В алхимията може и да има капка истина
През по-голямата част от 20 век академичната общественост няма доста почитание към алхимиците и техните напразни и даже наивни старания да трансфорат елементарни метали в злато. Всеки актуален академик, който даже се осмелява да написа за алхимия, споделя историкът Хърбърт Бътърфийлд, „ ще бъде разгласен за вманиачен “.
Но през 80-те години някои учени-ревизионисти стартират да настояват, че алхимиците в действителност дават забележителен принос за развиването на науката и в действителност работата им не е измислица, просто е още в зародиш. Мнозина историци последователно съумяват да дешифрират някои алхимични текстове, което не е по никакъв начин елементарно. Алхимиците, захласнати от секретност, преднамерено разказват опитите си с метафорични термини и неразбираеми препратки към митологията и историята. Например, текст, разказващ за „ леден змей “, който „ излиза и влиза от пещерите “, е код за селитра (калиев нитрат) – кристално вещество, намерено по стените на пещерите, което провокира чувство за студ върху езика.
Добре развито Философско дърво
Този старателен развой на декодиране разрешава на откривателите за първи път да повторят смелите алхимични опити от едно време. Лорънс Принсип, химик и историк на науката от Университета Джон Хопкинс, събира сбирка такива текстове и мемоари от лабораторни тетрадки от 17 век, с цел да пресъздаде рецепта за развъждане на „ Философско дърво “ от златна прашинка. Предполага се, че това дърво е предходник на по-известния и тайнствен Философски камък, който може да трансформира металите в злато. „ Използването на злато за приемане на повече злато може и да е изглеждало изцяло разумно за алхимиците “, изяснява Принсипи, „ като потреблението на семена от пшеница за развъждане нацяло поле с пшеница “.
Принсип смесва особено подготвен живак със злато в мазна примес и я поставя в колбата, която по-късно заравя в загрята пясъчна баня в лабораторията си. По-късно една заран Принсип влиза в лабораторията и открива за негово „ цялостното обезверение “, че колбата е цялостна с „ ослепително и изцяло завършено дърво “ от злато. Сместа от метали е повишена нагоре в конструкция, наподобяваща корал или короната на дърво без листата.
Това, което в действителност заинтригува Принцип и неговите сътрудници историци обаче, е възходящите доказателства, че алхимиците наподобява са правили напълно научно оправдани опити като манипулират и проучват материалния свят по забавни способи и оповестяват напълно същински резултати. „ И доста от огромните имена в канона на актуалната просвета стартират да вземат това под внимание “, споделя Уилям Нюман, историк от университета в Индиана Блумингтън.
Робърт Бойл, един от създателите на актуалната химия през 17 век, „ в основата си “ плагиатства работата на немския доктор и алхимик Даниел Сенърт, споделя Нюман. Когато френският сътрудник на Бойл, Антоан-Лоран дьо Лавоазие, заменя съвременен лист от детайли – О2, водород, въглерод и други – за античните четири детайла – земя, въздух, огън и вода – той се осланя на концепция, която „ в действителност е необятно публикувана в по-ранни алхимични среди “, написа Нюман. Концепцията, че материята е формирана от няколко отличителни детайла, от своя страна въодушевява работата на сър Исак Нютон върху оптиката – по-специално неговата проява, че множеството цветове, получени от призма, могат да бъдат възобновени назад в бяла светлина.
Други учени от време на време реагират на тази концепция с отвращение. Принсип един път на академична конференция влиза в спор с член от аудиторията, който „ безусловно се тресеше от гняв, че по този метод бих могъл да злословя Бойл “. По-младите учени одобряват алхимията като тематика табу. Според Принсип тези ранни изследвания, които се вършат на алхимичните материали, „ повдигат тематиката още веднъж и споделят: „ Хей, вижте всички, това не е това, което си мислите. “
В знак на тази нова последователност, музеят Kunstpalast в Дюселдорф, Германия, даже показва галерия, на която има творби на изкуство, повлияни от алхимията, от Ян Брейгел до Анселм Кийфер. Тя включва и един специфичен експонат – Философското дърво от опита на Принсип.
Дали това ново виждане на алхимията прави огромните имена от ранната история на науката да наподобяват по-малко производителни и затова по-малко велики? „ Току-що говорихме на моята лекция за реториката на новото – споделя Принсип, – и по какъв начин е от изгода за хората да кажат, че техните открития са изцяло нови “. Но не по този начин се развиват научните хрумвания. „ Те просто не се презентират пред някого, до момента в който спи, ей по този начин, от нищото. Новите научни хрумвания са склонни да се развиват от по-старите посредством муден развой на еволюция и рационализиране. “
От тази позиция научната гражданска война може да е била малко по-малко революционна, в сравнение с си представяме. По-добре да мислим за това като трансмутация, като самия блян на алхимиците да трансформират оловото в злато.
