Защо руските олигарси се чувстват у дома си във Великобритания
През ноември 2020 година Евгений Лебедев, наследник на някогашния сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Александър Лебедев, става член на Камарата на лордовете. Лебедев-син е другар на премиера Борис Джонсън. През 2020 година Джонсън е пренебрегнал терзания и предизвестия от МИ-6, написа преди дни Таймс. Спецслужбите отдръпнали запасите си, след интервенция на премиера, написа вестникът. Джонсън отхвърли изказванията. Евгений Лебедев е притежател на " Индипендънт " и на " Ивнинг Стандарт ". Той написа публикация и публикация, в която разгласи, че не е сътрудник на Русия и зове да няма русофобия.
Ето и една позиция на колумниста на " Гардиън " Рафаел Бер към щекотливата тематика, изключително в подтекста на нападението на Русия в Украйна и санкционния лист против съветски олигарси.
" Направо на въпроса. Ако някой човек живее по-дълго от плануваното, би трябвало ли да продължа да заплащам?
Питането идва от управител на пенсионен фонд на държавна съветска компания. Той беше в Лондон на образование за частните пенсионни фондове. Току-що беше чул един актюер да изяснява по какъв начин се работи. Руският управител беше цялостен с съмнения към система с толкоз безсрочни отговорности. Аз превеждах и предадох въпроса му.
Актюерът удостовери, че колкото по-дълго живее пенсионерът, толкоз повече получава. Руският клиент сви няколко пръста, другите два изпъна като реплика на дуло на револвер и ги насочи към земята. " Не може ли, вие знаете, да се погрижим за индивида? "
Пак преведох. Актюерът ме погледна, с цел да получи знак, че това е смешка. И да, и не. Това се случваше в средата на 90-ге години. Имахме работа с човек, който беше изплувал от руините от някогашния Съветски съюз като контролираше съществено количество пари на други хора. Не беше огромен олигарх, само че беше измежду спечелилите в прехода, който беше предиздвикал множеството руснаци да се усещат като губещи. Въпросът не беше за пенсиите, а за властта. Защо да плащаш, в случай че не би трябвало? Какво ще има за боса? Британските консултанти се усмихнаха сепнато и смениха тематиката.
Много промени настъпи от този момент. Русия спря да се пробва да бъде народна власт, по-късно спря и да се преструва, че пробва. Англия спря да поучава руснаците по какъв начин да вършат пазарна стопанска система в границите на върховенството на закона, по-късно спря и да се преструва, че се интересува по какъв начин руснаците печелят парите си. Ако изобщо се повдигнеше въпросът, когато свръхбогатите идваха да си купуват имения в Белгравия или футболни клубове от Първа лига, следваха доста смутени усмивки и промяна на тематиката.
Разпространена западна илюзия в тези ранни години на постсъветския преход на Русия беше, че хора, които са израсли при комунизма, не схващат капитализма. Така беше пренебрегното смисъла на пазарните сили в руското общество, които действаха на доста равнища. Имаше процъфтяваща търговия с противозаконни артикули, която беше следена от престъпни банди. Те имаха протекцията на управляващите. Полицейското равнодушие си имаше цена.
Имаше търговия на услугите, или като бартер, или като кеш на ръка, когато някоя бюрократична врата трябваше да бъде отворена. Хората, които играеха в тази система в дни, когато облагата беше идеологическо табу, нямаха потребност от уроци за пазарните сили, когато забогателите по замърсен метод бяха легитимирани. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) офицери и партийни апаратчици, които станаха милионери, не се опитваха да се отърсят от концепциите на марксизмо-ленинизма.
Има наклонност да се гледа на съветската история през последното потомство като поредност от пропадания: рухването на руската власт, водещо до анархичната ера на Борис Елцин, по-късно връщането назад към авторитаризма при Владимир Путин. Но прекосяването през целия път е общ етос, който преглежда цялата политика като договаряния сред хората, които са намерили метод да забогатеят, и държавните чиновници, които могат или да им оказват помощ, или да им попречат, и които дефинират цената. Това постоянно е договорка сред парите и държавната власт. Идеологията съвсем не влиза в сметката.
Този цинизъм е надълбоко затвърден и ориентиран на открито към всички страни и всички юрисдикции. Прекарах години в Русия и страните от някогашния Съветски съюз, като студент, превеждайки на концерти, по-късно като сътрудник от средата на 90-те нататък. През цялото време влизах в този спор. Обяснявах, че нещата работеха по друг метод на запад – че демокрацията значи друг тип отношение сред благосъстояние, парламент и власт. Това изказване рутинно се посрещаше с вежлив песимизъм или откровена подигравка. Като че ли единствено дете би повярвало на сходни политически приказки от 1001 нощ. Една обезкуражаваща наклонност през последните години е, че същият корозивен цинизъм може да се чуе и в Обединеното кралство.
И колкото повече съветски пари навлизаха във Англия, колкото по-вплетени ставаха богатите руснаци в обществения, политически и стопански хайлайф на Лондон, толкоз по-трудно ставаше да се твърди, че демокрацията работи при по-високи стандарти, че разпоредбите ѝ не са удавени в пари, че системата не постоянно отстъпва пред богатите другари на шефа.
Затова и назначението на Евгений Лебедев в Камарата на лордовете беше толкоз нездравословно, даже и преди да стане известно, че английските разследващи организации са имали терзания, че номинацията съставлява риск за националната сигурност.
It was an honour to be introduced by and to the House of Lords yesterday.
— Evgeny Lebedev (@mrevgenylebedev)
Когато Борис Джонсън предложи своя другар за благородническа купа през юли 2020 година наглостта на услугата провокира доста повече мнения в сравнение с обстоятелството, че става въпрос за руснак. След това възмущението утихна. Не беше за първи път място в Камарата на лордовете да се дава на другар на министър председател. Има бенефициенти с по-тънки досиета на благотворително снизхождение от това, което приятелите на Лебедев цитират, с цел да оправдаят издигането му до аристократ. Той не е и донор на торите. (Други руснаци с двойно английско поданство са дали милиони за хазната на консерваторите.) Не може да става дума за пари против оценки, когато не е имало пари.
Комитетът по предложенията в Камарата на лордовете не хареса кандидатурата на Лебедев, само че това не трогна премиера. Обяви, че опълчването показва антируски предубеждения. Разузнавателните служби трансформираха оценката си за риска. Шпионите са разбрали неправилно нещата. Дали единствено са се усмихнали сепнато и са сменили тематиката, когато министър председателят е упорствал приятелят му да стане британски пер?
Александър Лебедев, бащата на Евгений, източник на неговото благосъстояние, в миналото е бил сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но този статут не се наследява. Неговото отношение към Кремъл може да бъде разказано като умерено. В публикация от 2016 година в " Стандарт " Александър Лебедев разгласи, че олигарсите са плячкосали Русия и добави - " тъжно е, само че някои от тях са близки до Путин ". Но настояваше, че самият президент не стои зад грабежа.
Лебедев-младши в предишното е имал изявления съзвучни с линията на Кремъл за анексацията на Крим през 2014 година, изказвал е подозрения за формалната английска позиция за отравянето в Солсбъри (по-скоро за отравянето на Литвиненко - бел. ред.), само че това не e метежност. Вестниците, които той управлява, в този момент са срещу войната в Украйна. Желанието му да има място в Камарата на лордовете е стимулирано най-много от суетата да събира хермелинови плебеи от лимитирана серия. (Той не е дал своя вот и не е приказвал в диспути от първата си встъпителна тирада.) Приятелството му с Джонсън евентуално е в същата категория – министър-председател като колекционерска стойност от висок клас.
Но даже и службите за сигурност да са вдигнали звук за нищо, отново има нанесени вреди. Спектакълът е депресиращ, не тъй като барон Лебедев от Хамптън в лондонския квартал Ричмънд ъпон Темза и на Сибир в Руската федерация е руснак, а тъй като неуместната купа и корупционният развой, който я е основал, са в поддръжка на най-циничното схващане за действието на английската политика. И то във време, когато би трябвало да внушаваме увереност, че демокрациите работят по-добре.
Рафаел Бер е колумнист на, преди този момент е бил сътрудник в Русия и балтийските страни.
Ето и една позиция на колумниста на " Гардиън " Рафаел Бер към щекотливата тематика, изключително в подтекста на нападението на Русия в Украйна и санкционния лист против съветски олигарси.
" Направо на въпроса. Ако някой човек живее по-дълго от плануваното, би трябвало ли да продължа да заплащам?
Питането идва от управител на пенсионен фонд на държавна съветска компания. Той беше в Лондон на образование за частните пенсионни фондове. Току-що беше чул един актюер да изяснява по какъв начин се работи. Руският управител беше цялостен с съмнения към система с толкоз безсрочни отговорности. Аз превеждах и предадох въпроса му.
Актюерът удостовери, че колкото по-дълго живее пенсионерът, толкоз повече получава. Руският клиент сви няколко пръста, другите два изпъна като реплика на дуло на револвер и ги насочи към земята. " Не може ли, вие знаете, да се погрижим за индивида? "
Пак преведох. Актюерът ме погледна, с цел да получи знак, че това е смешка. И да, и не. Това се случваше в средата на 90-ге години. Имахме работа с човек, който беше изплувал от руините от някогашния Съветски съюз като контролираше съществено количество пари на други хора. Не беше огромен олигарх, само че беше измежду спечелилите в прехода, който беше предиздвикал множеството руснаци да се усещат като губещи. Въпросът не беше за пенсиите, а за властта. Защо да плащаш, в случай че не би трябвало? Какво ще има за боса? Британските консултанти се усмихнаха сепнато и смениха тематиката.
Много промени настъпи от този момент. Русия спря да се пробва да бъде народна власт, по-късно спря и да се преструва, че пробва. Англия спря да поучава руснаците по какъв начин да вършат пазарна стопанска система в границите на върховенството на закона, по-късно спря и да се преструва, че се интересува по какъв начин руснаците печелят парите си. Ако изобщо се повдигнеше въпросът, когато свръхбогатите идваха да си купуват имения в Белгравия или футболни клубове от Първа лига, следваха доста смутени усмивки и промяна на тематиката.
Разпространена западна илюзия в тези ранни години на постсъветския преход на Русия беше, че хора, които са израсли при комунизма, не схващат капитализма. Така беше пренебрегното смисъла на пазарните сили в руското общество, които действаха на доста равнища. Имаше процъфтяваща търговия с противозаконни артикули, която беше следена от престъпни банди. Те имаха протекцията на управляващите. Полицейското равнодушие си имаше цена.
Имаше търговия на услугите, или като бартер, или като кеш на ръка, когато някоя бюрократична врата трябваше да бъде отворена. Хората, които играеха в тази система в дни, когато облагата беше идеологическо табу, нямаха потребност от уроци за пазарните сили, когато забогателите по замърсен метод бяха легитимирани. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) офицери и партийни апаратчици, които станаха милионери, не се опитваха да се отърсят от концепциите на марксизмо-ленинизма.
Има наклонност да се гледа на съветската история през последното потомство като поредност от пропадания: рухването на руската власт, водещо до анархичната ера на Борис Елцин, по-късно връщането назад към авторитаризма при Владимир Путин. Но прекосяването през целия път е общ етос, който преглежда цялата политика като договаряния сред хората, които са намерили метод да забогатеят, и държавните чиновници, които могат или да им оказват помощ, или да им попречат, и които дефинират цената. Това постоянно е договорка сред парите и държавната власт. Идеологията съвсем не влиза в сметката.
Този цинизъм е надълбоко затвърден и ориентиран на открито към всички страни и всички юрисдикции. Прекарах години в Русия и страните от някогашния Съветски съюз, като студент, превеждайки на концерти, по-късно като сътрудник от средата на 90-те нататък. През цялото време влизах в този спор. Обяснявах, че нещата работеха по друг метод на запад – че демокрацията значи друг тип отношение сред благосъстояние, парламент и власт. Това изказване рутинно се посрещаше с вежлив песимизъм или откровена подигравка. Като че ли единствено дете би повярвало на сходни политически приказки от 1001 нощ. Една обезкуражаваща наклонност през последните години е, че същият корозивен цинизъм може да се чуе и в Обединеното кралство.
И колкото повече съветски пари навлизаха във Англия, колкото по-вплетени ставаха богатите руснаци в обществения, политически и стопански хайлайф на Лондон, толкоз по-трудно ставаше да се твърди, че демокрацията работи при по-високи стандарти, че разпоредбите ѝ не са удавени в пари, че системата не постоянно отстъпва пред богатите другари на шефа.
Затова и назначението на Евгений Лебедев в Камарата на лордовете беше толкоз нездравословно, даже и преди да стане известно, че английските разследващи организации са имали терзания, че номинацията съставлява риск за националната сигурност.
It was an honour to be introduced by and to the House of Lords yesterday.
— Evgeny Lebedev (@mrevgenylebedev)
Когато Борис Джонсън предложи своя другар за благородническа купа през юли 2020 година наглостта на услугата провокира доста повече мнения в сравнение с обстоятелството, че става въпрос за руснак. След това възмущението утихна. Не беше за първи път място в Камарата на лордовете да се дава на другар на министър председател. Има бенефициенти с по-тънки досиета на благотворително снизхождение от това, което приятелите на Лебедев цитират, с цел да оправдаят издигането му до аристократ. Той не е и донор на торите. (Други руснаци с двойно английско поданство са дали милиони за хазната на консерваторите.) Не може да става дума за пари против оценки, когато не е имало пари.
Комитетът по предложенията в Камарата на лордовете не хареса кандидатурата на Лебедев, само че това не трогна премиера. Обяви, че опълчването показва антируски предубеждения. Разузнавателните служби трансформираха оценката си за риска. Шпионите са разбрали неправилно нещата. Дали единствено са се усмихнали сепнато и са сменили тематиката, когато министър председателят е упорствал приятелят му да стане британски пер?
Александър Лебедев, бащата на Евгений, източник на неговото благосъстояние, в миналото е бил сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но този статут не се наследява. Неговото отношение към Кремъл може да бъде разказано като умерено. В публикация от 2016 година в " Стандарт " Александър Лебедев разгласи, че олигарсите са плячкосали Русия и добави - " тъжно е, само че някои от тях са близки до Путин ". Но настояваше, че самият президент не стои зад грабежа.
Лебедев-младши в предишното е имал изявления съзвучни с линията на Кремъл за анексацията на Крим през 2014 година, изказвал е подозрения за формалната английска позиция за отравянето в Солсбъри (по-скоро за отравянето на Литвиненко - бел. ред.), само че това не e метежност. Вестниците, които той управлява, в този момент са срещу войната в Украйна. Желанието му да има място в Камарата на лордовете е стимулирано най-много от суетата да събира хермелинови плебеи от лимитирана серия. (Той не е дал своя вот и не е приказвал в диспути от първата си встъпителна тирада.) Приятелството му с Джонсън евентуално е в същата категория – министър-председател като колекционерска стойност от висок клас.
Но даже и службите за сигурност да са вдигнали звук за нищо, отново има нанесени вреди. Спектакълът е депресиращ, не тъй като барон Лебедев от Хамптън в лондонския квартал Ричмънд ъпон Темза и на Сибир в Руската федерация е руснак, а тъй като неуместната купа и корупционният развой, който я е основал, са в поддръжка на най-циничното схващане за действието на английската политика. И то във време, когато би трябвало да внушаваме увереност, че демокрациите работят по-добре.
Рафаел Бер е колумнист на, преди този момент е бил сътрудник в Русия и балтийските страни.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ