Доц. Вагалински: Заложеното в законови промени приватизиране на българската археология ще има катастрофални последици
През актуалната година, отдадена на културното завещание на Европа, за българската археология законодателни начинания плануват дълбоки промени - става въпрос за нови промени в Закона за културното завещание, прекрояван 18 пъти от 2009 една година насам.
Проектопромените на нормативния акт, които бяха подложени на публично разискване до 5-ти февруари, разяснява в ефира на " Хоризонт " шефът на Националния националния археологически институт с музей към Българска академия на науките доцент Людмил Вагалински , който акцентира, че те не се поддържат от професионалната общественост на археолозите, нито от научните и университетските среди.
Доц. Вагалински беше безапелационен, че измененията в закона ще доведат до комерсиализация на археологията и в действителност ще навредят на на процесите на изследване и запазване историческото ни завещание:
И се надявам тези оферти, които са направени - особено за това НПО-та, които да правят археологически изследвания, за съществени промени в структурата на Съвета за теренни изследвания, да не се случат. Реакцията на съсловието от страната беше отрицателно на тези предложения - не приказвам за моята институция, приказвам за университети, за музеи.
Системата и модела, по който сега действа българската археология е настоящ , акцентира доцент Вагалински:
Не съм чул, нито видял аргументирани отрицателни оценки за нейната работа. Защото, когато се оферират такива внезапни промени, належащо е те да бъдат обосновани, да се потвърди, че нещо не върви, нещо куца. Твърдя, че моделът, по който работи българската археология през последните години - от 2009 година най-малко насам, е настоящ.
На въпроса кому е нужно да се прекроява закона толкоз постоянно доцент Вагалински отговори по този начин:
Със сигурност не на хора, които са радетели за българската археология и за археологическото културно завещание. Обикновено нещата се свеждат до пари - явно на мнозина не им харесва настоящето състояние, при което се според закона вложителите би трябвало да заплащат за археологическите изследвания и то съгласно цена, която е оповестена в Държавен вестник - апропо нейното основаване беше самодейност на българското държавно управление, напомни археологът, който пред " Хоризонт " преди време описа по какъв начин в Европа е позволено частната самодейност да господства над археологията. Той подозира, че това може да се случи и у нас, в случай че проектопромените в закона бъдат признати:
Убеден съм, че концепцията е да се приватизира българската археология - тя е държавна сега./../ И при нас следствията от това ще бъдат по- пагубни (отколкото в други европейски страни-бел. ред.), тъй като България се отличава с доста високо равнище на иманярска активност. Няма друга такава страна Европа, където иманярите да са толкоз доста, толкоз дейни и за съжаление - толкоз сполучливи.
Така че тази композиция от иманярска нервност и вероятно приватизиране на археологията сигурно ще срутен археологическото ни завещание , заключи доцент Вагалински.
Цялото изявление чуйте от звуковия файл.
Проектопромените на нормативния акт, които бяха подложени на публично разискване до 5-ти февруари, разяснява в ефира на " Хоризонт " шефът на Националния националния археологически институт с музей към Българска академия на науките доцент Людмил Вагалински , който акцентира, че те не се поддържат от професионалната общественост на археолозите, нито от научните и университетските среди.
Доц. Вагалински беше безапелационен, че измененията в закона ще доведат до комерсиализация на археологията и в действителност ще навредят на на процесите на изследване и запазване историческото ни завещание:
И се надявам тези оферти, които са направени - особено за това НПО-та, които да правят археологически изследвания, за съществени промени в структурата на Съвета за теренни изследвания, да не се случат. Реакцията на съсловието от страната беше отрицателно на тези предложения - не приказвам за моята институция, приказвам за университети, за музеи.
Системата и модела, по който сега действа българската археология е настоящ , акцентира доцент Вагалински:
Не съм чул, нито видял аргументирани отрицателни оценки за нейната работа. Защото, когато се оферират такива внезапни промени, належащо е те да бъдат обосновани, да се потвърди, че нещо не върви, нещо куца. Твърдя, че моделът, по който работи българската археология през последните години - от 2009 година най-малко насам, е настоящ.
На въпроса кому е нужно да се прекроява закона толкоз постоянно доцент Вагалински отговори по този начин:
Със сигурност не на хора, които са радетели за българската археология и за археологическото културно завещание. Обикновено нещата се свеждат до пари - явно на мнозина не им харесва настоящето състояние, при което се според закона вложителите би трябвало да заплащат за археологическите изследвания и то съгласно цена, която е оповестена в Държавен вестник - апропо нейното основаване беше самодейност на българското държавно управление, напомни археологът, който пред " Хоризонт " преди време описа по какъв начин в Европа е позволено частната самодейност да господства над археологията. Той подозира, че това може да се случи и у нас, в случай че проектопромените в закона бъдат признати:
Убеден съм, че концепцията е да се приватизира българската археология - тя е държавна сега./../ И при нас следствията от това ще бъдат по- пагубни (отколкото в други европейски страни-бел. ред.), тъй като България се отличава с доста високо равнище на иманярска активност. Няма друга такава страна Европа, където иманярите да са толкоз доста, толкоз дейни и за съжаление - толкоз сполучливи.
Така че тази композиция от иманярска нервност и вероятно приватизиране на археологията сигурно ще срутен археологическото ни завещание , заключи доцент Вагалински.
Цялото изявление чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ