Норвегия, педофилия и римски тоалетни… а, и Турция
През петдесетте години на предишния век обстановката в Норвегия не наподобява по никакъв начин розова и по-скоро наподобява на Балканска страна, в сравнение с това, което през днешния ден свързваме с Норвегия.
И, въпреки мнозина от вас да свързват Норвегия с приказки за обири на деца от торбаланската Стратегия за детето, содомия и други модерни сказки за вдетинени заболели мозъци, хората с двуцифрено IQ знаят, че това е страна с убийствено висок витален стандарт, обществена политика за образец и… щастливо население.
О, като споделих, че през петдесетте Норвегия наподобява на Балканска страна, имах поради материално, А НЕ КАТО МАНТАЛИТЕТ. Просто ми се стори значимо да направя това конкретизиране.
Наскоро използвах един откъс и дадох обещание да се върна още веднъж към него. Цитатът е:
„ Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена “. (Чингиз Хан)
Представяйте си придвижването на времената като планина или рид. Тръгването е от точка „ Тежки времена “, а върхът е точка „ Лесни времена “. Превозното средство нагоре е „ мощни хора “, а надолу – „ слаби хора “.
През петдесетте години Норвегия към момента се възвръща от нацистката окупация, в цялата страна единствено в няколко семейства има нови перални машини, а жилищата са съвсем непостижим разкош.
Заради тази обстановка доста двойки отсрочват брака, като на мнозина се постанова да споделят дребни жилища с други хора.
За последните към 70 години Норвегия е изпълзяла от блатото и е на върха на света. Но техният връх „ Лесни времена “ е доближат скоро. Те още са на него и не са „ омекнали “, не са станали „ слаби хора “. С други думи – са в съвършената си форма.
От друга страна имаме Британия. Една империя, чийто жители прекомерно дълго време „ омекваха “, бяха властелини, богати по отношение на останалия свят; и даже бедняците им ставаха богати или най-малко междинна класа, един път отишли в друга страна, където дребното им лири се оказваха малко положение в локална валута.
Британците поеха надолу към „ Тежки времена “, с помощта на това, че започнаха трансформацията си в „ слаби хора “.
Резултат: Brexit, Фараж, Борис Джонсън, надпреварата за най-слаб министър председател в историята, расизъм и хора, които считат, че консерваторите работят за народа. (тук би следвало да чувате запис на смях – като в ситком)
Безсилието и безпомощността идва от обществото и се трансферира в политиците. Можете да го видите и в България, само че това е напълно друга тема…
На Евроизборите британците отново демонстрираха равнището на публичното си схващане и всеобщо гласоподаваха за партията на расистите, хомофоби, криещи налози и дарения – партията на Фараж, който намерено хвали Путин и политиката му.
Фараж съобщи напълно намерено и нещо друго. Каза, че за него да се случи Brexit е по-важно в сравнение с да се резервира целостта на империята. Иска излизане от Европейски Съюз, даже това да значи раздробяване на Обединеното кралство. А това, както и да го гледаме, е двоен удар по Британия и всеки естествен човек го осъзнава. А Фараж го желае! Иска да работи срещу страната си. И болшинството го поддържа.
На това му се споделя да поемеш надолу към „ Тежки времена “. Но, какво да се прави – по този начин работи историята. Все в миналото би трябвало да слезеш от сцената и, в случай че се задържиш прекомерно дълго, се намира някой Фараж, който самопрострелва държавата/империята в крайници и я праща в учебниците по история. Винаги е било по този начин.
Разбира се, той не работи самичък. Да не забравяме Борис Джонсънчетата и всички торита.
Адам Биенков написа в Business insider, че членовете на консервативната партия биха предпочели да видят Обединеното кралство разрушено, в сравнение с да се спре Brexit. Защо? Защото другояче биха нарушили „ обещанието си “, а това ще им коства гласове в КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН. „ Тук и в този момент “ е това, което ги интересува. После… след това – кучета го яли послето.
И да не се заблуждаваме – Brexit не е никаква платформа за икономическа или обществена, или каквото и да е там „ независимост “, с каквато се пробват да „ захаросат “ истината. А тя е елементарна – расизмът работи най-силно там, където хората са слаби умствено, не създават, не знаят по какъв начин да запазят това, което имат, стават все по-бедни и автоматизирано се хвърлят да ненавиждат „ другите “. Мигрантите; „ черничките “; „ кафявичките “; „ българите и румънците “, „ мюслитата “ и така нататък Същата работа е и в България, огледайте се. Но, както казахме, това е напълно друга история.
Расизмът се отприщи в Британия след гласуването за Brexit и съгласно проучване, представено от The Guardian, 71% от хората от малцинствата са се сблъсквали с расизъм или дискриминация.
Процентите ПРЕДИ Brexit са 58 на 100. И, казвайки „ малцинства “, напълно нямам поради единствено имигранти, а хора, които просто не наподобяват като бели британци. Толкова. Дори и да са 4-то или пето потомство британци.
Ето една дребна детайлност, която убягва на „ слабите хора “: Мигрантите от Европейски Съюз донасят в бюджета на Обединеното кралство с по 2300 паунда годишно повече от средностатистическия британец.
Толкова с легендите за „ паразитите “, източващи системата и така нататък
Но значимото е зложелател да има, да се лае по някой, да се отклонява вниманието от обстоятелството, че ръководещите са некадърни, а за сметка на това – алчни.
И, в случай че сте си мислели, че политическата тъпота е присъща единствено за нашите географски ширини, помислете пак… Половината, дублирам: половината, 50%, всеки втори – в консервативната партия е срещу и не желае мохамеданин за министър председател, но…
… единствено 8% от тях считат, че в партията им има расизъм…
Главният кормчия на консерваторите Борис Джонсън… наблягам – НА КОНСЕРВАТОРИТЕ – още веднъж събра погледите върху себе си, след следващия скандал с гаджето си, обвързван с викове, закани, опити от нейна страна да го изгони от жилището си…
Всичко това приключи с насмешки от вида на вицовете: Boris, ‘leave’ means ‘leave’! – споделила приятелката му; карикатури и какво ли още не. Но Джонсън, подкрепят от жълтите медии, които в Британия работят за (каква изненада!) мощните на деня, в тази ситуация – неговата партия, замаза (или най-малко той по този начин си мисли) абсурда, пускайки фотоси, на които се вижда какъв брой щастливо и спокойно двамата влюбени си прекарват времето още веднъж дружно и по какъв начин това изобщо, но изобщо не е част от договорка. Докато съседите, подали сигнала в полицията за фамилния скандал, бяха разчекнати от същите тези медии, които се завряха в най-интимните елементи от персоналния им живот. Защо? Защото посланието е ясно: всеки, който дръзне да подаде сигнал против наш човек или по някакъв метод заплаши положителното му име, ще бъде преследван! и не!—не ни интересува дали по този начин предотвратявате закононарушение! нашите хора могат да правят закононарушения и ние ще ги пазиме даже тогава! ще ги пазиме от вас! от всички!
***
Да се отървем от влагата на Острова и да го напуснем засега…
Прави усещане, че доста политици по света (да, както и в Британия, схваща се), които го играят консерватори и пазят „ фамилните полезности “, са били хващани „ в крачка “, нарушавайки точно тях; хващани точно в „ грехове “ против фамилните полезности – стриптийзьорки, проститутки, кокаин, хомосексуални връзки.
Най-силно крещящите са ми най-съмнителни. Та, гледайте деликатно кой против какво крещи, просто наблюдавайте и си представяйте какво ли прави в свободното си време.
Ясно е, несъмнено, че просто подвигат звук, с цел да отвличат вниманието от личните си дефекти и несръчност – от една страна; и с цел да си вършат реклама на гърба на злободневни тематики и така нататък, само че пък от друга… по какъв начин си сортират тематиките, хм? Как си сортират тематиките, зад които да се крият? Подсъзнателно, може би? Чували ли сте за инертен хомосексуализъм? Да? Не? Вижте в Гугъл.
И слушайте деликатно кой против какво крещи.
Като чуя някой да ми приказва за консерватизъм и обичаи (много ми е обичана тая дума) и ме втриса. Винаги става дума за едно и също – назадничавост. Разберете най-сетне, че светът върви напред макар консерваторите. Тяхната единствена (и то спорна) роля е да внасят някакъв баланс в общата картина, тъй като има и прекомерно крайни либерали и иноватори също по този начин.
Като чуя някой да ми приказва за обичаи, също по този начин се сещам за една отминала към този момент, която евентуално мнозина са желали да запазят и са си я бранили. Общите римски тоалетни, в които ползващите ги (да, освен по дребна потребност, не се чуди, в действителност ПРЕДИМНО НЕ Пожарна охрана МАЛКА) са си седели един до различен и са си лафили, както се споделя, бистрили политиката; социализирали се. Дори за по-знатните имало по-луксозни, в които си запазвали (!!!) места с резервации и провеждали работните си срещите. Очи в очи…
Съгласни ли сме, че традициите не са най-движещата мощ на света? Ако не приказваме за торене на концепциите, несъмнено?
Президентът на Танзания, да вземем за пример, Джон Магуфули, представен от The Guardian, съобщи, че дамите, които употребяват противозачатъчни, са мързеливи! Не желали да се грижат за деца…
В България към момента не са вдигнали мерника чак на противозачатъчните, но…
… абортите са на прицел!
Да забраниш абортите като демографска мярка е почти толкоз свястно, едвам увеличиш цената на погребенията, с цел да намалиш смъртността – първо: не работи; и второ: всички, които имат IQ над 0,5 ти се смеят.
Кой ще ги гледа след това тия деца? Ти ли? Или твоите „ отговорности “ свършват с пропагандата?
„ консерватори “…
Защо не вършиме нещо за изискванията – те, родителите, сами ще изискат да си имат деца тогава (виж началото на текста – образците с Норвегия). Или това е мъчно, постепенно, изисква работа, а не лозунги и е с понижен „ рекламен резултат “?
Стар номер на политици в страните, които или са се устремили (Британия) към дъното „ Тежки времена “, или трайно са се застояли там (Балканите) е да забиват вниманието не в решаването на проблемите, а в намирането на нови, с които УЖ се борят. За похищение на вниманието, нищо повече. В Турция започнаха да преследват с полицейски репресии писатели (между които и Елиф Шафак…), които са описали в творбите си подиуми с принуждение над деца и педофилия. Без значение, че описанието е в действителност заклеймяващо. Това е страна, в която този проблем става все по-сериозен. Но те не могат ДА съдебна експертиза СПРАВЯТ с него, по тази причина имитират активност и „ основават “ хора за мразене, с цел да удрят по тях. Тъпоумната маса е удовлетворена.
„ Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена “.
Има време. Ще изчакаме.
И, въпреки мнозина от вас да свързват Норвегия с приказки за обири на деца от торбаланската Стратегия за детето, содомия и други модерни сказки за вдетинени заболели мозъци, хората с двуцифрено IQ знаят, че това е страна с убийствено висок витален стандарт, обществена политика за образец и… щастливо население.
О, като споделих, че през петдесетте Норвегия наподобява на Балканска страна, имах поради материално, А НЕ КАТО МАНТАЛИТЕТ. Просто ми се стори значимо да направя това конкретизиране.
Наскоро използвах един откъс и дадох обещание да се върна още веднъж към него. Цитатът е:
„ Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена “. (Чингиз Хан)
Представяйте си придвижването на времената като планина или рид. Тръгването е от точка „ Тежки времена “, а върхът е точка „ Лесни времена “. Превозното средство нагоре е „ мощни хора “, а надолу – „ слаби хора “.
През петдесетте години Норвегия към момента се възвръща от нацистката окупация, в цялата страна единствено в няколко семейства има нови перални машини, а жилищата са съвсем непостижим разкош.
Заради тази обстановка доста двойки отсрочват брака, като на мнозина се постанова да споделят дребни жилища с други хора.
За последните към 70 години Норвегия е изпълзяла от блатото и е на върха на света. Но техният връх „ Лесни времена “ е доближат скоро. Те още са на него и не са „ омекнали “, не са станали „ слаби хора “. С други думи – са в съвършената си форма.
От друга страна имаме Британия. Една империя, чийто жители прекомерно дълго време „ омекваха “, бяха властелини, богати по отношение на останалия свят; и даже бедняците им ставаха богати или най-малко междинна класа, един път отишли в друга страна, където дребното им лири се оказваха малко положение в локална валута.
Британците поеха надолу към „ Тежки времена “, с помощта на това, че започнаха трансформацията си в „ слаби хора “.
Резултат: Brexit, Фараж, Борис Джонсън, надпреварата за най-слаб министър председател в историята, расизъм и хора, които считат, че консерваторите работят за народа. (тук би следвало да чувате запис на смях – като в ситком)
Безсилието и безпомощността идва от обществото и се трансферира в политиците. Можете да го видите и в България, само че това е напълно друга тема…
На Евроизборите британците отново демонстрираха равнището на публичното си схващане и всеобщо гласоподаваха за партията на расистите, хомофоби, криещи налози и дарения – партията на Фараж, който намерено хвали Путин и политиката му.
Фараж съобщи напълно намерено и нещо друго. Каза, че за него да се случи Brexit е по-важно в сравнение с да се резервира целостта на империята. Иска излизане от Европейски Съюз, даже това да значи раздробяване на Обединеното кралство. А това, както и да го гледаме, е двоен удар по Британия и всеки естествен човек го осъзнава. А Фараж го желае! Иска да работи срещу страната си. И болшинството го поддържа.
На това му се споделя да поемеш надолу към „ Тежки времена “. Но, какво да се прави – по този начин работи историята. Все в миналото би трябвало да слезеш от сцената и, в случай че се задържиш прекомерно дълго, се намира някой Фараж, който самопрострелва държавата/империята в крайници и я праща в учебниците по история. Винаги е било по този начин.
Разбира се, той не работи самичък. Да не забравяме Борис Джонсънчетата и всички торита.
Адам Биенков написа в Business insider, че членовете на консервативната партия биха предпочели да видят Обединеното кралство разрушено, в сравнение с да се спре Brexit. Защо? Защото другояче биха нарушили „ обещанието си “, а това ще им коства гласове в КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН. „ Тук и в този момент “ е това, което ги интересува. После… след това – кучета го яли послето.
И да не се заблуждаваме – Brexit не е никаква платформа за икономическа или обществена, или каквото и да е там „ независимост “, с каквато се пробват да „ захаросат “ истината. А тя е елементарна – расизмът работи най-силно там, където хората са слаби умствено, не създават, не знаят по какъв начин да запазят това, което имат, стават все по-бедни и автоматизирано се хвърлят да ненавиждат „ другите “. Мигрантите; „ черничките “; „ кафявичките “; „ българите и румънците “, „ мюслитата “ и така нататък Същата работа е и в България, огледайте се. Но, както казахме, това е напълно друга история.
Расизмът се отприщи в Британия след гласуването за Brexit и съгласно проучване, представено от The Guardian, 71% от хората от малцинствата са се сблъсквали с расизъм или дискриминация.
Процентите ПРЕДИ Brexit са 58 на 100. И, казвайки „ малцинства “, напълно нямам поради единствено имигранти, а хора, които просто не наподобяват като бели британци. Толкова. Дори и да са 4-то или пето потомство британци.
Ето една дребна детайлност, която убягва на „ слабите хора “: Мигрантите от Европейски Съюз донасят в бюджета на Обединеното кралство с по 2300 паунда годишно повече от средностатистическия британец.
Толкова с легендите за „ паразитите “, източващи системата и така нататък
Но значимото е зложелател да има, да се лае по някой, да се отклонява вниманието от обстоятелството, че ръководещите са некадърни, а за сметка на това – алчни.
И, в случай че сте си мислели, че политическата тъпота е присъща единствено за нашите географски ширини, помислете пак… Половината, дублирам: половината, 50%, всеки втори – в консервативната партия е срещу и не желае мохамеданин за министър председател, но…
… единствено 8% от тях считат, че в партията им има расизъм…
Главният кормчия на консерваторите Борис Джонсън… наблягам – НА КОНСЕРВАТОРИТЕ – още веднъж събра погледите върху себе си, след следващия скандал с гаджето си, обвързван с викове, закани, опити от нейна страна да го изгони от жилището си…
Всичко това приключи с насмешки от вида на вицовете: Boris, ‘leave’ means ‘leave’! – споделила приятелката му; карикатури и какво ли още не. Но Джонсън, подкрепят от жълтите медии, които в Британия работят за (каква изненада!) мощните на деня, в тази ситуация – неговата партия, замаза (или най-малко той по този начин си мисли) абсурда, пускайки фотоси, на които се вижда какъв брой щастливо и спокойно двамата влюбени си прекарват времето още веднъж дружно и по какъв начин това изобщо, но изобщо не е част от договорка. Докато съседите, подали сигнала в полицията за фамилния скандал, бяха разчекнати от същите тези медии, които се завряха в най-интимните елементи от персоналния им живот. Защо? Защото посланието е ясно: всеки, който дръзне да подаде сигнал против наш човек или по някакъв метод заплаши положителното му име, ще бъде преследван! и не!—не ни интересува дали по този начин предотвратявате закононарушение! нашите хора могат да правят закононарушения и ние ще ги пазиме даже тогава! ще ги пазиме от вас! от всички!
***
Да се отървем от влагата на Острова и да го напуснем засега…
Прави усещане, че доста политици по света (да, както и в Британия, схваща се), които го играят консерватори и пазят „ фамилните полезности “, са били хващани „ в крачка “, нарушавайки точно тях; хващани точно в „ грехове “ против фамилните полезности – стриптийзьорки, проститутки, кокаин, хомосексуални връзки.
Най-силно крещящите са ми най-съмнителни. Та, гледайте деликатно кой против какво крещи, просто наблюдавайте и си представяйте какво ли прави в свободното си време.
Ясно е, несъмнено, че просто подвигат звук, с цел да отвличат вниманието от личните си дефекти и несръчност – от една страна; и с цел да си вършат реклама на гърба на злободневни тематики и така нататък, само че пък от друга… по какъв начин си сортират тематиките, хм? Как си сортират тематиките, зад които да се крият? Подсъзнателно, може би? Чували ли сте за инертен хомосексуализъм? Да? Не? Вижте в Гугъл.
И слушайте деликатно кой против какво крещи.
Като чуя някой да ми приказва за консерватизъм и обичаи (много ми е обичана тая дума) и ме втриса. Винаги става дума за едно и също – назадничавост. Разберете най-сетне, че светът върви напред макар консерваторите. Тяхната единствена (и то спорна) роля е да внасят някакъв баланс в общата картина, тъй като има и прекомерно крайни либерали и иноватори също по този начин.
Като чуя някой да ми приказва за обичаи, също по този начин се сещам за една отминала към този момент, която евентуално мнозина са желали да запазят и са си я бранили. Общите римски тоалетни, в които ползващите ги (да, освен по дребна потребност, не се чуди, в действителност ПРЕДИМНО НЕ Пожарна охрана МАЛКА) са си седели един до различен и са си лафили, както се споделя, бистрили политиката; социализирали се. Дори за по-знатните имало по-луксозни, в които си запазвали (!!!) места с резервации и провеждали работните си срещите. Очи в очи…
Съгласни ли сме, че традициите не са най-движещата мощ на света? Ако не приказваме за торене на концепциите, несъмнено?
Президентът на Танзания, да вземем за пример, Джон Магуфули, представен от The Guardian, съобщи, че дамите, които употребяват противозачатъчни, са мързеливи! Не желали да се грижат за деца…
В България към момента не са вдигнали мерника чак на противозачатъчните, но…
… абортите са на прицел!
Да забраниш абортите като демографска мярка е почти толкоз свястно, едвам увеличиш цената на погребенията, с цел да намалиш смъртността – първо: не работи; и второ: всички, които имат IQ над 0,5 ти се смеят.
Кой ще ги гледа след това тия деца? Ти ли? Или твоите „ отговорности “ свършват с пропагандата?
„ консерватори “…
Защо не вършиме нещо за изискванията – те, родителите, сами ще изискат да си имат деца тогава (виж началото на текста – образците с Норвегия). Или това е мъчно, постепенно, изисква работа, а не лозунги и е с понижен „ рекламен резултат “?
Стар номер на политици в страните, които или са се устремили (Британия) към дъното „ Тежки времена “, или трайно са се застояли там (Балканите) е да забиват вниманието не в решаването на проблемите, а в намирането на нови, с които УЖ се борят. За похищение на вниманието, нищо повече. В Турция започнаха да преследват с полицейски репресии писатели (между които и Елиф Шафак…), които са описали в творбите си подиуми с принуждение над деца и педофилия. Без значение, че описанието е в действителност заклеймяващо. Това е страна, в която този проблем става все по-сериозен. Но те не могат ДА съдебна експертиза СПРАВЯТ с него, по тази причина имитират активност и „ основават “ хора за мразене, с цел да удрят по тях. Тъпоумната маса е удовлетворена.
„ Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена “.
Има време. Ще изчакаме.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ