През ноември 2024 г. долната камара на парламента вече одобри

През ноември 2024 година долната камара на Народното събрание към този момент утвърди на кардинално равнище концепцията с 330 гласа „ за “ против 275 „ срещу “. Така Англия се приближи до страните, които към този момент позволяват асистирана гибел — като Канада, Австралия и няколко щата в Съединени американски щати, написа Ройтерс.

Последен късмет за прогрес

След месеци на разисквания, промени и прочувствени диспути, законопроектът се изправя пред ново гласоподаване в петък. Ако бъде отритнат, самодейността ще бъде спряна напълно. Ако бъде признат, процедурата продължава, въпреки и евентуално още месеци.

 

Инициаторът на законопроекта — депутатът от Лейбъристката партия Ким Ледбийтър — изрази опасения, че поддръжката измежду сътрудниците ѝ може да отслабне, само че остава уверена, че текстът ще премине. Според различен народен представител, който поддържа закона, преимуществото е с едвам към дузина гласа.

Десетилетие в очакване

Темата за асистираната гибел не е нова за английския парламент — последният опит за законодателна смяна бе през 2015 година, когато предлагането беше отхвърлено.

 

„ Този закон не изключва палиативните грижи. Той е за избор и достолепие на хора с терминално заболяване “, сподели Ледбийтър.

 

Тя предизвести, че при отменяне на законопроекта в петък, въпросът може да не се върне в дневния ред на Народното събрание в идващите 10 години.

 

Силна социална поддръжка, само че разграничен парламент

Според изследванията, болшинството от британците поддържа легализирането на асистираната гибел. Противниците на закона обаче показват опасения по отношение на сигурността на уязвимите групи и вероятни злоупотреби.

 

Първоначалният вид на закона предвиждаше правосъдно утвърждение за всеки случай. В новата редакция това е сменено от преценка на специфичен панел, включващ обществен служащ, върховен магистрат и психиатър.

 

Според текста, единствено душевен способени пълнолетни лица с прогноза за по-малко от шест месеца живот ще могат да изискат здравна помощ за преустановяване на живота си.

Неутрална позиция на държавното управление

Правителството на Кийр Стармър не заема публична позиция по законопроекта, което значи, че депутатите гласоподават по съвест, а не по партийна линия.

Финалният спор в Камарата на общините стартира в петък сутринта, а гласуването се чака следобяд. Ако бъде утвърден, законопроектът ще бъде изпратен в Камарата на лордовете за в допълнение разглеждане.

 

Страни, в които евтаназията или асистираната гибел са законни

- Нидерландия – първата страна, легализирала евтаназия през 2002 година (вкл. за деца над 12 година с родителско съгласие).
- Белгия – също от 2002 година (позволена и за малолетни без възрастово ограничаване при тежко страдание).
- Колумбия – узаконена от Конституционния съд през 2015 година
- Канада – в границите на Medical Assistance in Dying (MAiD), позволена от 2016 година при съществени и неизлечими положения.
- Испания – от 2021 година

- В Люксембург евтаназията и асистираното самоубийство са легализирани от март 2009 година. Законът „ Право на умиране с достолепие “ беше признат от Народното събрание на 16 март 2009 година и влезе в действие на 17 март 2009 година
- Нова Зеландия – след референдум, от 2021 година
- Асистирано самоубийство (по самодейност на пациента).
- Швейцария – асистираното самоубийство е законно от десетилетия (не единствено за жители, което докара до „ туризъм за евтаназия “).
- Германия – Конституционният съд легализира асистираното самоубийство през 2020 година, само че не и дейната евтаназия.
- Австрия – от 2022 година
- Съединени американски щати – в няколко щата (вкл. Орегон, Калифорния, Колорадо, Вашингтон, Ню Джърси, Върмонт, Хаваи, Ню Мексико, и Монтана – последният по правосъдно решение).

Значението за Европа. Възможните последствия

 

Ако Англия одобри закон за асистирана гибел (assisted dying) за терминално заболели, това би имало мощен прецедентен, честен и политически резултат за Европа, въпреки и Англия да не е към този момент член на Европейски Съюз.

 

Англия е високопрофилна правова народна власт – всяка нейна обществена промяна има отзив в страни с по-консервативно законодателство като Ирландия, Италия, Португалия, Гърция и даже Германия. Ако такава страна одобри закон, това легитимира тематиката на интернационално равнище, изключително измежду по-неутрални или колебаещи се парламенти.

Европейски Съюз няма единна политика по въпросите на живота и гибелта, само че възможен пробив във Англия ще ускори натиска за европейска полемика и параленост. В страни, където тематиката е табу, това може да разчупи публичното безмълвие и да подтикне към национални референдуми или диспути – например в Полша, Унгария, Хърватия.

Решението би се тълкувало от доста организации като разширение на правото на персонална автономност и заслужен край, част от по-широкия спор за човешките права в края на живота. Това може да докара до нови тъжби в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против страни, които не разрешават евтаназия, само че не оферират съответни палиативни грижи.

Възможно е тежко заболели жители на страни, където евтаназията е неразрешена, да стартират да пътуват до Англия, както към този момент се случва със Швейцария. Това ще повдигне етични, правни и логистични въпроси: кой има право на достъп, по какъв начин се финансира, дали е единствено за граждани/резиденти и така нататък

Англия има мощни англикански и католически общности, само че и традиция на всемирски диспути. Ако тя вкара такава процедура, това може да укрепи контрааргументите на секуларизма в други страни с преобладаващи религиозни структури.