гората да провокира всички тези удобни промени в мозъка? И в случай че да, то по какъв начин?

Амигдалата – една дребна конструкция в центъра на мозъка, която дава отговор за обработката на напрежението, прочувственото образование и реакцията „ борба или бягство “ - би могла да ни даде отговора на този въпрос.

Изследванията демонстрират, че по време на стресови обстановки амигдалата на хората, живеещи в селските региони, е по-слабо задействана, в сравнение с тези в градовете. Това обаче не значи наложително, че животът отвън града провокира този резултат. Може би е таман противоположното и хората, които се отличават с тази специфичност, е по-вероятно да живеят на село.

За да ревизират по какъв начин стоят нещата в реалност, откриватели от Института за човешко развиване „ Макс Планк “ вземат решение да проведат ново проучване благодарение на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI).

Учените подканват 63-ма здрави доброволци да попълнят въпросници, да извършат задания за памет и да се подложат на fMRI, до момента в който дават отговор на въпроси, някои от които са замислени по този начин, че да провокират обществен стрес. На участниците им е казано, че проучването включва магнитно-резонансна томография и разходка, само че не знаят каква е задачата му.

Впоследствие хората би трябвало или да се разходят за 1 час в градска среда (търговски регион в Берлин), или измежду природата (гората Груневалд, която се разгръща на 3000 хектара). Учените ги разпределят на случаен принцип.

Изследователите ги инструктират да се разходят по съответен маршрут и на двете места, без да се отклоняват от пътя си и без да употребяват мобилните си телефони. След разходката всеки един от участниците се подлага още веднъж на fMRI и би трябвало да извърши спомагателна задача, предизвикваща стрес, и да попълни още един въпросник.

Функционалната магнитно-резонансна томография демонстрира, че след разходката в гората интензивността на амигдалата е намаляла. Това поддържа концепцията, че природата може да провокира редица удобни резултати в районите на мозъка, отговарящи за напрежението. И явно за едвам 60 минути.

„ Резултатите поддържат предходната хипотетична позитивна връзка сред природата и здравето на мозъка, само че това е първото, което потвърждава причинно-следствената връзка “, споделя невроученът Симон Кюн, началник на Lise Meitner Group for Environmental Neuroscience към Института за човешко развиване „ Макс Планк “.

Освен това вниманието на участниците, които са се разходили в гората, се е подобрило и като цяло разходката в гората е била доста по-приятна от тази в града – изобретение, което е в синхрон както с резултатите от извършените fMRI, по този начин и с тези от по-стари проучвания.

Изследователите научават и нещо забавно за хората, които са се разходили в града. Активността на тяхната амигдала не понижава по този начин, както при хората в другата група, само че и не се усилва, макар че са прекарали 1 час в натоварена градска среда.

„ Това поддържа концепцията, че природата има салутогенетичен резултат, а не че градската среда провокира спомагателен стрес “, пишат откривателите.

Това, несъмнено, не значи, че градът не може да ни докара стрес, само че в прочут съставлява позитивен симптом за тези, които нямат опция да живеят на село. Може би стресът не е чак толкоз мощен или необятно публикуван, колкото сочат други проучвания, или може би зависи от избрани фактори, които не са участвали по тази съответна берлинска улица.

Така или другояче новото проучване потвърждава, че свързаната със напрежението интензивност на мозъка може да бъде понижена с една къса разходка в близката гора – по този начин, както евентуално са правили и нашите предшественици.

Изследването е оповестено в Molecular Psychiatry.

Източник: Science Alert