Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Румен Радев и „двуличната власт“
През отминалата година наблюдавахме всичко, което се случва, без да успеем да забележим същинските му аргументи или да се опитаме да реализираме единодушие по отношение на посоката, в която бихме желали да се развиват обществото и страната ни. Оставихме за новата година равносметката от случилото се, а тя ще ни даде нови благоприятни условия да оценим следствията от изборите, които направихме или се отказахме да създадем.
Политическата рецесия, почнала в средата на 2020 година, дефинира развиването на тази, а евентуално и на идната година. Походът на Румен Радев към властта приключи с образуването на болшинство и държавно управление под негова закрила и победа на президентските избори с най-ниската допустима изборна интензивност. Упоритите опити на пропагандата да образува визията за „ злополука “, „ най-корумпираното ръководство “ и „ превзетата страна “ не съумяха да прикрият същинските упоритости за преодоляване на властта. И това се случи, въпреки и не по метода и в степента, в която се надяваха както политтехнолозите, по този начин и техните обществени представители.
свързани новини48404на 27.12.2021
Най-лошото е в това, че след траялата повече от година и половина пропагандна война българското общество наподобява надълбоко отровено от неистини и експанзия. Истината, както постоянно, бе първата жертва на тази война. В разнообразни интервали от време действителността биваше показана по толкоз друг метод, че мнозина започнаха да се питат дали продължаваме да живеем в една и съща страна. В епохата на дезинформация и „ подправени вести “ все по-често ни се постанова да спорим за справедливи обстоятелства, а не за тяхната интерпретация. Така навлизаме в новата година с тежко завещание от ненавист и неистини, в едно отровено общество, което последователно ще би трябвало да преодолява вредите от безогледната битка за власт.
Коалицията ГЕРБ – „ Обединени патриоти “ приключи цялостния си мандат в условия на тежко политическо и институционално опълчване. Все отново макар политическата цена, която заплатиха предходните ръководещи, това бе по-доброто решение вместо предизвикването на предварителни избори, които нямаше да очертаят ясна политическа опция. Правителството и болшинството продължиха да ръководят разнопосочните рецесии, които съпътстваха края на 2020 година, само че с цената на задълбочаваща се загуба на социална поддръжка. Все отново страната бе частично нормализирана, а гласоподавателите показаха на постоянни избори своите желания.
Българските жители дефинираха ясно характера на 45-ото Обикновено Народно заседание. Избирателите на Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака “ не поддържаха още веднъж своите представители. В изискванията на остро опълчване ГЕРБ – Съюз на демократичните сили нямаха сътрудник, с който да образуват болшинство, макар че получиха поддръжката на повече от 840 000 български гласоподаватели. Нормалното развиване на политическия развой предполагаше останалите партии да поемат отговорността за образуване на ръководещо болшинство и държавно управление. Вместо това новата политическа групировка – Има Такъв Народ, наложи единствената тематика, която ги интересуваше като дневен ред на един от най-кратко просъществувалите български парламенти. Имаше болшинство за промени в Изборния кодекс, само че никой не желаеше да поеме отговорност за ръководството. Това разреши на Румен Радев да назначи служебно държавно управление, а с това и да насочва политическия развой в навечерието на първите изключителни избори.
Българските гласоподаватели реагираха на променените изборни правила и на провокираната парламентарна рецесия по друг метод. Повече от 500 000 български жители не участваха в изборите на 11 юли 2021 година Регистрирана бе най-ниската изборна интензивност на парламентарни избори от едвам 42,0%. Извън България посланията на Има Такъв Народ и визията, че тази партия ще бъде алтернативата на ГЕРБ, доведоха до по-висока интензивност. Кампаниите против „ купения и следен избор “ реализираха задачата си, само че не с цел да го спрат, а да го пренасочат в „ вярната посока “. В секциите с до 300 гласоподаватели (които постоянно са били най-рискови от позиция на опити за влияние върху свободния избор на гражданите) интензивността беше над 52%, до момента в който в секциите със наложително машинно гласоподаване тя остана в границите на 38%. Така бе образувано 46-ото Народно заседание. Има Такъв Народ се оказа първа политическа мощ, само че без допустимо болшинство, а това докара до нова фаза в политическата рецесия.
Преди още да бе конституирано Народното събрание, от Има Такъв Народ предложиха план на държавно управление на малцинството, без коалиция. В очакване да бъде образувано болшинство повече от месец от работата на Народното събрание бе прахосан в безсмислени чувания на служебни министри. Дневният ред на това заседание към този момент не бе образуван от партията, спечелила най-вече гласове, а от претендента за президент. Никой нямаше желание да ръководи в този състав на Народното събрание, по тази причина остана единствено да бъде изпълнен дневният ред на Румен Радев, който включваше актуализация на бюджета и пренасяне на Бюрото за отбрана на очевидците. След скандалния неуспех на плана за кабинет на Има Такъв Народ макар формалното болшинство за повторно бе провокирана парламентарна рецесия.
Двете служебни държавни управления отхвърлиха да ръководят рецесиите и рисковете, част от които бяха генерирани от личните им дейности. Постепенно българските жители осъзнаха, че ръководството е готово да жертва всичко, с цел да обезпечи избирателен комфорт на новата формула на властта и преизбирането на Румен Радев. Резултатът бе нов връх на ниска изборна интензивност. Всъщност на изборите на 14 и 21 ноември гласоподаваха по-скоро тези, които желаеха да бъде образувано „ каквото и да е държавно управление “. Те гласоподаваха „ потребно “, с цел да не „ изгубят гласа си “. И получиха точно това, за което гласоподаваха.
Имаме болшинство и държавно управление, образувани към неразбираем политически индивид, при ясно изразената упоритост на Радев да дефинира характера и целите му. Усилията за „ превъзмогване на едноличното ръководство “ водят до нова централизация на властта, за която ще се борят два центъра на власт. Перспективата за сходно „ двулично ръководство “ зависи от готовността за реализиране на компромис. Но залозите наподобяват толкоз високи, че още при първите тествания привидното единодушие на „ задругата на властта “ ще стартира да се разпада.
През тази политическа година пропагандата продължи да написа история. От нас зависи дали тази „ история “ няма да попадне в учебниците. Най-доброто е в това, че след третите подред парламентарни и постоянните президентски избори българските жители нямат илюзии по отношение на новата власт. Опитите за дирижиран възторг стихнаха бързо, а занапред ще разбираме кой завоюва изборите и в чий интерес е подготвен да ръководи общите ни каузи.
Политическата рецесия, почнала в средата на 2020 година, дефинира развиването на тази, а евентуално и на идната година. Походът на Румен Радев към властта приключи с образуването на болшинство и държавно управление под негова закрила и победа на президентските избори с най-ниската допустима изборна интензивност. Упоритите опити на пропагандата да образува визията за „ злополука “, „ най-корумпираното ръководство “ и „ превзетата страна “ не съумяха да прикрият същинските упоритости за преодоляване на властта. И това се случи, въпреки и не по метода и в степента, в която се надяваха както политтехнолозите, по този начин и техните обществени представители.
свързани новини48404на 27.12.2021
Най-лошото е в това, че след траялата повече от година и половина пропагандна война българското общество наподобява надълбоко отровено от неистини и експанзия. Истината, както постоянно, бе първата жертва на тази война. В разнообразни интервали от време действителността биваше показана по толкоз друг метод, че мнозина започнаха да се питат дали продължаваме да живеем в една и съща страна. В епохата на дезинформация и „ подправени вести “ все по-често ни се постанова да спорим за справедливи обстоятелства, а не за тяхната интерпретация. Така навлизаме в новата година с тежко завещание от ненавист и неистини, в едно отровено общество, което последователно ще би трябвало да преодолява вредите от безогледната битка за власт.
Коалицията ГЕРБ – „ Обединени патриоти “ приключи цялостния си мандат в условия на тежко политическо и институционално опълчване. Все отново макар политическата цена, която заплатиха предходните ръководещи, това бе по-доброто решение вместо предизвикването на предварителни избори, които нямаше да очертаят ясна политическа опция. Правителството и болшинството продължиха да ръководят разнопосочните рецесии, които съпътстваха края на 2020 година, само че с цената на задълбочаваща се загуба на социална поддръжка. Все отново страната бе частично нормализирана, а гласоподавателите показаха на постоянни избори своите желания.
Българските жители дефинираха ясно характера на 45-ото Обикновено Народно заседание. Избирателите на Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака “ не поддържаха още веднъж своите представители. В изискванията на остро опълчване ГЕРБ – Съюз на демократичните сили нямаха сътрудник, с който да образуват болшинство, макар че получиха поддръжката на повече от 840 000 български гласоподаватели. Нормалното развиване на политическия развой предполагаше останалите партии да поемат отговорността за образуване на ръководещо болшинство и държавно управление. Вместо това новата политическа групировка – Има Такъв Народ, наложи единствената тематика, която ги интересуваше като дневен ред на един от най-кратко просъществувалите български парламенти. Имаше болшинство за промени в Изборния кодекс, само че никой не желаеше да поеме отговорност за ръководството. Това разреши на Румен Радев да назначи служебно държавно управление, а с това и да насочва политическия развой в навечерието на първите изключителни избори.
Българските гласоподаватели реагираха на променените изборни правила и на провокираната парламентарна рецесия по друг метод. Повече от 500 000 български жители не участваха в изборите на 11 юли 2021 година Регистрирана бе най-ниската изборна интензивност на парламентарни избори от едвам 42,0%. Извън България посланията на Има Такъв Народ и визията, че тази партия ще бъде алтернативата на ГЕРБ, доведоха до по-висока интензивност. Кампаниите против „ купения и следен избор “ реализираха задачата си, само че не с цел да го спрат, а да го пренасочат в „ вярната посока “. В секциите с до 300 гласоподаватели (които постоянно са били най-рискови от позиция на опити за влияние върху свободния избор на гражданите) интензивността беше над 52%, до момента в който в секциите със наложително машинно гласоподаване тя остана в границите на 38%. Така бе образувано 46-ото Народно заседание. Има Такъв Народ се оказа първа политическа мощ, само че без допустимо болшинство, а това докара до нова фаза в политическата рецесия.
Преди още да бе конституирано Народното събрание, от Има Такъв Народ предложиха план на държавно управление на малцинството, без коалиция. В очакване да бъде образувано болшинство повече от месец от работата на Народното събрание бе прахосан в безсмислени чувания на служебни министри. Дневният ред на това заседание към този момент не бе образуван от партията, спечелила най-вече гласове, а от претендента за президент. Никой нямаше желание да ръководи в този състав на Народното събрание, по тази причина остана единствено да бъде изпълнен дневният ред на Румен Радев, който включваше актуализация на бюджета и пренасяне на Бюрото за отбрана на очевидците. След скандалния неуспех на плана за кабинет на Има Такъв Народ макар формалното болшинство за повторно бе провокирана парламентарна рецесия.
Двете служебни държавни управления отхвърлиха да ръководят рецесиите и рисковете, част от които бяха генерирани от личните им дейности. Постепенно българските жители осъзнаха, че ръководството е готово да жертва всичко, с цел да обезпечи избирателен комфорт на новата формула на властта и преизбирането на Румен Радев. Резултатът бе нов връх на ниска изборна интензивност. Всъщност на изборите на 14 и 21 ноември гласоподаваха по-скоро тези, които желаеха да бъде образувано „ каквото и да е държавно управление “. Те гласоподаваха „ потребно “, с цел да не „ изгубят гласа си “. И получиха точно това, за което гласоподаваха.
Имаме болшинство и държавно управление, образувани към неразбираем политически индивид, при ясно изразената упоритост на Радев да дефинира характера и целите му. Усилията за „ превъзмогване на едноличното ръководство “ водят до нова централизация на властта, за която ще се борят два центъра на власт. Перспективата за сходно „ двулично ръководство “ зависи от готовността за реализиране на компромис. Но залозите наподобяват толкоз високи, че още при първите тествания привидното единодушие на „ задругата на властта “ ще стартира да се разпада.
През тази политическа година пропагандата продължи да написа история. От нас зависи дали тази „ история “ няма да попадне в учебниците. Най-доброто е в това, че след третите подред парламентарни и постоянните президентски избори българските жители нямат илюзии по отношение на новата власт. Опитите за дирижиран възторг стихнаха бързо, а занапред ще разбираме кой завоюва изборите и в чий интерес е подготвен да ръководи общите ни каузи.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ